Хълмът с крематориума

Предишната тема Следващата тема Go down

Хълмът с крематориума

Писане by Георги on Нед 17 Май 2015, 10:55

Някога, преди няколко десетилетия, е съществувало едно легендарно място край градчето Монро Тауншип в Мидълсекс Каунти, щата Ню Джърси, САЩ. До това място се е стигало по прашен път, намирало се е на хълма Дисброу повече познат като "Хълма с крематориума". Според легендата изоставената структура, която се намира там действително е била крематориум в който са изгаряни хора, а прахът им е заравян в близкото гробище. Сградата е била изоставена, отново според легендата, понеже там се появили духове и демони.

Следват спомени на хора, които някога са посещавали мястото.



Едно време, когато бях в средното училище "Ийст Брунсуик" (1969-1972), това бе страхотно място за посещение с приятели или с гаджето, особено в петък или събота вечер. Беше си направо като ритуал.

По пътя към крематориума по дърветата висяха дрехи и други неща. При няколко от пътуванията, ние сме попадали на голяма дървена табела край пътя на която с големи червени букви пишеше "ДОБРЕ ДОШЛИ В АДА". Това бе знак, че предстои едно дяволски вълнуващо пътешествие. Често сме чували писъци идващи от гората и развълнувани продължавахме да караме напред, очаквайки, че всичко може да се случи!



Близо до черния път водещ към хълма имаше една къща, светлините в която винаги бяха включени. Легендата разказваше, че когато преминаваш покрай нея можеш понякога да видиш през прозорците как семейството живеещо в нея се удрят един-друг с чукове. Е, при никое от пътуванията си не видяхме такова нещо, но достатъчно странно бе, че винаги лампите бяха пуснати в тази къща насред пустошта в която не се виждаше никой да живее.

След като подминехме тази забележителност, започвахме да гледаме за просека сред дърветата по която черният път водеше към Крематориума. Тук вече си проличаваше на кой му стиска. Бе тъмно, много тъмно сред гората. Странните горски звуци те изнервят. Не знаеш какво те чака. Въоръжен си само с фенерче.

Последната част от пътя се извървяваше пеша. Адреналинът се покачва и винаги усещаш, че нещо е там, докато в един момент пред лъча на фенерчето изникне структурата. Покрита с графити, тя ни чакаше да влезем и да я изследваме. Крематориумът бе изграден от тухли, камък и цимент, отворите за прозорци и врати зееха празни, а мазето бе пълно с боклуци. За да слезеш долу трябваше да скочиш през една дупка в пода на първия етаж. Имаше разни тръби за които се смяташе, че са били част от инсталацията за кремиране. Изглежда сградата е била построена през 19 век.

След изследването на крематориума, най-големите куражлии отиваха да търсят и гробището още по-дълбоко в гората, все по-далеч от автомобилите.

Накрая предстоеше връщането, пътят назад изглеждаше по-дълъг и плашещ. Когато най-накрая видиш колата си в лъча на фенерчето, въздъхваш облекчено и забързваш крачките си, за да я отключиш и да се прибереш сигурно в нея.



Веднъж, при едно от тези пътувания, ние стигнахме до крематориума, излязохме от колата и тръгнахме пеша когато чухме някакво шумолене сред дърветата. Изведнъж се появиха някакви фигури, които виеха и тръгнаха към нас. Бяхме достатъчно близо до автомобила, а ключът бе в ръката ми, бясно превъртях гумите и се изнесохме от там. Измъкнахме се благополучно. Един от приятелите ми гледаше назад и каза, че е различил добре очертанията на фигурите, но наоколо нямаше други коли. Как са стигнали до там и какво са били и какво са правили остава загадка.

Чувал съм, че крематориума е бил използван от известни гангстери през 40-те години където са водели хора за сплашване и дори убиване. За нас тинейджърите от онова време мястото предлагаше ненадминати емоции. Самото шофиране до там си бе достатъчно страшно, но винаги те изкушаваше и разходката пеша сред гората.

Люис Софман

************************************************

Аз живеех в Саут Ривър и помня историите на по-големите деца, които ходеха до хълма с крематориума, включително и моя брат. Мен не ме вземаше обаче.

Помня, че една нощ всички деца в квартала тръгнаха, напълниха се в пет коли. След няколко часа се върнаха с бясна скорост и някои от момичетата плачеха и бяха наистина уплашени. До колкото разбрах някой е стрелял по тях. Когато попитах брат ми какво е станало, той, бял като призрак само каза "не ти трябва да знаеш".

След време властите събориха с булдозери всичко на хълма и построиха апартаменти там и никога нямах шанса самия аз да посетя мястото. Това бе едно от онези стари добри места за посещения от децата. И сега се чудят защо днешните деца се забъркват в неприятности, след като няма какво да правят.

Grafxchik

************************************************

Аз тогава живеех в Инглиштаун. Хълма до колкото си спомням бе някъде в Уиндзор / Хаитстаун близо до път 33. Той бе сред гората до някакви големи постройки. Гангстерите са отвеждали хора там и са ги убивали.

Предполага се, че е имало стотици жертви. Връзвали са ги към дърветата, а на самите дървета са изписвали имената им. Бил съм по залез там и съм чел имена по стволовете.

Ким

************************************************



Аз помня хълма с крематориума добре! Ходила съм там с няколко приятели през 1986. Виждали сме дим да се издига над гробището. Бях много любопитна и трябваше да отида и да проверя. Не можеше да се стигне с кола.

Ние се придвижихме пеша. В крематориума пещите имаха огромни врати. Аз отворих едната. Беше пълно с пепел, но аз продължавах да не вярвам, че наистина това е било крематориум, затова се пресегнах и взех малко от пепелта. Осъзнах, че в пепелта която държа имаше много метални копчета и други метални части. Всички се разпищяха и побягнаха, но аз не можех да издържа на изкушението и напълних джоба си с тях, за да ги проуча по-късно. Имаше някакви отличителни знаци на тях - щатски или военни. Никога не установих дали са от униформи. Някой казват, че гангстерите са използвали крематориума, за да отървават от техните жертви, особено от полицаи.

Маргарет

Хм, ако на мястото са построили жилищен комплекс, дали духовете продължават да се навъртат там....

http://misterika.blogspot.com/2015/05/blog-post_17.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите