Пътешествията на китайския адмирал Джън Хъ

Go down

Пътешествията на китайския адмирал Джън Хъ

Писане by Атина on Нед 24 Май 2015, 18:22

Китайският мореплавател Джън Хъ и първото мащабно пътешествие по море в световната история

В началото на епохата на Възрождението в Европа, китайската цивилизация е непозната на Запада. Но стоки от нея достигат до Европа през множество прекупвачи по Пътя на коприната, както и пътешествията на Марко Поло допълнително разпалват въображението и стремежите за забогатяване на големите европейски държави.

Но преди европейците да открият Китай, представители на огромната източна империя вече кръстосват моретата на Запад. Десетилетия преди Христофор Колумб да се отправи сред безбрежната морска шир да търси пътя към Азия, властващата в Китай династия Мин вече е организирала 7 поредни експедиции из Индийския океан и Западния Атлантически океан. Техните кораби, за разлика от западните, са с широки отсеци, ефикасни надлъжни платна и различни мачти. Китайците отстъпват само в едно на португалците – в изкуството на мореплаването и познаването на теченията.

Ето за сравнение кораба на Джън Хъ и на Христофор Колумб, с който той достига до Северна Америка.



Начело на тези експедиции застава мощния адмирал – евнух Джън Хъ. За него се знае много малко. Той е роден около 1370 г. в югозападната китайска провинция Юнан, в семейство на китайци – мюсюлмани с името Ма Хъ (Ма е бил китайския вариант на ислямското име Мохамед – б.а.). Неговият баща е хаджия, т.е. е извършил паломничество до Мека.Когато той става на 10 години, той е пленен заедно с други деца от китайската армия, която напада Юнан. След това той е кастриран и даден като слуга на четвъртия син на императора принц Джу Ди. По това време, евнусите се възпитават в духа на конфуцианството и били допускани до покоите на властоимащите като съветници.

Ма Хъ служи предано на господаря си. Той започва да се обучава и показва големи заложби във военното дело и дипломацията. Той е назначен за офицер към принца и се отличава много при битката на принц Джу Ди за трона. При битка в местността Джънлунба, конят на евнуха е убит и принцът го преименува на Джън Хъ. Също така, той е познат и под прозвището Сан Бао 'Трите скъпоценности'.



През 1402 г. Джу Ди се възкачва на престола и дарява с големи правомощия Джън Хъ. Той му присъжда титлата адмирал и му заповядва да започне строителство на флота, с която да обиколи обкръжаващите Китай морета. Целта на тези пътешествия е да се провъзгласи величието и блясъка на китайската империя, да събудят възхищение у чуждестранните народи и признаване на мощта на Поднебесната. Също така, това трябва да спомогне и за възстановяване на търговските връзки. Те са далеч от целите на европейците за създаване на колонии, защото това противоречи на идеята за съвършенство на Поднебесната.

Първата флотилия наброява 62 плавателни съда, като 4 са огромни дървени кораба, едни от най-големите от този род в историята на корабоплаването, дълги около 120 м и широки 50 м. Хората, които успели да ги видят, били потресени от огромните им, за това време, размери. Според историята, още от династия Тан започват да се строят подобни плавателни съдове, на които се раждат, живеят и умират цели поколения семейства; по тях има пътеки и даже градини.



Освен тях, във флотилията на Джън Хъ има кораби специално само за коне, за прясна вода, за провизии, достатъчни за цялото пътуване, за войниците, както и бойни кораби за нападение и отбрана. Интересното е, че на корабите има и широки съдове с почва, в които може да се садят зеленчуци за да се осигури и прясна храна.

Корабите са натоварени с тонове китайски стоки за търговия. Също така, сред екипажа има и преводачи от чужди езици, както и будистките монаси и мюсюлмански религиозни дейци, за да улеснят разговорите в земи, населени от будисти и мюсюлмани.

Тази добра подготовка показва, че китайците към този момент вече имат достатъчно опит в морското корабоплаване. Още от династия Тан, те започват активна търговия с арабските страни и постепенно натрупват добри познания по строителството на издръжливи и бързи кораби, както и на маршрути и карти за района на Индийския океан, включително и Индия и западна Африка.

През 1405 г. флотилията с 27 800 души потегля от столицата Нанкин през Яндзъ.
Те използват компаса, което е едно от четирите основни изобретения на Китай и въведен в употреба през ХІ в. Освен това, палят специални пръчици за да измерват часовете на денонощието. Китайските пътешественици измерват географската дължина, като ползват за изходна точка Полярната звезда в Северното полукълбо и Южния кръст в Южното. Помежду си, корабите се общуват чрез сигнални знамена, фенери, камбани, пощенски гълъби и гонгове.



Целта на първото им посещение е Калкута в Индия, познат като важен търговски център в тази част на Азия. Първите писмени сведения по изследване на Индия от китайци са записките за пътешествието на будисткия монах Сюан Дзан, който отива там за да донесе будистките канони. Флотилията на Джън Хъ се спира във Виетнам, Ява, Малака и Шри Ланка, като остава за по-дълго време в Индия за търговия. На връщане, те са нападнати от пирати, но отблъскват атаката им и даже пленяват предводителя им. През 1407 г. те се завръщат успешно в Нанкин.

Второто пътешествие трае от 1407 до 1409 г., като не се командва от Джън Хъ. Флотилията е изпратена в помощ на краля на Калкута.

През 1409 г. Джън Хъ отново застава начело на флотилията, която е съставена от 48 кораба и 30 000 души екипаж. Те се придържат към курса от първото пътуване, но сега задачата им е да строят складове по брега, за да улеснят търговията им. Поради лошото отношение на краля на Цейлон към флотилията от предното пътешествие, Джън Хъ го напада, разбива армията му и пленява самия владетел, като го отвежда в Нанкин.

Около началото на 1414 г. по заповед на император Джу Ди, Джън Хъ се отправя пак с огромна флотилия към Персийския залив и град Хормуз, който е превъзнасян за невероятно богат град, изпълнен със стоки от цял свят. Хормуз бил известен и с пазара си на перли и скъпоценни камъни, които са много тачени от тогавашния китайски император. След година и половина, флотилията се завръща в Китай, натоварена с редки стоки от търговията в Персийския залив. Някои кораби от състава и продължават плаването си до западната част на Африка, като стигат на юг чак до Мозамбик.

Целта на петото пътешествие вече не е търговия, а изпращане на чуждестранните дипломати в родината им. Скъпоценната флотилия тръгва от Нанкин през 1417 г. към Персийския залив и западното крайбрежие на Африка и се прибира през 1419 г.

Шестото пътешествие е между 1421 и 1422 г., като пак се посещават страните по познатия път покрай Югоизточна Азия, Индия, Персийския залив и Африка. Черният континент се приема от китайците като източник на несметни богатства и те се връщат, натоварени с разнообразна стока.

В същото време, столицата на китайската империя се премества от Нанкин в Пекин, където започва да се строи огромния Забранен град, който представлява архитектурен шедьовър. Адмирал Джън Хъ се връща специално за откриването на палата. По стечение на обстоятелствата, скоро след церемонията пада гръм и подпалва 3 големи церемониални зали на двореца. В резултат, императорът заболява и това се изтълкува като небесен знак. Тогава, той решава да намали данъците на народа и спира временно големите си проекти, между които и съдържането на Скъпоценната флотилия.

Скоро след края на шестата експедиция, император Джу Ди почива и на престола се възкачва сина му Джу Гаоджъ. Той заповядва всички дейности по пътешествията и съдържането на флотилията да бъдат преустановени, а корабните майстори и моряците да се върнат по домовете си. Джън Хъ е назначен за началник на военните сили на Нанкин.

Две години след възкачването му на престола, Джу Гаоджъ умира и е наследен от сина си Джу Джандзи. Новият император прилича повече на дядо си, отколкото баща му, и през 1430 г. събира отново Скъпоценната флотилия начело с адмирал Джън Хъ. Той ги изпраща на седмо пътешествие за да възстановят добрите отношения с царствата Малака и Сиам. Това е последното и най-мащабно пътешествие на флотилията, в чийто състав влизат 300 кораба и 27 500 души. Това пътешествие продължава две години – до 1433 г.

Според една версия, адмирал Джън Хъ умира по пътя, а според друга – малко след завръщането му в родината.

Гробът на Джън Хъ в Нандзин е запазен, макар и съдържащ само меча му и лични вещи, защото той самият е погребан в морето близо до Каликут в Западна Индия. Това е типичен мюсюлмански гроб с арабски надпис.

Наскоро в Нандзин е открит и гроба на Хонг Бао — близък съратник на Джън Хъ.

В Китайската народна република, 11 юли е обявен за Ден на морето и е посветен на чествуване на първото пътуване на Джън Хъ.



Гробът на Джън Хъ в Нанкин

Така или иначе, славната епоха на китайските пътешественици по море скоро завършва с политиката на следващите императори, които забраняват външната търговия и даже строителството на големи морски плавателни съдове (построяването на двумачтов съд се наказвало със смърт – б.а.), под претекст, че тези "благотворителни" пътувания, които не носят никаква реална изгода на Китай, са в тежест на държавата.

Всъщност, през това време започват някои големи проекти за вътрешното благоустрояване на Поднебесната, които изискват средства. Един от тези проекти е построяването на Великия канал. Освен това, конфуцианските кръгове подемат борба за културна чистота чрез затваряне от външни влияния. Също така, поставена е за задача развитието на селското стопанство на страната за сметка на външната търговия. Така постепенно Китай влиза в периода си на самоизолация от света, продължил векове.

Години след пътешествията на Джън Хъ и неговата Скъпоценна флотилия, европейците започват да търсят път към тази част на Азия. През 1498 г. Васко да Гама достига Калкута, а през 1521 г. Фердинанд Магелан открива пътя до Азия, плавайки на запад. Чак през ХVІ в. Китай минава на второ място като морска сила в Индийския океан с пристигането на португалската армада и установяването на португалски колонии по крайбрежието му.

Общо седемте пътешествия продължават от 1405 до 1433 г. , като самият адмирал Джън Хъ пропътува над 50 000 км и посещава над 30 страни.

Съществуват спорове по точните маршрути на китайските пътешественици, защото всичко е описано с имена на китайски, които в процеса на превода и транслитерацията е възможно да са се отдалечили от оригиналното географско название. Опознаването на местата се извършва на основата на описанията им и евентуалните географски данни за месторазположението им. Също така, важно доказателство са и намерените артефакти от пребиваването на екипажа на Скъпоценната флотилия по места. Това, например, е каменната стела на три езика в Шри Ланка, като в китайския текст се изразява преклонението пред Буда, в тамилския – на Шива, а в арабския – на Аллах. В храм на о-в Ява се пази метална котва, висока 2 м, принадлежала на един от корабите на Джън Хъ. Тази реликва се почита и досега от китайските имигранти.




Британски автор Гавин Мензес твърди, че карта от 1418 година доказва, че Поднебесната империя е стигнала до Америка 70 години преди Колумб

Копие на карта на 600 години, открито в антикварен магазин, е ключово доказателство за това, че китайците, а не Христофор Колумб първи са стигнали до Новия свят, твърди британски изследовател с пртиворечива репутация. Предполага се, че документът е копие от XVIII век на карта от 1418 г., направена от китайския адмирал Джън Хъ. Това хипотетично доказателство, че азиатският народ е картографирал Америка 7 десетилетия преди известния мореплавател, е само едно от разтърсващите твърдения на Гавин Мензес в новата му книга „Кой откри Америка“, чиято премиера бе вчера, точно навреме за празника на Колумб (12 октомври, който е и национален празник на Испания).

„Общоприетата история за откриването на Новия свят от Колумб е абсолютна фантазия. Това е вълшебна приказка“, казва писателят. Сред другите му революционни твърдения са, че първите заселници в Западното полукълбо са дошли не през Беринговия проток; всъщност хора от азиатски произход са тези, които първи са пресекли Тихия океан преди 40 000 години. Той пише също, че ДНК проби доказват, че американските индианци и други коренни жители са наследници на няколко вълни от азиатски преселници.

По-нататък в книгата си Мензес твърди, че впечатляваща флотилия от китайски кораби, командвани от адмирал Джън Хъ, са плавали около Южна Америка – 100 години преди считаният за пионер в това отношение Фернандо Магелан да го направи.

Темата за Колумб е залегнала здраво в новото издание – тъй като Мензес е посветил последните 20 години от живота си, за да намери доказателства не просто за това, че Колумб не е открил Америка, но и че е закъснял с 40 хилядолетия. Мензес вярва, че Колумб е имал карта на света, направена от адмирал Джън Хъ, който я създава, когато тръгва за Новия свят през 1421 г, повече от 7 десетилетия преди Колумб. Авторът твърди, че книгата му съдържа копие на тази карта, намерено от пекинския адвокат Лиу Ганг в антикварна книжарница. Според писателя документът е копие на оригиналната карта от 1418 г,. направено през XVIII век. Авторът твърди, че на нея ясно личат северноамериканските реки и брегове, както и континента Южна Америка.


Китайският адмирал Джън Хъ е познат с това, че е достигнал до бреговете на Европа и Африка. Мензес твърди, че той е бил и в Новия свят

Твърденията на британеца за пътуването на Джън Хъ до Америка не са нови, но картата е. Специалист от аукционната къща "Кристи'с" потвърдил автентичността на документа. Мензес е ангажирал цял екип от историци, които да изследват всяка думичка по картата. Той заключава, че документът е съставен по времето на династия Мин – период в историята на Китай между 1368 г. и 1644 г. В тази част на картата, за която авторът счита, че се отнася за Перу, са написани указания - „тук хората практикуват вярванията на Паракас“ и „тук се извършват жертвоприношения“ - ясни препратки към народите, населявали Перу по онова време. Картата изобилства от китайски наименования на градове и региони в Перу.

Авторът на революционната теория счита, че тази карта китайците отразява представата на китайците за Северна и Южна Америка, по-точно - за някои от големите реки там.

Началото на централноазиатрските му теории е от 2002 г. с книгата „1421: Годината, в която Китай откри света“. В нея той посочва, че изтъкнатият китайски моряк адмирал Джън Хъ, известен с това, че е достигнал до бреговете на Европа и Африка, също така е прекосил Тихия океан до Западното полукълбо. Авторът твърди, че Хъ не просто пръв е стигнал до Новия свят, но и е създал колонии там. Неговите кораби са плавали и около Южна Америка – през Магелановия проток около Мексиканския залив и нагоре до Мисисипи. Няма генетическо или археологическо доказателство за това, че Джън Хъ е оставил следа в Калифорния, Флорида, Вирджиния и дори Северна Каролина.


Всяка от точките обозначава град в Перу, който е носел китайско име. Според Мензес това е доказателство, че азиатците са били на континента преди Колумб

Източници: http://milkoff.blogspot.com/2011/03/blog-post_19.html (ползвал http://bulgarian.cri.cn/, http://www.china.org.cn/russian/161648 и http://en.wikipedia.org/) и избрано от http://temadaily.bg/publication/13911-Кой-откри-Америка
avatar
Атина
Палада
Палада

Posts : 93
Join date : 10.04.2015
Location : София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите