Какво четете в момента?

Тази тема винаги ми е била любима в разни форуми, затова я откривам и тук. Не е нужно да сте толкова подробни като мен - със снимки. Достатъчно е и само името на книгата и автора.

И както ми е навик, аз чета много книги едновременно.

"1001 video games you must play before you die"

Тази тухла четворка се опитва да представи историята на видео-игрите. До някъде успява



"Полезен латински за всеки"



"Брат по кръв" - Ерик Джакомети, Жак Равен

Не лош роман за алхимици, масони, злато, убийства и загадки



"Проектът за автономия" - Корнелиус Касториадис

Касториадис е един от най-значимите философи на ХХ век, гостувал е и в България. На моменти обаче книгата ми е скучна.



Чета и една книга в електронен вид:

"A People’s History of the United States" от Хауърт Зин

Алетернативната история на САЩ, но не очаквайте разни илюминати, рептили, конспирации. Става въпрос за "алтернативна" от политическа гледна точка

http://en.wikipedia.org/wiki/A_People%27s_History_of_the_United_States

В момента довършвам тази фантастика. "Всичко от начало" - Колин Грийнланд

По средата съм на "Всичко е съдбовно: 14 мистерии" на Кинг, но досега не ме е заинтересувала много-много. Разказите са доста мудни и някои трудно се четат. Но съм инат, ще дочета книгата.

Методики за разследване на престъпления. Следствена практика. Том 3

Наскоро прочетох "Съкровищата на Вълчан Войвода. Кн.1". Чудя се написаното истина ли е, или художествена измислица. Иманярската страна на нещата изобщо не ме вълнува.



Това е описанието от каталога на "Хеликон":

"Тази книга е почти пълен препис на записките на поп Мартин. Той, заедно с четата на Вълчан войвода и Стоян Алтън, кръстосва Родопа, Стара планина и Средна гора преди повече от три века. В дневника средновековният отец описва къде и как четата заравяла златото, придобито от поробителите при различни стълкновения. Начетеният поп съпровожда текстовете си и с рисунки, които обясняват как да се стигне до тези съкровища.
Творбата е увлекателно четиво за бита, самосъзнанието, въоръжения отпор и оцеляването на българщината, поднесено по хайтовски, с колоритен език."

Аз приключих с "полезния латински.." и хванах едно книжле от поредицата "Галактика". Номер 71 - "Сърцето в картонената кутия" от двама български автори.

Това някога съм го чела, но вече нищо не си спомням.

За един поет на който му изчезва сърцето книгата е писана през 1933 и въпреки, че се води фантастика, ми е интересно да надникна в София в този далечен период

От Светослав Минков се сещам за този разказ. Тези неща отдавна вълнуват хората.
http://chitanka.info/text/16549-majmunska-mladost

В момента дочитам "Пълзачи по скали" на Майн Рид. Доста интересна книга, но ужасно предвидима и ми омръзна от това "за щастие"! Тъкмо един от героите да бъде изяден от мечка и "за щастие кучето дотича от 10 километра и прогони мечката"; тъкмо друг герой да потъне в плаващи пясъци и "за щастие в този момент задуха вятър, заради който клоните на дървото над пясъците се наклониха и едикойси успя да се хване за тях". Понякога това "щастие" ме изкарва извън нерви.

Сборник с фантастични разкази.

Борислав написа:В момента дочитам "Пълзачи по скали" на Майн Рид. Доста интересна книга, но ужасно предвидима и ми омръзна от това "за щастие"! Тъкмо един от героите да бъде изяден от мечка и "за щастие кучето дотича от 10 километра и прогони мечката"; тъкмо друг герой да потъне в плаващи пясъци и "за щастие в този момент задуха вятър, заради който клоните на дървото над пясъците се наклониха и едикойси успя да се хване за тях". Понякога това "щастие" ме изкарва извън нерви.

Много си прав в мнението си, Бориславе. И в "Ловци на растения" и в "Пълзачи по скали" доста често се използва 'за щастие', което на моменти е адски досадно за читателя. Странното е, че в някои други негови книги този похват въобще не присъства.

По темата: чета ей този бисер (по скоро скъпоценен камък, че не е никак малък по големина):


Валтер Мьорс е уникален автор, казвам ви! Освен голямо въображение, има и лек, увличащ стил. Наподобява ми донякъде Тери Пратчет, но не е толкова силно сатиричен.

Джо Абъркромби - Гласът на острието. Посредствено фентъзи, поне в първите 200 страници.

Скоро не съм писал, изчетох някои неща в това време. Може би най-запомнящото се беше втора книга от тази фентъзи поредица.