Хора с черни очи в старовремски автомобил

Макар и доста по-рядко, понякога се появяват и истории за "възрастни с черни очи", а не само за деца. Тази история е от Декември 2001.

"По това време карах черен седан, с който превозвах клиенти от Делауеър до летището Кенеди в Ню Йорк. Бях го правил дузина пъти и знаех добре и страничните преки улици. Бе около 12 през нощта и извършвах поредния курс. Предложих на клиента ми, нека го наречем Стийв, да минем по една странична улица за по-бързо. Този маршрут минаваше през Шийпхед Бей (Залива на овчата глава) и със Стийв тъкмо говорехме, колко странно е това наименование. Тогава от някъде изникна един автомобил Чеви Бел Еър, произвеждан през 50-те. Стийв, който се возеше на задната седалка зад мен, се залепи за за прозореца и каза "човече, виж тази кола!".

Ние спряхме на червен светофар и щяхме да направим десен завой. Чевито спря до нас, явно щяха да завиват на ляво. Можехме да разгледаме добре колата, беше прекрасна. Червена цвят, с хромирани елементи. В автомобила се возеха мъж и жена, и двамата облечени в стил 50-те. Мъжът беше с кафява шапка и палто. Жената бе с шал увит около главата ѝ, големи кръгли очила в дебели рамки и кожено палто. Стийв им се провикна за поздрав през прозореца: "Страхотно возило!". Тогава и двамата бавно и в унисон се обърнаха към нас. Очите им бяха изцяло черни! Огромни черни очи! И двамата със Стийв се вцепенихме. В този момент светна зелен светофар и странната кола със странните пътници направи ляв завой и потегли в посока Манхатън. Странната двойка продължаваше да ни гледа докато завиваха.

След малко, все още вцепенен, аз завих на дясно. Стийв каза "какво по дяволите бе това?". Аз нямах отговор. Продължих по пътя и след малко видях, че експресната лента е достъпна, затова преминах на нея. След малко видях сини премигващи сигнални светлини зад нас. Освен нас и полицейския автомобил (както първоначално си помислих, че е) други коли нямаше.

Стийв, все още под въздействието на това, което бяхме видели, се прехвърли на пасажерското място отпред. Започнахме да говорим за случката. В това време наблюдавах в страничното огледало как полицейските светлини се приближават. Помислих си, че вероятно съм минал превишената скорост и идват да ме глобят. Затова се изтеглих в дясно и зачаках патрулата да се изравни с мен и да ми даде знак да спра. Внезапно сините светлини минаха отдясно на нас, а не отляво, както се очакваше, това означаваше само едно - движеха се извън пътя. Видях, че това не е никакъв полицейски автомобил и се провикнах "Колата!". Двойката с черни очи се беше завърнала. Те караха с над 100 мили в час, телефонните стълбове преминаваха между нас и тях. Мъжът гледаше отново към нас с черните си очи. Странният автомобил прелетя отново на пътя пред нас и изчезна с бясна скорост в далечината. Не случайно казвам "прелетя", защото не ги видях да се удрят и прескачат бордюра, както би направила всяка кола движеща се по земята.

Продължихме да се движим безмълвно докато не стигнахме до летището. Спрях пред терминала, Стийв си грабна багажа и излезе. Единствено каза "Заливът на овчата глава определено е странно име за квартал".

http://misterika.blogspot.bg/2016/11/blog-post_30.html