Желета от космоса

През 1958 се появява един нетипичен филм на ужасите. В него няма вампири, върколаци, няма дори зомбита. Единственото чудовище е безформена буца желе дошла от космоса, която колкото повече яде, толкова по-голяма става. Филмът носи заглавието "The Blob" (петното, буцата), макар че първоначално е трябвало да се казва "The Molten Meteor" (Разтопеният метеор). Обаче през цялото време на снимачната площадка актрисата Кей Линейкър говори за "буцата" и името остава.

От къде обаче е дошла идеята на сценаристите? Според едно твърдение, Ървин Милгейт искал да направи нещо, което "не е просто мъж в костюм, нещо, което не е правено преди." След много умуване стигнали до идеята за "минерал ядящ плът".



Идеята обаче за подобни желета падащи от космоса не е нова. През последните десетилетия има не един и два такива случая. Почти винаги обаче "експертите" намират "логични обяснения", обикновено представят безформените маси като резултат от промишлена дейност.

Ето един пример. През 1979 Сибил Крисчън намира няколко лилави безформени желирани топки в моравата си в град Фриско, Тексас. Интересното е, че по същото време Земята минава през метеоритния поток на Персеидите! Случайност? Според властите, това е просто сода-каустик използвана за пречистването от оловни примеси в градската фабрика за батерии. Никой обаче не обяснява как тази остатъчна сода се е озовала от фабриката, която е извън града, в градината на жената. Твърде скалъпено обяснение, не мислите ли?

Нещо още по-странно. В европейския фолклор също се говори за подобни феномени, дълго преди да е имало каквато и да било промишленост. Във фолклора на Уелс например падащото от небето желе е известно като “pwdre ser” (гнилоч от звездите). Вярвало се е, че пада на земята след преминаването на метеори по небето.



http://misterika.blogspot.bg/2017/05/blog-post_18.html