За натрупването и изчезването на знания

Предишната тема Следващата тема Go down

За натрупването и изчезването на знания

Писане by Георги on Пет 23 Юни 2017, 05:20

Може би сте забелязали, че от няколко седмици статиите в "Мистерика" са доста кратки и не толкова вълнуващи, както някои по-стари материали. Предупредих в кометар под един материал, че ще е така през лятото. Все пак от време на време ще се опитам да подготвям и по-дълги статии, а какъв по-добър начин за съставяне на дълги материали от това да добавям и мои коментари към темата, знам че често предизвикват реакции, независимо дали положителни или отрицателни. Поне не ви е безразлично това, което казвам. Нека залагането за това дали до края на настоящата статия ще успея да намеся и Путин, да започне сега!

Хората наследяват генетично много неща от своите родители - цвета на кожата ни, предразположението към определени болести и т.н. Много повече неща обаче няма как да получим наследствено, а трябва някой да ни ги покаже, да ни научи или пък сами да се научим като гледаме някой и му подражаваме. Така получаваме знанията си, обогатяваме ги, експериментираме, подобряваме нещата и на свой ред ги предаваме на следващото поколение. Целият този процес се нарича акумулирано знание и най-добре е представен в прословутата сентенция на Исак Нютон: "Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти", имайки в предвид работата на всички естествоизпитатели преди него.

Първо мое включване. Като пример мога да дам една по-стара статия в блога - за историята на колелото. То първо е било използвано в грънчарството, следващите поколения са доразвили това гениално изобретение и са го превърнали в средство за транспорт.

Колелото - гениалното човешко изобретение

Учените обаче познават и друг процес - загуба на знания, вместо нещо да се развива, то изчезва. Например археологически разкопки в Тазмания показват, че някога племената живели там са ползвали мрежи, инструменти направени от кости и дори грубо скроени дрехи. По-късните аборигени обаче не познават тези технологии.



Нека си позволя да попитам нещо господата учени. Щом познават процеса наречен "загуба на знания", защо тогава повечето от тях категорично отхвърлят съществуването на древни много развити цивилизации? Защо смятат, че маи и шумери не са използвали летателни апарати? Защо мислят Атлантида за изцяло невярна легенда? Нима не е възможно постепенно и най-великите знания да са се изгубили, а хората да са деградирали до диваци? Признават, че може да се загуби знанието за това как се плете рибарска мрежа, ама не искат да признаят, че може да е имало древно познание относно принципите на летене?!

Друго, което е направило впечатление на историците е, че понякога акумулирането на знание става доста бавно, а друг път имаме неща като внезапно "избухване" на иновации. Защо?

Хубаво е да намерим отговори на тези два въпроса - защо понякога познанието се губи (така ще намалим възможността за изгубване в бъдеще) и как се стига до "избухванията" (така пък ще може да предизвикваме по-чести творчески периоди, "златни векове"). Вероятно обаче факторите са много и различни.

Една от причините за загуба на знания е съсредоточаването им в малко хора, нещо като избрана каста - жреци, шамани, антични философи и т.н. Те ревностно пазят своите тайни зад стените на храмовете си и често ги отнасят в гроба. Не си мислете, че това е характерно само за древността, дори и днес може да се случи. Помня преди години, че чух някъде (май по радиото, тогава нямаше Интернет) за някакъв майстор на някаква халва, която била много сладка и много вкусна, освен това не приличала на никоя от другите халви. Той обаче не искал да сподели рецептата за направата ѝ с никого, дори и на смъртното си легло, не я казал на наследниците си. Така, след като умрял повече никой никога не опитал от тази халва. Затова ако знаете нещо важно и ценно, поне го запишете някъде, ако не искате да го споделите с друг човек!

Друг, по-голям фактор за загуба на знания са положителните промени в околната среда, колкото и да изглежда парадоксално това. Например - дадено племе се е научило да шие топли дебели дрехи. Климатът обаче се затопля и това умение постепенно се забравя - не са им нужни дрехи в момента. След много поколения отново застудява, но племето вече не знае как се шият дрехи от кожи и трябва да започва всичко от начало.

А относно другият въпрос - как се стига до "златни векове", е там нещата са малко по-сложни. Изглежда има някаква връзка с броя на хората. Звучи логично - в популация от едва 100 човека е по-малко вероятно да се направи някое изобретение отколкото в популация от десетки хиляди. Учените обаче не могат пряко да изследват това - не могат да затворят на някой остров 1000 човека и да ги гледат какво правят, а и не е етично според оригиналната статия от където превеждам. (А, не можело да се направи, питайте диктаторите дали не може. Един истински факт - Тито, югославският диктатор, решил да види дали работниците във фабриките могат да се самоуправляват и дали това ще е полезно за производството. Затова дал власт на работещите в един завод, те да решават какво да се прави. Какво мислите било първото им решение? Точно така - увеличили си заплатите.)

Но да се върнем на етичните учени, които на искат да се правят на Тито. Единственото, което им остава да правят е да съставят математически модели и компютърни симулации подобно на играта The Sims. Звучи доста забавно - да правиш наука като играеш игрички.

Има и други фактори за "избухванията на иновации". Някои изобретения предразполагат към направата на нови открития. Примерно след като хората са изобретили рибарските мрежи, те са установили, че мрежите лесно се прикрепят към дъното с някаква тежест. Ето ти следващото изобретение - корабната котва.



Трети фактор е отново околната среда, но променила се към по-лошо. Като си притиснат от обстоятелствата е съвсем нормално да почнеш да мислиш повече как да се измъкнеш и съответно повече открития започват да се правят. В този ред на мисли, може би има и някаква положителна страна в днешните проблеми - глобалното затопляне и т.н. Може би те ще ни накарат да си размърдаме задниците, да си напрегнем мозъците и да открием как да се разпространим из космоса.

Е, не споменах Путин в статията, който е заложил на това, губи Smile

http://misterika.blogspot.bg/2017/06/blog-post_23.html




_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1173
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите