Енциклопедия на невъзможното: Роналд Опус

Тази история я чух за първи път преди много години, май още преди да имам блог. Винаги съм си мислил, че е истина, но може и да се окаже нещо като градска легенда. Силно ме впечатли начина по който историята е представена в сайта "The Ghost in The Machine", този стил допълнително внася драматизъм, макар и вероятно да е малко чуден (и не лесен за смилане) на много от читателите. Всичко е направено като изследователско досие / запис от енциклопедия.

Тип: ЕВ (електронен вирус). Или поне ние си мислим, че е ЕВ. Честно, не сме съвсем сигурни.

Време и място на поява: Противоречащи си сведения. В едната си форма обектът може да се е появил още през 1947 без да се знае точната държава в която е роден. В другата си форма може да се проследи назад във времето до 1987. Място на поява - умът на Дон Харпър Милс. Къде и дали е съществувал преди да хрумне на господин Милс - неизвестно. В най-новата версия на тази втора форма съществува от 1994, място на поява - Интернет.

Външен вид: Противоречащи си сведения. Може би това е хуманоид на възраст между 20 и 40 години, починал при серия невероятни случайности (едната форма). Или може би в другата си форма това е история за хуманоид на възраст между 20 и 40 години, починал при серия невероятни случайности. Има съществена разлика между двете форми.

Modus operandi (начин на проява, действие): Във формата на починал хуманоид - неизвестно. Като ЕВ обектът се разпространява подобно на много електронни вируси - окуражавайки хората да бъде споделен. Причина за това му поведение - неизвестно.

Начини за ограничаване: Неизвестни. Почти невъзможно е да се спре нещо разпространявано по Интернет.

Допълнителни забележки:

ДОПЪЛНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА 1

Странната и сложна смърт на обекта е описвана по този начин:

На 23 март въпросният хуманоид умира от огнестрелна рана на главата. Малко преди това той скача от покрива на 10 етажна сграда и според бележката оставена от него, прави това с цел самоубийство. Докато прелита покрай деветия етаж, някой стреля през прозореца и го улучва в главата, убивайки го. На осмия етаж е имало предпазна мрежа опъната заради ремонтни дейности. Тази мрежа е щяла да предотврати самоубийството на обекта и той е нямало да умре, ако не е бил прострелян. Нито самоубиецът, нито стрелецът са знаели, че в този ден е опъната предпазна мрежа.

Първоначално случаят прилича на самоубийство - човекът сам се е хвърлил, имал е желание да умре, никой не го е бутнал. Но защитната мрежа е щяла да предотврати самоубийството му, но въпросният хуманоид все пак е умрял и следователно се отива към версията за убийство.

Разследването установява, че изстрелът е произведен случайно от възрастен мъж, който по време на спор с жена си я е заплашил с пушката си, но не е могъл от гняв да държи добре насочено оръжието и то е било обърнато към прозореца, а не към жената. А може би все пак случая е опит за убийство (на жената от страна на съпруга ѝ), а може би въобще не е искал да я убие, а само я е заплашвал и затова нарочно е държал пушкалото насочено към прозореца, за да не вземе да гръмне случайно жена си.

Разследването обаче установило, че нито мъжът, нито жената са знаели, че в пушката има патрон. Свидетели потвърждават, че старецът често заплашвал съпругата си с незаредена пушка. Следователно убийството на падащият покрай сградата човек непредумишлено ли е? А ако бе застрелял все пак жената, отново ли щеше да бъде непредумишлено убийство макар че я е заплашвал да я гръмне? А може би смъртта на човека отвън е просто инцидент? Един вид пушката гръмнала без някой да е искал това, все едно е изпусната на земята и взела, че произвела изстрел?

Разследването обаче продължава - все пак някой е заредил пушката и това вече не е инцидент, а нарочно намерение. 6 седмици преди въпросния ден жената спира да дава пари на техния син. Синът знаейки за навика на баща му да насочва пушката към майка му, решава да и отмъсти като сложи патрон в пушкалото с надеждата, че при следващата кавга старикът ще гръмне дъртата. Заради това случаят вече може да се разглежда като опит за предумишлено убийство на майката от страна на сина. Следователно мъжът, който реално е произвел изстрела не би трябвало да е отговорен. Убиецът е синът!

Шест седмици се минават и родителите все не се карат. Синът им губи надежда, че бащата ще убие майката и затова решава да се самоубие като скача на 23 март от покрива на 10-етажната сграда при което загива от случайно произведен изстрел от страна на баща му. Тоест убиецът сам става причина за смъртта си! Как се нарича като сам се убиеш? Самоубийство! И ето, че отново се върнахме на изходната точка. В крайна сметка - инцидент, убийство (предумишлено или непредумишлено), самоубийство, опит за убийство???

ДОПЪЛНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА 2

Макар обектът често да е приеман дословно тоест като хуманоид от мъжки пол на възраст между 20 и 40 години, който загива при серия от странни случайности, обектът може въобще никога да не е съществувал в тази си форма. Той може всъщност единствено да е логическа и правна главоблъсканица предложена през 1987 от Дон Харпър Милс, тогавашен президент на Американската асоциация по съдебни науки, за да покаже сложността на някои заплетени случаи.

Обектът в тази си форма успява да се промъкне в Интернет през 1994, макар че не е установено как точно това се е случило. Не се знае и как по-късните версии започват да се приписват на Кърт Вестервелт от Асошейтед Прес. Асошейтед Прес никога не е публикувала такава история, а "Кърт Вестервелт" изглежда никога не е съществувал.

Споделянето на обектът като ЕВ не изглежда да влияе негативно на хората, но изглежда и не влияе позитивно.

Възможно е при достатъчно споделяне на историята - поне някои така вярват - обектът да се появи като реално съществуващ. Не се знае обаче дали това трябва да се допусне да се случи.

Препоръки: Неизвестни

Хареса ли ви как е представена тази история? Или сте пообъркани? Да почна и аз да си пиша статиите в този завъртян стил ? И все пак има препоръка по горния изследователски файл, тя е от мен - СПОДЕЛЯЙТЕ ТАЗИ ИСТОРИЯ, ИСКАМ ТУЛПИИИИИ!!!

http://misterika.blogspot.bg/2017/08/blog-post_27.html