Читателски истории

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Читателски истории

Писане by Георги on Вто 21 Апр 2015, 09:47

В тази тема ще публикувам историите изпратени ми от читатели за публикуване в блога.

**************************

Здравейте. Цял ден четох истории в сайта ви. Реших да споделя една моя случка от преди доста време, която до ден днешен ме кара да спя със затворена врата. Така...Бях на 10-11 години. Беше зима, а ние се топлехме с печка на дърва, която се намираше в стаята ми. Вечерта вратите в къщата бяха отворени, защото при затворени врати в стаята ми ставаше много топло, а в тази на родителите ми оставаше студено.

През нощта се събудих от студ. Завивките ми бяха на пода. Аз ги вдигнах, но случайно с периферията на окото ми забелязах, че има нещо до вратата. Така и беше. Точно на прага стоеше жена в бяла нощница. На вид беше около 30 годишна. Първо си помислих, че това е майка ми, която най-вероятно иска да ме събуди за училище. Но тя просто стоеше и ме гледаше. Аз се скрих под завивката, която издърпах на леглото преди да забележа нещото. Не исках да знам какво става. Усещах как се потя. Така стана сутрин, а жената вече я нямаше. Попитах мама дали е била тя, или дали изобщо има бяла нощница, а тя ми каза, че не е ставала и няма. Разказах ѝ. От нейна страна получих отговор, че съм сънувала. Сигурна съм, че беше реално. Не съм преживявала толкова реална случка. Преди не съм си интересувала от паранормалното. Реших да разкажа. Минали са вече близо 5 години, но колкото и да искам...Не мога да го забравя.


Последната промяна е направена от Георги на Нед 07 Юни 2015, 08:17; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Нед 07 Юни 2015, 08:17

Здравейте! За да споделя един мой много странен сън или преживяване по време на сън, ме провокира току-що прочетената публикация, но при мен бе преди около седмица.....и не е единственото. По време на сън започнах отделяне от тленната си обвивка - много бърз процес. Отгоре наблюдавах себе си. Една нишка ме свързваше с тялото и ми пречеше да полетя. Усещах тялото си много тежко, тромаво, една торба сякаш, която ми виси на врата. Именно тази нишка ме издърпа надолу. След това отново повторен опит за издигане със същият резултат.

Пребивавайки в Холандия преди няколко години имах много странни сънища ,които тук, в България никога не се повториха. Там обикалях цялото земно кълбо, повярвайте ми. Събуждайки се сутрин аз не знаех къде се намирам и в каква форма съм. Много от преживяванията ми сякаш с гумичка бяха изтрити, но остана споменът за усещането...никога не се забравя подобно нещо...

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Пет 12 Юни 2015, 12:02

Четири истории от един и същ читател.


Една приятелка искаше да отидем на гробището в полунощ. Аз реших да отида с нея, за да не бъде сама и нещо да се случи, бяхме с кола. Аз съм на 18 години, имам кола и шофьорска книжка. Оставих колата до гробищата и прескочихме оградата. Разглеждахме и седнахме на една скамейка. Говорим си с момичето и тя си изкара акъла - каза, че е чула някакви гласове. Аз казах, че не съм чул нищо и тя каза: "аз чух, сигурна съм" и тя падна от скамейката. Веднага помогнах да стане и решихме на да бягаме към колата. Аз тръгвам, а момичето не мръдна. Аз казах: "Дани, идвай какво стоиш там" и се върнах за нея. Тя беше вцепенена в ужас и каза "видях някаква ръка там до гроба". Аз казах "няма ръка, да тръгваме" и стана много студено. Даниела каза "изведнъж не ти ли стана студено?" и аз казах "да" и Даниела скочи като луда и каза "някой ме докосна". Аз казах "и мен ме докосна някой" и извикахме "който да си там вземи се покажи". Никой не отговори и тогава чухме един глас цитирам:

"Никога повече не се връщайте иначе ще ви вземем с нас. Махайте се"

Хукнахме към колата и изкарах ключа. Даниела и аз влязохме, запалих колата, завъртях гумите и изчезнахме без да се обръщаме. Прибрахме се вкъщи, свалихме си маратонките. Даниела си махна якето и на ръката имаше рани, а аз имах на крака една рана. Не знаем какво беше, но сме си казали, че никога няма да се върнем там.

***

Втората история беше преди няколко дена. Имам сестра на 16 години и пътувахме заедно вечерта с колата ми към Варна. Бяхме приятели с две коли по двама човека. От София до Варна пътуваме и тя каза "много ми се спи, ще легна отзад" и аз спрях колата и я завих с якето си. Аз карам и реших по едно време да спра. Нашите приятели и те направиха същото. Излязохме малко да си починем и хапнахме по едни сандвичи. Събудих Василена и дойде при нас и си говорихме половин час и решихме да тръгваме. Момичета казаха "ще се поразходим пет минути и идваме". С момчето останахме и си говорим двамата, смеем се. Пет минути минаха, а момичета ги няма още никакви. Решихме да изчакаме пет минути още, може да са загубили представа за времето. Минаха петнайсет минути, нямаше ги никакви. Ние си изкарахме акъла и тръгнахме да ги търсим. Те бяха тръгнали надолу и ние натам тръгнахме. Видяхме ги - те бягаха разревани и ни видяха и прегърнаха и не ни пускаха и викаха "да тръгваме, да се махаме от тука бързооо" и хукнаха към колите. Ние ги последвахме, отворих колата и Василена влезе и каза "тръгвай, тръгвай преди да ни е настигнал" и аз казах "кой да ни настигне", а тя - "съществото, имаше брадва"

Оставаха още 150 км до Варна и пак спряхме да си починем малко. Двете момичета стояха до нас и бяха много притеснени. Двете не можаха да заспят през целия път, замислени бяха за нещо, но не ни казаха за какво. И стигнахме апартамента във Варна, влязохме четиримата вътре и момичета заспаха веднагически на леглото. Ние с момчето останахме будни да обсъдим това което се случи. Двете момичета говореха на сън, сестра ми викаше "не, моля те, недей, недей, умолявам те, страх ме е, всичко около мен е черно, къде си братко, помогни ми, страх ме е, погребват ме жива". Двамата станахме и почнахме да ги будим. Сестра ми се събуди и ме прегърна и се разрева, другото момиче също беше разревано сънуваше баба си, която я викаше да отиде при тях в техния свят. Легнахме при момичета да спим цялата вечер.

***

Третата случка

Влязохме в едно изоставено даскало не работещо с години .По принцип Василена я взимам със себе си, бяхме шест човека. Разделихме се на две групи по трима. Сестра ми беше в другата група и разглеждахме всичко. Те слязоха в мазето, а то дълго и то доста. Те вървяха до тръбите и чули шум пред тях от стъпки и някой да удря силно с нещо по тръбите. Хукнаха да бягат, а шума ставал по-силен и по-силен и те извика "да се махаме". Излязохме от даскалото и казаха "има някого в мазето, не бива да се връщаме". Тръгнахме с двете коли и аз, сестра ми и двама приятели видяхме някакво дете до един прозорец на даскалото - гледаше втренчено в нас.

***

Четвърта история

Беше вечерта и отидохме на морето да се разходим. Беше след полунощ. С приятели се разхождахме и видяхме две фигури на 200 метра пред нас. Тръгнахме към тях и те стояха там неподвижно. Решихме да се връщаме към колите. Бяхме с две коли по четири човека. Аз подкарах към нас да се прибираме и видях едно момче до улична лампа, бе с черни очи. Веднага настъпих газта и изчезнах и те питаха "кво стана" и аз казах "видях дете с черни очи". Отидохме при един приятел да го питахме дали може да дойде и там останахме за вечерта. Един от нас погледна през прозореца и видя две деца с черни очи и веднага се скри. Не смеехме да се покажем. Много ни беше страх, сестра ми не смееше да излезе от стаята.

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Чет 09 Юли 2015, 06:52

Читателски истории събрани от един редовен читател на блога.

История, случила се на сестра ми през късната есен на 2009. Като студентка 3 курс, живееща в общежитие в Студентски град, София. Една вечер около 20:00 прибирайки се от лекции, тя видяла нещо колкото странно, толкова и плашещо. Вървяла по една тъмна и безлюдна уличка. Разказа ми, че още като свила в пресечката към улицата я осенило смътно усещане за безпокойство. По принцип улиците в София са доста оживени, но тази, въпреки ранния час била безлюдна и тиха. Не се виждали хора, даже било учудващо тихо. Все едно казва, попаднах в друго измерение. Естествено бързала. На съседна пряка имало стълб с осветление, но на самата улица - не. Изведнъж както вървяла, усещането че някой я наблюдава я накарало да се обърне. Обръщайки се, на съседния тротоар видяла тъмна сянка, по нейно описание - без човешки черти, без различими облекло, лице, крайници. Просто тъмна сянка, наподобяваща човешка фигура. И най-важното - без какъвто и да било светлинен източник, който да я предизвиква. На тротоара около сянката нямало нищо - нито автомобили, дървета, стълбове, нищо. Сянката стояла неподвижна, и според сестра ми я гледала. Тя ми разказа че ако е имало хора, минаващи коли, някакъв шум, въобще не би се уплашила и не би отразила сянката, но самият факт че точно тогава било безлюдно и тихо, засилил още повече усещането за ужас. Сестра ми побягнала ужасена, без да се обръща. След това няколко дни спала на запалена лампа и се прибирала с такси от лекции. Не усетила опасност, сподели, че сянката просто стояла неподвижна и я е наблюдавала. Но усещането че се е сблъскала с нещо необяснимо, нещо свръхестествено, отвъд човешките разбирания - я кара да настръхва и сега от спомена. Според това, което аз съм изчел, може би е била заблудена душа или пътник от друго измерение. Но каквито и да са тези същества, едно е ясно - дори и да не искат, всяват неописуем страх.

**************************************

Друг разказ, който не е точно история, но пак като ми разказа настръхнах. Пролетта на 2012 сестра ми беше на квартира с нейна колежка в Софийски квартал. Хазяйката (собственичката на жилището) била много весела и лъчезарна жена, живеела наблизо. Сестра ми каза че повече заради нея се е нанесла там. Наемът бил нормален, жената била много услужлива и добронамерена. Една вечер сестра ми и съквартирантката и поканили 2 техни приятелки. Едната носела и тесте карти. Макар сестра ми да не знае да играе, почнали някаква игра, доколкото тя помни - "кен купе". Напълно безобидна, не вярвам да има някой, който да не я е играл в детството си. Много весело си изкарвахме, каза, докато на вратата не се позвънило. По-рано сестра ми се била обадила за наема на собственичката и тя идвала да го вземе. Каза ми че я поканила да влезе, предложила и чаша сок. Както винаги била усмихната и весела, каза сестра ми. Изведнъж както и подавала парите, лицето на жената се вцепенило от ужас. Усмивката и изчезна, пребледня, очите и се напълниха и брадичката и затрепера. Това го забелязала първоначално само тя, гостенките и били увлечени в приказки. Сестра ми се вцепенила, не знаела какво става и какво е предизвикало този обрат за секунди. Докато се чудела сестра ми, чула на пресекулки хазяйката им да казва: "Недейте....вие не знаете, не знаете какво чака....вие не знаете, не знаете....недейте......недейте.....недейте.... Около 20 пъти повторила думата "недейте" и излязла заднешком от апартамента. Тези думи попарили иначе веселото настроение на компанията. Всички се чудели какво ли е предизвикало този обрат у вечно веселата жена. Цяла вечер мълчахме сякаш виновно, даже шепнехме. Гадаехме каква ли е причината. Моята приятелка предположи че някоя от нас и е напомнила за дете, което е изгубила. Сестра ми обаче каза, че тя имала един син. Побеседвали известно време и сестра ми, изхождайки от думите изречени от жената, се сетила че може би някога тя е правила сеанс с карти и нещо лошо се е случило. Приятелките и се съгласиха с тази хипотеза. Защото до момента в който ги е видяла че са играели, всичко е било наред, жената е била весела. Вероятно е точно това - жената някога е провеждала сеанс с карти и последствията са били лоши. След няколко дни сестра ми си поговорила с цел да поразпита, с възрастна жена от блока и тя и споделила че преди десетина години сестрата на собственичката починала. Но как и защо....жената не знаела. (Явно това е едно от предимствата на големия град - НЕ знаят всичко за теб). Възможно ли е да е било при сеанса или от последствията от него....въпросите остават. Сестра ми останаха още известно време в тази квартира, но след този случай жената станала по-затворена и мълчалива. Сякаш в картите видяла нещо зло. Сестра ми и сега настръхва като си спомни ужаса, изписан на лицето на жената...
Моят съвет е играйте на карти на воля, но игри играни от всички. Защото не знаем какво чака отвъд.....

**************************************

И една история, разказана от дядото на мой познат. История, която не знам колко е достоверна. Храмът в гр. Костенец е построен 1932. Дядото ми разказа, че по време на ВСВ под църквата било построено подземие. Началото на 40-те. То било от едно помещение с размери на голяма стая. Не било построено да е убежище или склад, а пункт за комуникация. Затова имало само оборудване за комуникация - радиостанции, генератор и прочие техника. Имало само един вход - дето сега се влиза във олтара. След края на войната това подземие се ползвало още известно време, преди да бъде бетонирано завинаги. Дядото ми разказа че неговия баща участвал в изкопните работи, и знаели само 10 души работници. Цялата дейност по направата на подземието била много секретна. Човекът ми насочи вниманието, че църквата се намира на малък хълм - тоест логично може да се изгради подземие. Вероятно там е бил пункт/база на поделението в Костенец, за което е всеизвестно че има огромни подземия. Макар че човекът който преди години ни разказа надълго и нашироко за подземните складове на поделението, не спомена нищо за такова под църквата. Възможно ли е да не е знаел...или за него това да е било незначителна "землянка" :Д. Та не знам доколко е вярно. Дядото ми разказа, че предишният свещеник знаел за това подземие, но сегашният - не. Входът бил много добре бетониран и вътре в олтара - невъзможно за доказване. Но все пак допускам, че може и да е имало подобно съоръжение, все пак не е кой знае колко трудно за изграждане.

**************************************

История от друг читател:

Здравей. Искам да разкажа една история. Бяхме на къмпинг в гората - аз, сестра ми, един мой приятел и нейна приятелка. Запалихме огън, а момичета искаха да се поразходят в гората. Казахме им да не се отдалечават много. Те обаче не си послушаха и след час се върнаха разплакани и изтощени от бягане, и ни прегърнаха. Питахме ги дали са добре и какво се е случило, а те казаха: "видяхме някакви деца с черни очи и побягнахме като луди. Докато тичахме се чуваше смеха им около нас." Едно от момичетата не ме пусна цяла вечер. Страхуваше се да остане сама и постоянно искаше някой да е с нея. По-късно легнахме да спим в палатката, бяхме с две палатки. Както спим, по някое време момичето, което беше с мен в палатката ме събуди, твърдейки че е чула нещо. Чуваше се шумолене, и аз и казах да стои вътре и да не излиза. Излязох навън, но нямаше никой. Разходих се малко, за да се уверя. Върнах се в палатката и заспахме. Но към 2-3 часа сутринта отвън се чу писък. Веднага скочихме и излязохме от палатките. Видяхме Никол - едно от момичетата да плаче и да вика за помощ. От лицето и се стичаха сълзи, а ръката и беше порязана и едва стъпваше. Николай - едно от момчетата предложи да тръгваме незабавно. Аз казах, че по това време на нощта е опасно, но той отвърна че безопасността е на първо място а и все пак ние носим отговорност. Признах че е прав. Събрахме набързо палатките и другите неща, и с двете коли тръгнахме карайки бавно, защото почти нищо не се виждаше. За да се излезе от гората с кола е 20 минути, а ние имахме чуството, че карахме два часа. Както пътувахме видях малко момче на пътя. Като намалих видях черните му очи и настъпих газта. Обърнахме се и видяхме, че е зад нас и ни гледа. Това се случи наскоро. От преживения стрес момичетата заспаха още в колите.

http://misterika.blogspot.com/2015/07/blog-post_9.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Сря 29 Юли 2015, 07:19

Момичето-демон

Та това което ще ти разкажа ми се случи, когато съм бил 5 или 6 клас. Това беше много отдавна, но няма как да го забравя. Една сутрин бях излязъл от вкъщи към 10 и нещо.Излязох за да хвърля боклука. Било е събота или неделя тъй като не бях на даскало. Беше най-обикновен ден, времето беше леко мъгливо, но нищо необичайно само, че навън нямаше жива душа.

Аз тъкмо докато хвърлях боклука видях някакво момиче с бледа бяла кожа и черна дълга коса. Беше наистина красива, на възраст не повече от 15-16 години. Беше облечена в нещо като бяла рокля. Определено беше привлекателна, но след като хвърлих торбата с боклук видях, че тя също ме гледаше, даже направо се беше втренчила в мене и не ме изпускаше от поглед. В един момент се озъби и побягна към мен. Но не бягаше, а направо спринтираше. Беше много далеч, а тя за нула време почти успя да ме догони докато тичах от страх. Не се чуваше никакъв звук, нито ръмжене, а само моите стъпки и нейните. Докато бягах се обърнах назад, тя или то беше точно зад мен със свирепо лице като на животно и озъбена. Никога през живота си не съм бил по-изплашен, а аз по принцип не вярвам толкова в паранормалното, колкото в реалния живот. Когато успях да стигна до входа на блока и си извадих ключовете, се обърнах отново назад, но нея я нямаше - все едно нищо такова не се е случило, все пак побързах да се прибера по стълбите, дори не изчаках асансьора, който беше зает. Когато се прибрах вкъщи майка ми ме попита защо съм толкова задъхан и аз ѝ разказах за случилото се и тя разбира се не ми повярва.

Въпрос Г.Б.: Видя ли какви са и очите?

Не съм много сигурен, но мисля, че бяха червени. Едва ли е било дете с черни очи, по съм склонен да вярвам че е било вампир или демон или шизофреник или пък тъпа шега, колкото и да не ми се вярва. Между другото аз съм от Варна и това се случи във Варна.

Въпрос Г.Б.: А коя година точно помниш ли?

Може би 2005 или 2006, не съм много сигурен.

http://misterika.blogspot.com/2015/07/blog-post_29.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Чести посещения от извънземни същества

Писане by Георги on Пет 25 Дек 2015, 06:24

На 15 декември т.г. публикувах тази статия:

Нордикс и "сиви" заедно?

Като коментар под нея, една читателка сподели своите преживявания:

Здравейте. Тази статия и снимката към нея ме върна много години назад, в далечната 1989г. Една нощ, не можех да заспя и се въртях в леглото. Беше лятото и прозорецът беше отворен. В небето висеше летяща сребриста чиния в преливащи цветни светлини. В следващия момент до мен застанаха две фигури - високи, облечени в сивкави гащиризони и много руси, стигащи до раменете коси. Едната фигура имаше лента през челото, също сива, другата не си я спомням ясно (стоеше по-настрани ). Тогава фигурата с лентата ми каза: Сега започваме и около мен се появи някакво поле, всичко започна да бръмчи и искри, виждах как искри хвърчат. Не можех да помръдна, сърцето ми биеше лудо. Не знам колко време продължи това, но когато свърши, се чувствах ужасно. Парех цялата, имах чувството, че съм като печка. От тогава, в продължение на година и нещо, всяка нощ на същата дата ми се случваше същото. Много ме плашеше, понеже винаги виждах някакви страшни неща. В един момент държейки молив накарах съществото да се нарисува и то изглеждаше като това в дясно на снимката. В един момент тия посещения спряха, не помня кога и защо, но никога няма да ги забравя.Тази снимка сега направо ме шокира, не мислех, че са истински.

В последствие, жената се свърза с мен и ми прати тази рисунка:



Както и тази допълнителна информация:

Два пъти ми поставиха диагнози на сън и двете с в последствие бяха потвърдени, но тогава (съществата) не изглеждаха така, а бяха облечени в зелени дрехи, като в операционна и за разлика от предните пъти не ме беше страх.

Виждала съм и черна фигура, като поп до вратата, това беше зловещо не знам сянка ли, какво, но котака ми подлудя.

Виждала съм и някакви много светли същества, след като излезе клипа на Дейвид Гуетта, ги оприличих на тях. От тях ми стана много зле и повече не са идвали.

Клипа може да видите тук:

https://www.youtube.com/watch?v=KLZDxZTP_gk

Имам един познат, който се занимава с такива неща и го бях помолила да направи нещо, защото много беше страшно. Та той някак си ги блокира и сега, само от време на време си пиша с тях.

********************************

Нещо от мен - с един от близките до блога хора обсъдихме тази рисунка. Виждат се нещо като надписи. Увеличих я и а разгледах по-внимателно. Изглежда е рисувана върху някаква стара бланка - такива каквито едно време се използваха за медицински картони, складови дневници и др. Днес бланките не са такива. Това може да се приеме като потвърждение, че съществото е нарисувано отдавна, точно както в разказа е казано, че историята се е случила преди години.

http://misterika.blogspot.bg/2015/12/blog-post_25.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Пет 15 Яну 2016, 07:15

Здравейте, живея в село Бреница, област Плевен. Това се случи миналата година т.е. 2015. Както обикновено бяхме на полева тренировъчна експедиция. Влязохме в една местност в гората. Бяхме трима - аз, мой приятел и брат ми. Те тренираха, докато аз правих проучвания след моята тренировка. Тогава нещо ледено ме прободе (а тогава бе около 30 градуса). Изведнъж се огледах около себе си, видях приятелите си и погледнах напред. Видях нещо синкаво-бяло. То гледаше право в мен, беше около 1.85 т.е метър осемдесет и пет, бе с кафяви очи. Наблюдавах го около 1-2 минути след което то изчезна в гората, но странното бе, че на следващия ден се разболях. Питах и приятелите си, те казаха че не са видели нещо и от тогава не сме ходили там. Случи се на 27.07.2015, дни след рождения ми ден.

http://misterika.blogspot.bg/2016/01/blog-post_15.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Нед 31 Яну 2016, 07:50

Изчезването в мъглата

Преди година изпратих на автора на блога история, случила се с мен през зимата на 2011. Подобна случка е имал и мой съсед от съвсем скоро - 30.12.2015 год. Разказаното от него е потвърждение на изживяното от мен отпреди 5 години. Защото мястото където се е случило е абсолютно същото. Става въпрос за ето това:

Читателска история: времева аномалия

Съседът ми е 47 годишен, трезвеник, скептичен по природа що се отнася до паранормалното. След преживяното обаче, си е променил мнението. Градът, където се развива действието е близо до София. Ето историята:

Следобяда на 30.12. съседът ми, който е ловец решава да разходи кучето си извън града. Тогава валеше сняг, все още слаб, и в самия град нямаше мъгла. Спонтанно избира посока към полето - черен път, от двете му страни има изорани ниви, от ляво на около километър се намира военното поделение. Отминавайки последните къщи, съседа отвързал кучето. Между тях и черния път разстоянието е около 10 минути пеш. Стигайки до черния път, видял че е паднала мъгла. Не беше много гъста, каза, но сериозна. Въпреки нея и валящият сняг, продължил по черния път. Кучето му Чарли, на 4 години, порода гонче, никога не се отделяло от него. "Не знам точно колко съм вървял", каза, по едно време забелязал, че връзката на обувката му се била развързала. Кучето до този момент било на около 2 метра от него, вървейки успоредно със стопанина си. Навел се за да се завърже. "Не повече от 10 секунди казва, се връзвах, а като се изправих нямаше и следа от Чарли". Озадачен се заозъртал във всички посоки, почнал да го вика. Никаква следа, сякаш се било изпарило. Човекът ме увери, че е разхождал кучето си безброй пъти и то винаги вървяло неотлъчно до него, и винаги идвало когато го повикал (наистина кучето е умно и изпълнява командите му). Най-стряскащото в случая е как се е изпарило за един миг без следа. Теренът там е равен, из цялото поле Чарли не се виждал, нито се чувал лай. Само мъгла, тишина и сняг. Аз слушах втрещен, защото историята му припокриваше и потвърждаваше преживяното от мен самия. С единствената разлика, че в моя случай мъглата падна по време на разходката ми там, изведнъж. Окопитих се и го попитах дали е усетил неестествена тишина тогава. Каза, че когато е викал кучето сякаш под вода са се чували думите му, толкова глухо. Тишината му била странна и непонятна, усетил и чувство на тревога, не само за кучето, а и за себе си. (Абсолютно същите чувства и усещания, които изпитах и аз преди 5 години на абсолютно същото място). Попитах го и дали преди това е бил на това място по време на мъгла. Каза че е бил, но не и в мъгла. Разказах му накратко и моята история от 2011, и че смятам, че това се дължи на мъглата, която прави мястото аномална зона. "Бих ти се изсмял, каза, ако това не се беше случило и с мен". (Наплаших го подобаващо).

Историята не свършва дотук. Човекът обиколил още известно време в мъглата, викайки и търсейки кучето си, но така и не го открил. Връщайки се, на улицата пред вратата треперейки, го чакало кучето му. Как така се е озовало в града...Изненадан, съседът ми го вързал и му дал храна. Каза ми, че Чарли скимтял тихо и страх се четял в очите му. Какво ли го е било уплашило.... Два дни не яло нищо, било все нащрек през това време и от време на време скимтял, без да има видима причина. След това нещата се нормализирали. Какво е станало тогава и най-вече как кучето се е изпарило за миг, човекът не знае. "Изгубих го от поглед за 10 секунди", каза. Като се обърнал назад, оглеждайки се за кучето, ако то е бягало обратно към дома, със сигурност е щял да го види. Все пак каза и че мъглата не е била толкова гъста. Сякаш...се телепортирало пред дома му....но как...

(Мое предположение: Декември 2014 пак се разхождах там, естествено в безоблачно време. Попаднах на следи от диво прасе, както и места, където е ровило. Макар следите да бяха малко по-долу от това място. Тогава намерих и зъб от глиган, явно ловците са му видели сметката. Едно мое предположение и опит за логично обяснение, е кучето да е надушило миризма на глиган или стадо, да се е уплашило и побягнало. Макар да е ловна порода, съседа ми призна, че никога не го е водил на лов. И миризмата на друго животно е била нова и непозната за него и го е уплашила. Или пък се е втурнало подир някой заек. Как обаче съседа не го е видял или чул да бяга, предвид равното поле. Но пък е имало мъгла.... Попитах го и дали е усетил забавянето на времето, което почувствах аз, отговори че не е обърнал внимание. Но чувството на безпокойство и тревога е изпитал и то осезаемо). В заключение ще кажа, че за мен безспорно това е аномална зона. При ясно време си е най-обикновен черен полски път. Не е от най-живописните маршрути за разходка. Но падне ли мъгла нещата се променят...Друг въпрос който ме човърка е дали в близкото поделение (за което също съм писал) не правят някакви де да знам опити, при които да се образува и мъглата и времевото забавяне. Едно е факт: че освен мен, и съседа вече има фобия от мъгла...а може би и кучето. Smile

Статия за въпросното военно поделение:

Тайнствените подземия на едно българско военно поделение

Призракът на бабичката

Другата история я приемам с немалка доза скептичност, за някои читатели може да се стори дори несериозна. Разказаха ми я двама тийнейджъри, момче и момиче. Чак казаха че призрака бил популярен, и как може да не съм чул за него. Става въпрос за село Пчелин. След като още един възрастен човек ми сподели, че видял "нещо", сметнах за нужно да драсна няколко реда. В края на селото имало стара къща, доколкото разбрах изоставена (или просто по-рядко посещавана от собствениците). Още лятото на 2015 тийнейджъри, разхождащи се по улиците късно вечерта, минавайки край въпросната къща забелязали тъмна прегърбена фигура да се движи напред-назад из двора. Някои се разпищели и избягали, други останали да наблюдават. (Е, снимки не са направили за съжаление, язък че вече всичко живо е със смартфони с многопикселови камери). Та от уста на уста се разчуло за тази сянка, и всяка вечер минавали и надзъртали през дувара, с надеждата да мернат прегърбения призрак на бабата. Виждали призрака няколко пъти през лятото. Не усетили заплаха. Не можах да разбера кой е живял там преди, но тийнейджърите ме уверяваха че съществува тази прегърбена сенчеста фигура. Попитах ги дали на мястото където са забелязали "нещото" няма чешма, дърво или храст, чиято сянка да наподобява призрака, казаха че няма. Все така невярващ и гледащ с насмешка на разказаното, попитах местен човек, който има роднини в моя град. Каза че е чувал истории от децата, но не им отдал внимание. Знаел и къде е къщата. Но и той не можа да си спомни собствениците, явно наистина е необитаема от десетилетия. Та една вечер човекът, минавайки покрай въпросната къща, чул шумолене в двора. Забелязал някакво движение на "нещо тъмно" - така го описа. Първо помислил че е котка, но шумът бил различен. След това му минала мисълта да не е крадец. "Тъмното нещо" завило зад къщата, а той мръднал няколко крачки напред за да види какво ще излезе от другата страна. Нищо не се показало. Човекът завърши шеговито разказа си, че може би му се е сторило, че е видял нещо, защото бил "на две ракии". Все пак бих отишъл да я видя тази къща, и би било добре да се разбере дали наистина прегърбена бабичка е била приживе стопанина на къщата.

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Пет 05 Фев 2016, 07:52

Интересни истории, които получих по пощата. Давам текста на писмото с леки мои корекции.

Скоро си говорих с майка ми, относно нейното родно място. Това е едно хубаво село до Тополовград, а къщата ни се намира в края на селото. Там, накрая, на една голяма поляна се намират старите гробища на селото ("новото гробище" е на другият край на селото). През деня е красиво и спокойно, много пъти като деца сме скитали из полу-разрушените от времето гробове, изобщо думата "гробище" не носи този страх, който по принцип носи. Красиво, зелено място, пълно с мащерка. През деня!

Вечерта обаче е друга бира. Всички избягват да минават от там, а куражлиите осмелили се да минат са малко. Smile От край време баба ни разправяше за самодиви около селото, за овчар който наблюдавал самодивско хоро, за времева аномалия, докато ги е наблюдавал и много други. На няколко километра от селото има мина и много от мъжете от селото бяха миньори (включително и дядо ми). Често миньорите са свършвали смяна късно вечерта и са нямали транспорт до селото, затова са ходили пеш. Тези от нашата махала минават напряко много близо до гробищата. Те си знаят там от селото, че има "нещо" около гробището и да не обръщат внимание, ако "нещо" върви заедно с тях.

Едната история е разказана от баба ми, а другата се е случила на познат на майка ми.

Едната случка е с прибиращи се миньори, от някъде се появила жена с дълга бяла роба (като едновремешните) и дете с нея. През цялото време вървяла с тях, а те накрая я запитали "къде булка с това дете посред нощите си"... А тя мълчала и нищо не казала. Като наближили къщите, жената изчезнала, така както се появила...

Другата случка е на познатият на майка ми, миньор отново прибиращ се. От нищото се появил мъж с дълъг ямурлук. Нашият човек сам, нищо не казал, не се обърнал, само напред, че не се знае...

Та, така за старите гробища. Има нещо там, но какво... Снимката е моя, правена преди 2 години през пролетта. Smile



_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Пет 12 Фев 2016, 07:47

Наскоро получих едно много интересно писмо:

Здравейте,

В търсене на информация относно сънищата и процеса на сънуване като цяло, попаднах на Вашият блог. Наистина интересни статии, със сигурност ще отделя време за ровичкане из сайта Smile

Това, което искам да Ви разкажа е един мой сън отпреди няколко дни, ако трябва да сме точни от рано сутринта на 02.02.2016. Като цяло от както се помня сънувам най-различни неща, почти винаги си спомням по-голямата или по-важната част от сънищата си. Имам и повтарящи се сънища, имам такива, които продължават там, от където са спрелим преди седмици. Имала съм и сънища, които ми дават нещо като предсказание, за нещо което ще ми се случи. Сънувала съм и мои починали близки, с които сме разисквали в съня ми текущи и предишни мои терзания.

Но сънят ми отпреди няколко дни беше върха на всичките ми сънища. По реалистичен сън се съм имала през живота си.

Този път действието се разви в дома ми. Комшийските котки бяха направили някаква беля, бяха се вмъкнали в коридора вкъщи (аз живея в къща с двор) и бяха разсипали вода от купичката на кучето ми по пода (което в реалния живот се случва за съжаление често). Ядосано се засилих към банята, която е в края на коридора, за да взема бърсалката и да почистя. Отваряйки вратата забелязах, че целия под на банята е във вода. Още повече се подразних и взех бърсалката. Бършейки пода се завъртях да почистя точно под бойлера, който е окачен на една от стените. В последния момент докато движех бърсалката по пода забелязах, че от бойлера висят два кабела, оголени. В съня си помислих, ако се допра до тях ще ме удари ток. Но беше вече късно. Дръжката на бърсалката направи контакт с кабелите и усетих как електричеството протича от дръжката, през дясната ми ръка, преминава през сърцето ми и излиза от тялото ми. Спомням си и какво си помислих в този момент - край, умрях. И така стана, погледа ми се замъгли и усетих, че започвам да падам към пода като талпа. Последното, което видях преди да се събудя бяха плочките на банята, на сантиметри от лицето ми.

Събудих се, стреснах се, сърцето ми искаше да изхвръкне. Огледах се в полутъмната стая и се зачудих, в ада ли съм или в рая. Минаха 1-2 минути и се усетих, че е било само сън. Станах и проверих дали от бойлера ми не висят все пак някакви кабели. Не, както и знам, но толкова реалистично беше всичко. Дори и сега си спомням целия сън с големи подробности.

Честно казано, написах Ви този имейл, надявайки се да ми дадете Вашето мнение. Има ли този сън някакво значение, може ли да се тълкува някак или е просто сън?

Ето и моят отговор:

Здравей Ина,

Нека ти разкажа една история, която прочетох наскоро в една книга посветена на паранормалното. Една жена сънувала веднъж, че е на реката с малкото си дете, за да пере. Видяла, че е забравила сапуна и се върнала да го вземе. Когато отново дошла на реката, детето се било удавило в съня ѝ.

След време отишла наистина да пере на реката с детето си. Видяла, че е забравила сапуна и тъкмо тръгвала за къщата си, за да го вземе, когато се сетила за съня си. Затова взела детето със себе си. Нищо не станало. Не е ясно, ако беше оставала детето само на брега, дали то нямаше да се удави и съня да се окаже пророчески.

Най- вероятно твоят сън не е пророчески, те са рядкост. Все пак като влизаш в бани и подобни мокри помещения, се оглеждай за висящи кабели. Това е моят съвет Smile

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Пет 26 Фев 2016, 06:52

Полтъргайст в Бургас (1989)

Това е една много увлекателна и добре разказана читателска история. Благодаря на читателката, че я сподели!

Отрицанието е начин да отхвърлиш нещо, което не разбираш. Отричайки, създаваш лъжливо вътрешно усещане, че нещо не съществува. Може би за това всички разказани истории за полтъргайсти, духове и извънземни срещат такова неразбиране. Все пак времето ни е по-технологично, отколкото духовно. Но все пак... „Паранормално” не означава анормално. Познанията ви в областта нямат нищо общо с начина, по който ще възприемете разказаното от мен. Просто оставете предразсъдъците на страна за следващите 5 минути.

Аз съм пряка участничка в събитията, които ще опиша, макар да не съм присъствала във всеки един момент. Годината е 1989, града Бургас. Бях 13-годишно хлапе. Живеех с родителите си в стандартна соц панелка във вход, в който не съществуваха междусъседски взаимоотношения. Ние бяхме едно голямо 16-апартаментно семейство. В тази малка общност имаше хора с различно образование, занимание и интереси, с различно възприятие и разбиране за живота /но за това си давам сметка чак сега/. Както всички и ние имахме готварска печка. Изнесена на терасата на кухнята с отделно ел.табло. От онези огромните – с шкаф отдолу, фурна и три различни по размер котлона с плочи. То тогава нямаше и голям избор де... Та печката си беше сравнително нова, читава и често употребявана. Първия път, когато видяхме най-големия котлон на печката нагрят до червено посред нощ /баща ми бе ставал да пие вода/, премина като обикновено домакинско недоразумение. Аз бях доста ангажирано дете. Ходех на училище, имах СИП и ЗИП, участвах в ТНТМ, ходех на курсове по рисуване, уроци по плуване и волейбол, подготвях се за изпити в друг град, помагах на брат си с уроците, на майка с къщната работа... Бях уморена. Всички го знаеха, та си взех бележка от вдигнатия пръст на баща ми и обещах повече да не правя така. Обаче в рамките на месец това се случи още два пъти и родителското тяло се намеси с лекции по пожарна безопасност. Последваха още няколко пъти, в които котлона светеше посред нощ. Активното отрицание на мен и майка да сме оставили печката включена, доведе до редица домашни ремонти на неизправния уред. За всеобща безопасност и докато набавим нова печка, решихме всяка вечер тази да се изключва и от щепсела. И известно време спяхме спокойно без да се проверяваме един друг. След около месец спокойствие най-големия котлон на печката отново светна като червен светофар на неосветено кръстовище. Помня, че тази вечер имахме много гости у дома и всички бяхме будни. Тя не беше използвана последните шест часа, поне. Видяхме светещата плоча когато разтребихме хола и прибрахме посудата в кухнята. Последва суматоха, упреци към жената, децата и когато баща ми посегна към щепсела с „Нали се разбрахме...”, ръката му увисна във въздуха. Печката въобще не бе включена към мрежата. Последва смях, а после тихо мълчание. Светещата червена плоча бавно взе да потъмнява. Ако до тук приемахме случващото се като битови инциденти, то в този момент нещата се промениха.

И както казах ние съседи нямахме - голямото семейство бе уведомено за домашния проблем на една от редовните си сбирки по съседски. Теориите преминаваха през суха наука и мистични догадки, кинетичната енергия се превръщаше в духове, електричеството в призраци... Въобще беше много интересно да слушаш големите как ги разбират тия неща. А и по това време в Пловдив набираше популярност полтъргайста Кики, та финалното заключение на пийналия домсъвет бе, че у дома се е настанил полтъргайст, който отчаяно се нуждае от внимание и търси контакт. И така къде на шега, къде не, контакт бе осъществен посредством лист, химикал и любопитни хора. Техниката е проста и добре известна – няма да я описвам. Връзката между всички въпроси и всички отговори бе моята майка, като изборът бе направен от нашия гостенин. Назова се Киркош.

Последваха многобройни контакти. Беше питан за какво ли не – от числата на следващия тото тираж, до продължителността на живота на всеки от участниците в тези „сеанси”. Листа се превърна в бележник, бележника в тетрадка. Въпросите от чисто битови станаха духовно насочени. Срещите от приятелски станаха целенасочени. Приказваше му се на Киркош, а имаше и с кой. Само дето моята майка не усещаше нещата толкова безопасни за себе си. Ставаше й неприятно, когато идваха да питат нещо Киркош. Започна да отказва и накрая спря.

След години говорихме за това и сподели, че когато са го питали за отвъдния свят и дали могат да говорят с починалите близки е казал, че това е нередно. Че не трябва да се безпокоят душите особено през първата година след смъртта им. Че вреди на човека, който осъществява връзката. Че е опасно. Тогава са го питали той защо го прави и вярвате или не отговорът е бил "от скука". Тогава моята майка го е помолила да си тръгне и той се е съгласил.

Ние не сменихме печката, но повече не ни се случи.

PS. Тетрадките бяха пазени до преди няколко години. За съжаление събития в живота ни наложиха да се разделим с голяма част от нещата си. Моята майка прецени, че не бива да ги пази повече. Може би е права.

******************************************

Коментар и от мен (Георги).

В момента все още чета книгата "Неразгаданите мистерии". Споменавал съм и преди за нея (подарена ми от един читател, приятел и сподвижник на блога), оказва се сравнително добра щом за пореден път мога да цитирам нещо от нея. Та в книгата пишеше, че изглежда полтъргайстът е най-често срещаният паранормален феномен. Дори и сега, в този момент, в радиус от 20-30 километра от всеки от нас, се проявява полтъргайст. Така поне се твърди в "Неразгаданите мистерии".

http://misterika.blogspot.bg/2016/02/1989.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Вто 15 Мар 2016, 08:11

Призрачният отпечатък

Искам да споделя една история, разказана ми от спътник във влака. Много интересна история, слушах с отворена уста през цялото време. Аз работя в Пловдив. Пътувам почти ежедневно с влака от родния си град до града под тепетата. По принцип не завързвам разговори с непознати във влака, предпочитам да дремна или слушам музика. Но наскоро, чакайки влака да потегли, ме заговори един, на пръв поглед добронамерен човек. Явно му беше скучно и гледаше да убие времето. На мен също ми беше скучно, и реших да завържа контакт. Човекът се казваше Велизар, на 68 години. Доста приказлив, природно интелигентен човек. Родом от село Смилян в Родопите, от няколко години живеел в София. (Смилян е много живописно село, разказвали са ми познати посетили го, човекът също ми разказа интересни неща, и засили още повече желанието ми да го посетя). От дума на дума, му казах че се интересувам от история, от загадки. Разказа ми че имало пещери в близост до селото, за които се носели легенди, че имало хайдушко имане. Много злато, задигнато от турците, а при делбата хайдутите взаимно се избили. Един вид прокълнато. Дядо Велизар каза, че бил ходил преди години при пещерите, но от годините входовете им били почти напълно затрупани от земна маса и трябвало екипировка за да се влезе. Каза, че не били проучени, поне той не знаел да са. (Адски сладкодумен човек, истинска рядкост е да срещнеш по влаковете такъв събеседник, предвид факта, че бъка от комплексари и самохвалковци). Аз споменах, че едно от хобитата ми е да чета и събирам паранормални истории и всичко свързано с необяснимото. Неговият отговор беше: "Сигурно ще ме помислиш за хахав, но съм преживял нещо, от което и до днес настръхвам. Слуша ли ти се ?" Аз наострих уши и човекът заразправя:

След като се оженил, имали много ниви в родното си село, които обработвали. По онова време земеделието бил основен поминък на населението в селото. С негов първи братовчед имали доста неразделени ниви, общи, заради което се карали често. Братовчед му бил зъл и отмъстителен човек. Никой от съселяните му не го обичал. Дядо Велизар каза, че просто отстоявал своя дял, не претендирал за неговите ниви и декари. Поради това братовчед му му правил много "зулуми"(поразии). Почти всеки ден имало свади между двамата. Караниците и заканите продължили години (не спомена да са прибегнали до съд). И така до 1993 година когато злият братовчед се споминал, покосен от инфаркт. Макар и с нежелание, Велизар отишъл на погребението. Било късна есен, и валяло силен дъжд на гробищата. Няколко дни след това, на дядо Велизар се наложило да излезе от къщи по работа. Денят бил хубав и слънчев. Тогава бил сам в къщата. От масата в кухнята си взел калъфа с очилата и портфейла. Каза ми че "масата била постлана с бяла тъкана покривка". Излязъл той, заключил вратата. Връщайки се, на масата в кухнята имало отчетлив кален отпечатък от обувка. Върху покривката. Виждайки го, ужасен, помислил че крадец е влизал и че може да е още в къщата. Макар и уплашен, грабнал ръжена от печката и проверил една по една стаите. Всичко било непокътнато, нямало следи от взлом, нямало разбито, изкъртено, счупени стъкла, нищо не липсвало. Това вместо да го успокои, още повече го уплашило. Сподели че не бил богаташ, обикновена селска къща. Отново проверил цялата покъщнина, бравата, прозорците, спестяванията...всичко било непокътнато. Над масата с отпечатъка нямало отвор към тавана, за да стъпва някой. Изключено било да е крадец или.....човек. Същата нощ спал на запалена лампа, а сърцето му биело лудо в гърдите. Въпроса кой или какво е оставило този отпечатък, не му давал мира. Дядо Велизар ясно помнел, че покривката била чиста, видял я точно преди да излезе, защото си взел нещата от масата. Със съседите си бил в прекрасни отношения, изключва варианта някой от тях да е стъпвал на масата му. Но най-вече - как е влязъл оставилия отпечатъка. И тук сподели неговото предположение, че отпечатъка от обувка е оставен от духа на починалия му братовчед, нещо като последно отмъщение. Дядо Велизар тълкува калния отпечатък като следното зловещо послание: "Не си даваше нивите, сега кал да ядеш вместо хляб".

Дълго време не могъл да се съвземе от преживяното. Не уведомил полицията, защото нищо не липсвало. Попитах го дали не е огледал грайфера на обувките, с които бил погребан братовчед му, но за съжаление не бил обърнал внимание. След тази случка, повече нищо необичайно не се случило. Не казал и на жена си, за да не го вземе за луд. След доста години, споделил на сина си. Той му повярвал. Затова по възможност да бъдем в добри отношения с хората. Защото явно може да се отмъщава и от отвъдното...

http://misterika.blogspot.bg/2016/03/blog-post_15.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Пет 01 Апр 2016, 05:56

Настоящата МЕГА статия, макар да излиза на 1 април, не е шега, поне не моя. Не вярвам и читателите, които разказаха случките, да си измислят.

Получих първата история по скайп, това е едно от най-зловещите читателски преживявания, които съм чувал.

Сега аз съм на 19 години, въпросната случка стана преди около 6-7 години. Бях в селото на майка ми (смолянско село, там ходя много рядко). Един приятел (той живее в това село) се беше сдобил с въздушна пушка и обикаляхме покрай селото и нареждахме стъклени бутилки по оголените тогава дървета (беше вече почти зима) и се редувахме да стреляме по тях. След като празните стъклени бутилки свършиха, си тръгнахме, и отново продължихме да стреляме наоколо, но този път безцелно. Селото не е голямо, почти бяхме стигнали, когато минахме отгоре на едно дере, често там има хора, затова не се учудихме като видяхме една позната фигура да се разкарва долу.

С моя приятел решихме да се пошегуваме с въпросния човек (интересното беше, че и двамата го мислихме за един и същ човек, както споменавам по-горе много рядко ходя в това село и не познавам всички до такава степен, че да ги позная в гръб и то от далеч). Та, изстреляхме последната съчма нагоре, пушката остана незаредена и решихме да я насочим към човека, за да се пошегуваме. Така и стана - моят приятел се прицели с вече незаредената пушка, а аз силно извиках "горе ръцете" - чу се силно и ясно и доста време ехото се носеше, дали беше подсилено от продължението на случката или от празното дере не знам, но все още мога да чуя в ума си това натрапчиво ехо което се носеше наоколо. В този момент когато аз извиках, човекът от дерето се обърна, с проницателен поглед ни стрелна и двамата. В този момент с периферното зрение видях как моя приятел замръзна, изпусна пушката и тя се разглоби на две части (също няма да забравя издрънчаването на падналата пушка върху камъните). В този момент моят приятел каза "БЯГАЙ..". Той хукна по стръмната пътека, чувах как ревеше и аз се разплаках от паниката, която ме беше обзела, не знаех какво се случва. Тичах точно след него, виждах го как чат-пат се обръща към дерето и се опитваше да види дали човека е още там.

След този 5 минутен маратон вече бяхме в неговата стая, мина се време преди да спрем да плачем. След това аз се престраших и попитах "Какво стана?". Без да отделя поглед от земята и без да мига, ми каза "човекът, който беше в дерето, го погребаха миналата седмица". В този момент аз избухнах в истеричен рев, неговите родители ни чуха и дойдоха, разказахме им за случилото се, не знам дали повярваха, но тогава не ме интересуваше. Бащата на моя другар по игри тръгна да намери пушката, ние не посмяхме да идем с него. Когато се прибра, пушка нямаше, но той беше със същия поглед като нас двамата и стоеше безмълвен. Повече по темата не говорихме, но с моя приятел предполагаме че и на баща му се беше случило нещо в дерето. Беше ни забранено повече да ходим там.

*****************************

А тази история може би вече сте я видели, тя бе публикувана като коментар в блога. Въпреки това заслужава да я дам отново и в статия.

Здравейте,

Искам да ви споделя една история, която в никакъв случай не е измислена, но вие си решавайте. Като много малък, може би 5-6 годишен сънувах един сън:

Разхождах се по една улица в съседния квартал към 2-3 часа през деня. В съня ми квартала изглеждаше леко променен от реалността. Тъй де под леко разбирайте там където в реалността има дървета и трева в съня ми имаше само цветя. Така де разхождах се сам и видях едно момиче на моята възраст, тоест и то 5-6 годишно да стои само облегнато на улична лампа. Беше облечена с кожено яке и дънки. Нетипично облекло за дете, а и бяхме лято. Беше с черна коса, слаба, висок и бих казал доста красива. Аз типично като децата отидох и я заговорих, понеже ми беше скучно. Оказа се, че се казвала Михаела и чакала приятелите си-момче (не се сещам за името, дори и не помня как изглездаше) и момиче (Пайпър, русокоса със сини очи) на нашата възраст. Покани ме да останем да играем и аз се съгласих, защото ми се стори приятно момиче, а и кат казах ми беше много скучно. Малко си поговорихме и тогава слязоха момчето и Пайпър. С Пайпър веднага се харесахме, но момчето отначало изпитваше странно недоверие към мен. По-късно и с него станахме приятели. После всеки ден ходих при тях, не помня колко продължи това, най-вероятно между 2-3 седмици или 1-2 месеца. Ходех при тях по различно време между 12 и 2 часа и си тръгвах между 7 и 9 часа. Помня единствено и само времето с тях. Не помня къде съм спал и какво съм правил докато не бях при тях. Помня моментите, когато се озовавах близко до квартала им, къде с колело, къде и пеша. След което се събудих и край. Беше ми тъжно, но нямаше какво да се направи. След два дни забравих напълно този сън.

До деня в който ходих при чичо. Тогава бях на 13. Чичо живее в друг далечен град и рядко го посещаваме,а когато го правехме трябваше да преспиваме при него. При едно от преспиванията ни сънувах, че съм на басейн. Това беше един от басейните в който ходя често, но той също беше с малки промени. Около половината басейн бяха наредени маси за хранене, а около другата половина шезлонги. От едната страна където в реалността има маси в съня имаше шезлонги. Аз лежах точно на тези шезлонги. Отново бях сам. Трите шезлонга от лявата ми страна бяха празни. Тогава там дойдоха две момичета и едно момче. Отначало не ги познах, но когато се понагласиха и се канеха да легнат. Разпознах момичето, което беше до мен. Това беше Михаела. Питах я: "Здравей, Михаела как си?" Тогава тя ме погледна учудено и изведнъж ме разпозна. До нея дойдоха и момичето, което беше Пайпър и момчето, чиито име не помнех. Те също ме погледнаха учудено, но съм сигурен, че и се сетиха кой съм. Момчето почна да ме гледа с недоверие. Тогава Михаела попита къде съм бил изчезнал през всички тези години. Попитах я какво има предвид, а тя отговори, че един ден просто съм изчезнал безследно. Те ме били търсили навсякъде, но нямало и следа от мен. Тогава се събудих.

От тогава това постоянно ми е в главата. Чудя се дали не съм бил в друго измерение и дали като съм се събудил, моя милост на басейна просто не е изчезнала в дън земя. Ако някой има предположения какво може да е било да пише като отговор, ако има въпроси също. Това от доста време ме мъчи, но не мога да го кажа на никой. Ами това беше. Благодаря, ако сте го прочели цялото и се извинявам за пропуснатите правописни грешки.

*****************************

Последната история отново е от скайп, но ми бе разказана в неформален разговор. Идеята първоначално не беше да я правя на статия, затова ще я преразкажа с мои думи. Тя се е случила на един от редовните читатели на блога (NITROTO), с който са свързани (изцяло или частично) поне два други материала.

Миналата седмица той си пуснал компютъра и поне 15 пъти не могъл да влезе - паролата на Уиндолса постоянно била отхвърляна. Когато най-после била приета, Нитрото с изненада установил, че всички настройки на операционната система (Windows XP) са сменени, няма ги иконките (освен едно празно кошче), няма и никаква информация по дисковете - стотици снимки, десетки текстови файлове с важна информация, песни, нищо нямало.

Първоначално помислих, че става въпрос само за технически проблем или някой вирус / хакер е помлял всичко. На мен ми се е случвало нещо подобно в Windows 7 - веднъж като стартирах компютъра, всички настройки се бяха сменили, фона, шрифтовете и т.н. Но данните не бяха изчезнали. Да знаете - когато ви се прецака Уиндоулса обикновено данните си стоят (стига да не са на един и същи диск с операционната система). При мен бе достатъчно да възстановя от стара restore point и всички настройки се оправиха.

Случаят на нитрото обаче явно не беше такъв след като и данните ги е нямало. В продължение на минута гледал екрана изпълнен с гняв. Друго което забелязал било, че часовника на компютъра показва 16:30, а на вън небето било ясно и слънцето напичало.

След тази една минута, решил да рестартира компютъра. Когато операционната система заредила, се оказало, че всичко си е на мястото и настройките са ок. Едва ли рестартът е отнел повече от няколко минути, но часовникът сега показвал 17:30, а на вън внезапно времето било много мрачно и ръмяло дъжд.

Какво може да се е случило? Временно пропадане в друга вселена? Или има някакво логическо обяснение? Може би данните никога не са били изтривани, просто не са се виждали, а климатът макар и рядко е способен рязко да се промени от слънчево в дъждовно. И все пак, какво ли е станало?


*****************************

Накрая една молба от мен - ако сте имали загуба на време в края на месец март 2016, пък било то само на сън, ми пишете (на скайп или като коментар под статията).

http://misterika.blogspot.bg/2016/04/blog-post.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Пон 11 Апр 2016, 07:18

Читателски случай със синхронно сънуване

Получих това на електронната поща на блога.

Споделям това уникално преживяване с ясното съзнание, че звучи неправдоподобно. Но да разкажа, пък после ще разсъждаваме. Годината на случката е 2007. Месеца е април - началото, преди 18 със сигурност, но не помня дата. Главни действащи лица (по-скоро спящи в случая) - аз и моя съпруг.

Та... Ще да е било почивен ден защото с кафенца се размотавахме по тераската. Честичко си споделяме кой какво сънувал вечерта, ако помни естествено, а и рано сутрин за какво да си говорим я... Та започнах аз „Много ми е криво. Снощи пак сънувах татко.” При което мъжа ми отговори „И аз го сънувах снощи.” И така в размяна на реплики се оказа, че същата нощ сме сънували един и същи сън. Абсолютно! Допълвахме си взаимно репликите. Имаше дребни детайли по мястото, на което бяхме в другата реалност, които нямаше как да бъдат описани ако двама души не са били там по едно и също време. Диалога с баща ми, наставленията му... Всичко!

А самият сън е: Отиваме да си купуваме къща. Не в града, но не и в село. По скоро от типа на малките кварталчета по морето, като Крайморие и Сарафово, но запуснато и безлюдно. Усещане за сезон между есен и зима. Нито много студено, нито много топло, но мрачно и влажно с типичния гаден вятър за морския край през тези сезони. Смъква до пет градуса от усещането ти за температура. Тихо. Чакълест път без тротоари и бордюри. Сгради – различни. Дву и три етажни къщи, измазани, неизмазани, с дограма и без. Избор голям. И аз нали за къща съм тръгнала, почвам да нареждам – виж тази колко е хубава, виж тази има градина, виж тази е направо готова, тази е с голяма тераса, онази незнам какво... Хванала съм Т. под ръка и размятам показалеца наляво и дясно. В този момент видях, или по-точно осъзнах, че пред нас вървеше баща ми. С ясната мисъл, че той е вече покойник, го попитах къде ни води. А той се обърна леко през рамо и с железен тон каза „Ето тази ще вземете” и продължи да се носи напред към една съборетина... малиии!!! Стъписани с Т. продължихме към „къщата”. Всъщност, нищо общо с нашия познат стил на застрояване. Тип „алпийска”, изцяло дървена, скърцаща, потрошена, с разядена резидава блажна боя по дъските на фасадата, излезнали от пантите капаци на прозорците, вратата и тя „зяпа”, брава от преди стотина години – лята, метална с резето отзад. Пода беше посивяло от прах дюшеме, вътре мрачно и някак приказно. Вратата беше от страни на лицевата фасада и когато влизаш се озоваваш отстрани на всекидневната. Виждаш прашинките как просветват на оскъдната светлина, рамото ти се опира в ръба на камината. Отгоре подредени фигурки, музикална кутия, снимки, дървен дялан гребен, и огледало. Овално огледало, закачено на комина. Загубило блясък и отражение от старост, лющи се, рамката е потъмнял златен бронз, но не патиниран. Маса по средата на стаята. Празна ваза отгоре. Два фотьойла отстрани с прашасало зелена дамаска. Тясно. Усещането за острия покрив отвътре, над главата ти... Толкова ясно си я спомням?! С Т. се спогледахме и без да обелим и дума, с тягостно чувство излезнахме навън, за да „преговаряме” с татко. Безкомпромисен в решението кое ще се купува и кое не, за новите къщи бе казал „Въобще не ги поглеждайте дори”. Само че него го нямаше пред тази къща, а в някаква уж съседна. Виждахме я, чувахме ясно какво се говори вътре, но не можехме да отидем. Стояхме като пред ограда. Вратата й беше отворена и вътре се виждаха дървена маса и две пейки от двете й страни. На едната, откъм вратата стоеше с гръб към нас баща ми, а на другата не можехме да видим кой. Но баща ми спореше с него на висок глас, удряше по масата, обръщаше се към нас, сочеше ни с пръст и повтаряше едно и също „тази къща ще вземат, няма да взимат нова”. А ние се чудехме усещането за нещо неприятно откъде идва – от факта, че искат да ни набутат в някаква съборетина с остър връх и една стая или осъзнавахме, че се случва нещо извън нашите възможности за възприятие и реакции. Следва събуждане.

След като установхме, че сме сънували синхронно (така му се казва по дебелите книги), започнахме да търсим значението в съновника на всички елементи от съня. Но и сега да направите справката ще бъдете също толкова объркани, колкото бяхме ние тогава.

Къща: ако се руши, някой близък ще умре; ако е стара, ще те осъдят заради небрежност;
Гребен: чака те пътуване; ще се развали годеж; ще постигнеш набелязана цел;
Огледало: ще намериш любов;
Празна ваза: хората ще те одумват;
Музикална кутия: купон;
Камина: без огън - в семейството няма много съгласие;

Все неща, които по отделно бива да ги навържеш, но в общата картинка някак не се връзваха. Малко по-различни са интерпретациите, които психологията дава за къщата, като символ. Тя бива разглеждана като символ на човешката душа. Старата и рушаща се символизира остарелите вярвания и поведенчески нагласи. Ако пък къщата е нова, значи наяве ще влезеш в нова фаза от живота си, предстои ти да изучиш нова сфера на дейност. Изобщо може да си пишем по темата безкрайно и да защитим един-два доктората. Може да бъде всичко!!!

Аз ще ви разкажа и събитието, което според мен е провокирало тази интуитивна преживелица. За нас предните две години бяха емоционално наелектризирани, но ще нахвърля само свързаното със случая (според мен). Загубихме последователно много близки хора, между които и баща ми. Не беше изминала година от неговата смърт, а мой много близък братовчед (направо брат) вдигна сватба, на която кумувахме с моя съпруг. И така сълзи, песни, траур, сватба... дойде април 2007 г. Може би седмица след този сън, на редовните ни петъчно-съботни фамилни сбирки дойде и дългоочаквана от нас вест. На гореспоменатия братовчед (племенник на моя баща, с който имаха силна връзка, и дори визуално имат прилика) съпругата беше влезнала в болница, за да роди. И се почна едно чакане, което премина в нервни позвънявания, конфузно мълчане... Минутите изглеждаха като часове. Разбрахме, че нещо не е наред, но нищо повече. В късните часове на прага се появи братовчед ни, който нито можеше да се зарадва, нито можеше да заплаче. Момче. Много трудно раждане. Майката е с нужда от преливане на кръв в тежко състояние. Малкия принц е с прекъснат нерв на ръката и е малко вероятно да се оправи. Кошмар! И въпреки всичко и двамата бяха живи! Дарихме кръв за майчето. После отидохме да запалим свещичка в църквата и да се помолим за Малкия принц. На излизане от нея видях една позната, която се занимава с рехабилитация на новородени с различни увреждания от подобни тежки раждания. Дълго я молих, но накрая се съгласи да помогне. Днес Малкия принц има две здрави ръце благодарение на нея! Майчето също е в добро здраве.

Убедена съм, че двете (съня и това житейско събитие) са взаимно свързани и съня е бил просто предупреждение за наближаващи неприятности и опасности. В интерес на истината от тогава насам съм на нокти след като сънувам къща или апартамент, особено ако ги купувам или се нанасям в тях. Интересното е, че винаги имам различни, но винаги неприятности. Винаги! За синхронното сънуване съм сигурна, че е възможно, макар и никога повече да не ми се е случвало. Най-малкото защото съм го преживяла. Най-вероятно има много фактори, които трябва да са в унисон между двама души и евентуално някакво събитие, касаещо и двамата. Моите обяснения са съвсем прости изхождайки от факта, че вярвам в душата и нейното съществуване извън тленното. В това, че тук съм просто на „училище” и съм с част от духовното си семейство. Вярвам, че с моя съпруг сме били свидетели на това, как близките ни се борят за нашето щастие и след прехода отвъд. Може да има и някакво логично психологическо обяснение естествено. Или просто интуиция.

http://misterika.blogspot.bg/2016/04/blog-post_11.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Нед 01 Май 2016, 07:26

История получена по имейл:

По време на съня ми посред нощ се събуждах с голяма паника и страх от глас, който ме вика. Първоначално това не го приех толкова на сериозно, защото сутринта, събуждайки се мислех, че това е сън. Но всеки следващ път времето през, което оставах събудена посред нощ ставаше все повече и повече. През това време, което бях събудена имах затруднено дишане, не можех да мръдна крайниците си, нито по някакъв начин да говоря или да викам. Виждах сенки, наподобяващи хора, които все повече се приближаваха до мене при всеки следващ такъв случай. Беше ме страх да го споделя с някой, поради простата причина да не ме помислят за полудяла,откачена и подобни неща.

Тази моя както я наричат - "Сънна парализа" продължи близо два месеца, като не всяка вечер ми се случваше това. Нямаше определен интервал от време през което се повтаряше, но след време почна да се повтаря по-често. Първоначално ме беше много страх и се молих на Господ. Имаше моменти, в които не исках да заспивам, защото ме беше страх, че отново и отново ще стане това нещо. Имаше моменти, в които не съм спала дни наред. Родителите ми ме виждаха в какво състояние съм и питаха ме защо си причинявам това, но не можех да им разкажа... те нямаше да ме разберат, нямаше да ми повярват. След около месец разказах това на баба ми, която е много суеверна и ми каза, че не трябва да ме е страх от нищо и че само аз мога да спра това нещо, защото всъщност аз ги храня с моя страх, че страхувайки се аз - те стават по-силни. Разбира се не беше толкова лесно просто да спреш да се страхуваш от такива неща... но мисля, че успях, защото от близо месец не е ставало нищо подобно, но има неща, които не съм разбрала и не мога си обясня. Защо изобщо ми се случи това? Просто си казах, че няма да се плаша и всичко това спря? Не знам... не знам защо всичко това на мене точно ми се случи. Нямам обяснение. Страх ме е че отново ще се повтори, но едновременно се опитвам и да не мисля за това толкова често.

*******************************

История получена по скайп:

Вчера към 00:00 като си бях легнал още не бях заспал, започнаха да се чуват много странни и силни звуци от небето.От началото си помислих че идва от тировете на магистралата или че минава влак,но като започнаха няколко вида звуци излязох на терасата и се чуваха сякаш от небето.Не можех да ги оприлича на никой друг звук който съм чувал до сега.Това продължи около 10-15 секунди след като излязох на терасата. Звуците се чуваха с различни амплитуди и единия приличаше на някакво говорене и накрая се чу боботещ басов звук който развибрира прозорците.Като влязох в стаята екрана на компютъра светеше в бяло и веднага изгасна като го забелязах,а беше изключен.Обзе ме голямо чувство на безпокойство и трудно заспах.

*******************************

Друга скайп история:

За първи път сънувах сън с дете с черни очи, преди да видя статията го сънувах. Не е ли странно, че малко след като си публикувал статията съм сънувал това? Като се събудих помня че беше 4:00.

Започна така, че помня ,какво сънувах преди кошмара.(то си беше част от съня който завърши с кошмар). Малко преди съмване излизам с един фенер и отивам до пътната врата.Нямаше ток.Отварям вратата и виждам едно момче на около 10 години.Не светих към него,за да не му светя в очите, огледах се наоколо,докато седя до вратата и го питам "Какво правиш тука" и то отговори невинно "Ниищо".Изведнъж се появи от нищото кола и премина през детето със невероятна скорост,после изчезна в тъмнината ,но детето не мръдна като призрак и още си седеше на едно място.Изплаших се много и реших да светна към лицето му и видях че има големи черни очи които просто поглъщаха светлината от фенера. Изпитах невероятен ужас,който вероятно никога не съм имал по време на сън.Веднага тряснах вратата.И през телта видях как детето побягна към нея, разби я и огъна напълно и вратата,която е желязна и много тежка, излетя на няколко метра напред и след това, когато детето се затича към мене, се събудих.

*******************************

История разказана в чата на блога (най-неудобния вариант за копиране в статия):

Имам една история. Баба ми, която е от Сливен ми я разказа малко преди да почине. През една лятна вечер, когато заспивала, в просъница, усетила как някой я хваща за крака . През тънкото одеало усетила длан. Помислила, че е дядо ми, с когото спяха в една стая на ъглова спалня. Отворила очи и на светлината от уличното осветление, видяла две черни фигури. Едната по-висока, а другата - малко по-ниска. Били абсолютно черни. Главите им се очертавали, а надолу имали нещо като плащ. Тя замръзнала от ужас, понечила да извика на дядо ми. Накрая успяла, но викът бил тих от ужаса. Естествено дядо, продължавал блажено да спи. На главите си имали очи..но били издължени, като на котка и с жълтеникав цвят. После, тези "неща" започнали да губят очертанията си и постепенно се превърнали в безформена маса черен дим..и изчезнали през стената. Като минавали оттам, се чул звук, подобен на драсването на клечка кибрит...съскане някакво. Баба ми беше много прагматичен човек . Самата тя не можеше да повярва, че това и се е случило.

*******************************

История получена по пощата и отделно като коментар в блога:

Веднъж един мой приятел беше отишъл при друг мой приятел.Той го чакал пред апартамента му.Погледнал през прозореца и видял някаква черна фигура.Помислил си че е бащата на момчето,но по късно разбрал че само той е бил в апартамента. Става още по мистериозно.Аз бях писал една книга за черна фигура(само една глава). Реших да я продължа, но всякъж беше изчезнала. Сега се чудя дали самия аз не съм създал фигурата.Може и детето да си измисля, не знам.

Поисках повече разяснения за случая и получих ето това:

Той стоял на около 5 метра от прозореца.Прозореца гледал към кухнята.Там била се облегнала на стената черната фигура. Книгата започнах да пиша като на шега. Бях в час по български. Имах нова тетрадка по български. Госпожата ни беше дала да правим някакво упражнение. На мен не ми се пишеше. И за това погледнах към прозореца на покрива на един блок имаше някакъв човек. И така де отдалече изглеждаше мрачен. И за това реших да започна да направя един малък разказ за мрачна фигура. Нямах никакво намерение да напиша цяла книга. Много пъти съм почвал но все ме домързяваше. Сложих я до леглото си откъм стената. След няколко дни е станала срещата с черната фигура. На мен ми го разказаха малко по късно. Около 5-6 дни след случката. Когато го разказаха, аз се вдъхнових за още една глава. Но какво да видя? Тетрадката я нямаше.

*******************************

При миналата такава подборка попитах дали и други хора са имали напоследък нещо като загуба на време - на яве или в сън. Един читател писа коментар по статията, а няколко други споделиха на скайп, че са имали. Сега съвсем случайно установих, че се е случило друга подобна синхронност в дните около 20 април. Този път не е свързано със загуба на време, а с това, че мнозина хора са имали проблеми със съня и даже въобще не са можели да заспят. Най-вероятно това се дължи на Луната и пълнолунието. Но имаше изказани и по-смели хипотези - заради случващите се земетресения например.

http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Пет 01 Юли 2016, 08:15

Това се случи някъде през октомври или ноември. В София - квартал Красна Поляна. Беше някъде към 11:30, вече си бях легнал. И изведнъж започнах да чувам странни звучи, подобни на цъкане на мишка. Аз станах за да потърся откъде се издава звука. След като не намерих реших, че просто ми се причува.

На другия ден, след като се върнах от училище, отново чух същия звук. Този път казах и на сестра ми и тя също го чу. Решихме, че това вероятно е звука на термометъра (той е електронен и издава пилкащи звуци на всеки кръгъл час), но не беше. След като майка ни се върна и ние ѝ казахме, тя ни повярва, защото като малка една нейна съученичка е имала полтъргайст и децата са говорили с него (за това вероятно ще разкажа друг път). Ние решихме, че това сигурно е същото. Решихме да му зададем няколко въпроси, но той продължи да цъка. След няколко седмици шума спря.

През събота и неделя аз и сестра ми бяхме при дядо ни. Беше някъде към 10:30. Тогава аз забелязах че през прозореца има странни светлини (имаше щори и затова не се виждаше много добре). Светлините бяха червени. Дядо ми не можа да ги види и за това не ни повярва. Но светлините се показаха след няколко минути пак. Бяха в различни цветове този път и премигваха само на няколко метра от прозореца.

Чудя се дали двете нямат нещо общо?

*******************

Преди около месец ми беше разказана страховита история от момче, родом от Русе. Запознахме се на семинар там, впоследствие дълго си говорихме в хотелската стая. Като човек, с който наскоро съм се запознал, сметнах за нужно първо да "опипам почвата". Деликатно от дума на дума стана въпрос за паранормалното. Първо аз разказах свои преживявания, след това той сподели своя случай, от който настръхнах.

Действието се развива лятото на 2008 година, момчето разказало ми историята тогава на 21 години, родом от Русе и следващ там. Във фаталния ден, имал уговорена среща с дългогодишен приятел. Двамата били приятели от деца, разказа ми, че били като братя. Всичко си споделяли, и почти ежедневно се чували. Другото момче било на 23 по онова време. Във въпросния ден се били уговорили да се видят на кафе към 18:00 часа. Момчето разказало ми историята, отишло в кафенето навреме. Минало 18, станало 18:30. Звъннал на приятеля си, но телефонът му бил изключен. Това го озадачило. Ако на приятеля му бил изникнал непредвиден ангажимент, непременно е щял да го информира. До 19 часа опитал още няколко пъти да се свърже с него, безуспешно. Тръгнал си от кафето. Към 21 часа получил смс със съдържание: "Извинявай, няма да мога да дойда". Странното било, че смс-а бил написан на латиница. А приятелят му винаги пишел съобщенията на кирилица. Към 22 часа разбрал и ужасната новина, че приятелят му е загинал в катастрофа. По-късно от близките на момчето, разбрал, че разследващите органи установили, че катастрофата и смъртта са настъпили към 17:00 часа. Това го накарало да потръпне от ужас. Защото съобщението от приятеля му било изпратено в 9 вечерта. Какво се е случило, момчето и досега гадае. Катастрофиралият приятел бил сам в колата, времето било хубаво, асфалта сух. Вероятно засечен от друг автомобил. Момчето категорично ми каза, че приятелят му не употребявал наркотични вещества, нито злоупотребявал с алкохол. По онова време момчето било студент, но не работело нощни смени, така че изключва възможността, да е заспал зад волана. Но по-загадъчното - как е изпратен смс-а, цели 4 часа след смъртта на приятеля му...

Негови и мои предположения са евентуален бъг в системата на мобилния оператор точно тогава. Или факта, че катастрофата е станала в дефиле, където може да е нямало обхват. И поради това смс-а да е получен с 4 часа закъснение. При всички положения тръпки ме побиха от разказаното. На мой въпрос дали след това се е случило нещо необичайно, момчето каза че не. Аз като прагматичен човек, винаги търся логичното обяснение. Но никога не изключвам и възможността за нещо необичайно, което не може да се обясни логично. Посланието ми - карайте внимателно и със съобразена с пътните условия скорост ! Независимо от времето и сезона.

*******************

Няколко истории от един и същ читател.

Здравейте, искам да ви разкажа тази история, която никога няма да забравя. Случи се когато бях на 11 г. Бяхме на гости и бях много изморен, затова стопаните ми предложиха да си полегна в другата стая. Приех и отидох да си полегна, пуснах си телевизора и се загледах. Погледнах стенния часовник и видях, че е 17:00 ч. Погледнах към телевизора за 2-3 секунди и после пак погледнах към часовника и часът беше 20:00 ч. Станах да се уверя, дори си разтърках очите, но часът си беше 20:00. Отидох при нашите и им казах да дойдат да видят, когато отидохме не можех да повярвам. Часовникът показваше 17:07 ч. Оттогава вярвам в мистични неща.

Тази история ми я разказа приятел и аз наистина много повярвах, дори имаше убедително доказателство. На моя приятел баща му сънувал, че отива да пие вода през нощта, без да иска чупи чашата, но си казал, че няма нищо странно, а е просто случайност. След това отива да провери сина си дали спи, но там вижда дяволът да души сина му. Бащата разбира се грабва ваза и я хвърля към дявола, дявола се ядосва и започва да го гони. Бащата започва да бяга и дяволът хвърля тризъбец, а тризъбецът се забива в крака му (прасеца). Мъжът се събужда с вик и болка на уцеленото място. На крака му има три дупки (все едно наистина е бил уцелен). Беше ходил дори на лекар и лекарят потвърди раните. С очите си видях раните и ми е много странно как може да стане това.

Тази история ми я разказа майка ми, която не вярва в такива неща. Когато е била малка горе-долу на 7 годинки е спяла при родителите си. Тъй като било горещо времето спели на земята за повече прохлада. Посред нощ тя се събудила и видяла, че на гърдите и лежи малък овен (като играчка). Той силно я притискал и тя се задушавала. Започнала да вика дядо ми за помощ, но нямала глас от притискането, за да извика. След мъчителна борба овенът излетял през прозореца като дух, а майка ми е убедена, че е била будна тогава.

*******************

Накрая за един мой сън, който сънувах в нощта на 17-ти срещу 18-ти юни и който обещах на няколко редовни читатели да го разкажа. Никога не съм имал толкова ярко сънно преживяване в живота си и дори бих го определил като "трип" - преживяванията, които изпитват тези, които са приели определени наркотици. Е, аз не съм пробвал такива дроги, но видяното в Интернет и от прочетеното, мисля че преживяването ми се доближава до "трипа". Аз редовно си сънувам кошмари или най-малкото странни сънища, но този беше повече от необичаен, щом дори веднага го записах на лист.

Бях, заедно с други хора в едно заведение. Някои от хората бяха познати, дори приятели, а заведението приличаше на една реална кръчма. Всичко беше спокойно. Може би затова решихме да викаме духове. В първоначалния миг си помислих, че нищо не стана и това е вятър работа. В следващия миг обаче се озовахме в нещо като гробница, крипта. Бе студено и тъмно, едва-едва проникваше светлина някъде отвън. Въпреки това внезапно наше телепортиране там, не се бяхме все още притеснили. В криптата беше тихо и прохладно, макар и малко зловещо. Пак беше спокойно, затова решихме да поразгледаме наоколо. Аз първоначално отново помислих, че няма нищо кой знае какво. След това в една странична камера видях върху каменен олтар да лежи някой. Приближих се и осъзнах, че това е древна съсухрена фигура, която бих оприличил дори на Дракула. Внезапно отново се телепортирах на друго място - Адът.

Пъкълът въобще не изглеждаше както стандартно го описват - с казани, бълващи огньове и викове на грешниците. На всякъде около мен се въртяха цветни спирали. Това е картина, която няма как да опиша, нито мога да нарисувам. Може би, ако някой надарен художник бе преживял това, той щеше да успее да го нарисува, на мен не ми стига талант. Спиралите се въртяха неуморно, цветовете се сменяха, преливаха, беше ужасно. Представям си цяла вечност да трябва да ги гледаш - истинско мъчение. Тогава се появи самият дявол, той поне до някъде си приличаше на традиционния образ. Подгони не, а аз тръгнах да бягам сред спиралите. Някак си се озовах "на дъното" на пъкала, ако въобще може да се каже така. Тук спиралите бяха малко, основно доминираше черният цвят. Тук видях Смъртта. Уродлив скелет с плащ, макар и доста по нисък отколкото го рисуват по картините. Смъртта нещо си се занимаваше и като цяло изглеждаше отегчена. Без да губя нито миг, я сграбчих за плаща и с вик я попитах как да се измъкна от дявола. Тя показа досада от това, че я занимавам със себе си, но все пак ми каза "Прегърни го".

Дяволът вече се бе приближил и аз му се метнах да го прегърна. За пореден път си помислих, че нищо не е станало и Смъртта просто ме е преметнала. В следващия миг обаче се телепортирах отново. Пак бях в Ада, но го гледах отвисоко, другите хора отново бяха с мен. Виждахме цветните спирали отгоре докато се издигахме и напускахме Ада. Осъзнах, че спиралите са образувани от хора заточени в Пъкъла.

Това бе съня ми. Как да го тълкувам? Казват, че такива преживявания най-често се предизвикват от наркотика известен като ДМТ. Чувал съм обаче, че малки количества от него се произвеждат в самото човешко тяло. Дали в конкретната нощ поради жегата или разни други фактори, не съм попаднал под въздействие на естествените наркотични вещества образуващи се в организма?

http://misterika.blogspot.bg/2016/07/2016.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Чет 01 Сеп 2016, 07:51

Това, което преживях аз ("преживях" е твърде силна дума, но все пак) се случи преди около 2 седмици. Прибрах се от работа и първото ми желание беше да мина през банята, тъй като трябваше да излизам после. Оказа се обаче, че не съм пуснал бойлера и нямаше топла вода. Отидох в кухнята, пуснах си телефона да се зарежда, оставих го върху масата и реших да си отпочина на дивана. Тъй като зарядното не беше толкова дълго и не стигаше до дивана не можеш да ползвам телефона си, затова реших да погледам телевизия докато се стопли вода. Превключих доста канали и накрая се спрях на сериалите по TLS.

Прибрах се около 15:50, а уговорката за излизаме ми беше в 17:00. В периода от 16:00 до 16:10 започна да вали, започнаха леки гръмотевици и постепенно започна порой, който се превърна в буря. След като светкавиците и гръмотевиците се усилиха, реших да изключа по-важните електроуреди от мрежата. Отидох да изключа и бойлера. Имаше достатъчно топла вода, така че тръгнах към спалнята да си взема хавлията. Тъкмо влизах в спалнята, когато една светкавица озари цялата стая, при което много рязко ме заболя главата. Няколко секунди след светкавица последва и много силна гръмотевица. Взех си хавлията и при влизането ми обратно в банята се сетих, че съм забравил да изключа телефона, който беше в кухнята. Отидох и го дръпнах от контакта възможно най-бързо, тъй като часа беше към 16:30, а аз още не си бях взел душ. Телевизора също не го бях изключил тъй като се намира над хладилника, а контакта към който е свързан е зад хладилника, също така беше стар модел и дори да беше изгорял при бурята, загубата нямаше да е голяма. Картината беше на линии, сигурно бурята беше повредила сигнала на кабелната.

Загледах се и между линиите имаше хора, които бяха облечени с качулки и сякаш изнасяха ритуал. Картината постепенно започна да се оправя, а навън бурята продължаваше. След като стана почти ясна, видях, че качулките бяха някакъв цвят между лилаво и синьо. Говореха на някакъв странен език (не беше английски със сигурност, нито пък френски. Въпреки, че съм учил немски само 3 години, не ми звучеше и като немски. Имаше прилики с японски или може би китайски, но най-много ми звучеше като от сайт "type to speech", където като напишеш безсмислена последица от букви и цифри, започва да говори много странно.) Бяха се наредили в нещо като кръг, а лицата им почти не се виждаха. Забелях, че очите им бяха доста светли, дори зелени и имаха линии по лицето (някой само, не всички), които сякаш светеха в бял цвят. Нямаше лого на програмата. Стана ми някак си зловещо при факта, че се пусна канал, по който дават за ритуал, който сякаш е от някоя секта, навън има страхотна буря, а аз съм сам в нас. Взех дистанционното и се опитах да изключи телевизора обаче не стана. Пробвах се да пусна на друг канал, не стана. Да намаля звука, отново не стана. Може би трябваше да опитам от контакта, но не ми се местеше хладилника. Реших да го снимам с телефона. Взех го от масата. При натискането на бутона за отключване телефона не реагира. Изключих и опитах да го включа обаче не стана. Ядосах се, защото помислих, че му е станало нещо заради бурята. Загледах се в телевизора още малко, обаче времето напредваше и реших, че е време да си взема душ, като оставих телевизора да работи. Главата ме болеше почти през цялото време докато си взимах душ и изведнъж внезапно спря. Излизайки от банята видях, че бурята беше свършила. Отидох в кухнята веднага, а телевизорът си беше на TLS и предаването, което бях гледал преди това свършваше. Седях в неведение и гледах телевизора, когато телефонът ми внезапно звънна. Часът беше към 17:00, а аз закъснявах. След като проведох разговор по телефон, който си мислих, че вече не работи, го разгледах и всички си работеше както трябва, че дори имаше към 50% батерия.

Разказах на мой приятел за случилото се, въпреки че му се стори странно и май не ми повярва ми обясни, че буриите може да предизвикват някакви смущения. А най-интересното беше, че в прогнозата дори не пишеше, че ще вали, а да не говорим за силна буря.

***************************

Нашите се разделиха след което се преместихме с майка ми в една къща (на квартира) . Хората са питали в началото майка ми дали е имала проблеми, тя им отговорила "не" и попитала "защо". Оказало се, че преди време една жена се е самоубила като отишла по-нагоре към гората, но близо до къщата (забележка от Г.Б.: начинът по който е умряла е доста брутален и ще го спестя).

Та ...майка ми била сама една нощ и валяло дъжд. Чула много силни стъпки от покрива сякаш някой удря с нещо желязно, мъчи се да разруши къщата. Друг път видяла скелет как седи до леглото ѝ. Към края на месеца се случват тези неща - обикновено в събота и неделя, когато самоубийцата починала. Аз съм чувала как мърда бравата на вратата и как някой се разхожда в къщата. Тропа, пипа някой вещи. Взима нещо и го слага на друго място.

Един човек преди време разказал , че когато легнал една нощ в палатка близо до мястото където е умряла жената, нещо не го е оставило да заспи, мърдало палатката и женски глас викал. Той излязъл, за да види какво става и видял онази жена седнала върху палатката му.

***************************

В периода 19-21 август посетих град Стара Загора. Там определено има какво да се види - от парка Аязмото през някои разчупени заведения до историческия музей в града. Това обаче, което бе основната ми цел, бе една изоставена детска градина, която се намира насред гората и хълмовете и то сравнително далеч от града.

Ето какво ние видяхме:



http://misterika.blogspot.bg/2016/09/blog-post_1.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Вто 01 Ное 2016, 05:25

Преди почти точно една година (с разлика от два дни) публикувах тази статия:

Reddit история: фейсбук

Случаят е от Австралия и по-скоро смятах, че е нещо като крипипаста, а не реална история. Сега съм склонен да мисля, че има доста истина в нея, след като една редовна и дългогодишна читателка ми разказа какво ѝ се е случило преди 3-4 години.

Внезапно във Фейсбук се появил един профил на млад мъж, който започнал да я тормози нея и нейните приятели. Ще кажете до тук нищо ново - в Мрежата е пълно с такива откаченяци. В случая обаче не ставало въпрос просто за поредния кретен, който пише обиди и неприлични предложения, а за нещо много повече. Човекът много добре познавал компанията - знаел къде ходят, какво правят, с кого се събират, кои са им гаджетата. Следял ги. Това обаче не му било достатъчно - започнал да пише дори на родителите на младежите, явно знаел дори профилите на бащите и майките им. Разказвал всичко което правели децата. Това продължило няколко месеца и спряло изведнъж през 2013.

Най-логично е да е някой от самата компания. Младежите се съмнявали в едно момиче, а читателката, която ми разказа историята подозира конкретно едно момче, което "си падало малко психопат". И все пак колко откачен трябва да си, за да тормозиш собствените си приятели. И влагаш много време да си направиш фалшив профил, в който има попълнени доста неща. Има снимка, има къде е учил (твърди се, че е завършил в Тбилиси, Грузия). Има постинги - някои доста безобидни като снимки на коне, а други ми звучат зловещо:

Истината болии!!! Wink

От 2013 няма нищо ново публикувано в този профил. Снимката не даде никакви съществени резултати при обратно търсене чрез Гугъл. Името и фамилията са твърде често срещани, за да проверя дали има друг профил във Фейсбук или на друго място.

Засега обаче няма да давам линк към въпросния профил, ще ми се да проверя още едно-две неща. А вие имали ли сте подобни проблеми? Писал ли ви е някой, който да се представя с фамилия Илиев и да е от Разград? Ако да, може да ми пишете в скайп или на имейл. Може пък да успеем да разнищим този случай.

Надявам се всичко да е било просто неуместна шега, а не действия на някой психопат, който може дори да е имал много по-лоши намерения.

**********************

Редовен читател ми изпрати ето това.

Един от приятелите ми бил на гости в балканско село и там чул тази история. Трима приятели били на разходка из балкана. Изведнъж както си вървели осъзнали че са в непозната местност (нямало телефони, говорим за почти края на 20 век). Изведнъж в гората се спуснала гъста мъгла, която приглушавала почти всеки звук. Тримата се събрали на едно място. Едното момче почувствало докосване и попитало другите дали те са го докоснали. Те отговорили с "не". Изведнъж мъглата станала още по-гъста и започнали да се чуват женски гласове, които подхванали песни. Песните ставали все по-силни и по-близки, докато не се чул писък смразяващ кръвта. Едното момче изпищяло, а другите две паднали в несвяст. На другия ден ги намерили полумъртви, с множество одрасквания по себе си. И наранявания не липсвали, но това което било най-много наранено била психиката им. Едното момче повече не проговорило, а другите две започнали да говорят с "някого", но никога не били в състояние да разкажат какво им се случило. Когато ги питали, те започвали да пищят и да се молят на бог да им помогне. Така свършва историята, никой не знае какво се е случило.

http://misterika.blogspot.bg/2016/11/blog-post_1.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Чет 22 Дек 2016, 06:25

Имах навика да играя комар тогава и бях спечелил много пари, беше след полунощ някъде, към 2:00 часа. Срещнах по пътя си към квартирата доста едро голямо куче с кървави червени очи.

Г.Б.: Коя година бе това?

2013. И ме следеше до вкъщи. Без нито звук, нито емоция, просто ме следеше. През деня нямаше такова куче на другия и по-другия ден. И така в продължение на половин година, когото аз се прибирах сам към квартирата, то винаги ме чакаше в тъмното!!!!

Г.Б.: Някога да си носил храна, за да пробваш да му дадеш?

Да

Г.Б.: И то ядеше ли?

Не !!! Побиваха ме тръпки от това куче

Г.Б.: Какво стана после? Кога спря да се появява?

Когато се преместих да работя в друг град ....

Г.Б.: Ок, ако се появи отново и в другия град, това ще е МЕГА странно.

Следващият случай е когото се преместих в друг провинциален град, тогава годината беше 2014. Лятото работех земеделие и оставах на смяна за пазач. Нощна смяна с един колега се сменяхме през вечер. Фургонът ни беше стар, руски военен. Всяка вечер леглото се тресеше, чуваха се стъпки на покрива, а от вън човешка въздишка. И после колегата ми сподели че имал същите преживявания в този фургон и дори беше се оттеглил.

http://misterika.blogspot.bg/2016/12/blog-post_22.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Нед 01 Яну 2017, 06:20

Преместихме се в нова квартира и кошмарът започна. Първо беше безобидно, чуваха се стъпки, странни шумове в стаята, събуждахме се през нощта и всички лампи бяха светнати, имаше студен полъх в стаята и т.н. Но онзи ден стана брутално, приятелката ми беше събудена от черна сянка, която я души. Много сме уплашени, не можем да спим, дори поканихме приятели да спят в квартирата и те също чуха стъпките и шумовете.

Г.Б.: къде се случва това?

В Пловдив. Май трябва да се изнесем по най-бързия начин.

Г.Б.: да, това е най-добрият съвет, който мога да ви дам - да се преместите, не си струват ядовете. Наемът нормален ли е или по-нисък от обичайното?

Ами говорихме с хазайката, каза че ние сме първите които живеят там, сградата е нова. Сравнително нормален е, може би малко по-нисък за центъра на Пловдив, не сме много наясно.

Г.Б.: хм, това е странно - нова сграда.

*************************

Следващата история се е разиграла на 8 декември вечерта. Читателката не е студентка, за да си помислим, че е прекалила с алкохола при празнуването на студентския празник. Гарантирам, че е сериозен човек, на който може да се има доверие.

Когато се прибирах видях няколко много малки звезди сбутани на едно място, но не можах да разбера оформят ли нещо или не, нямаха разстоянието, което имат звездите или съзвездията по принцип, не се движеха и си бяха сякаш нормални, като изключим че бяха малки и на куп. Странно е това, което стана след като ги видях тия звезди.

Г.Б.: Имаше ли загуба на време?

Не знам за време, ама видях една малка сова да виси на една жица. Отидох аз под жицата да я видя по-хубаво, беше от тези, които се водят забулени ако не се лъжа, въпреки че не видях кафяво, а само бяло. Та гледаме се известно време с тая сова и тя взе, че литна. Проследих я с поглед и както литна няма и секунда и изчезна, не я знам къде изчезна тая сова - няма къде да се скрие, пък и аз я наблюдавах постоянно. Ако беше завила на някъде, щях да забележа, а тя само в права посока летеше.

Г.Б.: Може просто да се е изгубила в мрака.

Не бе много тъмно, а имаше и лампа, за времето не знам точно, някъде към 20:40.

Г.Б.: Иначе совите и бухалите в уфологията често се свързват с извънземните.

Рисунка на звездите - нещо между тези трите, не мога да си спомня точно:



Г.Б.: не, това не са обикновени звезди. Няма място на нощното небе където да са толкова нагъсто, поне не може да се види такова скупчване с невъоръжено око.

Г.Б.: как спа? Имаше ли странни сънища? В смисъл по-странни от обикновено? (това е въпрос, който зададох на следващия ден, защото читателката от много време е преследвана от ужасяващи кошмари.)

Да, може да се каже. Котката ми, която почита преди 4-5 години беше в съня и някакъв човек, който никога не съм виждала, но в съня майка ми твърдеше, че бил някакъв близък братовчед, дори снимка имаше и истории с него (рядко се случва сънищата ми да са чак толкова детайлни). Котката в последствие се оказа нещо като клонинг на моята, бил направен да го замести.

Коментар Г.Б.: В следващите дни сънищата на читателката продължават да са странни. Старите кошмари, в които сякаш нещо демонично се е вселило, са изчезнали, заменени от странните съновидения. Дали това има нещо общо със светлините и совата? Друго, което се сетих да я питам - дали не се е чувало тихо жужене, тогава може би щяхме на намерим обяснение - "звездите" са били просто светлини на дрон. Читателката обаче каза, че не само, че не се е чувало жужене, ами даже било необичайно тихо, дори кучетата в селото не лаели. И така - дали демоните, които бяха обсебили сънищата ѝ, сега са прогонени и заменени от извънземните? Това последното разбира се го казвам за драматичен ефект, надявам се никакви демони или извънземни да не преследват тази читателка.

*************************

Коментар към историите като цяло: Интересното е, че и двете случки описват неща станали през самия месец. Обикновено историите, които ми пращат читатели, са се случили преди години - разказват ми ги сега, защото едва сега са открили сайта или едва сега са се престрашили да ми пишат. А вие имахте ли някакви странни преживявания през изминалия месец декември? Мислите ли, че всичко е случайно или има повишение на паранормалната активност в последно време?

http://misterika.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Сря 01 Фев 2017, 05:33

През януари една от статиите, които предизвика най-голям интерес бе тази:

Феноменът на изчезващите предмети

Под нея бяха оставени няколко интересни коментари (прочетете ги, струват си). Получих и една интересна история по скайп. Ето я:

От известно време не бях посещавала Мистерика и днес реших да наваксам и какво да видя - "Феноменът на изчезващите предмети". Вчера сутринта ставам и търся порфейла си, тук там.. няма, обърнах цялата къща и нищо.

Реших, че съм го изгубила и тръгнах по разни магазини, в които ходих, до една площадка до блока, в колата... нищо

След 2 часова обиколка в студа се прибирам, тръгнах да оправям бъркотията от търсенето и под една възглавница, която съм сигурна че местих... портфейла си стои!

Вероятно е резултат от умора и ядосване, че може би е загубен, и затова не съм го видяла, но просто... голямо съвпадение със статията.

***************************

История от друга читателка придружена със снимки:

Седя си някъде в 2 часа през нощта (9.01.2017) на прозореца и на улицата гледам, че нещо свети (гори) и се движи. Падна в една дълбока локва, но продължи да свети. Мисля си дали ще спре да гори, но нещото просто си излезе от водата и продължи да се движи по улицата, дори една кола щеше да го прегази ама то се дръпна. Щракнах му близо 20 снимки, ама само на 2 от тях се вижда нещо, другите се размазаха.

Коментар Г.Б.: Прилича на малка сфера летяща над улицата. Блуждаещ дух? Демон?





Уголемено:



http://misterika.blogspot.bg/2017/02/blog-post_1.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Сря 01 Мар 2017, 04:42

Нещо разказано от редовна читателка на блога:

Случайно или не пуснах документи по обява на 23.11. 2016 в 11:23 ч, съвсем на шега. Помня часа защото го направих умишлено. Викам си, е сега е момента да видим как работи съдбата... Обадиха ми се, интервю... Започнах работа на 28.11 - рожденния ден на много скъп за мен човек. Шефа ми е с презиме името на моя дядо и фамилия - името на баща ми. И тримата покойници, но духовно, душевно и всякак съм много силно свързана и с тримата. Рожденния ден на шефа ми е на дата на големия ми син, а на съпругата му - на малкия. Преди мен в тази фирма са работили 3-ма човека от моето село (които, странно не познавам, въпреки че са една шепа хора).

*********************

А пък следващото е нещо като съвременна градска легенда дочута от мен във влака. През последните години в България са много популярни билетчетата от така наречената "Национална лотария". Хората са луднали по възможността да забогатеят бързо и дават последните си левчета за "ценните" хартийки. Така че не е изненада, че се появиха и разни странни истории като тази, която чух докато пътувах. Един човек твърдеше, че знае за няколко случаи, при които след като някой е изтърквал билетче е виждал като печалба написана сума, която не е отбелязана на гърба на талона. Вероятно сте обърнали внимание, че отзад на всеки билет от "Националната лотария" пише какви и колко са печалбите. Примерно 1 000 000 х 3 лв, 20 000 х 10 лв, една голяма печалба от 100 000 лв и т.н. А някои хора са намирали на билетчето си неописани суми, като например 15 лв, 17 лв и т.н. Условието да печелиш е налице - примерно три еднакви символа, седмица и т.н., но печалбата я няма в списъка отзад. И какво е станало, изплатили ли са парите? Според този, който разказваше това, от "Националната лотария" са отказали да платят, сори, било печатна грешка.

Може пък тези истории да са истински, грешки стават. Но кога ли ще се появи още по-странна и дори зловеща градска легенда. "Един човек изтъркал билетчето си и видял, че пише "ти ще умреш". В този миг чул как някой тропа на вратата му, било късна нощ...."

*********************

А това е е нещо, което ми писа в Скайп един читател, който отдавна не се бе появявал:

Та имам напоследък всяка нощ един и същ сън. Заспивам и след малко веднага започвам да сънувам, докато още не съм заспал дълбоко. Сънувам едно и също голяма черна фигура и в този момент се будя и продължавам да виждам черната фигура. Не мога да мърдам и говоря и така няколко минути, после всичко приключва. Четох че това може да е сънна парализа но си е доста страшно, вече ме е страх да запя.

*********************

А помните ли случая със совата? Описах го тук:

Първа подборка с читателски истории

Наскоро читателката ми писа отново, сънищата ѝ стават все по-странни.

Накратко сънят е свързан пак със заместване или поне на заместване ми прилича. Помня повечето работи, но моменти ми се губят. Започна се с мен и майка ми, стоим си вкъщи и гледаме нещо, после майка ми почва да се държи странно (правеше и казваше неща които майка ми никога не би направила и казала) и следващото нещо което помня е, че аз излизам от вкъщи, а майка ми ме гони, помня че валеше сняг и след като снегът докосна кожата ѝ, се появи нещо, което не знам как да определя, не приличаше много на рана, а по-скоро на изгорено от цигара, ако примерно си я притиснал много силно. Помня че я гледах, а тя ми говореше за нещо, не помня какво точно, но помня само че ми каза няма страшно. Следващото което помня е, че се събуждам в нещо като бункер, въпреки че стените и тавана бяха от метал и стаята беше изключително малка, а около мен стояха момиче и момче, горе долу на моята възраст и малко момиченце, което предполагам е било сестричката на момчето понеже го беше прегърнала. Когато се изправих видях, че има клетка пред мен и нещото приличащо на майка ми да стои свито в ъгъла сякаш спи. Момичето почна да ми казва как са ме намерили и защо са ме довели, че не сме били само ние и че са замествали родителите на други деца поради незнайно какви причини. После момчето грабна нещо като спринцовка (казвам нещо понеже на мястото на иглата имаше малка прозрачна тръба свършваща с игла), в иглата имаше нещо като лилави капсули. Когато момчето се приближи, каза, че това било да ме имунизира, не каза за какво но помня че не можех да мърдам, при което момчето натисна иглата и видях как капсулите се чупят и лилавата течност отива в тръбичката. Той заби иглата във врата ми, после се събудих. Помислих че е поредния странен сън смесица с лек кошмар, но както виждаш вече горе-долу месец още го помня с подробности, дори мога да опиша как съм била облечена, как майка ми е била облечена, как са изглеждали другите 3-ма и дори какъв цвят беше стаята.

А това, което сънувах наскоро е много кратко. Аз стоях подпряна на парапет, отново валеше сняг, а аз гледах някъде...беше тъмно, но в далечината имаше светлини. Изведнъж се видях отстрани как съм се подпряла и как при допир със снега кожата ми леко "изгаря" като тази на "майка ми", при което аз се паникьосвам и се събуждам.

Г.Б.: Това са едни от най-ужасните сънища, които чувам, не знам какво да ти кажа. Дано всичко е само от напрегнатост, умора, стрес и да няма нищо повече.

Там е работата, точно тогава си бях изключително спокойна, бях оформена по всичко.

Г.Б.: На какво тогава ги отдаваш тези сънища? Може ли да публикувам сънищата ти в блога?

Не знам, първо мислех че е от филмите, които гледам, но пък филм различен от "Хари Потър" и "Властелина на пръстените" не съм гледала сигурно от вече 4 месеца. За публикуването както решиш, тъкмо може да чуя мнения по въпроса понеже дори училищната психоложка не може да ми даде обяснение.

Г.Б.: Странно, че в момента един друг читател има проблем с появяваща се черна фигура преди да заспи (описаната по-горе история), от много време има теория, че има някакво глобално световно психично поле, което ни влияе.

http://misterika.blogspot.bg/2017/03/blog-post.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Нед 02 Апр 2017, 06:35

Та нека премина по същество - аз съм момиче на 22 години и често си ходя на село (по ново му - Цравеци, по старо му- Султанци). Ходя си главно да помагам на баба, която е сама жена и вече изнемогва. Когато ходих през септември месец, едната вечер се загледах в небето, все пак на село звездите се виждат прекрасно и исках да им се полюбувам, та забелязах нещо странно. Първоначално помислих че е самолет, защото блестеше в червеникава светлинка, но забелязах че не премига. Продължих да го гледам и си стоеше все на едно място. Стана ми интересно, когато то започна съвсем бавно да се движи ... движи се около минутка, спря и не помръдна повече. За мен това си беше озадачаващо, защото не съм виждала подобно нещо до момента. Това не е първото странно нещо което ми се случва на село, но все още не съм се решила да споделя и други .

***********************

В последните подборки редовно присъстват сънища (мои или на читатели), сега също ще разкажа за един от преди години, който обаче изглежда ще се сбъдне.

В продължение на години пътувах всеки ден с влак (а от известно време го правя отново). Поради този факт съвсем нормално бе да имам и чести сънища свързани с влаковете. В един от тях се качвам на влак в Костенец и тръгвам за София, но вместо да продължи по познатата линия, влакът се отклони по друга линия за София, която се намираше в ляво от познатото трасе. Тогава това съновидение ми се стори малко абсурдно - каква линия ще минава през тези чукари?!

Мисля, че този сън съм го сънувал преди да разбера, че се предвижда прокарването на ново трасе между Септември и София. Но дори и след като разбрах за него, продължавах да не правя връзка със споменатия сън, защото винаги съм си мислил, че новата линия ще е отдясно на старата (ако се гледа в посока София). Това мое убеждение се дължеше на единственото, което знаех за новото трасе - че новата гара Костенец ще е на хълма където познат като "Ловния дом" (така някога се е казвало заведението в гората, което е изгоряло при съмнителни обстоятелства). Тази местност се намира отдясно спрямо настоящата линия и бе логично да предположа, че цялото ново трасе ще се пада отдясно. Да, ама не.

Преди два месеца попаднах на един клип, от който разбрах, че всъщност по-голямата част от новата линия ще е отляво. Между Момин проход и Костенец ще се прехвърля чрез мост над старата линия и от ляво ще минава в дясно. Повече съм писал тук:

Няма да има спирка Момин проход на новата ж.п. линия

Това ще е поредният мой сън, който ще се окаже пророчески - да, наистина се предвижда новата линия "да минава през тези чукари". Чиста случайност ли е този сън, някакво съвпадение? Не смея да си помисля за други мои "невъзможни" сънища, дали и те няма да се окажат пророчески...

http://misterika.blogspot.bg/2017/04/blog-post_2.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Чет 01 Юни 2017, 05:47

История на читател, който досега не ми е пращал негови случки:

"Преди няколко месеца с мои модели посетихме една стара изоставена къща, в един малък град. Снимките в изоставени къщи винаги се поучават хубави. Къщата беше на два етажа и ние по външните стълби се качихме на втория етаж. Имаше 4 стаи, като само едната беше полуобзаведена - останалите бях разхвъляни с разни греди и подобни. Та, въпросната стая ни привлече вниманието - още преди да вляза усетих, че нещо не е наред в тази стая, дори ми се стори, че вратата на едно шкафче леко се отваря - разбира се, това го отдавам на напрежението и едва ли се е отворила леко. Пристъпихме вътре и момчетата също се притесниха - казаха, че им е било доста по-студено. После като помислих, имаше смисъл да е по-студена, защото стаята беше в сенчестата страна на къщата, но пък беше полуобзаведена, а мебелите задържат топлината. Решихме да снимаме и казах на едното момче да застане точно пред камината, като се пошегувах, че ако има духове после може да се видят на снимките. Когато снимах не успях нищо да видя от фотоапарата, но после вкъщи забелязах на едната снимка нещо, което много приличаше на лице - отгоре на всичкото на поредицата снимки то просто се оформяше."

За да покажа лицето отзад, съм направил снимката по-контрастна, на оригинала пак се вижда, но по-бледо, но си се забелязва а тук просто съм увеличил контраста, за да се подчертае. Няма, естествено никаква манипулация.

Още малко от историята: като слязохме в центъра на града, там видяхме местен жител, който го познавахме и разказахме за къщата, че сме ходили там. И той каза, че се нарича Къщата на духовете Smile До тогава, не знаехме. Каза, че имало много истории за нея, но като го попитах да разкаже поне една, не успя - явно само знае, че има истории, но не се е вслушвал в тях. Като цяло не ми изглеждаше да вярва в такива неща, което може да обясни неговата липса на интерес.



На 7-ми май публикувах тази статия:

Могат ли котките да посещават други измерения и да се телепортират?

Ето един много добър коментар от Фейсбук свързан с нея:

На времето дядо ми имаше един огромен жълт котарак на име Филип. Този котарак видеше ли, че каймака на прясното мляко се вдига на котлона кацваше моментално там и излапваше само него. Дядо ми много се ядосваше и го занесе веднъж в съседно село на други хора подарък да му се радват. Движението бе с каруци между селата тогава. Докато той се върне котарака си бе в нас разположен пак на неговото си място да чака млякото и каймака му Wink Иначе истории с котки има много и вероятно всеки, а и не само с котки, но котките са някак наистина особени .... в смисъл все едно знаят предварително, какво и кога ще се случи и са един вид подготвени - визирам за човека, а не за разни събития свързани с тях самите котки. Като интелект и поведение, думи, които познават и т.н. от рода..... , умения.... учат бързо и възприемат лесно... - настройват се спрямо човека и се превързват изцяло отдадени наистина към човека, а не както масово се спамва, че към дома ! Особеното е, че за човека виждат нещата предварително - така мисля аз. Котето, което прибрах ноември месец миналата година - черно и затова искаха да го убият, като убиха майка му и за него се грижеше мъжкия котарак - пак черен с особени електрикаво зелени очи .... - той ми го доведе и един вид даде .... Та..., то знаеше предварително, че ще го прибера - само аз до момента го докосвам и на мен се подчинява... Някак в очите му знаех, че то знае, какво ще стане и позволи въпреки буйния си нрав. Винаги усещат предварително, преди човека им да се прибере, как се чувства човека и т.н. Когато говоря по телефона - при разговор с някой, който ми е неприятен то моментално реагира, дори и само да слушам без да издам звук - още като звънне телефона из нае, кой ще е и ако е неприятен човек - показва всяка, че иска да ме отдели от телефона, а ако е приятен се радва и обратното. Тук в нета е същото и реакциите му са същите. Иначе на клипа - те се движат много бързо и не е проблем за тях с два скока да покрият това разстояние за това време.


************************

А на 30 април публикувах това:

Игра: Червената книга

Сигурен съм, че много читатели и читателки са я пробвали, защото е лесна, знам обаче само за един случай. Момичето си задала въпроса директно, без да пита за разрешение дали може да влезе и излезе от играта. И същата вечер внезапно прилеп влетял в стаята ѝ. Това е супер странно съвпадение, прилепите не са мухи, рядко влизат в къщите на хората! Всъщност знам само за още един такъв случай случил се с приятел. Още по-странно е, че използваната книга била любовен вампирски роман. А вампирите често се представят като прилепи! Иначе именно, защото книгата е била романтична, и отговорите са били много точни - момичето е питала неща за приятеля си.

От тогава започнали и странните сънища на читателката. Бедите престанаха едва след като под мое ръководство, читателката се извини на книгата и я помоли да я пусне да излезе от играта. Така че внимавайте с подобни паранормални игри.

http://misterika.blogspot.bg/2017/06/blog-post_1.html



_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Георги on Съб 01 Юли 2017, 06:05

Случката е от преди 20 дена. Спя и се събуждам от допир до врата ми. Усетих го като леко пошляпване или по-твърдо погалване. Не съм сигурна как точно да го определя, но имаше лек натиск, който ме накара да се разсъня. Да спомена, че спя сама и никой не е влизал в стаята, било е около зазоряване, така поне ми изглеждаше, като погледнах към прозореца. Усетих "нещо", но толкова ми се спеше, че си казах "каквото и да е, който и да е, много ми се спи, да се маха", и съм заспала. По-интересното предстои... Сънувам измежду всичкото това, че свекървата на сестра ми е починала, а нейният мъж (на свекървата) е жив. В съня ми го усещам като нещо нормално... След като се събудих се замислих, че всъщност жената е жива, а мъжът ú е всъщност починалия. Викам си какъв странен сън, защо изобщо ги сънувам, нея я виждам рядко, а мъжа ú никога не съм (човека е починал преди много години). Отключвам си телефона и виждам съобщения от сестра ми... Познайте какъв беше шока, който изживях, когато прочетох, че свекърва ú снощи е починала!!!!! Щях да припадна! Жената починала (беше болна) по времето, когато съм сънувала и онова "нещо" ме докосна по тила! Разказах всичко на сестра ми, беше емоционално...

Сигурна съм, че това е била тя, нямам обяснение защо, защото рядко я виждах и никога не сме били близки. Но е починала сам самичка през нощта и може би е искала да се сбогува. Идея си нямам. Докосването съвсем не беше агресивно, имала съм къде по-плашещи сънища, но истината е, че случката ме държа емоционално през следващите два дни и се чувствах изтощена.

От време на време сънувам починалите ми дядовци и баба, с единия ми дядо имах имах много интересен сън и по-скоро беше като сбогуване, но като този с физически контакт никога...

http://misterika.blogspot.bg/2017/07/blog-post_1.html

_________________
Docendo discimus!
avatar
Георги
Главния
Главния

Posts : 1193
Join date : 10.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Читателски истории

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите