Прокълнатата синя дупка в Ню Джърси

В американския щат Ню Джърси има едно забележително езерце. То се нарича Синята дупка и с него се свързват редица феномени и странни легенди.

Това езеро се намира близо до Уинслоу, сред гористото пространство от борове и храсти обхващащо североизточните територии на САЩ - от Ню Джърси до Мейн. То има почти напълно правилна кръгла форма и е широко около 40 метра. Липсва всякаква растителност, а водата в езерото е доста бистра. Това е доста странно, понеже други подобни езерца обикновено са с мътна кафява вода поради разлагащите се мъртви растения и разтворените седименти.

В легендите на местните индианци за Синята дупка се разказва, че се е образувала от сълзите на жена плачеща за своя любим. Това едновременно надарява езерото с благославящи и прокълнати свойства. Според легендата водата може да лекува, но в нея живеят и редица зли духове. Казват, че мнозина които са плували в езерото са били завличани в дълбините от призрачни ръце и повече не са се показвали. Духове обитават и самата гора около бреговете на езерото.

Европейците се заселват в района в средата на 18-ти век. Почти веднага се появяват истории за призрачни силуети мяркащи се около езерото, както и за внезапни появи на подвижни пясъци по бреговете, които поглъщат хора и дори коне. Популярна е била и легендата, че някаква мистериозна сила подмамва млади жени, които заживяват в езерото, в място наречено "подводното великолепие". Мъжете са нямали тази приятна съдба, те са се давили.

Синята дупка е и едно от любимите места на ентусиастите за търсене на Дявола от Джърси, митично същество с крила, рога, опашка и копита, което прилича до някъде на гротескно кенгуру. Историята за него съществува от поне 300 години и е виждан из целия щат, но сякаш именно това езеро му е любимото място. Някои дори считат мястото за портал към друг свят или дори към Ада. Хора твърдят, че са виждали Дявола от Джърси да влиза и излиза от езерото.



Изненадващо, въпреки всичките зловещи истории, през 30-те години на ХХ век мястото придобива донякъде положителна слава и става предпочитано място за пикници. Това явно не се харесва на злата сила притаила се във и около езерото. Тя иска хората да се страхуват от нея, а не да плюскат наоколо печени наденици и да пият бира, затова необичайно мощна буря разрушава моста, който осигурява лесен достъп до езерото. То отново си възвръща зловещата слава. Въпреки това в днешно време продължават отделни любители на силните усещания да плуват в Синята дупка. През последните години има документирани поне няколко удавяния, което ни кара да се замислим дали все пак няма нещо вярно във фантастичните истории. Хора, които са плували в езерото и са имали късмета да не се удавят, разказват как са чувствали студени ръце да ги размятат из водата. Някои са усещали ухапвания или одрасквания - по телата им действително е имало белези след като са излизали на брега. Разказва се, че при някои от удавянията, по телата на жетвите също са виждани странни следи, на един човек му е липсвало едното око, а друг е бил със счупен врат.

Има и случаи при които са забелязвани мистериозни светлини да проблясват във водите на езерото. Някои говорят за сфери или размити форми виждани под водата или над повърхността. Други са чували необясними звуци идващи от дълбините. Трети разказват за внезапно появили се водовъртежи, които шарели из езерото, едва ли не търсейки някой човек, за да го удавят. На всичкото отгоре, около езерото цари странна зловеща почти пълна тишина. Няма ги обичайните звуци от животни и птици. Единствено тишината понякога се нарушава от изстрели от намиращото се недалеч открито стрелбище.

Но мистериите не се изчерпват в описаните до тук. Смята се, че Синята дупка е бездънна, или поне е едно от онези езера, на които не се отдава да им бъде измерена дълбочината. Всякакви въжета с тежест не са достигали до дъно, според някои това е, защото езерото е свързано с океана, а според други защото е портал към други измерения.

Също така се спори и за появата на езерото. Според някои там е паднал метеорит, а според други това е земно пропадане. Няма научно обяснение поне до този момент как езерото успява да запази своята стерилност, без растителност, риби или насекоми. Освен това водата поддържа постоянна температура от едва 14 градуса по Целзий дори в брутално горещите лета. Предположението е, че това се дължи на подземните води, които някак си се просмукват през скалите и захранват езерото. Това вероятно би обяснило и внезапните водовъртежи.

И след толкова много легенди, ето накрая една снимка на Синята дупка, макар че от нея не си личи водата да е толкова чиста, колкото я описват:



http://misterika.blogspot.bg/2015/10/blog-post_7.html