Операция "Минсмийт" от Втората световна война

Било 1943 и Съюзниците подготвяли десант в Средиземноморието. Били избрали това да се случи в Сицилия. Предвиждало се огромен брой различни войски да се стоварят на брега на този италиански остров. При успех това щяло да наклони сериозно везните в ползва на Съюзниците, при провал последствията щели да бъдат катастрофални. Затова преди самия десант се предприела кампания по дезинформация целяща да заблуди германците, че атаката ще е към Балканите. Операцията включвала фалшиви радио-съобщения, подхвърлени карти, заблуждаващи военни маневри, дори била измислена несъществуващата "12-та армия" разположена уж по източните брегове на Средиземно море. Един елемент от цялата кампания обаче изпъква пред останалите - това е операцията "Минсмийт". Тя била измислена от двама лейтенанти - Чарз Холмондели и Еван Монтагу. Те признават, че са развили идея предложена от Иън Флеминг, човекът, който в последствие ще стане известен с историите си за Джеймс Бонд.

Двамата лейтенанти Холмондели и Монтагу:



Целта на операция "Минсмийт" била да подхвърлят труп с важни документи на германците. Немците трябвало да повярват, че това е тялото на загинал английски шпионин, а уж автентичните документи потвърждавали, че Съюзниците се готвят да нападнат Гърция и Сардиния, а не Сицилия. Очаквало се, ако фашистите се хванат на уловката, да съсредоточат войски в Гърция и да оставят истинската цел слабо защитена.

За да не се усъмнят германците, всичко трябвало да бъде изпипано до най-малки подробности. Първо мислели директно да спуснат с парашут тялото над вражеска територия. Парашутът щял да бъде повреден и щяло да изглежда, че уж шпионинът се е пребил. Но осъзнали, че германците знаят, че англичаните никога не биха пренасяли строгосекретни важни документи над вражеска територия и биха се усъмнили. Затова хората подготвящи операцията "Минсмийт" решили тялото да бъде намерено в морето недалеч от Испания и уж, човека да е умрял от измръзване. Испания по това време е неутрална, но е в близки връзки с Германия. Така хем нямало да изглежда толкова съмнително, че английски шпионин с важни документи се е намирал там, хем почти сигурно испанците ще предадат информацията на немците. Тялото на "шпионина" щяло да престои няколко дни върху лед преди да го хвърлят до испанския бряг - за да изглежда все едно наистина човека е починал от хипотермия.

Мъртвото тяло, освен секретните документи, щяло да съдържа и всякакви лични документи на името на майор Уилям Мартин. Цял един живот бил измислен за него, за да заблудят немците. Майор Мартин бил роден през 1907 в Кардиф, Уелс, годеницата му се казвала Пам и той носел нейна снимка със себе си (в действителност снимката е на една служителка от разузнавателната агенция Ми-5). Сред принадлежностите на мъртвия Уилям били сложени две любовни писма от Пам, както и разписка за закупен годежен пръстен с диамант. Освен това имало и два билета за театър, използван автобусен билет, сметка за четиридневен престой във военен хотел. Имало дори писмо от банка в което се настоявало веднага да бъдат изплатени дължими 79.97 лири. Всички лични документи били написани или напечатани на съответната хартия, която би се изисквала за случая и имали такива дати, които при проверка от страна на германците да ги убедят, че човекът наистина е съществувал. Трупът дори е носил ключ, кръстче и книга с марки.

Фалшивият паспорт на името на Уилям Мартин:



На фалшивите военни документи дори било обърнато още повече внимание отколкото на личните. Всичко било с автентични подписи и печати. Те били поставени в малко дипломатическо куфарче закачащо се с верижка за китката на носещия го (по този начин нямало да отплува далеч от тялото).

В уреченият ден мъртвото тяло било качено на британска подводница и пуснато във водата край брега на Испания близо до град Хуева. Трупът носел спасителна риза, а и гумена лодка била хвърлена в близост, за да се създаде впечатление, че човекът е претърпял произшествие на път за изпълнение на секретната си мисия. На следващия ден във английските вестници били публикувани съобщения за смъртта на майор Уилям Мартин. Така германците щели да решат, че англичаните мислят, че техния човек е загинал в морето и че трупът е загубен, а не е в немски ръце. Горките германци, те не подозирали, че англичаните точно на това се надяват - тялото да попадне в немски ръце.

Този изключително сложен план можел да се провали на всяка стъпка. Тялото макар и близо до брега можело въобще да не бъде намерено. Който го намерел можел въобще да не информира испанските власти. Те от своя страна можело въобще да не разберат колко са важни документите и да не ги предадат на немците. Самите немци можело да не се хванат на уловката и дори нещо повече - така да разберат истинските намерения, че всъщност Съюзниците ще атакуват Сицилия.

Тялото все пак било намерено от рибари на 30 април 1943. След около седмица документите стигнали до върховното немско командване и те повярвали на абсолютно всичко. Прослушвайки шифрирани съобщения на германците, Съюзниците разбрали, че Хитлер е "захапал куката". Германците преместили 90 000 войници в Гърция, Сардиния и Корсика. Мусолини и много немски генерали всъщност били скептични и смятали, че атаката ще е срещу Сицилия. Въпреки това Хитлер пренебрегнал предупрежденията и повярвал на фалшивите документи. Италианската флота също дислоцирала голяма част от корабите си край гръцкия бряг. Междувременно съдебен лекар прегледал тялото на Уилям Мартин и заключил, че той е починал от удавяне. Той бил погребан в Хуева.

На 9 юли 1943 Съюзниците нападнали Сицилия като срещнали слаба съпротива. Германците били толкова убедени, че истинската атака ще е срещу Гърция, че оставили войските си там още две седмици след десанта, мислейки, че нападението в Сицилия е само заблуждаваща маневра. Благодарение на успешната операция Италия била лесно покорена от съюзническите войски, Мусолини бил свален, а германците трябвало да се откажат от планирана мощна атака в Русия и да прехвърлят войски на юг за защита. Нещо повече, след няколко месеца Съюзниците провеждали настъпление в Нидерландия. Те обаче сериозно объркали нещата и този път истински секретни документи били изгубени на бойното поле. На тях имало всичко - разположението на войските, направленията по които щяло да се атакува. Немците ги намерили, но отказали да им повярват, мислели, че това отново е уловка.

Операцията "Минсмийт" се оказала една от най-успешните мисии през Втората Световна Война. Един от нейните създатели, лейтенант Монтагу, ще напише бестселър по нея през 1953 наречен "The Man Who Never Was" (Човекът, който никога не съществуваше). В последствие ще бъде направен и филм (кадър от него - на долната снимка).



С "Минсмийт" обаче се свързва и една загадка. Чие е било тялото което е било хвърлено край Испания? Общоприетата версия е, че това е бил един уелски бездомник на име Глиндр Майкъл. Той е бил открит в тежко състояние в изоставен лондонски склад. Бил е погълнал отрова за мишки. След два дни починал. Много историци защитават тази версия. Други обаче силно се съмняват. Те изтъкват, че няма как тялото на дългогодишен пияница и скитник да бъде представено за тяло на здрав военен агент. Достатъчно било немците да погледнат зъбите му, за да разберат що за човек е бил. Затова те имат друга версия. На 27 март 1943 край брега на Шотландия на борда на американския кораб "HMS Dasher" става експлозия и мнозина моряци се давят. Смята се, че един от тези злощастни моряци е послужил за появата на фиктивното лице Уилям Мартин. Вероятно това е бил един от двамата американци носещи имена Том Мартин и Джон Мелвил. Аутопсията която извършил лекар на намереното край Испания тяло, също говори за удявяне, но не и за следи от миша отрова.

Защо обаче на военните им е да крият истината дори днес? Може би конспирацията е била толкова голяма, че днешните военни нямат данни показващи нещо различно от официалната версия за скитника. Може би действително са щели да използват тялото на въпросния скитник, но в последния момент са осъзнали че е неподходящо и са го сменили със загиналия американски моряк. А кой всъщност е бил въпросния клошар Глиндр Майкъл?

http://misterika.blogspot.bg/2015/10/blog-post_11.html