Древните Шумер и Акад

Шумер официално се счита за най-старата човешка цивилизация, появила се през четвъртото хилядолетие преди н.е. Самите шумери обаче са живели в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат, още преди да достигнат до невижданите за времето си постижения в архитектурата, изкуството, математиката, астрономията, писаното слово и законодателството. Според някои този народ се е появил преди цели 7000 години. От къде са дошли, не е съвсем ясно. Самите шумери наричали себе си Сагига ("черноглавите" или "плешивите"), а самата си държава Кенги ("цивилизованите земи"). Една версия е, че са се преселили от Анадола в днешна Турция. Според други, шумерите идват от Кавказ и дори от Индия.

Шумер на практика е група от градове-държави, които като цяло си остават независими. Много от тях просъществуват цели 3000 години. Типичните шумерски градове включат крепостни стени, публични сгради, пазари, работилници и водопреносна система. Първоначално политическата власт принадлежи на самите граждани, но със засилването на съперничеството между отделните градове-държави, много от тях преминават към някаква форма на царска власт. Най-важният град в Шумер е Ур, който може да се приеме за нещо като столица. При основаването си, около 3 хилядолетие пр.н.е., е бил на морския бряг, но поради затлачването на Персийския залив, сега се намира във вътрешността на континента, близо до град Насирия в днешен Ирак. Руините на града са открити от Пиетро дела Вале през 1625 г., а първите интензивни разкопки са предприети в средата на 19 век, от Джон Тейлър.

Освен това се предполага, че всеки град е имал собствен бог или богиня. Техните храмове са се наричали зикурати и са доминирали над останалите постройки. Най-известният зикурат е този в Ур, който се е издигал на 15 метра височина. Останките му са открити през 20-те и 30-те години на ХХ век, реконструиран е от Садам Хюсейн през 80-те години. Така изглежда днес:



Предполага се, че шумерите са откривателите на плуга, лодката с платна, лунният календар. Освен това са разработили бройна система базирана на числото 60. Дори и днес тя се използва при отчитането на часовете и минутите. Ако някога сте се чудили защо един час е разделен на 60 минути, а една минута на 60 секунди, вече знаете. Не е ли вълнуващо! Нещо въведено преди 5000 години от древните шумери продължава да има приложение дори днес!

За най-важно шумерско постижение обаче се смята клиновидното им писмо. Най-ранните текстове са от около 3000 г. пр. н.е. Шумерите са пишели чрез изрисуване на символи върху мокри глинени плочки посредством пръчица наречена стилус. След нанасянето на текста, плочиците са оставяни на слънце, за да изсъхнат. До наше време са се запазили хиляди такива плочки. Те са един прозорец към древността давайки ни представа за шумерските закони, култура, икономика, политика, литература и религия. Съседните племена бързо възприемат клиновидното писмо за собствените си нужди. Около 2500 г. пр. н.е. това правят и акадийците, семитски народ живеещ на север от Шумер.

Около 2300 г. пр. н.е. акадският език взема връх в Месопотамия и започва да се използва повече от шумерския. Това е началото на възхода на Акад, За следващите две хиляди години в тази част на света ще се говори основно акадски, в последствие от него ще възникнат вавилонския и асирийския. Шумерският език постепенно отмира и започва да се ползва само в писмени документи. Става един вид мъртъв официален език, същото което векове по-късно ще се случи и с латинския.



И макар Щумер да се смята за първата цивилизация, Акад се смята за първата империя. Началото на тяхното величие започва при управлението на Саргон Велики (2334-2279 пр. н.е.). Той покорява остатъците от шумерските държави в южна Месопотамия, както и редица други земи, които сега са част от Сирия, Турция и Иран.

Столица на тази първа човешка империя е едноименният град Акад. Той обаче тъне в мистика. Не е съвсем ясно кога и от кого е бил разрушен, предполага се, че това са сторили амореите. Не е ясно и къде точно се е намирал. Учените са предлагали редица теории за местоположението му, но досега няма нищо сигурно потвърдено. Вероятно след разрушаването му, той е бил напуснат и хора повече никога не са се заселили там. Има и малка вероятност да е бил заселен наново, но под друго име - тоест да е под носа на учените, но те да не могат да разберат, че това именно е Акад. Една от теориите е, че Акад е разположен срещу Сипар от левия край на р. Ефрат, и е може би най-старата част от град Сипар. Друга теория гласи, че руините на Акад са под съвременен Багдад.

След падането на Акадската империя около 2200 г. пр. н.е. за кратко се възраждат шумерските градове-държави, в които обаче вече не се говори на шумерски, а на акадски. Този техен нов разцвет обаче е съвсем кратък. На сцената се появяват нови велики сили - Вавилон и Асирия.

http://misterika.blogspot.bg/2016/06/blog-post_22.html