Пренебрегван апокалипсис: жажда и суша

Много се говори за "края на света" и как той може да настъпи за човечеството. Удар на гигантски метеорит, ядрена война, дори зомби-апокалипсис, това са едни от популярните варианти. Има обаче един сценарий, който сякаш е сравнително пренебрегван, но е съвсем реален. Той се развива постепенно, а не се отприщва в един момент, както примерно някой луд политик да натисне копчето за ядрен удар. Става въпрос за настъпващата световна суша. Дори и всичко да ни е горе-долу наред - да премахнем вманиачените диктатори, да се погрижим за замърсяването на атмосферата, да изградим лазерно оръжие срещу опасните метеорити, този сценарий пак може да се сбъдне и милиони да загинат по цялата Земя. А оцелелите ще са изправени пред значителни трудности.

Водата е изключително важна както за самите хора, така и за дейностите, които извършва човечеството. Средно телата ни са изградени от около 70% вода. Можем да не се храним дни и седмици, но ако не поемаме течности, ще е свършено с нас за ден-два. Без вода селското стопанство е немислимо. Много индустрии също използват водата. Така че на всички трябва да ни е ясно - без вода сме загубени.

Но как може да настъпи един такъв Апокалипсис, след като 71% от земната повърхност е покрита с вода? Тук е разковничето на въпроса - от всичката вода на Земята, около 96.5% е солена вода съдържаща се в океаните и моретата. Тя е на практика негодна за пиене, не става за поливане, както и за много индустриални дейности. Морската вода изисква солидна обработка, за да можем да я ползваме и пием. Това отнема ресурси, изисква технологии и не става много бързо. Така че освен ако не наредим много машини по брега и нямаме източник на неизчерпаема енергия, за да ги захранваме постоянно, трябва да забравим за идеята океанската вода да може да поддържа сама настоящото човечество.

И за да са нещата още по-лоши, от останалата 3.5% сладка вода, 70% са заключени в ледниците. Не, глобалното затопляне не помага. Вярно, че повишаващите се температури топят ледниците, но повечето от водата им изтича в океаните и става солена.

Ще попитате, защо да се притесняваме? Нали винаги сладководните източници и басейни са били едва няколко процента от всичката вода, но сме оцелявали и сме се развивали като вид. Да, така е, но сега тези източници на вода за пиене са застрашени. Ето от какво:

- Замърсяване. Някога всеки жаден пътник е можел да утоли жаждата си от която и да било река, малка или голяма. Течащата вода се самопречиства. Днес вече не е така - повечето големи реки, а и много малки, са замърсени и не стават за абсолютно нищо. Иронично е, че индустрията и бита замърсяват реките, от които толкова имат нужда.



- Климатични промени. Те допълнително усложняват нещата. Какво като една година ще имаме огромни валежи и наводнения, след като на следващата почвата ще се напука от липса на какъвто и да било дъжд.

- Свръхконсумация. Сериозен фактор, дори и да ги нямаше замърсяването и измененията в климата. Прахосваме водни ресурси (включително и за глупости) по-бързо отколкото много от водоизточниците могат да се възстановят по естествен път. А и населението на Земята все повече се увеличава.

- Тероризъм. И сега се случва при войни и конфликти някоя военна или терористична група да отрови даден питеен източник. С появата на все по-радикални групи тази опасност става все по-сериозна и излиза на глобалната сцена.

Притеснихте ли се? Има за какво. Нека добавя още един факт към днешната черногледа статия. 50 процента от всичката сладка вода се притежава от едва 6 страни - Бразилия, Русия, Канада, Индонезия, Китай и Колумбия. Тоест ресурсите не са равномерно разпределени. От години анализатори предупреждават, че войните за вода, които предстоят, ще са много по-жестоки от войните за петрол, които досега сме виждали.

Изходът? Добрият изход е политиците по целия свят да се осъзнаят и да бъде прокарана глобална стратегия за съхранение на водните ресурси. Малко е вероятно на този етап. Лошият изход? Сами може да си го представите....



http://misterika.blogspot.bg/2017/02/blog-post_17.html