Загадъчен криминален случай - жената от Исдален

На 29 ноември 1970 в долината Исдален, Берген, Норвегия, позната и като норвежката "долина на смъртта", е намерена мъртва жена. Тялото е открито от университетски професор излязъл на разходка с двете си дъщери. Жената била гола и частично изгорена. Наоколо били разхвърляни какви ли не неща - празна бутилка ликьор, пакетиран обяд, една дузина розови хапчета за сън и две бутилки пълни с бензин. По-късно полицията ще открие и силно изгорен паспорт.

Гледка от долината Исдален:



Аутопсията установила, че жената е почината от комбинация от изгаряния и натравяне от въглероден окис получаващ се при горене. Кръвният анализ показвал, че преди смъртта жената е погълнала голямо количество сънотворни. На шията ѝ е имало сериозна синина което предполага, че там е приложен силен удар. И нещо изключително странно - пръстите са били изстъргани, така че да не могат да се свалят пръстови отпечатъци. И въпреки тези странни неща, се прави заключение, че жената се е самоубила (!) - някак си, властите твърде бързо желаят да приключат случая. За тяхно съжаление нещо им пречи да сложат точка - не е известна самоличността на мъртвата жена. И това се превръща в огромна мистерия.

Полицията свързва жената с два куфара оставени на железопътната гара в Берген, нещата вътре дори още повече задълбочават загадката. Ето списък с намерените предмети:

- дрехи на които всички етикети са премахнати, макар да си личи, че са с елегантен италиански дизайн

- рецепта за лосион - датата и името на доктора, който я е предписал, са старателно изличени

- в скривалище в единия куфар са намерени и 500 дойче марки

- няколко парчета от счупено стъкло, на тях дори има частични отпечатъци от пръсти, но те не са достатъчни за да се направи идентифициране

- дневник изписан с неразбираеми кодове

- перука, няколко броя очила, сребърни лъжици

- пощенска картичка със снимка направена от известен италиански фотограф.

Полицията изготвя портрет на това как вероятно е изглеждала жената. Разпращат го до новинарските агенции и Интерпол. Появяват се свидетели, които са виждали тук и там жената, но никой не дава решаваща информация за разплитането на случая.



Установява се, че загадъчната жена е пътувала под няколко различни имена, всичките фалшиви, давам изписването им на английски - Jenevive Lancia, Claudia Tjelt, Vera Schlosseneck, Claudia Nielsen, Alexia Zarna-Merchez, Vera Jarle, Finella Lorck и Elizabeth Leen Hoywfer. Виждана е да носи различни перуки, както и да говори гладко френски, немски, английски и фламандски.

Кодовете от дневника са разгадани - оказват се координати на места из Норвегия и Европа, които се предполага, че жената е посещавала. Анализът на зъбите и показва, че тя е ходила на зъболекар в Латинска Америка, макар че това точно място не е сред кодираните записки от журнала.

Докато е била в Берген, жената е сменила няколко хотела и е проявявала сравнително странно държание. Желаела е по няколко пъти да си сменя стаята, по едно време поискала стая задължително с тераса. При чекиране се е представяла за пътуващ търговски представител (продавач) или за търговец на антики. Често е поръчвала от румсервиза овесена каша с мляко. Персоналът на хотелите я описва като атрактивна брюнетка на 30 и няколко години с височина около 164 см. Страняла е от хората, макар че един свидетел твърди, че я е чул да казва “Ich komme bald” (“Идвам скоро”). Изглеждала е донякъде предпазлива, освен това е била пристрастена пушачка. Последно е видяна да напуска хотел Марлин, където е била в стая 407. Платила е кеш и е хванала такси.

От всички очевидци, които се появили след като бил разпространен портрета на жената, нито един не бил неин роднина, приятел или някой, който да я познава лично. В най-близки отношения се оказал фотографът, чиято снимка била на пощенската картичка намерена в багажа на жената. Той е вечерял с нея в хотел Александра в Лоен, Норвегия. Тя му била казала, че е от малко село близо до Йоханесбург, Южна Африка. Освен това заявила загадъчно, че има само 6 месеца за да види най-красивите места в Норвегия. Макар и интригуваща, тази информация въобще не била от полза на полицията. Самият фотограф е бил обвинен в миналото (и оправдан) за изнасилване, но в случая той не е бил заподозрян и е пуснат да си ходи.

Към този случай има един последен интересен момент, който обаче е съмнителен. Появява се мъж, който твърди, че на 24 ноември (5 дни преди да бъде намерено тялото) е видял жената. Това е местен жител, който тогава е бил на 26 години, но който разказва тази история едва след 32 години - именно заради това казвам, че това е съмнително, може просто да си измисля. Човекът твърди, че е срещнал жената докато се разхождал с приятели в гората. Тя изглеждала така сякаш е изпаднала в паника, освен това е била облечена в елегантни дрехи, неподходящи за излет сред природата. Когато се разминала с хората, тя сякаш искала да им каже нещо, но размислила и продължила нататък. След това се появила група от злокобно изглеждащи мъже облечени в черни сака, които очевидно я следвали. Когато запитали въпросния свидетел защо едва сега разказва това, той обяснил, че всъщност още тогава се свързал с властите, но полицията му казала "да забрави за нея, случаят никога няма да бъде разрешен".



И действително случаят на "жената от Исдален" никога не е официално разрешен. Съмнително остава и заключението, че става въпрос за самоубийство. Всичко това поражда вълна от теории и предположения, дори са написани няколко книги по темата. Най-популярната хипотеза е, че жената е била шпионин, и че е била убита във връзка с информацията, която е знаела за покупка на радиоактивен материал.

Дано някога узнаем истината за един от най-загадъчните криминални случаи от ХХ век.

http://misterika.blogspot.com/2015/04/blog-post_24.html

Сигурно тези агенти са я убили.Затова случая е неразрешен.