Революцията в Сирия за която никой не говори

Близкият изток днес е последното място където някой от мейнстрийм западната култура ще очаква да намери прогресивни политически идеи, а още по-малко да види тези политически идеи претворени в действие. Нашата представа за региона е изпълнена с диктаторски режими, военни хунти и теокрации построени върху руините на Отоманската империя, или пък за "кухи" държави от рода на Афганистан и все повече Пакистан в който всичко извън столицата е като от филм за "Лудия Макс". Идеята, че част от региона е не просто свободна, но на пък да осъществи една утопия, е идея, която няма да срещнете в големите медии.

Но вие в момента не сте в някоя голяма медия.

Покрай границата на Сирия с Турция и северен Ирак се намира една основно населена с кюрди територия с близо 4.6 милиона жители, където един огромен социален експеримент се случва в този момент, насред кръстосания огън от диктатурата на Асад, колективната лудост на "Ислямска държава" и отколешната враждебност на Турция спрямо всяка кюрдска автономия. И като фон на всичко това се прокрадват сенките на САЩ и НАТО. Демократичната обединена партия и Кюрдския национален съвет са установили в Сирийски Кюрдистан едно общество което смесва яростно либертарианство (оръжията са легални навсякъде и няма данъци - никакви данъци) и "окупирай"-анархизъм със здравословна доза феминизъм. И докато повечето кюрдски организации, особено тези които са приятели със САЩ, биха искали един ден да основат кюрдска държава, то в Сирийски Кюрдистан са прескочили идеята за националната държава и са стигнали до една напредничава система, която самите те наричат демократичен конфедерализъм.



В Сирийски Кюрдистан има малко централно правителство с абсолютен минимум от 40% делегати от женски пол, но повечето обществена работа "ден за ден" се извършва на локално ниво, улица за улица, село за село. Главният архитект на демократичния конфедерализъм Абдула Окалан казва, че "екологията и феминизма са централните колони" на системата която е разпространил, нещо което трудно ще чуеш от западните политици. В Сирийски Кюрдистан мъжете, които бият техните съпруги се изправят пред тотален остракизъм (отлъчване) от общността, правейки техния живот в едно много социално свързано общество на практика невъзможен. А вместо полицейски сили и затвори има "мирни комитети", които работят във всяка община за да разкъсат затворения кръг на фамилните убийства за отмъщение и да го заменят със споразумение между двете страни - и това работи!

Единственият аспект от експеримента в Сирийски Кюрдистан, който получава някакво международно отразяване - това са въоръжените бригади за самозащита съставени само от жени и известни под съкращението YPJ. Те, заедно с мъжкия си еквивалент YPG успешно се борят с "Ислямска държава" и армията на Асад. Големи медии като NBC разказват за тях, но и дума не обелват за тяхната идеология.

Именно YPJ и YPG спасиха хиляди язиди обкръжени от "Ислямска държава" в планината Синджар във северен Ирак. Язидите имат лошия късмет да живеят на територия почти изцяло попадаща в зоните владени от ислямистката групировка, освен това са едно малцинство мразено в ислямския свят от хилядолетие и обвинено в боготворене на дявола. Докато САЩ доставяха продоволствия от въздуха, бойните групи от Сирия разкъсаха блокадата на "Ислямска държава" и спасиха десетки хиляди живота. Те също така успешно защитиха град Кобани с 45 000 жители, когато "Ислямска държава" предприе тотална атака с танкове, ракети и дори дрони. Въпреки тежките загуби, градът остана свободен, макар селата на около все още да са оспорвани. (Статията е писана преди няколко месеца, междувремено "Ислямска държава" загуби почти всички територии около град Кобани)



YPJ, YPG и демократичното общество за което се борят не са перфектни - обвинявани са че използват деца за войници. Момичета на 12 години участват в готвенето и почистването в редиците на YPJ, също така получават основна бойна подготовка, но не ги пращат в битките. Освен това над тези групи завинаги ще тегне като сянка името на ПКК ръководена от Абдула Окалан и класифицирана като терористична организация от повечето страни по света. Бившата марксистко-ленинистка партия (ПКК) освен това има и съмнителни връзки с търговията с наркотици и с турското разузнаване.

Въпреки всичките препятствия пред които се изправят днес, хората в Сирийски Кюрдистан в момента са единственото масово движение в света, което въплъщава реална, работеща алтернатива на държавата и капитализма. Както Испанската анархистка федерация и мексиканските сапатисти преди тях, хората от Сирийски Кюрдистан са избрали да направят невъзможното - да изградят ново общество докато се сражават, макар и да са една от най-малките въоръжени сили в конфликта. Само времето ще покаже дали са успели.

http://misdaily.blogspot.com/2015/05/blog-post.html

Интересно.Наистина не бях чувал за тези бойци за справедливост.Никъде нищо не се споменава.Браво ,че си го поместил.

И аз го чувам за пръв път.