Странна нощ в Тафт, САЩ

История изпратена до американския блог Phantom & Monsters.

През 1987 аз бях тинейджър и живеех в малко градче Тафт намиращо се в Калифорния. Там и бях роден. Това е горещ и прашен пустинен град наситен с вонята на сяра идваща от петролните полета около него.

Бях на 18 и притежавах един малък Нисан с който обикаляхме града в търсене на момичета и партита. Бях "метална глава", както тогава се наричаха хора като нас. И аз и моите приятели имахме дълги коси и бяхме облечени в кожени дрехи. Винаги бяхме със задължителната тениска на някоя хеви метъл група. Не бе необичайно често да кръстосваме улиците, аз и моите метъл приятели, надули на автомобилната уредба най-тежката музика за онова време.

В една такава нощ видяхме нещо, което никога няма да забравим!

Аз и моя приятел Дан джиткахме цяла вечер търсейки купони и момичета, но нямахме никакъв късмет. Беше странно ветровита нощ, сякаш вятъра духаше произволно от всички посоки. Вече мислехме да се прибираме, явно нямаше смисъл, когато забелязахме Рон - един от нашите метъл приятели да се бори срещу вятъра по улицата. Спряхме и го качихме. Рон помоли да го закараме до тях - до едно място с каравани наречено "Форд Сити".

Когато завихме по пътя към "Форд Сити" станахме свидетели на нещо невероятно. Нещо, което мога да опиша само като призрак, се рееше над дърветата покрай пътя. Приличаше на летящ чаршаф или покривка, но светеше в бледо синьо. Казвам чаршаф или покривка защото нещото се развяваше на вятъра. Донякъде приличаше на медуза. Почти цялото се развяваше без най-горната част, където приличаше на класически анимационен призрак - с две дупки за очи и една за уста. Сериозно, това все едно идваше от филмче за Скуби Ду!!

Но нещата тепърва щяха да стават все по-странни.

Докато прелиташе над нас, Дон и Рон го гледаха и издаваха възклицания като "Уау", "Копеле, не е истина!". В този момент обаче аз гледах в друга посока защото едновременно се случваше още нещо. Малко по-напред по пътя една паркирана кола започна да ни премигва с фаровете над кабината. Странно, но това повече привлече вниманието ми, а не прелитащият призрак. Този автомобил бе паркиран от същата страна на пътя от която се появи "нещото". Примигваше едва ли не като някакъв сигнал, нещо като морзов код.

Тогава не направих връзка между призрака и премигващите фарове, реших, че някой иска да ни заслепи и че просто си търси белята. Призракът премина над нас и се скри зад едни дървета. Щом изчезна, веднага спряха и премигванията с фарове. Приятелите ми продължаваха да се шегуват за призрака, аз бях малко по-спокоен и ги "приземих" обратно на земята като казах - "кой ни мигаше?!! Някой иска бой или какво?!!" Бяхме готови да го/ги ступаме.

Бавно преминахме покрай паркирания автомобил. Беше малка спортна кола, Нисан 280Z може би. Не се виждаше никой вътре. Не бях доволен, спрях и излязохме. Доближихме се, нямаше никакви следи някой да е бил вътре или наоколо. Приближих се и погледнах вътре. Колата беше празна. Опитах вратата. Беше заключена. Минах от другата страна и установих, че и другата врата е заключена. Докоснах капака на двигателя за издайническа топлина - беше напълно студен. През 80-те мисля, че все още алармите на колите не можеха да карат фаровете да премигват, но може и да се бъркам. Но и да са можели, точно тази кола изглежда нямаше никаква аларма, защото нищо не се задейства докато напъвах да отворя вратите.

Дори и не си помислих тогава, че фаровете може да са били контролирани от призрака, който може да е искал да комуникира с нас. Никой от нас не си го помисли докато стояхме озадачени там. Чувствах ярост, бях се подготвил да се бия с някого.

През цялото време вятърът беше продължил да духа яростно. Но щом се върнахме в нашата кола, той напълно спря.

Един последен детайл. Докато потегляхме, аз забелязах, че на табелата за номер на малката кола бе изписано “I FLY” (АЗ ЛЕТЯ). Направо не можех да повярвам на очите си. Не мисля, че през онези години в Калифорния бе позволено автомобилните номера да са с по-малко от 6 букви/цифри, но отново - може да се бъркам.

JM

http://misterika.blogspot.com/2015/05/blog-post_19.html

пияни металисти