Вещица!

Изобщо не съм суеверен човек, но щом видях тази жена веднага заподозрях, че е вещица.
Всичко започна, когато по работа пристигнахме в Германия.
И преди бях посещавал тази държава, и познавах езика.
Когато се обадихме на една наша бивша хазяйката тя ни насочи към една друга жена с , която се разбрахме за къщата и за наема.
Щом пристигнахме в малкото заспало градче открихме къщата и намерихме лист ,на който пишеше, че жената ще дойде по - късно и , че ключа е под саксията. Последното ни затрудни, понеже пред вратата имаше много саксии. Самата къща бе малка и обвита с бръшлян. Над вратата имаше висящ навес държащ се на ръждясала верига и забучен нож а черепите на различни животни висяха от стената или бяха захвърлени сред саксиите. Щом си влязохме огледах и от вътре жилището. Имаше килер в, който се стигаше от една врата в хола. Вещицата колекционираше човешки глави.
Бяха направени от гипс глина или нещо такова. Проверих, но нямаше същинска метла а само от онези новите пластмасовите. Имаше обаче четка за под с дълга дръжка.
Тя дойде и аз я огледах с интерес като се стараех да не види това. Беше прегърбена, но не и кльощава  даже напротив. Беше ни опекла хляб и след известно време гладът пребори здравата мисъл.
Вратата на банята бе изцапана с нещо с цвят на кръв, както и стената до леглото ми в таванската стая пълна с цветя. Тя винаги си заключваше стаята. Винаги.
На едно прокълнато стъпало точно до вратата на нейната стая аз се спънах три пъти. Майка ми също и баща ми и той да не види нещо също се спъна няколко пъти там. Развалих си малко мнението за професионалните вещици щом видях във всяка стая мухобойка известна и като шибалка. Това не е оръжие само за самозащита срещу комари и други вампирчета. От това как ни огояваше с хляб до закачените изсушени билки и малката декоративна вещица висяща от странните провесени от горе неща. Всичко бе Странно. Тя каза, че една малка статуйка на някакво леприконче закриля къщата. Пак казвам не съм суеверен, но щом вещица ми го каза как да не повярвам. Една черна котка нямаше. И кацнал връз човешки череп гарван също и липсваше, но не се знае в стаята си какво е имала. Показа ни игри, които са играли всичките й многобройни деца. Дори ни подари една. Но беше доста набожна жена. Последната вечер се разболях тежко и до сега съм така, но да чукна на дърво се оправям вече. Не съм суеверен, но това е дяволска работа.
Сигурно черна котка ми е минала път.

Коригирах част от грешките, извинен си защото пишеш от телефон

Иначе самата история ми подобри още повече настроението днес Казваш гипсови глави...а дали не са били главите на бившите и наематели, които са дошли, но никога не са си тръгнали....

Честно. Точно това си мислех тогава. Историята е и хумористична малко. Благодаря за редакциите. Махна ли другите постове?

Християн написа:Ч Махна ли другите постове?

Да