Русалки

Историята се е случила с дядо ми в далечната 1958г., когато е бил едва 18-годишен. С двама негови приятели гостували на друг техен приятел в черноморски град. Един ден въпросното момче ги завело на малък плаж извън града, далеч от шумотевицата и туристите, където по същото време нямало никой друг. Седнали на плажа, започнали да цъкат карти, слънцето ги напекло и дядо ми решил да влезе да поплува във водата, а останалите не искали да си оставят играта. Неусетно навлязъл навътре в морето и въпреки че почти нямало вълни, изведнъж водата под него се "завихрила" и започнала да го тегли надолу, явно имало мъртво вълнение. Дядо ми замахал с ръце, опитал се да извика за помощ, но усетил как единият му крак се схваща и за секунди потънал под повърхността. Тук идва и най-интересният момент от историята – точно когато дядо ми си мислел, че няма кой да го спаси и умира, от дълбините към него заплувала "русокоса девойка", изключително красива, гола до кръста, откъдето започвала "рибя опашка със синьо-зелени люспи". Въпреки че била изключително слаба и фина, девойката хванала дядо ми под мишница и с "нечовешка" сила го избутала над повърхността. Той си поел въздух, усетил, че кракът му го е отпуснал и с всички сили заплувал към брега, където приятелите му дори не били разбрали какво се е случило. В първия момент решили, че се шегува с тях, обаче като видели колко е уплашен наистина, му повярвали за инцидента, но не и за девойката. Все пак момчето, което било местно, споменало, че в техния край от векове рибарите разказвали легенди за русалки и казвали, че който е имал късмета да ги види, се радвал на дълъг и щастлив живот. И наистина дядо ми е жив и здрав и до днес, никога не е страдал от сериозни заболявания, създал е прекрасно семейство, а с трудностите в живота се е справял с лекота. Единствената неприятна последица от инцидента в морето е, че само за 2 години след това побелял напълно. И до ден днешен обаче донякъде съжалява, че в онзи миг, когато е изплувал на повърхността, не е успял да се поопомни, да се гмурне обратно и да потърси своята спасителка. В портфейла си наред със снимките на баба ми, на децата и внуците си, неизменно държи и изрязана от вестник картинка с русалка и казва, че до края на живота си ще й бъде благодарен.

Искам да отбележа, че дядо ми винаги е бил въздържател, наркотици, разбира се, също никога не е употребявал, така че е изключено по време на случката да е бил под въздействието на някакви упойващи вещества.

Умишлено не споменавам името на града и на местността, където се е случила историята, защото потокът от туристи ще унищожи и малкото останали кътчета девствена природа по нашето Черноморие, ако такива изобщо все още се намират.

Позволявам си и да остана анонимен, защото, за съжаление, на хората, споделили паранормални преживявания, не всички гледат с добро око.