Историята на дъската "Уиджа"

Днес "Уиджа" е популярен метод за викане на духове. Как обаче се е появила и каква е нейната история? Тази статия е посветена на нейния произход....

През втората половина на 19 век в Западна Европа и САЩ придобиват голяма популярност така наречените "спиритически сеанси". Светът се изменя, времената са бурни, в САЩ тъкмо е приключила гражданската война, хората търсят отговори и отдушник, но за много традиционните религии не могат вече да изпълняват тази функция. Затова се обръщат към спиритизма и окултното. За пример само през 1868 има 150 обявления за предстоящи сеанси в американското издание "Spiritual Telegraph", а сеансите, които не са рекламирани никъде, сигурно са в пъти повече.

На долната снимка - спиритически сеанс от 1900 година:



При тези спиритически сеанси се използвали какви ли не помощни пособия. Имало е различни видове "спиритически дъски", като някои са наподобявали днешната Уиджа, а други не. Някои от устройствата дори са разчитали на почуквания, а не на посочването на отделни букви. Някои от дъските са имали показалци като използвания при Уиджа. И до днес този показалец в западните страни се нарича "плашет" (planchette) - според легендата той е наречен така по името на един френски медиум.

На долната графика - показалец който използва молив, за да "пише съобщения от духовете":



Кой точно обаче е създателят на "Уиджа" в познатия ѝ днешен вид? Спори се дали това е производителят на мебели И.Си. Райх (E. C. Reiche) или Чарлс Кенард (Charles Kennard). Най-често приеманата за достоверна версия е, че Райх е създал дъската през 1886 и е продал дизайна на Кенард. В последствие обаче Райх започва да твърди, че Кенард всъщност я е откраднал. Може би Райх е осъзнал каква златна възможност е изпуснал. Кенард на свой ред също изглежда не казва истината, той твърди, че сам е измислил дизайна на "Уиджа", не я е купил от Райх, нито я е откраднал. Има още един момент, в своята история Кенард разказва, че е сметнал дъската за добър метод за достъп до подсъзнанието си, а не за метод за викане на духове. Въпреки това Кенард и съдружника му Илая Бонд започват да продават "Уиджа" като пособие за спиритически сеанси, явно защото това е било популярно в онзи момент. Ако само-опознаването е имало популярност, най-вероятно са щели да я рекламират не като "спиритическа дъска", а като "дъска за самоопознаване на скритото ни аз".

Дъската придобива съвременния си вид - с букви образуващи арка и с думите "Да", "Не" и "Довиждане". От къде обаче се взима самото име "Уиджа"? Историята твърди, че то е измислено от доведената сестра на Илая Бонд - Хелен Питърс. Тя имала репутация на медиум. На 25 април 1890, тя провеждала сеанс в Балтимор. Решили да попитат дъската как желае да бъде наричана и дъската "казала" "Уиджа" (Ouija), попитали я отново какво значи тази дума и тя "казала" - "добър късмет".

Дали наистина някой дух е дал името на дъската и дали наистина "Уиджа" значи "добър късмет" на някой език от отвъдния свят? Всъщност има и друго обяснение залагащо на логиката. Като образована жена от отбраното общество Хелен Питърс вероятно е чела английската писателка Уида (Ouida), която е била популярна в нейните среди по онова време. Нищо чудно името Уида да се е било загнездило в подсъзнанието на Хелен и тя да го "предала" чрез дъската бъркайки една буква. Тоест това отново говори за дъската като за метод за достъп до подсъзнанието, а не за викане на духове.

Има и трето обяснение за името. По онова време сред спиритическите кръгове била много популярна египетската мистика. Двамата съдружници продавали "Уиджа" с твърдението, че това била египетска дума. Дори подзаглавието било такова - "египетска дъска на късмета".

През следващите години правата върху интелектуалната марка "Уиджа" сменят няколко пъти собственика си. През 1901 те са придобити от Уилям Фулд (William Fuld). По негово време дъската преминава през още една трансформация - вече не я рекламират толкова като пособие за спиритически сеанси, колкото като настолна игра за добро прекарване на времето. Изглежда в началото на 20 век спиритическите сеанси губят от популярността си и затова се налага тази промяна в имиджа. До този момент "Уиджа" е била купувана основно от възрастни и зрели хора, които сериозно вярват, че могат да разговарят с духове. Сега аудиторията ѝ обхваща и хората невярващи в такива "врели, не кипели", но искащи да се позабавляват час-два заедно с приятелите си. Децата също стават целева група. През 1966 правата върху "Уиджа" са закупени от големия производител на играчки "Паркър Брадърс", през същата година тя надминава по продажби легендарната игра "Монопол" (повече известна като "Монополи").

Снимка на "Уиджа" от 1967:



Устройство за достъп до подсъзнанието, метод за викане на духове, настолна игра за добро прекарване на времето - историята на "Уиджа" е забележителна, дори и в дигиталната ера тя няма да изчезне, най-много отново да се преобрази в нещо ново.

http://misterika.blogspot.com/2015/06/blog-post_28.html