Изгубената библиотека на Иван Грозни

Иван IV Василевич (по известен като Иван Грозни), роден на 25 август 1530, е княз на Великото московско княжество в периода 1533-1547 г. и пръв цар на Русия между 1547 и 1584 годна. Той е един от най-значимите руски владетели. С него обаче е свързана една мистерия.

Изображение на Иван Грозни нарисувано от Виктор Васнецов през 1897 година:



Иван Грозни наследява от своя баща Иван III голяма библиотека съдържаща доста древни текстове. Когато първата съпруга на Иван III умира, той се жени повторно през 1472 г. за София Палеолог, племенница на последния византийски император. Това служи като повод да се говори, че Московското княжество е наследник на великата Византия. Освен това София донася със себе си в Москва голяма част от ръкописите пазили се някога в библиотеката на Константинопол превзет през 1453 от турците.

В библиотеката на Константинопол са се пазели текстове още от времето на александрийската библиотека. Твърде е вероятно те да са се озовали в Москва.

Иван Грозни не просто наследява едно неописуемо за времето си литературно богатство от своя баща, той се погрижва да го обогати с произведения от неговото време. Смята се, че московската библиотека е съдържала ръкописи написани на гръцки, латински, иврит, египетски и дори китайски (от втори век).

Говори се, че Иван Грозни е пазил това безценно богатство в подземията на Кремъл, за да го предпази от така често бушувалите по онова време пожари. Те обаче не са събирали прах, царят наредил да бъдат преведени от оригиналните им езици на руски. Една легенда разказва, че просветените люде, след като превели част от ръкописите, отказали да продължат, защото царят щял да получи сведения за използването на "черна магия".

Когато Иван Грозни умира, неговата библиотека просто изчезва от историята. Никой нищо не споменава за нея. Някои изследователи смятат, че тя просто е била унищожена нарочно или неволно при пожар. Има и легенда, че тя все още съществува, но преди да умре царят е сложил предпазно проклятие над нея - всеки, който я търси да ослепява.

Въпреки вероятността тя въобще вече да не съществува и въпреки предполагаемото проклятие, мнозина авантюристи и изследователи продължават да търсят легендарната библиотека и до днес. Търсил я е и един от следващите големи владетели в руската история - Петър Велики. Твърди се, че дори от Ватикана са идвали в Москва специални емисари, за да я издирват.

През 20-те години на ХХ век един археолог Игнатиус Стелетски събира карти на Кремъл от различни векове и прави предположение къде може да е библиотеката. През 1929 г. той получава разрешение за разкопки от съветските власти, те обаче започват едва през 1933. На следващата година са прекратени защото политическият климат в СССР се влошава след убийството на един виден функционер - Сергей Киров. След няколко години пък започва Втората световна война. Стелетски възнамерява да продължи с разкопките след войната, но влошеното му здраве осуетява плановете му. Археологът умира през 1949 година.

През 90-те години на ХХ век издирванията са подновени отново с пълна сила. Те започват да обхващат и места извън Кремъл, защото е твърде възможно Иван Грозни да е пренесъл безценната библиотека извън Москва.

http://misterika.blogspot.com/2015/07/blog-post_10.html