Мистичната Шамбала

Шамбала на санскрит значи "място на мира" или "място на тишината". Това е митичният рай за който се говори в древните текстове, включително в Калачакра Тантра и в ръкописите на културата Жанг Жунг (Zhang Zhung) предшестваща тибетския будизъм в западен Тибет. Според легендата, това е земя където само чистите по сърце могат да живеят, място където царят любов и мъдрост и където хората са предпазени от страдание, нужда или старост.



Шамбала е мястото на хилядата имена. Наричали са я Забранената земя, Земята на белите води, на сияйните духове, на живия огън, на живите богове и Земята на чудесата. Индусите я наричат Ариаварта, китайците Хси Тиен, а за руските вярващи тя е Беловойде. Из Азия е най-добре позната с името Шамбала, но и Шангри-Ла.



Вероятно легендата е на хиляди години, а и споменавания на митичната земя могат да се намерят в много древни текстове. Ръкописите на Бьон (Bön scriptures) говорят за подобна земя - Олмолунгринг. В индуски текстове като Вишну Парана разказва, че Шамбала ще е родното място на Калки, последното прераждане на Вишну с което ще настъпи златна ера. Будисткият мит за Шамбала е адаптация на по-стар индуски мит. Първият текст в който обаче обстойно е дискутирано това загадъчно място е Калачакра. Това е комплексно езотерическо учение и практика в тибетския Будизъм.

В него Шамбала има външно, вътрешно и алтернативно значение. Външното говори за Шамбала като за реално физическо място, до което обаче могат да стигнат само хора с подходяща карма. Вътрешното и алтернативното значение се отнася до това какво Шамбала означава за някого в неговото тяло и ум (вътрешно) и по време на практиката по медитация (алтернативно). Тези две значения като цяло се предават като устен разказ от учител на ученик.

Идеята за Шамбала играе важна роля в тибетските религиозни учения. Според предсказанията на Калачакра човечеството постепенно ще запада и идеологията на материализма ще се разпростира. Когато "варварите" следващи тази идеология се обединят под един зъл цяр и си помислят, че нищо не е останало да се завоюва, мъглата ще се вдигне и се открие заснежените планини на Шамбала. Варварите ще я атакуват с големи армии екипирани с ужасни оръжия. Тогава царят на Шамбала ще се появи и с голяма армия ще унищожи "тъмните сили" и ще настъпи Златната ера по целия свят.

Сякаш изглежда, че тези предсказания на Калачакра за война са в конфликт с обета на будисткото учение за ненасилие. Затова някои теолози интерпретират древния текст символично - според тях Калачакра не оправдава насилието, а по-скоро говори за вътрешната битка на религиозните хора срещу вътрешните демонични тенденции.

През вековете мнозина са търсили митичния рай Шамбала и макар много да са твърдели, че са били там, никой не е представил някакво доказателство къде точно на картата се намира. Като цяло се смята, че е в някой от планинските региони на Евразия.

Древните текстове на Жанг Жунг поставят Шамбала в Пунджаб или Химахал Прадеш в Индия. Монголците я идентифицират с определени долини в източен Сибир. Във фолклора на Алтай се вярва, че връх Белуха е вход към Шамбала. За днешните будисти тя е в Хималаите, а според някои легенди входа към нея е скрит в отдалечен и изоставен манастир в Тибет, охраняван от митични стражи.



http://misterika.blogspot.com/2015/08/blog-post_13.html