Римските тоалетни

Римската империя за времето си е била една от най-напредналите цивилизации. Много от нещата, които днес приемаме за съвременни, всъщност са съществували още в древен Рим - като например моловете и веригите за бързо хранене. За тях специално съм писал тук:

Някои съвременни удобства, които са съществували и в древността

Човек би си помислил, че и римските санитарни помещения и цялата им хигиенична система много са приличали на днешните. Това не е точно така. Вярно, Рим е имал канализационна система, тя е положена още през 500 г. пр. н.е. от етруските (племената предшествали появата на Римската империя), а най-голямата канализационна галерия Cloaca Maxima (на долната снимка) може да се сравнява с тези в днешните градове. Въпреки това, тя не е изпълнявала съвсем същите функции като съвременните канализации.



В днешно време канализациите основно служат за отвеждане на отпадните битови и индустриални води, в римските градове целта е била да се отвежда дъждовната вода извън града и да не стават наводнения тоест говорим по-скоро за дренаж, а не за канализация в съвременния смисъл на думата. На практика почти нито една частна тоалетна не е била свързана към канализацията макар според римските документи това да се е разрешавало. Защо тогава хората не са се възползвали от тази възможност?

Нека опишем една римска тоалетна. Тя е представлявала обикновено единично клекало без капак завършваща в нещо като септична яма. Обикновено е била разположена в кухнята, което ми се стори странно - там където се храниш да ти се носи "приятната" миризма. Но ако са нямали много други стаи, по-добре наистина да е в кухнята където влизаш от време на време, отколкото във всекидневната или спалнята където си по-често. Друг е въпроса защо не е била в отделно обособено помещение или на двора. От време на време екскрементите са се събирали и използвали като тор в градината или са били продавани на фермерите.



Причината хората да не искат да свързват тоалетните си към канализацията е това, че не се е знаело какво може да изпълзи от там. Както казах тоалетните са били без капаци. Лесно един плъх би могъл да дойде на гости.



Разправяла се е и нещо като някогашна градска легенда. Един богат търговец свързал тоалетната си към канализацията. Всяка нощ през каналите от морето идвал голям октопод, който влизал в къщата му и изяждал маринованата риба в добре заредения му килер.

За разлика от частните тоалетни, почти всички обществени такива са били свързани с канализацията. Именно затова и римляните избягвали да ги посещават и ги ползвали само при крайна нужда. Интересното е, че за разлика от днес, за публичните тоалетни не се е плащало, поне не са намерени никакви исторически сведения за това. Не е ясно и кой ги е чистил и поддържал, най-вероятно това са били робите. Друга разлика е пълната липса на уединение, отделните тоалетни не са били разделени с прегради. В град Остия е имало една градска тоалетна, която можела да побере 20 човека едновременно. Представям си как те клекнали един до друг са си вършели работата. Това обаче едва ли ги е смущавало. Римляните не са се притеснявали от голотата, да не забравяме, че мъжете са носели (особено в по-топло време) туники или тоги през които им са се виждали "прелестите".

Публичните тоалетни са имали лоша слава заради редица реални и измислени неща. Случвало се е възпламеняване на газове (основно метан) и е имало опърлени задници. Също така се е вярвало, че не само плъхове могат да изпълзят от дупката, а истински демони. Според поверието канализацията е била тяхно свърталище. Един римски автор разказва за човек на име Дексианос, който седял в градската тоалетна посред нощ. Внезапно изникнал "адски луд" демон. Дексианос "се парализирал, започнал да трепери от страх и целият се изпотил". Римският автор не казва дали човекът не е страдал от нещо, но според мен ако е изпитвал запек, със сигурност в този момент се е оправил...

Именно заради тези страхове от демони, често на стените на публичните тоалетни са рисувани изображения на богинята Фортуна. Тя е била нещо като пазител.



http://misterika.blogspot.bg/2015/12/blog-post_3.html