Легендите за черните рицари от средновековието

Около 8-9 век в европейската история започват да се появяват така наречените "черни рицари". До колкото успях да проуча, това са отделни индивиди, които по една или друга причина са получавали такъв прякор. Отделно и рицарите-хоспиталиери понякога са наричани "черни рицари" заради черните плащове, които са носели. От 13 век обаче това прозвище навлиза в европейския фолклор и се появяват много легенди. Обикновено в тях "черните рицари" извършват добри дела и защитават хората от несправедливи управници. Въпреки, че са представяни като положителни герои, текстовете в които се е разказвало за тях са били забранявани от църквата. Защо ли? Може би за това, че "черните рицари" са се борили със злите тирани, а през средновековието много от тези владетели са имали подкрепата на църквата.

Въпреки цензурата някои легенди са стигнали и до наши дни. Може би най-известната е за рицаря Ашор. Някъде около 13-14 век имало един крал, който имал за противник друг мощен и зъл владетел. Добрият крал чрез писмо помолил Ашор да му помогне срещу лошия, който потискал собствения си народ. Една нощ първият крал се събудил и видял рицаря до леглото си. Ашор, който вече бил на възраст, доказал, че все още може да се промъква в замъците без да бъде усетен от пазачите.

Рицарят казал, че е съгласен да ликвидира другия крал, но преди това щял да се увери, че наистина е толкова зъл, колкото го описват. Ашор влязъл в града-крепост на онзи крал и с очите си видял неговите жестокости. Рицарят убил тиранина, след което влязъл в тъмницата понеже бил чул да се говори за някакъв невинен стар монах затворен там. Ашор успял да го намери, но старецът бил толкова слаб, че не можел сам да ходи и трябвало да бъде носен. Докато се измъквал от тъмницата, с монаха на гръб, Ашор бил ранен, но все пак успял да стигне до коня си и двамата отпрашили към гората.



Злите слуги на убития крал обаче продължавали да преследват двамината. Ашор разбрал, че ще ги настигнат, затова спрял, слязъл от коня и казал на монаха да продължи сам, та поне той да се спаси. Старецът му благодарил, благословил го и пришпорил коня. Рицарят поседнал край едно дърво докато кръвта му изтичала и зачакал края. Вместо преследвачите пред него се явил един демон, който му казал, че душата на Ашор му принадлежи и е дошъл да я вземе. Тогава обаче се появил и един ангел, който казал същото. Изглежда добрите дела на рицаря били колкото лошите и двете създания се подготвили да влязат в битка за душата му.

Тогава обаче се появило трето същество при вида на което и ангелът и демонът се смразили на място. Това създание нямало форма, за да може все пак да бъде видяно, то носело черна роба. В качулката му обаче не можело да се различи нищо, било пълна пустота. Това бил Ил Сепарацио, Анонимният, Анонимус (Anonymus), Този Който Не Трябва Да Бъде Наричан.

Анонимус е образът на перфектната неутралност. Той не е добър, нито лош, той е отвъд всички разделения. Ил Сепарацио заговорил и казал, че Ашор е направил точно толкова добро, колкото и лошо. Така, че никое от двете враждуващи същества не може да му вземе душата. Ангелът и демонът веднага изчезнали.

Статуя на Анонимус намираща се в Будапеща, Унгария:



Ил Сепарацио се обърнал към Ашор. Раните на рицаря били излекувани, а Анонимус му казал, че вече не принадлежи на "системата". Бил отвъд и извън нея. Вече можел да прави каквото си иска и да живее толкова дълго колкото иска, можел и да пътува където пожелае (включително и на други планети). Анонимус още казал на рицаря, че когато му омръзне живота, просто да го извика. Освен това каквото и да правел Ашор, добро или лошо, това няма да има никакво значение за баланса в "системата". Ако направи нещо лошо, други ще направят толкова добро, че да се балансира.

Легендата завършва с това, че след като обяснил всичките тези неща, Ил Сепарацио изчезнал, а Ашор живее сред хората и до днес. Предпочел да прави добрини, макар че вече нямало никакво значение.

Тази легенда много ми хареса и затова реших да я доразвия с мои мисли. Дано не е правил твърде много добро, защото така се е появявало и твърде много зло. Примерно, ако е спасил цял континент от потоп, вероятно заради това се е появил някой зъл тиранин избил хиляди (като Хитлер). Най-добре е просто Ашор да си гледа кефа и да не се намесва повече в делата на смъртните. А може би точно това и прави в момента. В текста се казва, че може да ходи където си иска, включително и на други планети, което ще рече, че и космоса му е достъпен. Дали не се е оттеглил на борда на мистериозния сателит известен като "Черния рицар" (познат и като "Черния принц")? Това би било страхотен завършек на легендата. Повече за сателита:

"Черният принц" - мистериозен сателит обикалящ Земята

Отново за "Черния принц"

А докато четох за Ашор и черните рицари, си мислех за българския книжовник "Черноризец Храбър".  Да, знам, че според официалната версия той е бил монах и заради черните му дрехи е получил прозвището си. Но нека малко поспекулирам, дали "черноризец" не идва всъщност от "черна ризница", а не от "черна монашеска риза"? Може би старинният текст не е разбран правилно от историците? Ако говорим за "ризница", а не за "риза", тогава тази загадъчна личност от българската история не е бил поп, а рицар, воин. Тогава и "Храбър", втората част от прозвището му си идва на мястото. "Храбър рицар" звучи много по-уместно от "храбър поп". И така би се вписал напълно в историите за черните европейски рицари. Това са само спекулации разбира се, но нищо не пречи да разсъждаваме и правим предположения. Иначе за официалното становище относно Черноризец Храбър можете да прочете в Уикипедия:

Черноризец Храбър


http://misterika.blogspot.bg/2015/12/blog-post_13.html