Ресторант Х

История изпратена до американския блог "Phantoms and Monsters". Нарочно запазвам и въведението на човека в което казва, че често му се случват странни неща. Дали си измисля или е като "магнит за паранормалното"?

Тези неща ми се случват от както бях дете. НЛО наблюдения, паранормални срещи, вероятни криптиди - изглежда съм на правилното място в правилното време. С годините свикнах с нещата, просто ми се иска да можех да ги обясня по-добре. Имам едно преживяване, на което много се чудя, дори не знам в коя категория да го сложа. То е от преди много години.

Аз бях в Чикаго за "туристически" уикенд, заедно с жената с която по онова време излизах. Бяхме в Арт института и бе събота, август 1988 или 1989. След като излязохме от там, разглеждахме витрините до към 8 вечерта, но вече бяхме взели доста да огладняваме. Приятелката ми предложи да се придвижим на север от мястото на което бяхме, защото е чувала, че там има добри ресторанти. Затова известно време шофирахме с колата и накрая паркирахме в една честно казано съмнителна зона. Но пък имаше доста хора да ходят наоколо, затова все пак решихме, че е ок. Походихме пеша известно време и накрая се озовахме в нещо подобно на строителна площадка, или строяха или събаряха сградата. До нея имаше висока сграда на около 10-12 етажа. В тази част на града не се виждаха хора, а сградата изглежда бе затворена за уикенда. Въпреки това се насочихме към входната врата и влязохме вътре. Попаднахме в коридор, който вървеше и в двете посоки - на ляво и дясно. На стената пред нас имаше надпис "Ресторант Х".

Имаше две тежки дървени врати в края на коридора в ляво. Приближихме се и ги отворихме. Попаднахме в един много слабо осветен ресторант в който нямаше хора. Внезапно обаче се появи една жена и ни помоли да я последваме. Бе облечена в черен костюм и носеше менюта. Настани ни на квадратна маса в центъра на ресторанта, даде ни менюта и се отдалечи.

Дойдоха трима сервитьори - двама мъже и една жена. Не помня много от външния им вид, освен че бяха облечени в чисти бели дрехи подобни на тези на готвачите и имаха черни панталони. Жената взе поръчката и инструктира мъжете. Единият от мъжете се грижеше за виното, винаги доливаше в чашите ни, а другият правеше същото с водата. Аз си поръчах скат върху спагети и със лимонов маслен сос. Запомних го защото никога до тогава не бях виждал меню в което да предлагат скат, а и след това не съм виждал. Бе превъзходно! Виното бе прекрасно и странно. Странно, защото поръчах една бутилка от която пихме цяла вечер и имам чувството, че сме изпили цели 3 бутилки. Но не се напихме, дори не се чувствахме замаяни. Докато се хранихме, никой не дойде в ресторанта. Персоналът стоеше отстрани, зад нас в тъмното, където трудно ги виждахме. Нахранихме се, платихме и си тръгнахме. Говорихме си по пътя колко бе странно, че нямаше никакви други хора там. Прибрахме се в хотела и на следващия ден си тръгнахме.

Нещата обаче стават още по-странни. По онова време участвах в състезания по биатлон (бягане и колоездене, по онова време се наричаше дуатлон). Заради едно такова състезание, следващата седмица пак щях да съм в Чикаго. Бях заедно с една приятелка, която също щеше да участва в състезанието. Отседнахме в друг хотел, разопаковахме и стана време да вечеряме. Казах, че знам един страхотен ресторант, който се намира от другата страна на реката и до който можем да стигнем пеша.

Точният адрес не го бях запомнил, но помня как се стигаше до него. Тръгнахме в ранната вечер и скоро стигнахме до строителната площадка и високата сграда до нея. Сега обаче сградата ми изглеждаше по-различна, някак си изоставена. Отново влязохме вътре, но нямаше и следа от "Ресторант Х". В коридора имаше няколко бюра със столове обърнати върху тях. Бяха прашни, все едно не са използвани известно време. Имаше и писаници по стените, предполагам графити. Двете тежки дървени врати не бяха там. Нямаше никакви признаци, че някога там е имало какъвто и да било "Ресторант Х". Сградата изглеждаше като изоставен офис комплекс. Изоставен от много повече от 4 дни, толкова се бяха минали от предишното ми посещение. Първо си помислих, че съм сбъркал сградата, но аз съм много добър в ориентирането. Огледах квартала наоколо, това беше мястото от миналото ми посещение. Това беше сградата в която бяхме вечеряли с гаджето ми. Бях объркан и леко разстроен. Приятелката предложи да намерим друго място в което да се нахраним, вероятно ресторантът просто е фалирал. Вечеряхме на друго място на няколко пресечки разстояние, след това се прибрахме в хотела. Там аз погледнах телефонния указател, нямаше никакъв "Ресторант Х". Обадих се на справки, но те не знаеха да съществува такова място. Попитах и жената на рецепцията за "Ресторант Х", но и тя не беше чувала за него.

Жената, с която тогава излизах и с която бях посетил ресторанта, работеше като библиотекарка в щатската библиотека в Айова. Когато се прибрах след състезанието, ѝ разказах, че ресторантът е изчезнал, сякаш никога не е съществувал. Тя се разтърси за информация, но не намери абсолютно нищо.

http://misterika.blogspot.bg/2016/02/blog-post_24.html