Проклятието на гробницата на Кажимеж IV Ягелончик

Всеки е чувал за проклятието на египетския фараон Тутанкамон. Как смъртта сполетяла някои от тези, които са участвали в отварянето на гробницата му. Но знаете ли, че през 70-те години на ХХ век в Краков, Полша са се разиграли подобни събития?

В този полски град е погребан Кажимеж IV Ягелончик (1427-1492). Той е третият най-малък син на Владислав II, крал на Полша и велик княз на Литва. В България по-известен е братът на Кажимек и първороден син на Владислав II - Владислав Варненчик.

Кажимеж става княз на Литва през 1440 и полски крал през 1447. Управлява до смъртта си през 1492. По негово време Полша изживява един от най-силните си периоди. Кажимеж побеждава силният Тевтонски орден в конфликта станал известен като Тринадесет годишната война (1454 – 1466). Благодарение на него фамилията Ягелончик става една от най-почитаните монархически династии в Европа.



Кажимеж умира на 7 юни 1492 в замъка Гродно, който днес е част от Беларус. Било е горещ летен ден. Погребението е трябвало да се състои във Вавел, по пътя тялото на краля започва да се разлага от горещината, затова го заливат с калций. Погребват го в затворен ковчег на 11 юли. Някои предполагат, че тялото на краля се е превърнало в биологична бомба. Това би обяснило събитията случили се близо 500 години по-късно.

Рисунка на Фаит Штос на гробницата на Кажимеж в катедралата във Вавел :



Както вероятно знаете, през 70-те години на ХХ век Полша принадлежи към така наречения "социалистически" лагер. По това време е било трудно за историците и археолозите да получат разрешение за проучване на определени исторически обекти, особено ако има вероятност да се оспори официалната история и партийната линия. И все пак за гробницата на Кажимеж получават такова разрешение. Един от хората, който много съдейства това да се случи е тогавашният архиепископ на Краков - Карол Войтила, който след време ще стане глава на римокатолическата църква под името Папа Йоан Павел II.



Разбираемо е въодушевлението на археолозите през 1973 от това, че ще изследват гробницата на един от най-значимите владетели на Полша. Надяват се, че ще са първите отворили този обект (имало е тайни опасения, че гробът може да е обран от руснаците след навлизането им в града по време на Втората световна война). Учените проявяват и чувство за хумор - шегуват се, че ще ги застигне същото проклятие, което е застигнало преди няколко десетилетия колегите им отворили гробницата на Тутанкамон. Това обаче съвсем няма да се окаже шега...Дни след като е отворена гробницата (тя се оказва непокътната) 4 от 12 учените умират. В последствие и други взели участие напускат този свят. Вярва се, че общо 15 души са починали в сравнително кратък период след отварянето на гробницата. Вестниците веднага заговарят за "кралско проклятие", и до днес мнозина тиражират тази версия. Дали обаче наистина това е работа на неведоми сили или има по-просто и логично обяснение?

През 70-те години на ХХ век микробиологията не е била толкова напреднала колкото днес. Едва след години в гробницата се засича, че има Aspergillus flavus, вид сапрофитни и патогенни гъбички. Веднага тези спори се посочват като причина за смъртта на първите четирима учени. Някои обаче са склонни да спорят. Aspergillus flavus може да причини смърт, но основно при хора с по-слаба имунна система. При тези с по-силна защита обикновено причинява само астма, алергия или дори абсолютно нищо. Всички ли умрели археолози са били със слаб имунитет?

Микроскопска снимка на Aspergillus flavus:



http://misterika.blogspot.bg/2016/05/iv.html