Тесто с памет

Доста странна новина, не защото не е възможно субстанцията известна като "тесто" да "помни", всъщност много материали имат нещо като памет - водата, разни метали и т.н., а защото е странно това, което се запомня - а именно светлинни импулси. Изследването е дело на екип от Канада и е публикувано в PLOS One. Тяхното тесто е направено от брашно, вода, лимонов сок, готварска сол, растително масло и като гледам - оцветители.



На тестото е измерван определен показател наречен спектрална плътност и свързан с нивото на електрическа активност за определен период от време. На сместа е пускан електрически ток, при което тестото е реагирало с покачване на спектралната активност. В същото време е светвал и един светодиод.



След няколко шока, пред тестото е светвала само лампичката, но ток не е пускан. Въпреки това спектралната му плътност се е покачвала - сякаш му е създаден един вид "рефлекс на Павлов" - при светване на диода, очаква и електрически шок.

На друго тесто му е пускан ток без да светва лампичка пред него, то също покачва своята спектрална плътност при електрошоковете. Когато пред него слагат диод, който започва да свети, субстанцията не реагира - това тесто няма "спомен" и не "прави връзка" между светлината и електрическия импулс.

Не знам точно защо намирам този експеримент за толкова интересен. Може би, защото не мога да си обясня как тестото засича, че диодът излъчва светлина, то няма никакви рецептори наподобяващи очи.



http://misterika.blogspot.bg/2016/11/blog-post_15.html