Огън по коледни пости

Това е история от книгата "Невидими нощни гости" (издателство на БАН, 1994). Записана е от фолклористката Е. Мицева в село Хлябово, Тополовградско, на 13.VIII.1983. Разказвач е Иван Костадинов Каишев, роден 1910, образование - 4 клас. Дали тази история може да се приеме за една от първите НЛО-истории от България? Дадената в ляво снимка е илюстративна.

А пък аз съм виждал, лично аз съм виждал огин. Сега и аз се чудя, значи. С едно момче (то това момче почина), отиваме в Тополовград и това през зимното време, през коледните пости. И с една каруца, ранно време, ранно време, излягаме към разклона на шосето. Га по едно време гледаме един огин гори на едно място. И ний си приказваме с него и викам:

- Кольо, абе, тоя огин къв мой да бъде?

Кольо вика:

- Трябва да са някои авджии - вика - и отиват на лов и са стъкмили огин там, чакат другарите си.

Да е чобани някои, чобаните сичките са прибрани във село, чобани по къра няма. Така по едно време като приказвахме това нящо и слязохме по разклона и огина се дигна. Буквално ний го видим, дигна се огина и фана по полите на Балкана, тука, нашия така, фана по полите и са затулва през един баир и изчезна и гледаме го огин, ма ко е то не го знайме! По форма се дигна като кълбовид.

http://misterika.blogspot.bg/2016/12/blog-post_5.html