Наука, изолация и контрол

Това е един от най-новите текстове публикувани от канадската активистка Хийтър Марш. И преди съм превеждал нейни публикации, макар и за друг мой блог:

Свободната воля и съблазнителната принуда

Основно текстовете на Марш са в сферата на обществените въпроси, защо тогава публикувам настоящия материал в "Мистерика"? Може би ще разберете това мое решение, ако си направите труда да го прочетете целия, особено след първите два леко объркващи абзаца. Сякаш между редовете прозира отговора на въпроса защо съвременната наука има такова отношение към необяснимите (паранормални) явления.

"Трябва ли да заменим опиума на религията за опиум на науката" - Джоузеф Нийдам, 1935


С възхода на раздалечаването (бел. прев: на всичко от всичко) се появи една култура на индивидуализъм и оцеляване на най-силния. Богатство съсредоточено в индивидите и щастие очаквано да дойде от индивидуални постижения в живота и дори след живота. Философията, политиката и религиите на йерархичните общества учеха на краен индивидуализъм, свободна воля и разграничаване от природата и тялото. Вместо да докаже съществуването си чрез преценяване на собствения си ефект върху обкръжението като част от едно цяло, първият принцип на Декарт доказа съществуването си в неговата собствена глава с "Мисля, следователно съм". Душата бе малко загрижена за телесните функции, след като тялото бе само за временно пребиваване. Колкото по-далече е умът от телесните въпроси, за толкова по-еволюирал се считаше. Буда бе баща безделник, които както се твърди е нарекъл сина си Рахул (Rahul) със значение привързан, преди да го изостави в продължение на седем години. И докато тези, които се грижат за другите са понижавани във все по-нисък статус, другите, които не полагат грижи за никого, които дават началото на социопатски философии като довод за съществуването си над човешкото съчувствие, са все по-почитани.

При повечето стари религии хората са живели с техните богове и се е вярвало, че човешките действия имат непосредствено влияние върху живота и темперамента на боговете. Боговете са били част от екосистемата, както е в анимизма, и не са допускали неуважение. Едва в основните религии в търговските империи, всички от които се появяват близо до Пътя на коприната и се разпространяват по търговските пътища, поставят преклонението пред мъжа преди всичко останало в екосистемата. Земята в тези религии е временен дом и съществува, за да се използва в служба на временното пребиваване на мъжа тук (както и жените и децата обикновено). Това е търговия закодирана в теология. Всяко нещо, което не отговаря на идеята за изолирана лична автономия, идея която намалява контрола на човека над неговата среда или над него самия, бива отхвърлено. Индивидуализмът в популярната мисъл достигна ниво на вманиаченост с популяризирането на науката в Европа. Науката се превърна в олицетворение на тези вярвания и начин за потвърждаване на достоверността на всемогъщия и автономен човек и за дискредитиране на всички други вярвания. Науката е метод, който достигна статут на евангелизирана религия.

Науката е опит на могъщи мъже от Европа да открият, категоризират и присвоят всичките предполагаеми тайни на вселената, включително и тези, които преди това са събрани, каталогизирани и разпространени из ислямския свят, Индия и Китай, както и новооткритите от европейските империи. Европейската наука е белязана от две особености: 1) изолиране и контролиране на всеки малък елемент във вселената и 2) манията за признание и притежание на всяко откритие от страна на европейците. Науката е продължение на търговските проучвания и има за цел собственост и печалба, а не разширяване на племенните познания. Достъпът до знания е строго контролиран от тези университети, в които почти изцяло се допускат само богати европейски мъже. Собствеността върху знанията е строго контролирана от авторското право и патентите, почти изцяло предоставяни само на богати европейски мъже. Така наречената интелектуална собственост, която е в основата на богатството на почти всички от най-богатите в света днес, започва с една агресивна глобалната надпревара да се вземе и контролира всичкото знание на света.

Фактът, че голяма част от знанията, които тези мъже търсят, вече са налични при коренното население, жените и другите империи по света, не е проблем за тях, тъй като те постановиха, че нищо не може да бъде признато в областта на науката, освен ако не е научно доказано и написано в научни статии. С други думи, никое знание не е истинско знание, докато не дойде от устата или перото на един западен мъж. Тази идея бързо обхваща всякакви видове знания като дори новините от мястото на събитието днес се обозначават като непроверени, докато някой не плати на западен журналист да ги повтори.

Патентите, които преди това са били предоставяни на средновековните събирачи на знания под формата на гилдиите, станаха достъпни за физически лица и корпорации. Патентите и авторските права претендираха, че всяко малко парче знание не е зависимо от всички други и може да бъде индивидуална собственост и може да бъде продадено. С изискването тайните да бъдат публикувани, новите патенти унищожиха класата на гилдиите. Тайните преди това бяха притежавани от майсторите. Патентите освободиха тези знания, но единствено, за да ги дадат на една по-висша класа. Тези, които имаха силата да купуват тайни, вече не се нуждаеха от старите обществени връзки, за да го правят.

Патентите и авторските права също решиха и въпроса свързан с това, че повечето знания вече бяха притежавани от други в продължение на векове и хилядолетия, защото те дават право на собственост не на първоначалния източник на познания, а на този, който пръв подаде молба за патент, като почти винаги това са западни мъже. Патентите и авторските права са права за изключване. Те не са права, давани за да се направи нещо, а права спиращи другите да правят нещо. Те не съществуват, за да дадат директно сила на собственика, те съществуват, за да му дадат сила спрямо неговите колеги, като ги ограничават. Университетските акредитации и лицензните актове действат по същия начин. Институционализирането и професионализациято позволиха да се наложи контрол върху източниците на знания и тяхното използване от хората от доминиращите социални класи, една ситуация все още налична и днес. Собствеността и контролираният достъп до знания установиха новото ниво, върху което стоят висшите класи, на тавана спрямо всички останали.

С науката започна дискредитирането на трупани с хиляди години знания и създаването на професии като медицина, която е изключителна област за индо-европейски мъже, които са имали достъп до университетите. Създаването на официално прието знание и пренасочване на признанието, отстрани собствеността върху знанията от жените, коренните общества, селяните и всички по-ниски класи и я постави под строгия контрол на научната класа. Практики, които са били използвани и тествани в продължение на векове, не се считат за официални или изпитани, докато хората на науката не ги одобрят и не заявят права за собственост върху тях. Повечето предишни познания са били предавани устно, поне по основните търговски пътища. Дори и знания, които са били записани по-късно са прехвърлени в ръкописи копирани, купувани, съхранявани и препродавани от богати мъже. Признанието, което заслужават много велики учени и историци е за работата им извършена за запазването на една малка част от устните традиции. Това обаче не смекчава факта, че почти всички знания са ненужно филтрирани през западните мъжки пристрастия и неразбиране, преди да бъдат приети в залите на официално признатото знание.

Тази колекция от знания позволява социална независимост или дисоциация на тези, които имат достъп до университетите. Самовъзхваляващата се наука създаде поколението на богатите момчета, свикнали с идеята, че техните институции вече притежават всички отговори за нещата и те вече нямат нужда от умението да слушат, нито пък да имат уважение към по-възрастните, колегите и търговски партньори, необходими в миналото за придобиване на знания. Дори и в медиите и политиката, младите мъже са изобразявани като хора притежаващи всички отговори на всичко, без да е необходимо да се консултират с някой действително участващ в събитията, и както в науката, всички истории са представяни през филтъра на западните мъже, които държат микрофоните. Институциите, които контролират сертифицирането на знания следователно блокират достъпа до знания за по-голямата част от света. Знание, което преди това е било на разположение на всички като обща собственост. Лицето на западния мъж стана лицето на експерта. Лицето на старата жена стана лице на "бабините деветини", а лицето на коренното население стана лице на суеверието. Науката е изобразена като източник на всички модерни знания, но в продължение на векове тя бе на пътя на по-голямата част от хората, които можеха да допринесат с нещо. И също науката гарантираше, че всички разкрити знания са в полза на силните.

Науката не е източник на знания, тя е врата. Знанието бе събрано от общите източници и след това то бе ограничено от науката, научните среди и лицензирането точно като всички други ресурси бяха събрани и след това ограничени от търговията и икономиката. Знанието се смята за несъществуващо, докато не бъде открито от науката, точно както природните ресурси се смятат за безстопанствени, докато европейците не ги открият. Науката и академичните среди ефективно изгарят устните библиотеки от племенен знания и се връщат към "а и б-то", докато не преоткрият и патентоват това, което вече е било известно. Количеството знания безвъзвратно загубени заради тази научна чистка е световна трагедия и ограничаването на всички форми на изследване само за богатите западни мъже са забавили човешкия прогрес в продължение на векове.

Науката и търговията бяха изобразени като единствения възможен път за постигане на напредък. Всички предишни вярвания са подлагани на доказване, но всичко казано от великата религия на науката се приема за вярно, докато не се докаже отново и отново, че е грешно. Без значение колко пъти се проваля, научната класа се смята за безпогрешна. Учените биха могли, като Тома Аквински, да докажат че бог съществува или като Рене Декарт, да декларират, че познанието на Бога е естествено, и това ще бъде прието на доверие. Скептицизмът бе проявяван само спрямо старите вярвания, които винаги са описвани като "бабини деветини" и суеверия. Научните вярвания са опровергавани всеки ден от самите учени. Въпреки това представяха научната класа за непогрешима, а за погрешни - научните методи и идеи. Те запазиха правото да посочват грешките си единствено за себе си. За хората изследвани от антрополозите, чиито екосистеми са обяснявани от биолозите и чиито новини са съобщавани от журналистите, експертите са неизменно невежи, но тези хора, предмет на изследването, не са имали глас да кажат това. Рядко дори са имали възможност да прочетат това, което се говори за тях. Експертите се гордеят с тяхното откъсване от обектите на своето проучване и наричат собственото си невежество "безпристрастност".

Изолираните мехурчета на науката и научните среди развиха училищата на западната мачистка теория в услуга на индустриалния напредък. Те обаче са почти неизползваеми, когато се приложат към потребностите на реалния свят. Науката прави своите приноси, които сега заслужават признание, едва след всичката изказана критика от останалата част на света, едва след голямото заграбване на знания от общите световни източници, и едва след честите катастрофални провали. Дори и след като тялото на академичното и научно познание най-накрая е изградено, прогресът е в застой заради това, че финансирането, доверието и славата са запазени само за Запада. По-голямата част от финансовите средства и изследванията се изразходват за неща, които не представляват интерес нито за изследователя, нито за някой друг, а целта е да се изпълнят изискванията за заетост, акредитация или финансиране. Теми, които биха могли да бъдат от огромна полза за обществото като цяло, не са изследвани, ако те не са в рамките на това, което представлява интерес за даващите парите или ако те не са в интерес на държавната и промишлеността. Изследванията се насочват от властта, не от потребността. Това е нещо подобно на безкрайния парад от мобилни приложения пускани от Силиконовата долина и ползвани само от генийчетата, които са ги създали. Науката и академичните среди изучават само въпроси, които засягат богатите стари западни мъже през обектива на богатите стари западни мъже.

(Вметка от Г.Б.: за пагубният ефект на Силиконовата долина върху местните хора прочетете този материал - Рейс 22 - "хотелът" за бездомните от Силиконовата долина)

След години на пренебрегване на империите, с които Европа е търгувала с хилядолетия и години на преструвки, че Старият континент е уникален в развитието на комплексни общества, археолозите най-накрая започват да изучават великите царства от останалата част на света. Почти всеки един от археологическите обекти, които получиха внимание наскоро, се изследва от западен академик. Едно от най-важните такива места в света е Карал-Супе (Caral-Supe) в Перу. Изследването му от 1994 е дело на перуанката Рут Шейди Солис. Тя публикува откритията си редовно и през 1999 г. е поканена в САЩ да изнесе лекция от двама американски изследователи, които след това посещават разкопките за един уикенд през 2000 г. Те предлагат да използват своя добре финансиран американски университет, за да ѝ помогнат с въглеродното датиране в замяна на това техните имена да се добавят към нейните публикации. След това те използват това, че им пише имената в публикации за Карал-Супе и създават паралелна изследователска група, която получава много по-голямо финансиране и публичност от тази на Солис. Дори твърдят, че те са открили мястото, което тя им показва. Двамата американци освен това преименуват цивилизацията Карал-Супе на "Норте Чико", от тогава това наименование започва да се използва в англоезичните медии и източниците като Уикипедия.

Този вид изземване не е уникално. То е основополагащо за начина, по който академичните среди и науката оперират. Системата на собственост върху знанията, реципрочно цитиране и промотиране, промишлено финансиране са токсични и несъвместими с една отворена система за изследване. Академиите и науката все още паразитират върху хората по целия свят, които допринасят със знание, но нямат начини да получат финансиране или популярност, без да се приписва работата им на някой с по-голяма сила. Забраните за пътуване, санкциите, размяната на данни между разузнавателните агенции и търговските съюзи ограничават свободния глобален обмен на информация. Собствеността върху идеи след това продължава да допринася за несъответствието на доходи и влияние и цикълът продължава. Така наречената научна общност е просто научна класа, който трупа съкровища от знания от класите отдолу, в услуга на класовете отгоре.

Науката не е синоним на верифицирано знание. Науката е класова структура в йерархична икономика, която регулира знанието и контролира достъпа до него.

Средностатистическият човек има трудности да разбере една цяла система веднага наведнъж (може би особено мъжете и още по-специално тези, които са привлечени от изучаването на дребните неща в науката). С цел да запазят контрола върху обекта на изследване, те трябва да го разглобят на малки парченца, които са разглеждани изолирано, но така губят всичкия контекст и значение. Разделението на труда в заводите помогна за ефективността, като позволи на хората да градят без да разбират как се прави целия продукт. Науката е искала изследванията да са със същата разбита на части ефективност. Така в областта на науката никой не разбира цялото. Подобно на хората, животните и природата не реагират добре на изолацията и изтезанията. Те трябва да се разглеждат като едно цяло от взаимно свързани части, наблюдавани в тяхната естествената среда, само така е възможно някакво разбиране.

Научната изолация за векове ни остави като наследство една медицина, която има за цел да убие болестта, вместо да подобри цялостното здраве, и селско стопанство, което се стреми да отглежда изолирани култури като убива всичко останало. Всичкото старо знание, което гледаше на екосистемите и организмите холистично (цялостно) и искаше да работи с тях, бе заменено с керамични чуканчета и атака срещу всеки аспект на природата. Емпатичното и интуитивно познание, където жените са били възприемани за по-силни, бе осмивано като ненаучно. Науката се съсредоточи върху изолирани, стерилизирани експерименти, които обясняват "как", без изобщо да пита "защо". След векове, науката все още не е отговорила или попитала дори един единствен път "защо". Тя се гордее със своите късогледи възгледи показателни за рационалното.

Науката насърчи раздалечаването на всички свои продукти от естествения им произход, на медицината от растенията чрез хапчетата, на храната от градините чрез пластмасовите опаковки с продукти неузнаваеми като храна. Медицина бе завладяна и дадена в услуга на човека вместо досегашните билки и ритуали, които работеха с природата и тялото. Медицина, козметика и храна, някога неразделни, станаха изолирани до толкова, че днес козметиката е отрова, а храните причиняват болест. Ловът на диви животни, в който хората се бореха с животното и бяха благодарни, ако спечелят, беше заменен от домашните животни, отглеждани във фабрики под пълна доминация, мъчения и робство. Молитвите за благодарност към душите на животните убити за прехрана бяха заменени с твърдения, че животните са машини, съставени единствено от отделни части (без душа). Понякога тази изолация и дисоциация са необходими, но много по-често, те се прилагат, за да се наложи авторското право и патентите с цел индустриален контрол. Наследството на тази изолация е научната класа, която е опасно отдалечена от света, който изучава.

Науката се опитва да премахне спонтанността, както другите институции отстраниха обществото. Биоразнообразието бе прогонено и Монсанто (бел. прев.: голяма корпорация за ГМО семена и др. подобни) забогатяха с обещанието да убият всичко, което не е одобрено. Човешката ефективност бе проучвана както тази на кокошките носачки. И хората и кокошките са изолирани в корпоративни фабрики за максимизиране на производството и елиминиране на всякакъв живот несвързан с обслужването на търговията. Изолирането на работното място дори се пренесе в домовете, където изолирани хора спорят за домакинска работа, вместо да се съберат като общност за споделяне на работата. "Политическа аритметика" на Уилям Пети позволи редуцирането на хората до числа и стойности, а значението на индивидуалното преживяване бе загубено. Семето на страничните вреди бе посято. Всяко растение и животно, подобно на всеки човек, трябваше да докаже своята полезност за търговията. Сега имаме корпоративни оценки както за хората, така и за природата и двете трябва да докажат своята стойност за индустрията, за да им бъде разрешено да оцелеят. Корпорациите са всемогъщи, като богове, и нямат задължение да предоставят каквато и да била социална полза или да се стараят да получат някакво социално одобрение. Науката финансирана от корпорациите се интересува повече от астероидите, които може да разработваме за ценни ресурси, отколкото за преоткриване на това кои сме ние или за запазване на живота на Земята.

Нашият свят е в криза. Доказаното знание никога не е било по-необходимо от сега. Изучаването, експериментът, анализът, научните публикации и критики са необходими. Епистемичните (експертните) общности са необходими. Понякога решаването на проблемите в изолация е необходимо. Дори различните научни методи, емпиризмът и също рационализмът са необходими. Това, което не е необходимо и блокира постигането на толкова нужните ни колективни знания, е социалната класа, която се самоопределя като съдник и пазител на всичкото знание и която действа в услуга на търговията и икономиката.

http://misterika.blogspot.bg/2017/03/blog-post_5.html