Призрачната котка в пустинята

Скорошна история от САЩ.

Шофирах по един наистина тъмен път в Невада. Напусках Вегас и щях да лагерувам за няколко дни. Бе 1:00 през нощта и тъкмо отминавах каньона Червената скала. Нямаше други автомобили, няма и улични лампи. Единствената светлина идваше от Луната и от фаровете ми. Карах с над 100 километра.

Внезапно с крайчеца на окото ми улових движение в дясно. Пътят е двулентов, така че няма начин в дясно от мен да има друга кола движеща се наравно с мен в полето. Обърнах се за миг погледа и видях черна фигура - нещо като сянка на гигантска котка. Бе висока колкото автомобила ми и се движеше с моята скорост. Веднага изпитах страх и безпокойство. Нещо в главата ми ми казваше, че ако продължавам да я гледам, това нещо ще се обърне към мен и ще ме атакува. Затова пак погледнах напред и настъпих газта. Дори и с над 120 км това нещо не изостана още няколко секунди. После сякаш се стопи.

Приятелите ми, на които разказах тази история, смятат че съм видял просто сянката на автомобила. Но никоя сянка не се движи с движенията на гигантско животно. Мисля, че беше нещо като призрачна котка. Говорих с друг приятел от Вегас и той каза, че хората виждат какво ли не в по-запазените части на Невада. Индианците вярват, че това са същества променящи си формата. Ако бях продължил да го гледам сигурно щеше да избута автомобила от пътя и да ме хване.

http://misterika.blogspot.bg/2017/05/blog-post_12.html