Живият акведукт на Алусин Де Лас Торес
Страница 1 от 1
Живият акведукт на Алусин Де Лас Торес
В Гранада, Испания се намира интересен акведукт останал от римско време. Ако не знаете, акведуктите са такива издигнати съоръжения, чрез които се отвежда вода от едно място на друго като се преодоляват неравностите на терена, тоест това не са просто водни канали. Акведукти се строят от древни времена, като римляните особено са се славили с тези своите градежи, наред с колизеумите, амфитеатрите и пътищата. Много от римските акведукти са се запазили изцяло или частично и до днес. Повечето са строени с тухли и каменни блокове. Ел Торил обаче е по-различен.
Този акведукт е около 15 метра висок в най-горната си точка и широк около 3 метра, дължината му е километър и половина. Стените му са покрити с трева и папрат, корени и лози. Създава се впечатлението за вертикална градина. Учените дълго време са изучавали това съоръжение. Определено проектирането и началният строеж са дело на човека, но след това основен строител става природата. Една обикновена извита вада издълбана със земеделски инструмент или дори с ръка или крак дава началото на всичко. Минералните води от близкия извор потичат по нея. Извивките на вадата спомагат да се забави потока на водата и тя да започне да наслагва минерали.
Водата е с температура 34.5°C и съдържа калциев сулфат и магнезиев бикарбонат. С годините, вековете и хилядолетията наслагванията постепенно издигат акведукта, преливащата вода спомага той да нарасне и на ширина. Този процес продължава и днес. Около 25 процента от водата се просмуква в стените и подхранва растенията. Те се кацифицират, когато загинат и така допълнително укрепват структурата. Ендемичното растение Limonium Alicunense се среща само и единствено върху този акведукт.
В тази област има останки от още 4 подобни акведукта. Те се рушат и постепенно се слягат в земята от която някога са се издигнали. Вероятно на някое място водата е избила и е започнала да се излива извън акведукта, така той е спрял да се подхранва с нови минерални наслагвания. Днес за запазеният акведукт се полагат специални грижи.
http://misterika.blogspot.bg/2017/09/blog-post_3.html
Този акведукт е около 15 метра висок в най-горната си точка и широк около 3 метра, дължината му е километър и половина. Стените му са покрити с трева и папрат, корени и лози. Създава се впечатлението за вертикална градина. Учените дълго време са изучавали това съоръжение. Определено проектирането и началният строеж са дело на човека, но след това основен строител става природата. Една обикновена извита вада издълбана със земеделски инструмент или дори с ръка или крак дава началото на всичко. Минералните води от близкия извор потичат по нея. Извивките на вадата спомагат да се забави потока на водата и тя да започне да наслагва минерали.
Водата е с температура 34.5°C и съдържа калциев сулфат и магнезиев бикарбонат. С годините, вековете и хилядолетията наслагванията постепенно издигат акведукта, преливащата вода спомага той да нарасне и на ширина. Този процес продължава и днес. Около 25 процента от водата се просмуква в стените и подхранва растенията. Те се кацифицират, когато загинат и така допълнително укрепват структурата. Ендемичното растение Limonium Alicunense се среща само и единствено върху този акведукт.
В тази област има останки от още 4 подобни акведукта. Те се рушат и постепенно се слягат в земята от която някога са се издигнали. Вероятно на някое място водата е избила и е започнала да се излива извън акведукта, така той е спрял да се подхранва с нови минерални наслагвания. Днес за запазеният акведукт се полагат специални грижи.
http://misterika.blogspot.bg/2017/09/blog-post_3.html
Георги- Главния
- Posts : 1201
Join date : 10.04.2015
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите