В търсене на златната камбана на Дамазеди

Тази история започва около 1480 година. По онова време е съществувало азиатско царство наричащо се Хантавади. То се е намирало на част от територията на днешен Мианмар, а негов владетел бил цар Дамазеди. Той наредил да се извърши преброяване на населението. Придворните чиновници обаче започнали да се "престарават" и вместо само да броят семействата, също така ги и таксували. Когато Дамазеди разбрал какво правят, той меко казано не бил доволен. Министрите обаче му предложили всичките събрани такси, които били под формата на ценни метали - мед, злато и др. да бъдат използвани за направата на голяма камбана, която да бъде дарена на будистки манастир. Така неправилно събраното нямало да отиде за забогатяване на хората с власт (днес в България това не може да се случи), а за поклонниците.

Работата започнала. Всичката събрана мед била към 300 тона. Не се разбира дали всичкото това количество било използвано за камбаната, но така изглежда. Крайният продукт освен покрит със злато, бил инкрустиран и със скъпоценни камъни. Вероятно това била не просто най-скъпата камбана на света, но и най-голямата някога правена. Тя била дарена на пагодата Шведагон в град Янгон, най-свещеният будистки храм в царството, както и в днешен Мианмар. Според легендата камбаната била поставена до пагодата, както е показано на долната рисунка.



Тогава обаче, в края на 16 век се появил Филипе де Бриту е Никоте, португалски авантюрист ламтящ единствено за още повече богатства. Първо той установил търговски пост в Сириам. Скоро видял, че царската власт е твърде отслабена и с малка войска окупирал големи територии от някогашното царство Хантавади.

Портрет на Филипе от онова време:



През 1608 де Бриту решава да вземе камбаната на Дамазеди от пагодата Шведагон и да я закара в Сириам, където да я претопи, все пак е имал нужда от средства за корабни оръдия. Авантюристът успял да я придвижи до река Баго, където я натоварил на сал. Този сал обаче поддал на мястото където се събират реките Баго и Янгон и великата камбана потънала. Предполага се, че още е там, някъде на дъното. За всичките тези 400 години е имало много опити да бъде намерена и извадена. Досега никой не е успял (освен ако не го е направил тайно и след това да е претопил камбаната). Със сигурност тази история ще кара много авантюристи и в бъдеще да продължават да търсят златната камбана на Дамазеди.

http://misterika.blogspot.bg/2017/10/blog-post_20.html