Завръщане на газовият нападател в Матун?

Чели ли сте тази статия:

Лудите газови нападатели на Америка

Тя излезе в блога преди повече от 6 години през 2011-та и затова на много от читателите може би няма да е позната. В нея става въпрос за двете вълни от странни нападения с миризлив газ разразили се през 30-те и 40-те години на ХХ век в САЩ. Втората серия от атаки се развива в град Матун. Никога не е установено кой (или какво) стои зад тези нападения, какви са му мотивите и дори дали става въпрос за един единствен нападател или цяла група. Като цяло теориите, поне по онова време, се въртят около реални хора и причини. Едва по-късно ще се наблегне повече и на паранормалните обяснения.

Това въведение бе нужно заради следващият случай описан от добре известния изследовател Ник Редфърн. Съвсем наскоро той получил имейл от 29-годишна жена, нека я наречем "Ема". В ранните часове на 4 октомври, тя се събудила и установила, че не може да се движи, дори не можела да извика - не че това щяло да промени нещо, Ема живее сама. Тя видяла, че в отворената врата водеща към коридора стои облечена в черен костюм фигура. Внезапно стаята се изпълнила с лоша миризма на развалени яйца. Ема започнала да се дави и това и помогнало да излезе от парализата. В същото време странната фигура внезапно изчезнала.

Описаното до тук много прилича на типичен случай на сънна парализа (а и на среща с "човек в черно"). Интересният момент е, че всичко това се е случило в град Матун, Илинойс. Ема е запозната със събитията разиграли се преди повече от половин век в града. Всъщност всеки там би трябвало да ги знае, както вероятно всеки в Розуел знае за разбилото се предполагаемо НЛО в пустинята край града през 1947. Дали това, че Ема знае историята за газовите нападатели е оформило на подсъзнателно ниво съновидението ѝ и така уж се е появила тази странна миризма? Може би. Много по-интересна е спекулацията, че онова нещо, което някога е нападало хората, се е завърнало и случилото се е с Ема не е сън, ами нещо съвсем реално. Ще повярвам в тази смела хипотеза обаче едва когато подобните инциденти зачестят, а не да се окаже единичен случай преживяването на Ема.

Ник Редфърн обръща внимание на нещо друго - понякога посещенията на така наречените "мъже в черно" са съпроводени с гадна странна миризма. Съвсем нормално е в такъв случай да се запитаме дали двата феномена нямат нещо общо - газовите нападения през 30-те и 40-те години и появата през следващите години на "хора в черно".

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/blog-post_5.html