Мистериозни изчезвания в Япония

На 7 март 1989 4-годишната Шиния Матсуока се прибира в къщи след разходка с нейните родители, сестра и братовчед. Всички са добре физически и в добро настроение. Пред дома им родителите вкарват вътре по-малките деца, след което излизат да приберат и Шиния. Нея обаче я няма. Всичко това става за не повече от 40 секунди. Семейството започва да я търси наоколо викайки я по име, но детето сякаш се е стопило във въздуха. Скоро пристига и полицията, но това не помага да бъде намерено момичето. Дори и някакви следи и улики не намират.

След няколко дни неидентифицитан човек се обажда на семейството на изчезналото момиче и казва, че детската градина, която Шиния е посещавала, има нижда от парично дарение. Това звучи донякъде като искане на откуп. Полицията започва разследване по тази следа, но не успява да установи кой се е обадил. Самата детска градина отрича да са се обаждали на семейството.

Какво все пак се е случило с детето? Дали е отвлечена от някой психопат-садист, който я е убил? Дали все пак някой я е отвлякъл за откуп и като не е получил такъв, я е очистил? Една от най-популярните теории е, че Шиния Матсуока е отвлечена от севернокорейски агенти. Това може да ви звучи странно, но има такива случаи от миналото (повече инфо в следваща статия от поредицата). Но който и да е отвлякъл детето, как е успял да го направи за едва 40 секунди? А може би Шиния не е въобще отвлечена, може би е пропаднала в цепнатина във време-пространството....



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/i.html

В първия случай от настоящата поредица споменах за теорията, че изчезналото момиче е отвлечено от севернокорейски агенти. Това е често предположение в Япония, когато някой изчезне, защото през 70-те и 80-те години наистина Северна Корея е отвличала японски граждани. Ето един пример.

На 12 юни 1978 22-годишната самотна майка Яеоко Тагучи оставя децата си в дневен център, след което тръгва към работата си. Нищо необичайно до тук - прави го всеки ден. Само че не пристига на работното си място, нито пък вечерта прибира децата си. Властите провеждат масирано издирване, снимките и се разпространяват навсякъде, но Тагучи не е намерена.

През 1987 се случва нещо несвързано, поне отначало, с горния случай - арестувана е една севернокорейската шпионка, която е обвинена в това, че е организирала взривяването на южнокорейския полет 858, един терористичен акт при който загиват 115 човека. Тя разказва пред съда, че е била обучена как да се впише в японското общество от жена на име Яеоко Тагучи. Дали разкритата шпионка си е измисляла или е целяла да изтъргува по-лека присъда с обещанието, че ще разкаже повече за изчезналата Тагучи? Едва ли думите ѝ са измислица, защото по-късно самите севернокорейски власти ще заявят, че Яеоко Тагучи действително е била в Северна Корея, но е загинала при автомобилен инцидент през 1986. От друга страна това нищо не доказва - севернокорейският диктаторски режим често лъже и за много по-големи и очевидни неща.

Историята обаче не свършва до тук. Поне няколко корейци, които са успели да избягат от Северна Корея са разказвали, че са виждали Тагучи жива. Последният такъв случай е от 2000.



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/ii.html

И докато за предишните два случая основно предположение са севернокорейците, то за настоящият се залага на паранормалното.

През 1996 две ученички от последните класове решават да посетят един изоставен хотел, чиято слава е, че е населен от духове. Двете момичета пътуват към Цубоно Спа с автомобил и различни хора са ги виждали по пътя. Освен това те често се обаждат на приятелите и семействата си. В един момент обаче спират да го правят. Малко след това властите започват издирване, но нито момичетата, нито дори техният автомобил (черен Субару Вивио) са намерени.

Полицията смята, че може би са загубили контрол над автомобила и колата е паднала в някоя река или клисура и всички такива места по маршрута към хотела са претърсени. Резултат - никакъв.

Случаят на дълго и на широко е обсъждан в японските медии. Много хора дори са проучвали хотела с надеждата да разберат повече за съдбата на двете ученички. Засега няма никакви следи. Сякаш са пропаднали в друго измерение.

Ето как изглежда изоставеният призрачен хотел:



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/iii.html

На 4 юни 2001 52-годишната Юнко Йамагами не се появява на планирана бизнес среща, нито пък хваща бизнес полета си за Китай по-късно през деня. Колегите ѝ отиват до тях, за да проверят дали е добре. Тя живее в една къща заедно със съпруга си и неговата майка. В къщата обаче няма никой, автомобилът не е в гаража, дори семейното куче липсва.

Полицията идва и разследва в подробности къщата. Всичко изглежда нормално, макар задната врата да е отключена, няма признаци, че някой външен човек е проникнал вътре, няма следи от борба. В кухнята е оставена светеща лампа на масата, но почти всичко останало си е на място. Багажът на Йамагами е приготвен за пътуването ѝ до Китай, там са паспорта ѝ и 150 000 йени. Единственото, което изглежда, че липсва са няколко броя сандали и пижами. Дрехите за навън и обувките на обитателите обаче са си на мястото. Сякаш семейството и излязло само по сандали и нощници.

Полицията установява, че 26-годишната дъщеря на Йамагами е трябвало да дойде на вечеря предишния ден. Опитват да ѝ се обадят, но и тя самата липсва!

Не е известно никой от семейството да има врагове или връзки с престъпния свят. Винаги са изглеждали като нормални, щастливи хора. Единственото, което се установява със сигурност е, че колата им е била пред тях предишната вечер, но в 4:30 сутринта на 4 юни, когато е минал пощальона, вече я няма. Никой няма идея на къде са заминали и защо.



Едва през 2007 случаят получава някаква развръзка. Разбира се какво се е случило със семейството, но не и защо. На дъното на едно езеро е намерен автомобилът им. Разложените тела на четиримата са вътре, всички вързани с предпазните си колани. Кучето също е там. Аутопсия не може да се направи, предполага се обаче, че са умрели от удавяне. Няма следи от насилие, тоест някой да ги е вързал насила в колата и да я е бутнал в езерото. Самоубили ли са се? А може би съпругът Масахиро Йамагами е подмамил всичките и ги е убил, включително и себе си? Тази теория обаче е доста съмнителна - как ще ги убеди да тръгнат всички по пижами и сандали? А може би нещо в къщата им внезапно ги е изплашило и те са се метнали на колата и са избягали....

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/iv.html

Най-известното изчезване в Япония е това на 5 годишната Юки Ониши. 29 април 2005 е почивен ден и празник в Япония, ден на зеленината. Юки заедно с майка си и сестра си са в една гора в префектурата Канагава, за да събират бамбукови издънки. Денят е ясен и слънчев, в гората е пълно с хора, които ровят за коренчета. В 1:30 следобед детето намира първото си коренче и го дава да майка си, след което радостно отива да търси още.

Минават се 20 минути и Юки не се връща, затова майка ѝ отива да я търси, но малкото момиче го няма никъде. Други хора в района си припомнят как са я видели да рови за корени, но никой не е забелязал кога точно е изчезнала. Всички започват да я търсят, скоро идва и полицията, но и те не успяват да намерят детето. Това кара полицаите да доведат 5 обучени следотърсачески кучета, но и петте спират точно на едно и също място и не могат да продължат. Сякаш точно там Юки се е стопила във въздуха.

Търсенето се разширява, вече 3000 полицаи и доброволци участват в него, претърсват местността педя по педя, но не откриват нищо - дори и парче от дрехата на Юки. Дори едно близко езеро е претърсено, да не би детето да е паднало там, но резултатът е отрицателен. Единствената потенциална следа е това, че няколко хора са забелязали през деня на изчезването един неидентифициран мъж с голяма черна чанта, в която би могло да се побере малко дете. Това обаче е несигурна следа, защото през този ден много хора са с чанти за бамбуковите издънки и може мъжът да е носил именно корени в торбата.

От 2005 до сега много хора са се опитали да разплетат мистерията без резултат. Как е възможно някой да изчезне посред бял ден покрай толкова много хора? И защо кучетата губят следата?



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/v.html