Питей - първият изследовател на Северно море

Питей е древен грък, живял през 4 век пр.н.е. Приживе той е смятан за мошеник, лъжец и фантазьор от съгражданите си. Едва след векове ще се установи, че той всъщност е казвал истината и вероятно е достигнал до далечни северни земи.

За жалост това което е достигнало до нас като информация за Питей е написано от други, при това все хора, които не му вярват. Не е запазено нито едно писание на самия Питей, макар да е известно, че е написал поне една книга - тя се е наричала „На Океана“ (на гръцки: Περί του Ωκεανού). Сами можете да си представите как са изкривени думите на Питей в писаниците на скептиците. Те са споменавали за твърденията на пътешественика с единствената цел да го осмеят. Всичко, което знаем за него са бележки в творбите на автори като Страбон и Плиний Стари.

Питей е роден около 350 г. пр.н.е. във фокийската колония Масалия (днес Марсилия, Франция). Това може би ви учудва, но не трябва - древните гърци са имали свои колонии по цялото Средиземноморие и дори в Черно море - чак в Крим.

През март 325 г. пр.н.е. Питей предприема плаване край северозападните брегове на Европа. Търсел нови търговски пътища, по които да бъдат доставяни калай и кехлибар. Това обаче изисквало да мине през Херкулесовите стълби (днес Гибралтарския проток), които били строго охранявани от картагенците пазещи своите владения от гърци и римляни. Все пак корабът на Питей някак си успява да се промъкне през блокадата и може би затова след завръщането му, много негови съграждани няма да му повярват - че кой би успял да мине покрай картагенците, че и да се върне?!

След като преминава Гибралтарския проток, Питей заобикаля Иберийския полуостров и продължава на север край бреговете на днешна Португалия. Пресича Бискайския залив и стига до Бретан. След като преминава Ла Манша, посещава много места в Британия. Запознава се с калаените мини и леярни на полуостров Корнуол. Питей пръв предполага, че Луната влияе на земните приливи и отливи, а времето в Северна Европа описва като влажно и мрачно.

Тук започва по-странната част от историята на мореплавателя. В Британия местните хора (не съм сигурен по това време дали келти или пикти населяват острова, но не е и толкова важно, за да проверя) разказват на Питей, че на север има слабо позната земя наречена Туле. Това противоречи на всичко, което повечето европейци от юга знаят - че отвъд Британия няма нищо - само безкрайно студено море. Заинтригуван Питей тръгва на север и наистина достига Туле. Днес повечето изследователи се обединяват около мнението, че Питей е достигнал до бреговете на Норвегия, макар че има и по-малка група, която смята, че всъщност гъркът е акостирал в Исландия. Има и съвсем малка група (по-скоро любители на загадките, отколкото истински учени), които смятат, че Туле не е нито Норвегия, нито Исландия. Какво е тогава? Непозната мистична земя изчезнала в последствие подобно на Атлантида?

Питей казва, че Туле е студена страна с бели нощи. За жителите казва, че ядат плодове и пият мляко, както и че правят напитка от зърно и мед. Реколтите са слаби поради студа.

Питей не спира до тук, той продължава на север. Описанията му на небето и дългите нощи говорят, че достига близо до арктическия кръг. Разказва, че морето е покрито с "подобна на медузи субстанция", по която нито може да вървиш, нито да плаваш. Един викинг може би би го описал по-добре, но южнякът Питей не намира правилните думи. Учените смятат, че описва плаващи ледове.

Днес също има учени, които имат своите съмнения за Питей. За разлика от съгражданите му, те не отхвърлят твърденията на Питей като пълна измислица. Ясно е, че описва реални неща. Съмненията на учените са други - че описаните неща не ги е виждал лично, ами са му ги разказали докато е бил на британските острови. Дори и да е така, плаването му е забележително. Ако Туле действително е Исландия, това значи, че тя е била заселена векове преди официалната теория за появата на хора на този остров. А може би Туле е оцеляла (поне до 4 в. пр. н.е.) част от Атлантида....

Статуя на Питей в Марсилия:



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/blog-post_28.html