Пропадане в безцветна паралелна реалност?

История взета от Phantom and Monsters.

Аз отивах към къщата на мой приятел, който е китарист в моята банда, щяхме да записваме нови песни. Вървях по улицата, на която се намира моя дом. Минавал съм от тук милиони пъти и я знам много добре. От страната на улицата, на която бях аз, се зададоха две жени, които бутаха две колички. На пръв поглед изглеждаха нормални, но когато се доближиха, видях, че има нещо странно в тях.

И двете имаха къса руса коса с еднаква дължина. Лицата им бяха...празни, без никакъв израз, все едно не ги интересува нищо. В една от количките плачеше бебе, но двете вървяха без да му обръщат внимание. Движеха се много синхронно, стъпките им бяха съгласувани, като на роботи. В момента, в който ме подминаха, те замръзнаха на място. Премигнах и светът стана черно-бял, без цветове, като на стар телевизор. Всички и всичко, което бе на улицата, спря да се движи. Малко преди това бях погледнал телефона си, за да видя дали китаристът не ми е пратил съобщение. Бе 12:32 на обяд. Това бе един момент преди всичко да замръзне. На улицата има "легнал полицай" и една кола тъкмо бе подскочила над него - бе замръзнала във въздуха. Всичко бе ужасяващо!

Веднага се опитах да направя снимки с моя телефон, но той се бе изключил и отказваше да се включи. Преди това бе зареден на 100%, защото на него щяхме да записваме песните. Не може да е паднала батерията до 0% за 5 минути, преди толкова време бях излязъл от нас. Нов апарат е.

Пресякох улицата, за да разгледам този странен свят, в който бях попаднал. Всичко, дори облаците, бе замръзнало. Внезапно почувствах, че трябва да се върна от страната на пътя, по която се бях движил преди това да се случи и да докосна една от странните жени по ръката. Не знам защо, но трябваше да го направя.

В момента, в който я докоснах, всичко отново стана нормално. Цветовете се върнаха и бебето взе да реве. Жената внезапно избута ръката ми и изкряска "Какво, да фак, правиш?" Започнах да ѝ се извинявам.

Докато жените се отдалечаваха, погледнах отново телефона си - работеше, но часът бе отново 12:32, а поне 5-10 минути бях прекарал в разглеждане на безцветния свят.

Още нещо - когато докоснах жената, почувствах страшен студ. Това не бе нормална студенина. И до днес не мога да си обясня тази случка от преди месец-два. Сякаш срещата ми с тези извънземни / роботски жени ме транспортира за малко в друга реалност.

Звучи ми повече като времева аномалия, а не преминаване в друга реалност.

http://misterika.blogspot.bg/2017/12/blog-post_18.html