Читателски истории

Историите започнаха от миналото лято, когато се преместих в една отдалечена къща в една гора с цел да се лекувам от тежка форма на депресия и зависимости.

Един ден, докато се разхождах из двора с котката ми (това беше миналото лято) тя изведнъж започна да ръмжи и да съска все едно, че наблизо има опасност. В първият момент помислих, че в двора е влезнало диво животно или нещо подобно, но реших да проверя. Погледнах в посоката към която котката ръмжеше и видях до едно черешово дърво да стои нещо ниско, черно, с козина и ужасно грозно. В момента в който се приближих, то изчезна.

Друг случай от тази зима имах, когато бях запалила печката на дърва в кухнята, за да си приготвя вечеря. Докато търсех нужните ми неща - яйца, тиган и т.н., зад мен чух някакъв тих пищящ глас като на малко дете. Обърнах се - нямаше никой. И логично, та аз бях съвсем сама! Помислих си, че е просто слухова халюцинация и продължих да върша кухненската работа, но след минути този глас отново се чу. Ненадейно погледнах към печката и забелязах че от нея стърчи едно голямо горящо дърво. До ден днешен се чудя истина ли е било всичко това или просто халюцинации породени от назначените ми лекарства ...

Има и едно място в планината, винаги когато минавам от там чувам тихо заплашително ръмжене от към скалите, които са доста оголени и ако имаше някакво диво животно със сигурност бих го видяла.

Проблемът е, че след тези истории, които ми се случиха, депресията ми се влоши значително. Започвам да се питам дали не е по-добре да се върна отново в града. Някак си имам чувството, че някои от тези създания, за които разказах, са се лепнали за мен и ми действат на психиката.

Г.Б: Къде се намира тази къща, колко далеч от други хора?

В Стара планина, на времето е имало много хора, но вече няма почти никой. Само изоставени къщи.

http://misterika.blogspot.bg/2017/09/blog-post_1.html

Тъй като вчера се прибирах до село за да видя баба, защото след някой друг ден се прибирам в Пловдив (там уча), вечерта си говорихме и не знам как стана, но започнахме да си говорим за свръхестествени събития.

И баба ми разказа случка, която по нейни думи се е случила преди около 2-3 поколения в нашето село. Та историята е следната....

Нашето село преди е било доста населено (над 2500 жители, сега по документи са 120, но мисля, че няма и толкова) и не е било рядкост да има бременни жени. Имало е една бременна жена, която скоро е трябвало да роди, но се разболяла тежко и я вкарали в болницата в близкия град. Докторите решили, че е по-добре за бебето да бъде извадено от майката преждевременно, за да се избегнат усложнения или евентуална загуба на детето. Били насрочили интервенцията за следващия ден.

Обаче когато отишли да вземат майката на следващия ден, тя вече била починала. Закарали жената обратно в селото и след няколко дни я погребали.

Селото се намира точно до границата с Гърция и постоянно е имало жандармерия която обикаляла наоколо. Един ден, докато обикаляли, двама полицаи минали покрай гробищата и чули странно дращене, но не видели никой там. Решили да идат и да проверят от къде идва звука и с ужас установили, че звука идва от един от гробовете.

Викнали хора от селото и видели, че това е гроба на жената, която починала с детето си. Викнали ходжата и отворили гроба. Пред тях се открила ужасна гледка. Майката била хванала детето си на ръце и му пяла и двамата били живи. Те се протегнали да вземат бебето, майката го дала без да се бори и да прави каквото и да е било. Веднага след като взели бебето, тя починала отново. Въпросното дете след като пораснало, станало много уважаван ходжа и го викали от близко и далеч. Живял до завидните 98 г.

Това е историята, не знам дали е истина, защото се е случило много отдавна. И според мен да е имало нещо подобно няма как да не се е поокрасила историята по време на разказите от уста на уста, докато стигне до мен. Но ме заинтригува определено

http://misterika.blogspot.bg/2017/10/blog-post_1.html

Не си спомням точно годината. Вероятно е 1993 или 1995, но датата беше 13 юли.

Видях дисковиден предмет с големината на малък спортен самолет и бял на цвят. Летеше бавно в синьото небе над Стара Загора. Движеше се бавно от север на юг. Според мен на височина няколкостотин метра. Помислих го за метеорологичен балон. Но то (тялото) няколко пъти направи зигзагообразни резки движения със скорост поне два пъти от линейната си скорост (според мен линейната скорост беше около стотина км/ч). Тези резки движения за мен бяха доказателството, че това е НЛО. Добре познавам авиацията и знам, че няма познат официално въздухоплавателен апарат, който да може да повтори такива движения. А смисълът им си остава тайна за мен. Тялото се размина във въздуха с друго такова тяло, което извършваше същите непонятни движения и се движеше от северозапад на югоизток. Всичко това наблюдавах около 10 мин.

По-късно се обадих в радио Домино (имаше такова тогава). Но журналистката ме прие като поредният луд.

************************

Една вечер бях излязла пред вкъщи да поседя на стълбите понеже нещо се бях ядосала, но не помня защо. Когато излязох, една от котките веднага дойде при мен и легна на краката ми (тази котка винаги идва при мен понеже като беше по-малка успях да я приобщя към другите котки и спряха да я гонят). Постоях навън и видях, че котката гледа към центъра (живея леко на високо и може да се видят някои от нещата, които са на центъра на селото, например училището). Първо не и обърнах внимание, но когато постоя дълго време гледаща в тази посока реших да погледна. Това, което видях, беше нещо като самолет в далечината, поне го помислих първо за самолет заради светлините, но когато стигна почти до покрива на училището, "самолета" сякаш даде на задна и сякаш изчезна, помислих че може да е е скрил зад едно от дърветата, но преди това когато минаваше видях, че "самолета" минава точно зад върха на дървото и това, че не е достатъчно малък, че да го скрие (короната на дървото е заострена и мисля, че самото дърво е ела ако не се лъжа). Почаках около 5 минути, за да видя дали не съм се объркала и дали не ми се е сторило и просто е минал зад училището, но "самолета" така и не се показа повече.

От тогава котката се държи странно. Сега когато тръгвам за училище същата котка реши да ме следва, първите няколко дни беше само до определено разстояние от къщата, после направо до центъра и чакаше да си хвана автобуса преди да се прибере. Един ден реши да се опита да ме забави по всякакви начини, дори легна пред краката ми и малко остана да си изпусна автобуса. Целият ден мина ужасно, имах чувството, че никакъв късмет нямах (може би котката е усетила това и се е опитала да ми го спести, не знам). Другото е, че само рано сутрин се държи толкова мило (тоест, когато тръгвам за училище към 5), преди тази котка не се отделяше от мен и постоянно се опитваше да се сгуши или да легне, когато седна. От случката със "самолета", през останалата част на деня тя се държи студено към мен и постоянно се оглежда, когато реши да легне в мен, не се отпуска както преди ами стои нащрек. Забелязах и че понякога сяда на края на терасата и гледа към центъра доста дълго време, без да отразява нищо и никой.

А да това става края на Септември и началото на Октомври (2017).

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/blog-post_1.html