Интервю с ликантроп

Следва интервю с един наш читател взето от Станислав.

От известно време общувам през Интернет с един младеж, който твърди, че е ликантроп. По неговите думи, за разлика от върколаците, ликантропите не се преобразяват външно, а само вътрешно. За такива като него са знае от хиляди години. В далечното минало те са били шамани, лечители, връзката ни с духовния свят. Но тези времена са отдавна отминали и днес моят познат полага усилия да се впише в обществото и да прикрие някои негови инстинкти и пориви.

Съвсем наскоро имах шанс да се срещнем на живо, докато минаваше през моя град – поговорихме си, хапнахме месо (опечено), разходихме се из зоопарка. Реших да взема моето първо интервю от ликантроп и за мое щастие той се съгласи.

- Здравей. До сега не съм вземал интервю от ликантроп. Не съм вземал и от човек, така че не се учудвай, ако някои въпроси са странни. Кога последно се преобрази?

- Вчера вечерта, когато имаше пълнолуние.

- Къде се случи?

- Излизам за преобразяването. За разлика от върколаците (по филмите), не се събличаме. Опасно е, защото мога да настина.

- Кога се случва това?

- Когато има пълнолуние. Може да се случи и в останалото време, но е много по-рядко. Случва се и когато съм много уплашен от нещо.

- И какво се случва с теб?

- Когато гледам луната, усещам как нещо в мен се ускорява. Но не е пулсът.

- Случвало ли се е да се заключиш, когато ще се преобразиш?

- Да, но не е добра идея. Гриза неща – чехли, мебели. Но никога не чупя стъкла или прозорци – вътрешното усещане, че това ще ми навреди, ме спира.

- А какво се променя в теб тогава? Физическата сила?

- Не се променя силата, не влияе на физическото тяло, а на Аза, на душата. Всичко става по-ясно, не мога да мисля, да се контролирам. Живея на момента. А като свърши всичко, си спомням какво съм правил.

- С времето задълбочава ли се това?

- Не, дори последно време почти мога да го контролирам. Последното ми преобразяване продължи само няколко минути. Но не мога да го спра изцяло – неконтролируемо е. Само времето намаля.

- Накрая обобщи за начина по който се чувстваш.

- По душа съм звяр. Не точно вълк. По-скоро хищник. Чувствам се в капан на тялото ми, чувствам че имам неограничени умения, но физическото тяло ме ограничава.

Ние сме жива магия. Онова, което човеците преди векове са наричали дракони, змейове, върколаци, русалки, хали, караконжоли, химери, хидри... Във вените ни гори жива магия. Дива магия. Ние не сме само кръвожадни убийци. Част сме от цялата природа. И както луната влияе на отливите и приливите така влияе и на нас по пълнолуние в нас настъпва прилив и нашата същина изплува и прелива. Ние сме останки от нещо истинско и древно в този илюзорен свят. И имаме почти неограничени възможности стига да не сме затворени в това човешко тяло. Ако се появим на земята в истинските си същности реалността няма да издържи и ще се взриви. Принадлежим към много по-могъщ свят и тук можем да изпратим само бледа сянка на нашето очовечено отражение.