Призрачни истории разказани от полицаи

Аз и колегата ми се отзовавахме на сигнал на аларма в сграда. Това бе една стара постройка за офиси в която сега имаше докторски кабинети, както и аптека залепена за нея. Системата показваше, че сигналът идва от горния етаж. Бе нощ и изчакахме да дойде собственика на сградата за да отвори. Вътрешните стълби бяха зад една врата за която обаче човекът нямаше ключ, затова решихме да ползваме асансьора (да, знам, че е не е най-доброто тактическо решение).

Вратите на асансьора се отвориха и пред нас се откри потънал в тъмнина коридор, единствено в края му имаше лампа. Започнахме да проверяваме вратите на стаите една по една, всички бяха заключени. Стигнахме до последния офис, който бе отключен. Зад вратата се разкриваше голяма чакалня и рецепция. Имаше 10 или 12 кабинета, но никъде нямаше нищо необичайно.

Излязохме от този офис и веднага забелязах, че нещо не е нормално. Лампата, която светеше в края на коридора (под която сега бяхме) бе загасена, а светеше тази при асансьора. Погледнах към партньора ми, но той бе бял като платно. Не може да се е изплашил толкова от една лампа и затова го попитах какво не е наред.

"Не бяха всичките врати, които проверихме, затворени и заключени?" - той ме попита.

"Да, и?" - на свой ред попитах.

"Ами сега те са отворени".

Погледнах и наистина бе така. Направо изтръпнах.

Отново проверихме всички офиси. Когато приключихме и стигнахме до асансьора, главната врата се затвори с трясък, а радиостанцията ти "полудя" - чуваше се само някакъв статичен шум. В този момент просто исках да се махна от там.

Качихме се на асансьора и се върнахме на първия етаж. Собственикът на сградата не се виждаше никъде. Обадихме се в централата, за да искаме телефона му и да го намерим. Диспечерката ни каза, че собственикът все още се движи към сградата и скоро трябва да пристигне. Аз отговорих, че вече сме го срещнали. Диспечерката бе озадачена и каза пак да и се обадим след малко.

Когато отново се обадих, тя каза, че няма начин да сме се срещнали със собственика, защото пак се е обадила и все още е в движение. Скоро дойде истинския собственик, който бе жена. Аз я попитах за първия човек и тя ме помоли да го опиша. Каза, че по описанието прилича на един от докторите, който е имал кабинет в сградата (последният незаключен офис). Той се бил самоубил преди няколко дни!

http://misterika.blogspot.bg/2015/09/i.html

Като част от моето обучение, аз трябваше да давам 12-часови смени в един стар, стар, стар затвор. В него имаше малка клиника в която медицинската сестра даваше лекарства на затворниците. Ние отваряхме килиите и нареждахме хората в редица, за да си получат хапчетата. Веднъж тъкмо бяхме приключили, затворниците бяха обратно зад решетките, а сестрата си беше отишла. Тогава видях някаква сянка да се прокрадва обратно в клиниката. Втурнах се вътре, защото си помислих, че някой затворник се е измъкнал. Нямаше никой. Казах на колегите и те се засмяха:

"О, това е призрака на мис Роуз, тя се навърта наоколо от години!"

*****************************************

"Когато бях общинско ченге, аз се отзовах на обаждане за изчезнало / избягало дете. Градът бе беден, но обаждането идваше от една от по-добрите улици, освен това и двамата съпрузи бяха преподаватели.

Бях във всекидневната и записвах показанията за избягалата им дъщеря. Тогава по-голямата им дъщеря посочи към коридора и извика "Баба!". Мъжът се втурна натам, но след малко се върна и ме попита дали съм видял майка му. Аз казах, че не съм и попитах какво е толкова забележителното на това, старата жена да мине по коридора. Тогава той ми отговори:

"Тя почина миналата година. Ние постоянно я виждаме да ходи наоколо"

http://misterika.blogspot.bg/2015/09/ii.html

Бях в подножието на един хълм за да следя трафика. Бе към 2-3 през нощта. На мястото на което бях преди 26 години е било извършено убийство. Другите пътни офицери не искаха да дежурят там, макар че именно в този участък шофьорите обичаха да карат с превишена скорост.

Както си седях, видях сянка зад колата, която отиваше към вратата от другата страна на шофьора. Почти внезапно сянката се появи и до моята врата след което мина отпред. Беше пълен мрак, единствената светлина идваше от Луната.

Веднага запалих светлините на автомобила, за да видя кой е това, но нямаше абсолютно никой!

Разбрах, че е време да се махам оттам. Веднъж стигнал до по-спокойно място, аз се сетих, че камерата в автомобила трябва да е заснела нещо. Прегледах го. Виждаше се как сенчестата фигура тъкмо се появява, но половин секунда по-късно целия запис бе черен. След малко отново се възстановяваше картината, но нямаше нищо необичайно.

От тогава и аз престанах да спирам на това място.

http://misterika.blogspot.bg/2015/09/iii.html