Черни звезди- световете в играта

Това е третата тема, посветена на първия форумен роулпей "Черни звезди". Целта на тази тема е да представи световете в играта и населението им, начина им на живот, климата и други важни неща, определено полезни за играчите. Съответно ето и списък на населените светове и важните неща, които трябва да знаете за тях.

Секундус Венерус

Описание на планетата (климат, повърхност, история): Секундус Венерус е втората според историите на плутонисите заселена планета в Люлката след Прима Плутониус. Климата на планетата е умерен, средната температура е 23,58 градуса по Целзий. Планетата има основно равнинен терен, пресечен от ниски и средно високи планини. Малки реки пресичат планетата, а само около тях растат годни за култивиране растения: слаби дървета, ядивна висока трева и храсти с малки, покрити с дебело защитно покритие плодчета. Затова и местните плутониси устройват селата си на бреговете на реките или на множество малки островчета по делтите им. В небето на Секундус Венерус няма облаци, а Слънцето грее голямо и силно. Затова и краткотрйните зими са меки, с температури не по ниски от 15 градуса Целзий. По студено е по дъната на пресъхналите океани, където около стените винаги пада сянка. Именно около стените на океаните са най-плодородните земи на цялата планета- на местата където слабите реки падат в огромни водопади и се разливат по дъната, образувайки малки и много плодородни площи, където с малко късмет дивите плутониси от дъната садят малки ниви, от които се прехранват поколения наред. Ала от лято на лято реките пресъхват и дори стените на великите морета опустяват...
Население на планетата (брой, характеристики, проблеми, начин на живот): Населението на Секундус Венерус e приблизително сто милиона души и се дели на диви и полу-диви плутониси. Дивите плутонии населяват дъната на пресъхналите океани и се прехранват от малките плодородни площи около падащите като водопади реки, които пресъхват от година на година. Те ходят полу-голи, живеят в примитивни колиби от листата на растенията, които отглеждат, създават оръжия от дървесина и заострени пясъчници, кичат телата си с бои, които извличат от скалите.
Полу-дивите плутониси наброяват 70% от населението на планетата и представляват отделни малки народи, които живеят по повърхността на планетата. Голяма част от тях са номади, които пътуват пешком и се прехранват с каквото намерят и каквото убият, но има и малки общности на земеделци и култиватори, установили се край поречията на реките, където има плодородни земи. Те издигат селата си от изсъхнала дървесина и окапали листа по бреговете на реките или на групички острови по делтите им. Занимават се с бране и отглеждане на мизерните плодове на храстите и късането и използването на стъблата и корените на високите ядивни треви. Тези полу-диви номади, събирачи и земеделци използват диалекти на чистия плутонистки, но в различните племена съществуват различни наименования на предметите и различна митология. Това показва коренните им разлики.
Стадий на развитие на планетата: Упадъчен
Ниво на колонизиране: Преекспонирана

Велус Тертиус

Описание на планетата (климат, повърхност, история): Велус Тертиус, или, както известна според старите ръкописи, Марсикарикус, е третата колонизирана планета според историята на плутонисите, след Прима Плутониус и Секундус Венерус. Климата на планетата е от умерено топъл до хладен, със средна температура 18,37 градуса по Целзий. Цялата планета е покрита с прах, а хилядолетните скали отдавна са ръждясали и корозирали, превръщайки планетата с огромна, покрита с кратери равнина. Планетата се слави с това, че приютива Златооките и техния златен град, останал без име. Самата планета въпреки ужасните си условия е колонизирана и на нея до ден-днешен виреят растения и живеят жалки животински видове. Лятото е значително по кратко от това на Венерус, а зимата е по дълга и по студена, като по време на нея температурите спадат до 5 градуса по Целзий на екватори и минус 5 на полюсите. Именно полюсите са мястото, откъдето идва водата на планетата- с ледените си шапки, които отдавна се топят, те осигуряват солените поточета, които извират от тях и покрай които нищо не живее. Тези поточета се срещат чак на екватора, образувайки единственото море на планетата- така наречения Световен извор. По ерозиралите брегове на това море живеят много племена от по развити народи, а около него "избуяват" треви, увивни растения, клековидни храсти и слаби дървета. Дори на тази планета обаче дъната на мъртвите океани не са мъртви- дори в тези напълно сухи места живеят малки групи съвсем примитивни хора, прехранващи се от малобройните солени извори, рядко избликващи в мъртвите морета.
Население на планетата (брой, характеристики, проблеми, начин на живот): Населението на Велус Тертиус отново се дели на полу-диви и диви плутониси, общо наброяващи около 130 милиона души, като със Златооките, обитаващи планетата, бройката скача до 135. Отделно на трите луни на Велус, бавно приближаващи към планетата, също живеят още 5 милиона диви плутониси. Живота на планетата не е лесен- дивите плутониси по морските дъна живеят от солените извори, като имунните им системи и стомаси отдавна привикнали към консумирането на солена вода и храненето с мърша и много малки животинки. Полу-дивите плутониси скитат на малки и средноголеми племена около Световния извор, като малко напускат неговите плодородни брегове и още по малко се завръщат. От 90-те милиона полу-диви плутониси 30 скитат по бреговете на Световния извор, а останалите приблизително 60 са уседнали в укрепени с дървени стени селца, около които бавно се отглеждат и култивират хранителните видове растения и животни, които се раждат по бреговете. Племената имат горе-долу сроден диалект, но различни отличителни цветове, а в различните области- и различен начин на строеж на колибите си и устрояването на селото. Рядко уседналите племена напускат селата си, но щом го правя, вървят пешком- на Велус няма достатъчно големи и силни животни, които да се оседлаят.
Стадий на развитие на планетата: Упадъчен
Ниво на колонизиране: Полу-преекспонирана

Прима Плутониус

Описание на планетата (климат, повърхност, история): Прима Плутониус се смята за първата планета, където са се появили хората, първата обработена и изучена от тях, първата Люлка на живота. Температурите ѝ са сравнително по ниски от тези на Велус и Венерус, като средната температура на планетата е 15,67 градуса по Целзий. Тъй като астрономическата година е огромна (267 земни години), тя е разделена на 360 цикъла, заедно образуващи един мега-цикъл. Планетата има по развита флора и фауна от тази на Венерус и Велус, но въпреки това голяма част от планетата е полу-мъртва пустош. Срещат се по разнообразни растения, много видове треви, няколко десетки вида дървета и сравнително богато разнообразие на дребни животни. Срещат се и диви видове големи животни. Около планетата обикалят две луни- Харониус и Цербериус, които са много малки, но заселени и сравнително развити (на нивото на Венерус). Зимата е два пъти по продължителна от лятото- продължава около 230 цикъла, като температурите могат да паднат до -10 градуса Целзий в най-студените цикли, но обичайно са около 3 градуса Целзий. Планетата е доста по малка от Велус и Венерус, много по отдалечена от родната звезда, но не толкова преекспонирана и съответно- по годна за живот.
Население на планетата (брой, характеристики, проблеми, начин на живот): Според древните холофони, стадият на развитие на жителите на Прима Плутониус е средновековен. Броят на жителите на планетата е едва 3 милиона, но въпреки това по-голямо население би нарушило еко стандарта на малката планета. Плутонисите живеят разделени на кралства и градове-държави, съставени от каменни дворци и квартали, оградени от естествени стени от пясъчник. Стандарта на живот е средновисок, средната продължителност на живота е 58 години. Плутонисите са единствените хора в Люлката (Слънчевата система), които ползват ездитни животни (черупкари, или огромни ракоподобни насекоми, които могат да се впрегнат в различни приспособления или да се яздят от 1 до 5 човека), а и единствените, провеждащи мащабни войни помежду си. Освен това имат развито изкуство (стенопис, музика), развито чувство за националност и териториално бранене.
Стадий на развитие на планетата: В дупка (между упадък и развитие)
Ниво на колонизиране: Експониран

Галилеевите луни- Ганимедус, Калистариус, Йодус, Европус

Описание (климат, повърхност, история) : Галилеевите луни, както ги наричат до ден-днешен, са четирите добре (сравнително) колонизирани спътника на Юпитер (Гранд Юпитерикус). Ганимедус е студен (средна температура 7,13 градуса Целзий) къс с ледена кора отгоре и океан отдолу, колонизиран с примитивни села на ескимосоподобни племена и тук-таме изпъстрен с остатъци от мъртви колонии. 3/4 от годината му е една дълга нощ. Повърхността му е изпъстрена с кратери, а интересна особеност е, че той е единствената луна в системата с магнитно поле.
Калистариус е една огромна равнина, изпъстрена с безброй, безброй кратери. Спътникът също има ледена обвивка, която сама бавно се придвижва, затопляйки допълнително малкото море под нея. Луната е студена (средна температура 7,27 градуса Целзий) като Ганимедус, и също като него през 2,9/4 от годината е покрит в мрак. Освен уседналите племена в кратерите, по Калистариус скитат и номади, а понякога слизат и ловци на артефакти в търсене на останките от колониални бази.
Йодус е един мъртъв титан, в който някога е течала забележителна вулканична дейност, днес почти преустановена. Освен необичайната си, не точна кълбовидна форма, Йодус се отличава с разноцветна повърхност, гъста атмосфера, покрита с облаци от разнообразни газове, и повърхност, покрита почти изцяло със засъхнала лава. Из планетата скитат номадски племена, прехранващи се и топлещи се от поспрялата вулканична дейност. Тук почти няма колониални бази, но тези, които съществуват, са много древни. Средната температура е висока- 12,11 градуса Целзий, а през 3,2/4 от годината си Йодус е в мрак.
Европус е голяма луна, покрита със средно дебела ледена покривка (според старите проби- между 10 и 20 километра), под която се намира размразен дебел океан. Непокрита с кратери, повърхността на луната е покрита с безброй канали, дълбоки между 100 метра и 300 метра и с разнообразна широчина. В много тях са разположени села, в които хората ползват леда да оцеляват. На луната има 2 по развити града, които са транспортни центрове и са изградени на базата на търговски пътища между луните и планетите, а също са изградени на базата технологии от стари бази, намиращи се на същите места преди хилядолетия. Средната температура на Луната е 6,93 градуса Целзий. През 2,9/4 от годината е в мрак.
Население (брой, проблеми, начин на живот, история): И на четирите луни преобладават номадските общности, които пътуват и се прехранват, използвайки особеноста на луните си. Населението и на четирите луни има зрение, привикнало към мрака, тъй като прекарват по голямата част от годината си в тъмнина. Ганимедус и Калистерус са изпъстрени с кратери, в чийто дъна живеят уседнали племена, укрепили се на местата, където Слънцето огрява под най-остър ъгъл и разтопява най-много лед. Техните колиби са топли и създадени от ледени блокове. Самите племена се хранят от малките риби и живи организми, запазили се в малки езерца на дълбочина 3-4 метра под повърхността на леда. Единствено на Йодус е по лесно- все още гореща и с течащи слаби вулканични процеси, луната е достатъчно топла за развиване на най-базови растения и животинки, които номадите ловуват с невероятно търпение и всеотдайност. Сходно с Ганимедус и Калистерус е положението на Европус, но там са и единствените високотехнологични градове след безименния град на Златооките в цялата Слънчева система. Двата града- наречени Вавилонитии, се издигат над ледената повърхност на луната и са захранвани от технологиите на колониалните бази, които са били на местата им преди милиони години. Двата града съдържат много технологии и също високо развито и умно население, което е и прилично богато, в предвид, че двата града са на най-важните търговски пътища в системата.
Стадий на развитие на луните: Няма развитие; При Европус- възходящ
Ниво на колонизиране на луните: Средно, неекспонирани


Ледените планетоиди- Хаумея, Макемакериус, Ериданий

Описание (климат, повърхност, история): Ледените планетоиди, намиращи се далеч отвъд Прима Плутониус, са напълно негодни за живот и са изключително слабо колонизирани (само като опити в миналото). Средната им температура варира според отдалечеността им от Слънцето, а годините им са много по дълги от плутонистките- мега-цикъла на Хаумея например е 11 000 (приблизително) цикъла, а този на Ериданий (най-отдалечения от тримата)- 23 000 цикъла. На планетоидите няма никакъв живот, а останките от базите, белязали безуспешните опити за колонизиране, отдавна са се сковали във вечен лед. Хаумея и Макемакериус са по малки от Прима Плутониус, докато Ериданий е по голям и затова на него са проведени няколко последователни опита за колонизиране.
Население (история, проблеми, начин на живот, харарактеристики): Население на планетоидите НЯМА. Температурите са твърде крайни дори за бактерии, камо ли за по големи организми.
Стадий на развитие на планетоидите: Див
Ниво на колонизиране: Няма; В миналото- изключително слабо

Вестус Териус- Забравена и унищожена

Описание (климат, повърхност, история): Вестус Териус е мистериозното звено в Слънчевата система. Втора планета по ред след Венерус, тя е един огромен къс радиоактивна скала, покрит с кратери от бомби и пресъхналите дъна на огромни океани. Легендите на плутониите гласят, че някога там са воювали Златооки и Вечни номади и планетата е била разрушена. Днес обаче това отдавна е отминало и планетата е с тънка едва 10 километра атмосфера и температурите през деня са 480 градуса, а през нощта- минус 200. Нивото на радиация е убийствено и унищожава и стопява всичко. Единствените жители на планетата са колонни от свръхиздръжливи бактерии, които са нещо средно между спори и нормални бактерии. Те живеят на големи колонии върху голите скали, хранят се от радиацията и светлината и през нощта осветяват планетата в призрачно зелено. Понякога на планетата слизат отделни търсачи на артефакти, но за 2-3 часа и дори след това броните и телата им са увредени от радиацията.
Население: НЯМА
Стадий на развитие на планетата: Упаднал; Апокалиптичен
Ниво на колонизиране: Свръх преекспонирана; Разрушена

Освен планетите в Люлката (Слънчевата система) след време в играта стават достъпни няколко локации (слънчеви системи) извън базовата. Те са:

Алфа Кентавър

Алфа Кентавър е близо (по галактически стандарти) до Люлката, но пак пътуванията до нея стандартно отнемат месеци. Някога състояла се от три звезди, сега тя се състои само от две- Алфа Кентавър А и Алфа Кентавър В, преди стотици хиляди години погълнал Б в зрелищен танц на газ и звезди. Под светлината на двете слънца процъфтява един от малкото (3-4) градове-планети в галактиката- Прима Грандус. Града-планета е свръхразвит, подържащ търговията на четвърт галактика, изпращащ кораби из цялата галактика и строго разделен на касти и йерархии. Деца на Прима Грандус са именно грандарите- високо поставени в йерархията телепати, които са се посветили на култа пред титаничния бог им и неговата любима (олицетворявани от двете им слънца). Грандарите са изключително могъщи и са покрили цялата планета с умствен щит против зли влияния и демони, както и благословили множество кораби със защита против отрицателни влияния и зли създания. Другите планети в системата са слабо развити.

Звездата на Бернардий

Около малкото червено джудже, някога по отдалечено от Слънчевата система, се въртят само две планети, но едната е била достатъчно близо и достатъчно голяма, за да бъде колонизирана от хората преди милиони години. Днес на нея ситуацията е сходна с тази на Прима Плутониус: хората са се развили достатъчно, за да основават държави и градове от камък, но са далеч от технологичното съвършенство на Прима Грандус. Три четвърти от планетата е заета от суша, а тази суша почти изцяло е заета от Бернардианската империя- империя, градяща се на масовия култ към бог Бернардий, мистичен пророк и олицетворение на Бог, който довел хората до тази планета и ги спасил от злото. Управителя на империята според мита е наследник на Бернардий и в него тече Божа кръв. Въпреки целия този фанатизъм производството на животни и храна на планетата е добра и това е причината през нея да минават някои търговски маршрути.

Епсилон Еридан

Отдалечена на 3 месеца път с търговски кораб от Люлката, Епсилон Еридан е сравнително голяма звезда, която приютява четири обитаеми планети. Три от тях са диви и на нивото на Венерус, а четвъртата носи духа на ранния земен ренесанс- откъснала се от оковите на религиите и култовете, нейните държави на единствения ѝ континент се издигат в изкуство, в изследване на звездите, в писане и изучаване на древна история. Въпреки този неочакван прогрес и изобилие планетата е малко известна и от стотици години не е посещавана от външна експедиция, което е жалко, защото развитите пратеници на Прима Грандус биха могли да ускорят развитието на планетата двойно и тройно.

Това засега възможните външни системи, които могат да се посетят в играта. След време може и да добавя още, но засега тези са напълно достатъчни. Това беше от мен. Нека играта да започне скоро!