Снайперистът Симо Хаюха - легенда за Бялата смърт

Легендата за Бялата смърт


Бялата смърт в действие

Както всеки ден през последните три месеца, Симо се отдалечава от своите бойни другари, за да се потопи в своята малка лична война. Той е пълната противоположност на всеки военен герой, който поп културата вероятно ви е внушила – Симо е дребен, слаб и скромен. Човек, който на пръв поглед не би навредил и на муха. Въпреки това този 160-сантиметров финландски войник е убил повече хора от всеки друг снайперист в историята. Той е Кралят на снайпера! Симо Хаюха (на финландски - Simo Häyhä) успява да ликвидира 505 съветски войника само за 90 дни, криейки се в огромните снежни преспи на финландско-руската граница в края на 1939 и началото на 1940 г.  


Симо Хаюха (17 декември 1905 - 1 април 2002)

Симо спокойно се запътва през гората по посока на фронта. Облечен е изцяло в бяло, което го прави абсолютно невидим за врага сред дълбокия сняг. Той бавно и внимателно се придвижва към удобната за него позиция, стараейки се да не влезе в обсега на руските снайперисти. Накрая  намира перфектното място, откъдето има превъзходна гледка към позициите на противника. С деликатни движения Симо сам изгражда своето допълнително укритие (от сняг, разбира се) и удобно се настанява зад него. Пробива също така и малка дупчица, през която подава пушката си и си остава малък процеп, през който да гледа и да подбира жертвите си. Прецизен до маниакалност, той скупчва повече сняг около себе си, така че укритието му да не издаде никакъв признак на промяна, когато той реши да стреля. Не един и двама снайперисти са разкрили укритието си и след това са се простили и с живота си, само защото не са били толкова педантични и малко бяло облаче ги е издало, след като са произвели изстрел.

Симо проверява за последно своето оръжие – негов най-верен и неизменен другар в суровите условия на Зимната война (1939-1940). Пушката е Мосин – Наган М28, снабдена с прост стоманен мерник. Доколкото е възможно, Симо избягва да използва оптичен мерник, тъй като това би го принудило да открие главата си още повече и по този начин да издаде укритието му. Да не говорим, че при температури до -40 градуса по Целзий такъв тип мерник може много лесно да се заскрежи. Преди всичко обаче, онова, което прави употребата на оптичен мерник непрепоръчителна, е голямата вероятност той да отрази някой слънчев лъч, което веднага би дало фатална информация на врага.

След като веднъж се е настанил удобно, дребосъкът чака. Той втренчва погледа си в отсрещния бряг на реката, където руската армия е заела позиции. Лека мъгла се носи над водите на р. Кола. Нищо не помръдва. Симо обаче знае, че те са там. Той просто трябва да чака търпеливо. Скоро ще се появи силует и дребният финландец ще трябва само да се прицели, да натисне спусъка и да регистрира още една жертва на своята сметка.

Бялата смърт (Valkoinen Kuolema, White Death, Белая смерть)


Мосин – Наган М28

Утрото се влачи, няколко снежни сокола се реят из въздуха. Ето обаче, че има раздвижване. Симо слага малка снежна топка в устата си, за да охлади дъха си и да избегне по този начин всякаква възможна пара, която би могла да го издаде. Той уплътнява приклада на пушката към рамото си, прицелва се в човешката сянка и стреля. Сянката моментално изчезва. Ето го и 505-ят. По лицето му не минава и помен от вълнение. Руснаците нападат по-слабата Финландия, а не трябваше. Те са поне четири пъти по-многобройни, но финландците няма да се дадат лесно. Изведнъж обаче се чува шум. Симо надига главата си, за да види какво става.

Мощен звук разтърсва черепа на Симо. Следва тишина. Симо току-що сам е станал жертва на руски снайперист. Тялото му започва да замръзва в дълбокия сняг – част от главата му е раздробена от самовзривяващ се куршум, който е влязъл през бузата му и е излязъл, отнасяйки част от челюстта му. По чудо обаче той оживява.

Финландски войници, които се намират наблизо виждат сцената и се втурват да му помогнат, взимайки обаче всички обичайни предпазни мерки, при положение че отсреща има вражески снайперист. Те пренасят тялото на своя герой до сигурно място и след това го транспортират до болница. Половината му лице липсва, но той все още диша. Хирурзите на фронта успяват някак си да го спасят.

Финландският войник идва в съзнание седмица по-късно на 13 март – денят, в който Финландия и Съветският съюз заравят томахавката. Кариерата на най-великия снайперист на всички времена, Симо Хаюха, приключва окончателно. Руснаците най-накрая успяват да озаптят Бялата смърт (Белая смерть), както наричат дребничкия финландски снайперист, на чиято находчивост и точен мерник дават толкова много жертви. За награда той бива произведен от ефрейтор в младши лейтенант.

Легендата

Преди да се включи във войната Симо живее скромно и спокойно. Той е роден през 1905 г. във финландския регион Карелия, който днес е в територията на Руската федерация. Още като дете се увлича по фермерството и лова и възпитава изключително точен мерник, за който свидетелстват многобройните му ловни трофей. На 20 години той отбива военната си служба, след което се връща в родното си селце, където се присъединява към гражданската гвардия. Скоро той продължава скромния си живот, препитавайки се с фермерство и лов.

През ноември 1939 г. обаче, притеснена, че Финландия може да застане на страната на Хитлер в очертаващата се касапница, Москва решава да нахлуе във Финландия и да завладее част от територията на своя малък съсед, която да послужи като буфер пред Ленинград (Санкт Петербург), който се намира в близост до границата със Скандинавския полуостров. Руснаците си мислят, че ще се справят лесно с финландците, но това се оказва грешка, която ще им струва скъпо. В ледената пустиня на Далечния Север финландците се бият уютно като бели мечки, устоявайки на численото преимущество на съветските войски (горе-долу в съотношение 1:4). Симо Хаюха се включва към своето подразделение при р. Кола, където 32 финландски войници удържат позициите си срещу 4000 руснаци.  

Симо не си губи времето. С точността на швейцарски часовник, той започва да отстранява по 5 вражески войника на ден. През първите седмици, съветските войски не обръщат особено внимание на това, пък и кога ли в Русия човешкият фактор се е радвал на особено внимание? Постепенно обаче тръгва слух, че огромната част от жертвите сред съветските войски са дело на един-единствен човек, един гениален стрелец. Руските офицери реагират и изпращат срещу него контраснайперисти, които имат за цел да го обезвредят или поне да го локализират. Те обаче се връщат един след друг в хоризонтално положение и с куршум в главата.

Това налага мобилизирането на цял един батальон, който е изпратен с недвусмислената цел да намери и ликвидира Симо. Те не само, че не изпълняват задачата си, но и мнозина от тях изобщо не се връщат. Артилерийските откоси на сляпо се оказват абсолютно безполезни, както и въздушните бомбардировки. Всеки път дребничкият финландец се отървава невредим, с изключение на един-единствен случай – 6 март 1940 г., когато руски снайперист успява да го улучи.


Симо Хаюха след раняването и през 1940 г.
   
Дълги години са необходими на Симо, за да се възстанови от тежкото нараняване. Той обаче се превръща във военна легенда от световен мащаб. Когато го попитат за броя на неговите жертви, той невъзмутимо отговаря, че просто е направил това, което се е искало от него, доколкото е могъл. Официално за покосени от неговия снайпер се водят 505 души, към които обаче трябва да прибавим 200 души, които са повалени от негов картечен обстрел. Това прави общо 705 души...Масов убиец, национален герой и изключителен войник, Симо Хаюха умира на 1 април 2002 г. на 96 години. Мнозина го очакват с нетърпение там горе, в небесата...


Симо Хаюха през 2001 г.


Гробът на Симо Хаюха

Деветата песен от шестия студиен албум, "Coat of Arms", на шведската пауър-метъл група Sabaton се нарича "White Death" и е посветена на Симо Хаюха.



Източник на текста и част от снимките: http://temadaily.bg/publication/8539-Легендата-за-Бялата-смърт

Много добра и интересна статия.Не бях запознат до сега с тези факти.Благодаря.

Мерси!
Ще потърся и нещо интересно за Василий Зайцев, за който е филма "Враг пред портата".