Хибрид между човек и маймуна

Хибрид между човек и маймуна


Горила отвлича жена

В Русия

На 7 май 1926 г в квартирата на известния руски писател Михаил Булгаков е извършен обиск. Иззет е ръкописът на една книгата му „Кучешко сърце”. Защо брутална тайна служба като НКВД се е интересувала от произведението? Отговорът о шокиращ: в романа си бъдещият класик Булгаков се е приближил опасно близо да строго пазена държавна тайна.
В повествованието на книгата д-р Преображенски, който трансплантирал на позастарели дами и импотентни старци полови жлези от маймуна, а на бездомно куче присадил хипофиза от човек, много напомнял на учен, участващ в свръхсекретни експерименти в СССР по това време. Става дума за умопомрачителните лабораторни занимания на проф. Иля Иванов, който изпълнявал „революционната” повеля да кръстоса човек с маймуна. И той почти го постигнал...

Болшевишкият елит искал маймунски полови жлези

През 1924 г. умира вожда на революцията Владимир Илич Ленин. Лекарите били единодушни, че организмът му е бил износен от умора. Проблемът тревожел и други съратници на вожда, които работели денонощно за делото на новата власт. В тази връзка личният лекар на Ленин д-р Розанов, който от години се опитвал да подмладява висшите партийни функционери, през 1925 г. поискал от Сталин разрешение да му бъдат осигурени две здрави горили или шимпанзета за да присади техните полови жлези на хора.

До въпросната операция обаче така и не се стигнало, макар че на болшевишкия елит идеята допаднала много бързо. Предполагало се, че по такъв път можело да се създаде индивид, който да е силен физически, устойчив на болести и да е супер изпълнителен. Хибридите щели да бъдат заселени в специални лагери или резервати, да се хранят с листа и корени и да изпълняват всяка заповед. Ръководството на проекта „маймуночовек” било възложено на проф. Иля Иванов.
На 18 септември 1925 г. били отпуснати първите 15 000 долара (по стойност сега са сравними с 350-400 хил. долара) за експеримента. Научната „разработка” била одобрена и от ръководството на Академията на науките в лицето на учени като академиците Карпинский, Стеклов, Ферсман, Павлов и Йофе.

И работата потръгнала. През март 1927 г. Иванов заминал за Конакри, с помоща на френския губернатор д-р Пуаре. Пътеществайки из острова Иванов изучавал обстоятелствата, при които са били изнасилени местни жени от самци горили. Търсел и потомство от тези полови актове.

Проф. Иля Иванов

Междувременно в СССР и по света се надигнала вълна на недоволство от странните занимания на професора и експериментът бил прекратен. Той бил обвинен в аморалност и безнравственост.
Иванов обаче не се отказал. Той заминал в Западна Африка и започнал да издирва доброволци за „научната” кауза. Не криел и целта си да създаде човек-горила. Смятал, че е по-евтино да се отиде при маймуните в естествената им среда, а не да бъдат превозвани на съветска територия. Разполагал и с доказателства, че стадата от горили, когато нападат човешки поселения, никога не посягат и не убиват жените. Нещо повече, отвличали ги и ги използвали като истински техни жени с произтичащите от този сексуален живот последствия... Упорити слухове твърдяли, че от тези „бракове” са се родили хибридни деца.

Иванов бил привърженик и на друга теория – да се заплодят маймуни с човешка сперма. Според него новородените се развивали много бързо, към четвъртата година вече са силни и издръжливи на всякакви условия, хранят се с каквото им попадне и се интересуват главно от секс. И най-важното: лесно се опитомяват и изпълняват заповедите на своя „родител”, което се връзвало с идеите на някои от комисарите в Кремъл.

Спецслужбите на Москва обаче изчакали завръщането на Иванов и го арестували още на гарата в Москва. След това бил изпратен в лагер, където умрял през 1932 г.
Това обаче е официалната версия, за пред обществото и света.

Истината е доста по-различна и бива разбулена няколко десетилетия по-късно.
Опитите на проф. Иля Иванов били засекретени, както тези за създаването на ядрено оръжие. Част от документацията обаче е запазена и става достояние на обществото.

Неотдавна ловецът от Кемеровска област Афанасий Кискоров спасява от бушуващите води на планинска река „снежен човек”. Случаят се превръща в сензация, но доста бързо и по доста странен начин е „забравен”. Той обаче повдига отново темата за експериментите да се създаде човекомаймуна.

По този повод шефът на Института по експериментална патология и терапия към Академията на науките на Абхазия Зураб Миквабия лаконично коментира: Историите, че тук се е експериментирало да се получи хибрид между маймуна и човек са повече легенди отколкото факти. Но не отричам, че се водят преговори и в момента за обучение на маймуни да работят с роботи в космически програми.

Белгиец разкрива „Мичурин по зоология”

Преди близо 40 години съобщение на белгийския биолог Бернар Ейвелманс остава без особен отзвук. Той описал замразен труп на „човек”, показан на някакъв панаир в САЩ. Индивидът напълно съвпадал с описанията, които давал Иля Иванов за деца от смесени „бракове” на маймуни с човек. Ейвелманс се заел да издирва свидетели на делото на руския „Мичурин по зоология”, както той нарекъл Иванов. Открил такива в средите на руските емигранти в САЩ и Франция. Те разказали, че спасили живота си като се съгласили да участват в експерименти в лагерите за осеменяване на горили по естествен начин. По техни сведения в СССР се изпълнявала държавна програма по създаването на човекомаймуни. Опити в тази посока се провеждали в болничните заведения на ГУЛАГ. Според Ейвелманс руснаците дори успели да създадат нова раса от маймуноподобни хора с ръст около 180 см, с херкулесова сила, които можели да работят като роби без почивка. Единственият им недостатък бил, че не можели да се възпроизвеждат.

В своята книга „Загадката на снежния човек” Ейвелманс пише: „Не е ли възможно такъв суперурод, такъв сбор от биологични нарушения, да се получи в резултат на разместване на генофонда? Именно такова смешение може да се получи при противоестествена любов и връзка между представители на различни видове. Не е ли логично да се допусне, че такова същество може да се от полов акт между мъж с женска маймуна и обратно?” По-нататък в книгата си биологът твърди, че това е възможно. Човешкото същество, което притежава 46 хромозоми, съединявайки с маймуна, която е носител на 48 хромозоми, може да създаде потомство с 47 хромозоми. Именно нечетното число го прави стерилно. Нещо подобно се получава с катъра, който е заченат в секс между кон с магаре. Всъщност не описва ли Ейвелманс митичните йети в Хималаите?...

Сведенията на белгиеца по-късно потвърждават руските журналисти Ирина Алексиева и Александър Ломакин. Те се отправят по следите на писмо, получено в редакцията на в. „Живот” от руски военен химик, кото пожелал името му да остане анонимно. Той описал намерени от него документи, свързани с експериментите на проф. Иля Иванов и които дълго време били заключени в таен сейф. Става дума за описание на експерименти с химически оръжия върху маймуни. В един от документите пишело дословно: „В отговор на публикации във вестниците към управата на резервата за маймуни се обърнаха някои другари (мъже и жени) с молба да бъдат записани за доброволци в опитите за доказване произхода на човека. Те предлагаха себе си за опити с маймуни в името на науката, без да искат някакво заплащане. Заради огромната сила на маймуните такива доброволци трябва да бъдат допускани до тях много внимателно. Преди няколко дни една жена влезе при шимпанзетата, но едно от тях я хвана и започна да я души. Бе спасена от няколко мъже.”

Автор на текста е същият проф. Иля Иванов, който уж бил спрял експериментите и пратен в лагер. Нищо подобно. Става дума за Сухумския маймунски резерват, разположен в Кавказките планини, до брега на Черно море, където климатът е влажен и субтропичен. Там по онова време били заселени около 8000 маймуни, от които днес са останали не повече от 280. Именно в архивите на резервата били открити шокиращите папки. През август 1927 г. в. „Красная газета” публикувал текст: „Предполага се, че ще започне изкуствено осеменяване на маймуни от човек. В процеса на опитите ще се експериментира и оплождане на жена от маймуна по способа на проф. Иванов”.

Ето това съобщение предизвикало вълна от доброволци, както и недоволство в СССР и зад граница. Партията веднага публикувала опровержения, че не става дума за сексуални експерименти, а за изпитание на нови лекарства върху маймуни. Дори бил създаден Научен институт за медицински изслудвания на маймуните. През това време проф. Иванов работел по експеримента в Сухуми. Това продължило до 1932 г., когато пазачите изпуснали от една от клетките маймуна хибрид. Иванов и най-близките му сътрудници били арестувани. Обвинили ги в предателство към Родината и ги разстреляли. Така властта прикрила за известно време експериментите.

Проучвания показват, че част от документацията на проф. Иванов била използвана за продължаване на експериментите, но този път в Сибир. Което по косвен път пък доказва тезата на белгиеца Ейвелсман за опити с хора и маймуни в медицински лаборатории на ГУЛАГ.

В Абхазия и до ден днешен съществуват легенди, че в планините дори след края на Втората световна война се срещали „диви хора”, наподобяващи високи маймуни.

Моряци и служители в зоопарк си падат по любов с маймуни, шимпанзето Оливър пък налита на жени

Болшинството учени са скептици по отношение на резултатите от споменатите експерименти. Според тях, ако това бе възможно, то отдавна да е доказана теорията за произхода на човека от маймуната, а не е така. Дори привеждат доста пикантен пример в своя подкрепа. В миналото мореплаватели взимали на борда маймуни. С тях моряците не само се забавлявали, но и правили секс. От което обаче не се е родило потомство. Твърди се още, че по времето на проф. Иванов да се преодолеят генетичните разлики между човек и маймуна било невъзможно. Което не означава, че невъзможното вчера, не е възможно днес...

В художествената литература се срещат описания на случаи, когато жени от африкански племена са отвличани от горили и са използвани „по предназначение”. Някои от тези „невести” умирали скоропостижно, защото не издържали на грубите любовни игри на самците, а други от глад.

Известна е и една прелюбопитна история от 70-те години на м.в. Експедиция отрила в горите на Конго необикновена маймуна, която много приличала на човек. Продали я в ЮАР на дресьора Баргер.

Оливър, както кръстили странното същество, поразил семейството на Баргер със своите странности. Той ходел на два крака и изправен. Отличавал се от събратята си с деликатно поведение и изключителна съобразителност. Шимпанзето копирало всеки човешки жест. Щом му дадяли монета, той отивал до автомата за газирани напитки и си вземал кока-кола. Хранел и кучето на Бергер, което се отнасяло с него като с човек.

Оливър дори не миришел като животно. Лицето му и гърдите му не били окосмени, а долната му челюст и ушите приличали повече на човешки, отколкото на маймунски.

Оливър ходел по нужда в тоалетната на семейството и пускал вода след като си свършел работата. Но най-обичал вечер да гледа телевизия с чаша уиски в ръка, досущ като г-н Баргер.

Учените проявили сериозен интерес към Оливър. Вестник Sunday Telegraph описал, как специалисти от Чикагския университет изследвали кръвта на шимпанзето. Резултатите били шокиращи. Оказало се, че индивида притежава 47 хромозоми – с един повече от човека и с един по-малко от маймуната. Една от версиите била, че е възможно Оливър да е плод на връзка между маймуна и пигмей от Централна Африка. Друга версия допускала Оливър да е плод на нарушената екология.

В семейството на Баргер било спокойно до момента, когато Оливър съзрял полово. Той не обръщал мнивание на женските шимпанзета от шоуто на Баргер, а задирял неговата съпруга Жанет. Често Оливър се пъхвал под полата на жената и се опитвал да я събори на земята. В присъствието на Франк Баргер обаче не си позволявал подобни волности.

Отначало всички се забавлявали с поведението на Оливър, но постепенно той станал опасен. Веднъж, когато Франк не бил в къщи, маймуната се промъкнала през прозореца в спалнята на Жанет и се нахвърлила върху нея. Оливър се опитал да разкъса бельото на жената и да я изнасили. С много усилия тя успяла да се измъкне от обятията му.
След този инцидент Оливър бил продаден на медицинска лаборатория в щата Пенсилвания. Там обаче скоро вдигнали ръце от него, защото задирял жените от медицинския персонал и се опитвал да прави секс с тях. В крайна сметка бил поставен в клетка с други шимпанзета и не след дълго си създал собствен харем.

През 1978 г. известният съветски учен академик Н.П. Дубинин пътувал в САЩ. Там негови колеги ме разказали, че извършват опити за създаване на хибрид между човек и маймуна. Нещо повече, нещата били много напреднали и скоро се очаквал положителен резултат. Тайната обаче била разкрита в края на 80-те години и гръмнал световен скандал. Във Франция забранили със закон за три години всякакви опити в тази посока, в това число и присаждането на каквито и да било органи от животно на човек и обратно. Френски специалисти по човешките ембриони обаче не изключвали възможността да се създаде човекомаймуна.

В Италия подобни експерименти били наречени „биологическа алхимия” и заклеймени. Особено активен в това отношение бил папа Йоан-Павел Втори.

Разбира се едва ли някой си е правил илюзии, че скандалите, шумът и анатемосването, ще спре научните експерименти. С подобни неща вече се занимавали над 50 лаборатории по света. Не били малко и хората, които подкрепяли научните опити, защото смятали, че получаването на хибрид може да разреши проблема с работници за трудни и опасни дейности.

През 1967 г. в Китай съобщили за рядък експеримент. Самка шимпанзе била оплодена изкуствено с човешка сперма. Тя забременяла и след три месеца родила. Малкото обаче скоро починало. Като причина учените изтъкнали „небрежност от страна на тези, които се грижили за детето”.

Очевидно първо руснаците, след това китайците, американците и накрай европейците живо са се интересували от възможността да бъде създаден човек-маймуна.

Любовната история на маймунския Ромео

Събитие, способно да преобърне цялата съвременна наука с главата надолу, се случи само на няколко километра от Белия дом. По времето, когато цяла Америка празнуваше католическото Рождество, в Националния зоологически парк към Смитсъновия институт, горилата Джесика роди човешко дете. Бащинството се приписва на 53-годишния неин пазач Майкъл Вашингтон.

Сензацията се състои в това, че това е първият случай в съвременната история, когато от полов акт между маймуна и човек се ражда потомство.

Случилото се би изглеждало като анекдот, ако в ръцете на учените не се намираше живото потвърждение на противоестествените отношения. Съществото от мъжки пол, чийто хромозомен състав в точност повтаря човешкия, вече получи името Джейсън. Наблюдаващият новороденото доктор Дейвид Вилт уверява, че здравословното му състояние е стабилно и няма опасения за живота му.

“Външно детето повече прилича на човек, отколкото на примат. Той е напълно лишен от окосмение, а крайниците, ушите, очите – всичко е както при хората – разказва д-р Вилт. – От майка му е останал само носът. Но най-важното – структурата на гръкляна на малкия е човешка, което означава, че за разлика от майка си – маймуната, той ще може да говори.

Учените взеха детето от Джесика веднага след раждането и не смятат да го оставят на нея да го възпитава. Младата самка-горила, на която това е първото й дете, според учените никак не страдала от тази несправедливост и дори се радвала на повишеното внимание на персонала.

Що се отнася до Майкъл Вашингтон, то маймунският пазач избягал почти веднага след като станала известна бременността на горилата. Работата била там, че самци в зоопарка нямало и подозрението за бащинство рано или късно щяло да падне на него.

В момента го търсят из цяла Америка. Учените желаят да се уверят стопроцентово в бащинството му, а полицията – да го арестува по обвинение „Жестоко отношение към животните”.

Изчадие адово

Съдбата на Джейсън не е още ясна, до момента, в който официалните власти не решат като какъв да го считат – човек или животно. Най-вероятно ще го признаят за равноправен гражданин на САЩ. Във всеки случай използването му за научни опити е забранено. Но опасността за малкия идва от друго място.

Местни християнски организации са видели в раждането на примата човек точно в нощта на Рождество страшен знак – приближаването на Апокалипсиса. Те вече обявиха Джейсън за Антихриста и искат учените спешно да го евтаназират.

Какво казват учените по темата

През 2005 г. международна група учени разшифрова генетичния код на най-близкия родственик на човека – шимпанзето. Резултатите са изумителни – нашите гени и гените на маймуните се отличават само с един процент.

Коментар на Игор Бурцев, директор на Международния център по антропология

“Аз съм уверен, че е възможно горилата да роди от този пазач. Но само ако някой от нейните предци е бил хуманоид – снежен човек. В Централна Африка те се забелязват нерядко, а местните жители понякога влизат в полови контакти с тях. Така че хромозомният състав на пазача и горилата може да съвпадне, вследствие на което горилата е забременяла. А потомството, получено от хуманоид и обикновен човек, е прекрасно. Аз познавам един потомък на Снежен човек. Това е вече възрастната жена Раиса Хуйтовна Сабекия.

През 1918 г. нейната „снежна баба” била уловена в гората от абхазкия принц Ачба, който пък я подарил на княз Едже Генаба, който отвел Зана – така нарекли самката – във високопланинското село Тхина. Там я опитомили, а някои юнаци даже спали от време на време с двуметровото чудовище. В резултат от това Зана родила шест деца. Две от тях умрели, три пораснали и се пръснали по света, а в селото останал само един Хуйт. През 1950 г. , когато бил на 63 години, се оженил за рускинята Марина и им се родила прекрасната дъщеричка Раиса. Нейното окосмение било почти същото като при нормална жена и за разлика от баща си говорила съвсем нормално. Произходът й го издават само австралоидните черти на лицето.

Други случаи

* Португалският мореплавател Педро Алвариш Кабрал през 1500 г. достигнал Бразилия, която помислил за остров, и я кръстил Земята Вера-Круз. Той писал в дневниците си, че неговите войници ловили за разтуха местни жени, които много приличали на обикновените, но били космати и с опашки.

* Предшественик на Лев Толстой, по прякор Американеца, се прославил с това, че съжителствал с маймуна от неизвестен вид. С нея той не се разделял. Даже когато станал член на околосветска експедиция, я взел със себе си. Капитанът обаче не искал да допусне разврат на кораба и заповядал да изхвърлят маймуната в морето. Разгневеният граф искал да вдигне бунт, затова го зарязали на един остров в Тихия океан, откъдето той все пак успял да се добере до Петербург. Писателят Толстой го направил прототип на Долохов от „Война и мир”. В една от черновите на романа същият съобщава поверително на Анатолий Куракин: „Аз, брат ми, обичах маймуна. Сега красивите жени са ми безразлични.”

Българската следа...

България има свой принос в световната конспирация по "сближаването" на човека с маймуна. Парк в град Хисаря се е наричал някога Маймун дере, название, което се използва и днес. Името идва от нападнат от разбойници арабски керван още през ХVІІ век, когато сме част от Османската империя. Поради меката и топла зима в района няколко маймуни успели да се приспособят и заживели в горичката. Започнали да се възпроизвеждат. По някое време броят им се увеличил толкова, че били описани в някои турски хроники от Пловдив по онова време. Легендите за половата мощ на маймуните се разпространили бързо. Те станали причина да се роди поверие, че това място е благословено, чудотворно и може да лекува жените от безплодие. По Спасовден свекърви и майки водели бездетните булки в Хисаря и ги оставяли да пренощуват в парка. Дали от местните момци, дали от някакво друго чудо, но на другата сутрин младите невести се прибирали смутени, зачервени, с разбъркани одежди и бременни.

Маймуните в Маймун дере измрели в една много люта зима малко преди освобождението на България през 1878 г.
В наши дни има много вицове и легенди за Маймун дере. За лекуващите се в санаториумите на Хисаря през Маймун дере минава основният здравословен маршрут.

В Камбоджа

Хуманитарна мисия на ООН в Камбоджа бе заплашена от грандиозен скандал през миналата година, след като при разравяне на гроб на местен жител, умрял от настинка, се установило, че погребаният изобщо не е човешко същество. Руският лекар Андрей Голубев твърди, че е открито тялото на единствения жив хибрид между маймуна и човек. Мисията на ООН веднага е била засекретена, а тялото иззето от американските спецсулжби, пише “Спид инфо”.

Голубев предвидил това и успял да съхрани някои материали от аутопсията на тялото.
Ръцете били с една трета по-дълги от нормалните за ръста на тялото. По гърба имало гъста козина, което е абсолютно нехарактерно за жителите на Югоизточна Азия. Според документите тялото е на 29-годишния кхмер Чен Лек. Лекарят открил, че истинската причина за смъртта не е настинка, а преждевременна старост. На 29 години?! Вътрешните органи са като на старец. Лицето е покрито с бръчки. При направения генетичен анализ се оказа, че Чен Лек има 47 хромозоми, докато при нормалния човек са 46. Истина е, че аномалии се срещат и при хора с генетични заболявания. В случая обаче изобщо не става дума за човешки геном. Можете да ме смятате за луд, но според мен единият от родителите на това същество е бил маймуна, твърди д-р Голубев.

Червените Франкенщайновци

Слуховете за човекомаймуните се появиха в Камбоджа още през 1979 година, веднага след падането на режима на Пол Пот. Сред съобщенията за чудовищните престъпления на червените кхмери имаше и толкова невероятни, че звучаха като измислици. Голубев показа ксерокопие от камбоджански вестник, където 30-годишната Чхбар Аму разказва за ужасите в научните лагери. Тя обяснява, че са я карали да участва в ужасни експерименти, докато 4 години работила в секретната лаборатория в град Сием Риап. Учените принуждавали жените да се съвокупляват с маймуни. Целта на експеримента била да се създаде физически силна расса, която безприкословно да изпълнява заповедите на правителството на червените кхмери. Очевидно диктаторът Пол Пот се е опитвал да произведе раса от безупречи роби войници. За целта не са икономисвани средства. Лабораторията е оборудвана с последна дума на техниката, а парите дали възможност да се вербуват специалисти и от Англия, и Франция. Но въпреки това усилията на Франкенщайновците не се увенчавали с успех. Маймуната и човекът не успявали да се кръстосат. Част от жените, участвали в експеримента, починали, а останалите били изпратени по лагерите. Чхбар три години служила като материал за безуспешните опити. Но в утрото, когато и тя трябвало да бъде изпратена в лагер, тестовете показали, че е бременна от маймуна.

След 9 месеца тя родила момченце. На външен вид бебето по нищо не се различавало от обикновените новородени само дето имало четина на гърба си. Тъй като през това време Чхбар не е имала полови контакти с хора (затова се следяло строго), тя е сигурна, че баща на детето й е маймуна.

До третия месец майката се грижила за бебето, след което й го отнели и повече не го видяла.

Фактите, разказани от Чхбар, се потвърдиха. Полпотовците побързали да унищожат всички, свързани с чудовищните експерименти. Оборудването на лабораторията било изнесено, изчезнали и чуждестранните специалисти.
Сред бумагите на диктатора Пол Пот били открити секретни формуляри, в които той излагал своята идея за създаване на ново общество – без семейства, без имущество. За да бъдат държани гражданите в пълно подчинение, са били необходими безмозъчни полузверове-полухора. Част от тази безмозъчна армия трябвало да охранява и самия Пол Пот заедно със семейството му. Тази идея се родила от негов състудент, докато Пол Пот учил във Франция.

През 1979 г. лекарите сметнали Чхбар за луда и не повярвали на нито една нейна дума относно експеримента с маймуната. Тогава ние се отправихме към камбоджанското село Компонг, в делтата на река Меконг.

Последната жертва

Старейшината ни заведе до бамбуковата хижа на Чен Лек, който се появил в селото преди 13 години. Докарали го някакви военни, които обяснили, че е жертва от режима на Пол Пот.

Чен заживял в селото, като обикновено странял от хората, а съседите също се отнасяли към него бдително. Разговарял малко, непонятно и едносрично, бил дребен на ръст, а на оризовите полета работел най-много от всички. Сякаш не знаел какво е умора. Панически се страхувал от огъня и дори в студените нощи не палел огнището в къщата си. Селяните често го забелязвали да мастурбира на обществени места, без да се притеснява от околните. Веднъж съсед го видял да се къпе и доста се изплашил, понеже тялото му било извънредно окосмено. Но кучетата в селото го ненавиждали. Щом го усетели, че приближава, и веднага го атакували със зверски лай. Чен никога не се разделял с тоягата си, която неведнъж използвал, за да се спасява от четириногите.

След около пет години Чен Лек се събрал да живее с бездетна вдовица. Но не живяли дълго. Вдовицата го напуснала, а после се оплакала пред съседите, че не издържала на безкрайния му сексуален апетит, а на всичкото отгоре Чен бил много надарен и след акт я болели вътрешностите. Освен това Чен издавал ужасна миризма, с която вдовицата така и не успяла да свикне. След като се прибрала в дома си, Чен цяла нощ мастурбирал пред прага на вдовицата, пред очите на цялото село, скимтейки тихо. Прибрал се едва след като селяните го заплашили с побой.

Преди няколко години обаче Чен започнал рязко да старее. Лицето му се сбръчкало и се пре-гърбил. През последната година даже не ходел всеки ден на работа.

Това вероятно е страничен ефект от хибридизацията, коментира д-р Голубев. Нали сте чували какво се случи с овцата Доли, тя също остаря преждевремено. Макар че в случая не става дума за клонинг, експериментаторите по някакъв начин са въздействали върху спермата на донора с помоща на генното инжинерство, което е довело до преждевременното стареене.

В обятията на горилата

Там, където се е намирала секретната лаборатория в Сием Риап, днес се намира обикновена болница. Никой от персонала не знае нищо за предишните обитатели. С големи опити успяхме да открием жертвата Чхбар Аму. Тя така и не се е оправила от зверствата в полпотовските лагери и в момента е в психиатрична клиника на Червения кръст в Пномпен. От време на време пише писма до властите с искане да открият сина и, но отговори не получава.

Когато влязохме в болничната стая, Чхбар се изправи и със светнали очи ни попита:
- Вие сте открили сина ми?
Ние се чудехме дали да й кажем за смъртта на Чен Лек, но все пак решихме, че има право да знае истината, и й показахме снимките. Тя се разплака и сподели, че винаги е знаела, че той не се чувства добре без нея. През сълзи тя заяви, че няма значение кой е бил бащата, това е било нейното дете.

За своето пребиваване в полпотовските лаборатории Чхбар говори неохотно, трудно й е да си спомня мъченията. По нейни думи горилите и орангутаните ги инжектирали с някакви специални ваксини, от които те ужасно се възбуждали и можели да мастурбират с часове. Служителите събличали жените, мажели половите им органи със секрет, отделян от женските маймуни, и ги пускали в клетките на мъжкарите. Съпротивлението било забранено, а и опасно, тъй като от възбуда мъжкарите можели да наранят жените, ако се дърпали. На една нещастница разгонен орангутан й строшил гръдния кош.

Маймуните така вонели, че жените едва се сдържали да не повръщат. Но най-страшен бил огромният и твърд като кол пенис на самците, който буквално разкъсвал вътрешностите на жените. Понякога мъжкарите насилвали жените по няколко пъти, а когато ги изнасяли от клетките, по краката им се стичала кръв. Практикувало се също така изкуствено осеменяване със сперма от шимпанзе. Опитвали и осеменяването на женски маймуни с човешки хормони. А е имало и мъже, които ги карали да се съвкупяват с маймуни. На някои даже това им харесвало. Те се радвали, че помагат на Камбоджа в развитието на науката...

Видео: Намериха хибрид между човек и маймуна в Китай!

http://opozicia.com/nameriha-hibrid-mezhdu-chovek-i-majmuna-v-kitaj/

Съставено от източници:
http://frognews.bg/news_25831/Seks_s_maimuna_Praktikuvat_go_otdavna/
http://www.blitz.bg/article/1870
http://www.chudesa.net/p1625/

Това вероятно ще намери място и в блога