Хулия Пастрана - "жената маймуна"

Хулия (Юлия) Пастрана - "жената маймуна"



Наричали са я "косматата жена" и са я смятали за хибрид между човек и маймуна. Цял живот съпругът обикаля света с нея и я показва в цирка и по панаири като прищявка на природата.

Тя умира през 1860 г., но с тленните останки не е извършен никакъв християнски ритуал. Вместо да я погребат, я превръщат в мумия, за да продължат да я показват в цирка. Едва наскоро, цели 153 години след смъртта, Хулия Пастрана получи достойно погребение и вече почива в мир в родния си град в Мексико, съобщи Ройтерс.

Смятана за най-грозната жена в света, Хулия е родена с две много редки генетични заболявания, които по онова време са непознати за медицината. Едното е генерализирана хипертрихозна ланугиноза и на него се дължи обилното окосмяване на лицето. Другото е гингивална хиперплазия, от което устните и венците се подуват, а долната челюст изпъква силно. Заради болестните изменения са я наричали "жената маймуна" и "жената мечка". Един афиш в Ню Йорк през 1854 г. я представя като "връзката между човека и орангутана".

През 1850 г., едва 16-годишна, Пастрана е продадена на Тиъдър Лент, американски импресарио. По-късно той става и неин съпруг с цел да я държи под контрол и да прибира парите, които тя изкарва, пише в. "Ню Йорк таймс". Тя се влюбва в него до полуда, а той я учи да пее и да танцува, за да забавлява публиката в цирка и тълпата по съборите при турнетата им в Америка и Европа.

Пастрана умира след раждането на сина им през 1860 г. в Москва. Детето наследява болестите на майка си и също умира. Но овдовелият Лент е неудържим в преследването на циркаджийска слава. Той поръчва телата на майката и детето да бъдат балсамирани и продължава да ги разнася по света и да ги показва срещу заплащане.

От края на ХIХ в. двете мумии минават от ръка на ръка и детската вече е непоправимо повредена. В крайна сметка двете балсамирани тела попадат в склад на университета в Осло, където престояват чак до наши дни.

Американската художничка от мексикански произход Лаура Барбата води почти 10-годишна борба, за да издейства тялото на Пастрана да бъде върнато в Мексико и да бъде погребано. Усилията се увенчават с успех чак когато губернаторът на щата Синалоа Марио Лопес се присъединява към каузата.

Тялото на Пастрана е репатрирано от Норвегия и на 12 февруари 2013 г. в родния град Синалоа де Лейва е отслужена меса. Под звуците на траурна музика белият ковчег, украсен с бели рози, символизиращи мъченичество, е положен в местното гробище. На церемонията се събра цялото население на градчето в Северно Мексико.

"Представете си човешката жестокост и агресия към Хулия и как тя ги е понасяла. Това е една наистина потресаваща история", каза губернаторът Лопес. "Когато узнах за жената от Синалоа, си казах, че няма да я оставя заключена в някакъв склад."

"Месата беше покъртителна. Много се трогнах. През всичките години на кампанията за връщане на тялото не съм предполагала, че ще се развълнувам толкова", каза Лаура Барбата.

Тя започва кампанията през 2003 г., когато нейната сестра Катлийн поставя в Тексас пиесата на Шон Прендергаст "Истинска история за трагичния живот и триумфалната смърт на Хулия Пастрана, най-грозната жена в света".

Дебютът на пиесата обаче е в Лондон през 1998 г., където тя се играе почти изцяло на тъмно. Според драматурга това не е случайно. "Пастрана е имала ужасяваща външност, но гласът е бил прекрасен. Затова публиката бе оставена да си създаде представа за нея, без да я гледа, само със средствата на въображението", каза драматургът.

Пастрана освен това е героиня и на няколко филма, сред които "Жената маймуна" от 1964 г., на рок парче и на комикс. Лаура Барбата, която е отраснала в Синалоа, изработва костюмите за постановката на сестра си. Тя казва, че е била потресена от историята на Пастрана.

"Дадох си сметка, че тя има право да възвърне своето достойнство, мястото си в историята и в паметта на човечеството. Исках да помогна да не изглежда повече само като жертва, а да погледнем на живота в цялата му сложност и пълнота."

Един мексикански митничар откупил Пастрана от семейството през 1954 г. Макар че робството е отменено 33 години по-рано, в Мексико цирковите изпълнители са били продавани като роби. Така момичето попада в пътуващата изложба с грешки на природата и обикаля с нея САЩ и Канада.

В Ню Йорк то е откупено от импресариото Тиъдър Лент, който става и мениджър на Пастрана.
"Тя е била влюбена в Лент", казва д-р Йън Бондсън от университета в Кардиф. Той е автор на книгата "Медицински куриози", в която има отделна глава за Пастрана. "Лент се жени за нея, за да я контролира и да сложи ръка на твърде значителните постъпления от показването ."

Двамата пътуват из цяла Европа и някои вестници описват Пастрана с изрази като "крайно отблъскаваща", "уродлива" и "маймунячка". Други обаче смятат външността за маска, прикриваща нейните качества. Британският учен Франсис Бъкуалд пише за Пастрана книга през 1868 г., в която изтъква, че тя "пее като славей, има необикновен усет към музиката и танца и говори свободно три езика".

"Тя е и много милостива и дарява голяма част от приходите си на приюти", добавя Бъкуалд.
През 1859 г. Пастрана забременява по време на турне. Ражда на следващата година в Москва, но синът наследява хипертрихозата и след няколко часа умира. При родилката също има усложнения и тя умира на петия ден след раждането.

Само месец по-късно Лент предприема турне с две мумии - на майката и на бебето. Те са умело балсамирани от руски специалисти, които по-късно правят чудеса и с тялото на Ленин.
След време Лент открива друга космата жена в Германия и се жени за нея, обявявайки я за сестра на Хулия. Тя се включва в трупата под името Зенора Пастрана и танцува в цирка край балсамираните тела.

Мумията на Пастрана продължава да бъде излагана на показ по цял свят и след смъртта на Лент. Последният притежател е норвежец, уредник на увеселителен парк, където тя е показвана през 70-те г. на ХХ век. През 1976 г. крадци проникват в склада му и отнасят двете балсамирани тела на майката и сина.

При разследването на кражбата норвежката полиция намира мумията на Пастрана в кофа за боклук с една откъсната ръка. Детската мумия също е намерена, но непоправимо увредена. Находките са предадени в Института за съдебна медицина в Осло и са поставени в хладилна камера. По-късно ги местят в помещение с климатик и уреди за контрол на влажността, където се съхраняват анатомични проби от човешки тела.

В крайна сметка балсамираната Пастрана попада в мазето на института, където е неговата колекция от човешки останки.
"Ставайки част от колекция, Пастрана губи и последния остатък от човешкото си достойнство", казва Барбата. През 2005 г. тя живее в Осло и подготвя петиция до властите за репатриране на тялото на Пастрана в Мексико.

"Това стана моя мечта - да я върна в родната земя", казва художничката. "Но още от първите реакции в Норвегия разбрах, че ще ми бъде изключително трудно."
Барбата упорства и през септември 2005 г. публикува некролог на Пастрана в норвежки вестник и организира католическа меса в нейна памет. През 2008 г. Барбата изпраща документите по случая с Пастрана на Норвежката комисия за издирване и разпознаване на човешки останки.

През юни 2012 г. се получава отговор от комисията. Управителният съвет пише, че "според нас е изключено волята на Пастрана да е била нейното тяло да бъде зачислено като екземпляр в колекция с човешки останки".

От своя страна шефът на Медицинския институт Ян Бяли пише по скайп на Барбата, че неговият университет е отворен за идеята тленните останки на Пастрана да бъдат върнати, "но ние не сме в състояние да ги изпратим просто ей така на някого, който ги е поискал".

До пробив се стига едва когато губернаторът на Синалоа Марио Лопес Валдес се присъединява към каузата на Барбата и отправя искане останките да бъдат репатрирани "от уважение към човешкото достойнство и в името на справедливостта". Посланикът на Мексико в Норвегия, Исландия и Дания Марта Барсена Коки се ангажира да получи тялото от университета.

"За нас е ясно, че приживе Хулия Пастрана е страдала неимоверно много и че дълги години към нейното тяло не е проявявано никакво уважение", пише посланичката.
Миналия август институтът дава съгласие да се започне процедура за предаване на тялото под мексиканска юрисдикция. На 7 февруари 2013 г.

Барбата се явява в института в Осло и потвърждава самоличността на Хулия Пастрана, преди ковчегът да бъде запечатан. Придружава я антропологът от Оксфордския университет Никълъс Маркес-Грант. Двамата забелязват, че по краката на Пастрана все още си стоят
болтовете и телта, с които тялото е било държано изправено. Те са отстранени и ги поставят на дъното на ковчега. "Но ръцете бяха в перфектно състояние", каза Барбата.

Преди погребението в Синалоа де Лейва Пастрана за кратко стана знаменитост и за мексиканската преса. Директорката на културния институт в Синалоа Мария Луиза Миранда Монреал заявява на пресконференция, че погребението отбелязва края на "един цял век експлоатация".

Губернаторът Валдес пък разкритикува печата, че постоянно описва нарковойните в щата, а пък сега се е заел с Пастрана и така плаши туристите и ги прогонва от Синалоа. За Барбата погребението е донесло утеха. "Нейната история винаги е имала нещастен финал. Но голямата разлика сега е, че финалът е достоен", каза тя.

Източник: http://m.24chasa.bg/Article/c/1900418