Българските серийни убийци
Страница 1 от 1
Българските серийни убийци
by Атина Сря 13 Май 2015, 22:25
В България серийните убийци се броят на пръсти, въпреки това сме "дали своя принос" в историята на зловещото явление.
Сократ Киршвенг: Първият български сериен убиец
Той е 55-годишен, нисък на ръст, с лек недъг в едното рамо. От външния му вид струи благост и смирение, тъмните му очи са плахи, притеснителни и често избягват чуждия поглед. В цялостната осанка на Сократ Алберт Киршвенг няма и следа от която и да е типична за един злодей характеристика. По професия Сократ е майстор дърводелец. През 1908г. сключва брак с Еленка и двамата живеят в Самоков. Раждат им се две деца – Александър и Райна. След малко повече от година Киршвенг оставя жена си и децата и отива да живее в София. Там се запознава с Вангелия Юрданова и заживява незаконно с нея. Тя има спестени пари, с които построява малка къща в Модерното предградие зад Захарна фабрика. Сократ и Вангелия се събират през 1920г., но нито Вангелия знае, че той има законна съпруга и две деца, нито Еленка знае за връзката на Сократ в столицата.
През 1917г. Киршвенг е назначен за надзирател в 10-а местна военна болница в София. Там се запознава с една от прислужничките – Тинка Николова и се влюбва в нея. Младата жена, праведна и набожно благопристойна, не откликва на чувствата му, защото знаела за „брака“ му с Вангелия. Това ново любовно увлечение на похотливия Сократ го кара да сътвори хитър план за премахването на столичната си изгора. Веднъж създаден, находчивият кроеж трябва само да бъде изпълнен.
Една вечер Киршвенг се връща вкъщи замислен. На въпроса какво му е отвръща, че е злоупотребил с крупна сума пари в болницата и че далаверата му ще бъде разкрита скоро. Влюбената Вангелия веднага му предлага да избягат заедно зад граница, вместо да се стигне до ходене в затвора. На такъв идеален развой Сократ не се е и надявал. Окуражен и още по-ентусиазиран от думите на жената, той й излага своя план, а наивницата съвестно се съгласява. Най-напред тя написва две писма – до Сократ и до майка си. В тях Вангелия съобщава, че е задигнала 15 000 лева от любовника си и че е избягала в Сърбия. От своя страна Киршвенг трябва да покаже тези писания на властите и да я обвини, че го е ограбила. През това време Вангелия наистина трябва да отиде в Сърбия, където да чака Сократ.
„Ще дойда при теб, ще се заселим в Далмация и ще живеем щастливо“ – обещава убиецът, а за парите, които е отмъкнал от болницата, споделя, че са закопани в Малинов дол и трябва да ги откопаят преди заминаването на Вангелия. През нощта на 12 юли 1919г., двамата взимат мотика и лопата и тръгват да търсят парите на посоченото място. Обяснявайки, че е много изморен от работата си в болницата през деня, убиецът кара Вангелия да копае. Тя трескаво рови земята в продължение на един час, очаквайки да удари всеки миг в котлето, в което е съкровището. Вангелия не подозира, че копае собствения си гроб.
Когато Киршвенг преценява, че дупката е достатъчно дълбока, за да побере едричкото тяло на Вангелия, изважда спокойно револвера си и я застрелва в главата. Жената потъва в самоизровения гроба, а Сократ взима лопатата и покрива трупа с пръст.
Сократ Киршвенг
На следващия ден „вдовецът“ се появява в болницата със зачервени от плач очи. Оплаква се на новата си любов Тинка, показва й писмата, написани по-рано от Вангелия по негово искане. Няколко дни още Сократ се движи из болницата като привидение, с вид на съкрушен от скръб и все повтаря „Вангелия избяга с един любовник“. С тази хитра маневра той успява да спечели любовта на Тинка и когато след десетина дни й предлага да се сгодят, тя се съгласява. Порядъчността на новата изгора на Сократ не й позволява да заживее с него, без да са женени. Киршвенг признава, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е скъсал окончателно. „Но – убеждава той Тинка – Бог е един навсякъде и ние ще узаконим нашата връзка при турския мюфтия“.
Любимата е склонена и софийският мюфтия венчава Сократ и Тинка, които преди това приемат мохамеданската вяра и имената Шакир и Айше.
Въпреки това мисълта за законната съпруга Еленка и двете деца в Самоков не дава мира на младоженеца Шакир. През 1919г. той сътворява нов план.
Този път наема каруцаря Димитър Цветков да отидат до Самоков и да доведат жената и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево Сократ и жена му слизат от каруцата и тръгват направо по меджуселската пътека да се поразтъпчат, както Сократ обяснява на каруцаря. Колата продължава с децата по шосето. На мястото, където пътя се слива отново с пътеката, Сократ се появява, но сам. Еленка отишла при някакви роднини в близко село и щяла да дойде направо в София след ден-два обяснява съпругът. Не подозирайки нищо, каруцарят продължава към града. Няколко дни по-късно тялото на Еленка – съсечено с тесла, е открито от местни селяни. Хитрият Киршвенг и този път намира изход – набеждава каруцаря за убийството и го вкарва в затвора.
Скоро и третата възлюбена омръзва на мохамеданина Сократ. За да се отърве от нея, той я завежда на разходка по Горнобански път и там започва да я души. Минаващи хора чуват писъците на Тинка, извикват полицията и залавят убиеца.
Води се дело и Сократ е осъден на смърт. Впоследствие присъдата е смекчена заради двете деца – Райна и Александър, които разчитат само на финансовата помощ на кръвожадния си баща.
Киршвенг слиза от камионетката пред съда
Сократ Киршвенг прекарва седемнадесет години зад решетките. Едва излязъл на свобода и жаждата му за кръв отново се събужда.
През януари 1937г. той се отбива на улица „Струга“ 40 в бакалницата на леля си Евтимия, под предлог че носи взетите назаем два лева. Лелята взема парите, а когато се обръща да даде от стъкленицата на рафта няколко малинови бонбона за внучето на Сократ, той стоварва върху нея грижливо наточена брадва. След това се промъква в другата стаичка, където дреме до печката 85-годишният мъж на Евтимия Иван Здравков. Сократ съсича и него. След това претършува бакалницата за пари, но не намира. Ядосан, Сократ взима златния часовник на убития Иван. После написва бележка, че бакалницата няма да работи 10 дни, закача я на вратата и си тръгва.
За късмет, на следващия ден в магазина идва постоянна клиентка. Усъмнена, че старците са решили да заминат, тя алармира полицията. Двата трупа са намерени. Намерени са и двата молива, с които убицът е писал, както и шивашки метър.
По тях има отпечатъци. По-късно те ще се окажат на Сократ. Полицията стига до него по друг начин. В участъка идва златар, който е платил 50 лева за джобен часовник, „явно откраднат“. Часовникът е разпознат като притежание на убития Иван Здравков. Продавачът също е идентифициран – Сократ Алберт Киршвенг. Отпечатъците също са негови. Обвиняемият е задържан. Отначало в показанията си Сократ твърди, че в злодеянието на ул. „Струга“ участва и синът му Александър, и братовчед му Киров. За да му повярват в съда, той разказва за лошите отношения между Киров и убитата леля Евтимия за имот. Този път съдът не вярва на измислиците му. На следващият ден Киршвенг прави пълни самопризнания.
На 23 февруари 1937г. съдът осъжда Сократ Киршвенг на смърт чрез обесване и на лишаване от всички права завинаги. Присъдата е изпълнена.
Източник:
http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/istoritcheski-ubiytsi/sokrat-kirshveng-parviyat-balgarski-serien-ubiets/
Сократ Киршвенг: Първият български сериен убиец
Той е 55-годишен, нисък на ръст, с лек недъг в едното рамо. От външния му вид струи благост и смирение, тъмните му очи са плахи, притеснителни и често избягват чуждия поглед. В цялостната осанка на Сократ Алберт Киршвенг няма и следа от която и да е типична за един злодей характеристика. По професия Сократ е майстор дърводелец. През 1908г. сключва брак с Еленка и двамата живеят в Самоков. Раждат им се две деца – Александър и Райна. След малко повече от година Киршвенг оставя жена си и децата и отива да живее в София. Там се запознава с Вангелия Юрданова и заживява незаконно с нея. Тя има спестени пари, с които построява малка къща в Модерното предградие зад Захарна фабрика. Сократ и Вангелия се събират през 1920г., но нито Вангелия знае, че той има законна съпруга и две деца, нито Еленка знае за връзката на Сократ в столицата.
През 1917г. Киршвенг е назначен за надзирател в 10-а местна военна болница в София. Там се запознава с една от прислужничките – Тинка Николова и се влюбва в нея. Младата жена, праведна и набожно благопристойна, не откликва на чувствата му, защото знаела за „брака“ му с Вангелия. Това ново любовно увлечение на похотливия Сократ го кара да сътвори хитър план за премахването на столичната си изгора. Веднъж създаден, находчивият кроеж трябва само да бъде изпълнен.
Една вечер Киршвенг се връща вкъщи замислен. На въпроса какво му е отвръща, че е злоупотребил с крупна сума пари в болницата и че далаверата му ще бъде разкрита скоро. Влюбената Вангелия веднага му предлага да избягат заедно зад граница, вместо да се стигне до ходене в затвора. На такъв идеален развой Сократ не се е и надявал. Окуражен и още по-ентусиазиран от думите на жената, той й излага своя план, а наивницата съвестно се съгласява. Най-напред тя написва две писма – до Сократ и до майка си. В тях Вангелия съобщава, че е задигнала 15 000 лева от любовника си и че е избягала в Сърбия. От своя страна Киршвенг трябва да покаже тези писания на властите и да я обвини, че го е ограбила. През това време Вангелия наистина трябва да отиде в Сърбия, където да чака Сократ.
„Ще дойда при теб, ще се заселим в Далмация и ще живеем щастливо“ – обещава убиецът, а за парите, които е отмъкнал от болницата, споделя, че са закопани в Малинов дол и трябва да ги откопаят преди заминаването на Вангелия. През нощта на 12 юли 1919г., двамата взимат мотика и лопата и тръгват да търсят парите на посоченото място. Обяснявайки, че е много изморен от работата си в болницата през деня, убиецът кара Вангелия да копае. Тя трескаво рови земята в продължение на един час, очаквайки да удари всеки миг в котлето, в което е съкровището. Вангелия не подозира, че копае собствения си гроб.
Когато Киршвенг преценява, че дупката е достатъчно дълбока, за да побере едричкото тяло на Вангелия, изважда спокойно револвера си и я застрелва в главата. Жената потъва в самоизровения гроба, а Сократ взима лопатата и покрива трупа с пръст.
Сократ Киршвенг
На следващия ден „вдовецът“ се появява в болницата със зачервени от плач очи. Оплаква се на новата си любов Тинка, показва й писмата, написани по-рано от Вангелия по негово искане. Няколко дни още Сократ се движи из болницата като привидение, с вид на съкрушен от скръб и все повтаря „Вангелия избяга с един любовник“. С тази хитра маневра той успява да спечели любовта на Тинка и когато след десетина дни й предлага да се сгодят, тя се съгласява. Порядъчността на новата изгора на Сократ не й позволява да заживее с него, без да са женени. Киршвенг признава, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е скъсал окончателно. „Но – убеждава той Тинка – Бог е един навсякъде и ние ще узаконим нашата връзка при турския мюфтия“.
Любимата е склонена и софийският мюфтия венчава Сократ и Тинка, които преди това приемат мохамеданската вяра и имената Шакир и Айше.
Въпреки това мисълта за законната съпруга Еленка и двете деца в Самоков не дава мира на младоженеца Шакир. През 1919г. той сътворява нов план.
Този път наема каруцаря Димитър Цветков да отидат до Самоков и да доведат жената и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево Сократ и жена му слизат от каруцата и тръгват направо по меджуселската пътека да се поразтъпчат, както Сократ обяснява на каруцаря. Колата продължава с децата по шосето. На мястото, където пътя се слива отново с пътеката, Сократ се появява, но сам. Еленка отишла при някакви роднини в близко село и щяла да дойде направо в София след ден-два обяснява съпругът. Не подозирайки нищо, каруцарят продължава към града. Няколко дни по-късно тялото на Еленка – съсечено с тесла, е открито от местни селяни. Хитрият Киршвенг и този път намира изход – набеждава каруцаря за убийството и го вкарва в затвора.
Скоро и третата възлюбена омръзва на мохамеданина Сократ. За да се отърве от нея, той я завежда на разходка по Горнобански път и там започва да я души. Минаващи хора чуват писъците на Тинка, извикват полицията и залавят убиеца.
Води се дело и Сократ е осъден на смърт. Впоследствие присъдата е смекчена заради двете деца – Райна и Александър, които разчитат само на финансовата помощ на кръвожадния си баща.
Киршвенг слиза от камионетката пред съда
Сократ Киршвенг прекарва седемнадесет години зад решетките. Едва излязъл на свобода и жаждата му за кръв отново се събужда.
През януари 1937г. той се отбива на улица „Струга“ 40 в бакалницата на леля си Евтимия, под предлог че носи взетите назаем два лева. Лелята взема парите, а когато се обръща да даде от стъкленицата на рафта няколко малинови бонбона за внучето на Сократ, той стоварва върху нея грижливо наточена брадва. След това се промъква в другата стаичка, където дреме до печката 85-годишният мъж на Евтимия Иван Здравков. Сократ съсича и него. След това претършува бакалницата за пари, но не намира. Ядосан, Сократ взима златния часовник на убития Иван. После написва бележка, че бакалницата няма да работи 10 дни, закача я на вратата и си тръгва.
За късмет, на следващия ден в магазина идва постоянна клиентка. Усъмнена, че старците са решили да заминат, тя алармира полицията. Двата трупа са намерени. Намерени са и двата молива, с които убицът е писал, както и шивашки метър.
По тях има отпечатъци. По-късно те ще се окажат на Сократ. Полицията стига до него по друг начин. В участъка идва златар, който е платил 50 лева за джобен часовник, „явно откраднат“. Часовникът е разпознат като притежание на убития Иван Здравков. Продавачът също е идентифициран – Сократ Алберт Киршвенг. Отпечатъците също са негови. Обвиняемият е задържан. Отначало в показанията си Сократ твърди, че в злодеянието на ул. „Струга“ участва и синът му Александър, и братовчед му Киров. За да му повярват в съда, той разказва за лошите отношения между Киров и убитата леля Евтимия за имот. Този път съдът не вярва на измислиците му. На следващият ден Киршвенг прави пълни самопризнания.
На 23 февруари 1937г. съдът осъжда Сократ Киршвенг на смърт чрез обесване и на лишаване от всички права завинаги. Присъдата е изпълнена.
Източник:
http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/istoritcheski-ubiytsi/sokrat-kirshveng-parviyat-balgarski-serien-ubiets/
Атина- Палада
- Posts : 93
Join date : 10.04.2015
Location : София
Re: Българските серийни убийци
by Атина Сря 13 Май 2015, 22:28
Жоро Павето
Тайнствен нападател на жени хвърля в смут София през далечната 1968 г. До една от пострадалите милицията намерила увито в носна кърпа улично паве, откъдето се родил и прякорът му. Характерно за всички нападения било, че мъжът се промъквал тихо зад жените и ги удрял в тила. Докато били зашеметени, той ги разсъбличал, блудствал с тях, но не ги изнасилвал. Сексуалният маниак посегнал на 6 жени, като една от тях – 69-годишна пенсионерка, починала по-късно в болница.
Първата нападната жена в 41-годишна столичанка, която милицията открива полугола в близост до дома й. След този случай има и още няколко. Тогава милицията опитва да примами перверзника, като няколко милиционерки се разхождат привидно сами по улиците на София, но тактиката се оказва неуспешна.
Няколко психиатри изготвили психопрофил на нападателя. Според него Павето бил млад садист, най-вероятно с поне една регистрация като сексуален насилник. Но униформените не го открили в регистрите на насилниците.
Цялата столична милиция тръгнала по петите на Жоро Павето, но не успяла да го залови в действие. Случайността обаче помогнала на 6 ноември 1968 г. Късно вечерта възрастна жена се приготвяла да ляга, но изведнъж чула шум под прозорците. А там имало купчина дърва, която се срутила под краката на Жоро Павето, който жадно наблюдавал събличащата се жена. Тя се разпищяла, зет й и техен съсед, милиционер, подгонили воайора. Беглецът успял да се добере до общежитието за глухонеми на ул. „Козлодуй”, но бил открит и отведен във Второ районно управление.
Там установили, че се казва Милчо Кирилов Миланов и е на 20 г. Глухоням е и работи като мебелист в предприятието за хора с увреден слух „Тих труд” на бул. „Асен Йорданов”. Разболял се от менингит на 6-месечна възраст и загубил говора и слуха си, но родителите му разбрали това едва когато станал на 2 г. На 7-годишна възраст го записали в специализирано училище в София, където учил само до 7-и клас.
При претърсването на общежитието, след като бил заловен да воайорства, милиционерите намерили под дюшека му италианско порносписание. Срещу него обаче нямало никакви доказателства, че е страховитият нападател на жени. Затова в килията му бил сложен агент на криминалната милиция, който владеел езика на глухонемите. Той се представил пред Милчо за изнасилвач и разговорите им се завъртели около секса. След време Миланов започнал да му разказва за „подвизите” си, но на разпит отрекъл всичко.
Тогава разследващите измислили друг номер – тъй като бил заклет левскар, а наближавало футболното дерби с ЦСКА, предложили му да си признае вината и ще му разрешат да гледа мача. Мъжът се съгласил, разказал за 5 нападения, дори участвал във възстановка на престъпленията. Признал, че мразел жените за това, че могат да чуват, а той е глухоням. Миланов нямал реални сексуални връзки и така задоволявал фантазиите си.
Полицейските кучета разпознали миризмата на Милчо по кърпата, в която било увито предполагаемото оръжие на престъплението – павето. Освен това била извършена и реконструкция на престъпленията, в която взел участие и самият Миланов. Властите платили на една доброволка десет лева, за да изиграе ролята на жертвите, а Милчо показвал нагледно как точно е извършил нападенията си. Всичко това било заснето от камерите на държавната телевизия.
След ареста му нападенията на жени престанали. Делото срещу него било през февруари 1969 г. Според заключението на психиатрите той е вменяем и на 19 февруари съдът го осъдил на 20 г. затвор при усилено строг режим, въпреки че общественото мнение настоявало за смъртно наказание. Според съобщение на БТА за присъдата той страда от олигофрения, психопатия и има данни за наличието на хидроцефалия. Тези увреждания станали причина за забавено умствено развитие и характерова незрялост, което е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления. Доказано било обаче, че той не е антисоциален тип, а човек, който трябва да се лекува.
Съобщението на БТА носело заглавието "Справедливо наказание" и звучало като оправдание, че Жоро Павето няма да бъде екзекутиран:
"Вчера приключи съдебният процес срещу Милчо Кирилов Миланов – извършителят на петте дръзки нападения срещу жени в столицата през миналата година. През време на процеса бяха изнесени данни от неколкократните медицински експертизи, които доказаха, че подсъдимият е глухоням, но той страда също от олигофрения, психопатия и пуерилизъм, има данни за наличието на хидроцефалия. Вследствие на тези увреждания у него се наблюдава твърде забавено умствено развитие и характерова незрелост. Всичко това сериозно е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления.
Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна личност като Милчо Миланов са изиграли и попадналите порнографски снимки от западни списания. Доказано е обаче, че той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро една личност, която трябва да се лекува."
В затвора Жоро Павето бил за образец с примерното си поведение. Издигнал се дори до бригадир в дърводелския цех. След близо 14 г. го помилвали, но му забранили да живее в София, както и да пътува сам. Той се върнал в родното си село Ракита и станал овчар. Бил длъжен да се подписва всеки ден в кметството в продължение на пет години – дали го е правил наистина е съмнително, защото по-големият му брат е кмет на селото.
Никой в Ракита не вярва, че Милчо е Жоро Павето – в селото го смятат за кротък, много добър човек, неспособен да убие дори муха. "Натопиха го, че изнасилвал жени, че убивал – всичко това беше измислица, невинен го вкараха в затвора" – разказва бай Васил от софийското село. Хората вярват, че той е станал удобна изкупителна жертва за милицията, тъй като е глухоням, наивен и лесен за сплашване. Единственото като че ли убедително доказателство за вината му е, че след залавянето му нападенията престават. Днес той едва ли щеше да бъде осъден въз основа на признанията си, направени без присъствието на адвокат. В най-лошия случай щеше да бъде признат за невменяем.
Освен това той е осъден за пет нападения, а в действителност покушенията с павета са шест на брой.
"Има и още нещо съществено, което тогавашната полиция не разгласи, а потули случая. Една от жертвите, успяла да се отърве от Жоро Павето, разказва, че нападателят й казал: "Да мълчиш! Не викай или си мъртва!" – разказва бивш главен редактор на един от най-влиятелните вестници по онова време. – "Това доказва, че българският Джак Изкормвача не е бил ням, нито глух. Това автоматично оневиняваше Милчо, но от полицията не взеха под внимание показанията на жертвата."
Последователи
Жоро Павето не може да се оплаче от забрава или от липса на последователи. Няколко години по-късно, в началото на 70-те, се появява друг сериен нападател на жени, когото наричат Жоро Павето Втори. Той е далеч по-опасен – извършва десет изнасилвания и едно двойно убийство през 1973 г. През 1975 г. залавят престъпника – 25-годишният Георги Йорданов. Той признал, че бил влюбен в някаква туркиня, която не отвърнала на чувствата му, и затова започнал да напада непознати жени. Така си отмъщавал за несподелената любов. Винаги изнасилвал след употреба на алкохол. Осъждат го на смърт и го разстрелват. Историята разказва и за Жоро Кибрита, който подпалвал сватбени магазини; Жоро Шилото, който ръгал в краката жени по трамвайните спирки; а Жоро Газта „забравял“ шишенца сълзотворен газ под седалките в кината.
Истината е, че всеки по-голям град в България си има свой Жоро Павето. Един 18-годишен младеж от Сливен например се пробвал да копира „подвизите“ на легендарния софийски престъпник, като за една година нападнал и изнасилил десет жени. След залавянето си признал за още десет жертви.
Многократно осъжданият перничанин К. Ч. също е претендент за титлата Жоро Павето. Всеки път, когато излизал от затвора, той нападал в тъмното жени и ги изнасилвал. Залавяли го, прибирали го зад решетките, където полежавал известно време и щом го пуснели, престъпленията се повтаряли отново…
Преди няколко години и Габрово се сдоби с Жоро Павето в лицето на 22-годишния К. И. На пръв поглед той е миловидно и добро момче, но на съвестта му лежат десетки жертви. Маниакът ги издебвал в гръб и ги повалял на земята с каратистки удар, тъй като тренирал бойни изкуства. Опитвал се да блудства с тях и накрая ги ограбвал.
Градът на тепетата също може да се похвали с последовател на прочутия изнасилвач. Двадесет и шестгодишният пловдивчанин Славейко Шишков получи рекордните 63 години лишаване от свобода за нападенията си над млади жени. Той бе наречен Жоро Павето, защото нападал и удрял жертвите си в гръб.
Последният столичен имитатор на Жоро Павето е Исмаил Шариф. Той нападал сексапилни момичета край Търговския техникум в столичния квартал „Иван Вазов“. Перверзникът душил жертвите си, докато ги изнасилвал, за да получи по-голяма наслада от акта. Бруталният сексманиак от кърджалийското с. Старово бе заловен едва през 1998 г., и то след шест поредни престъпления. В следствието Шариф призна, че през деня избирал жертвите си по златните накити, а по тъмно подбирал по-сексапилните фигури. Винаги нападал жените в гръб и веднага започвал да ги души. Удоволствието за него било не от акта, а от стоновете на жертвите. Насилникът получи 13 и половина години затвор, но не се знае кога ще излезе.
Повече от 40 години след престъпленията му, лошата слава на мистериозния Жоро Павето остава. Въпреки че много хора се съмняват, че именно 25-годишният Милчо Миланов е дебнещият в тъмнината маниак, факт е, че след неговия арест, както и този на Георги Йорданов, нощна София си отдъхва от един от най-големите си кошмари – кървавите рейдове на емблематичния Жоро Павето.
Цялата истина за Жоро Павето все още е загадка, дори се счита, че някои изнасилвания с по-късна дата са също негово дело.
Съставено от източници:
http://www.monitor.bg/article?id=337262
http://www.crimes.bg/личности/1107-соц-кошмарът-на-софия-жоро-павето.html
http://novinar.bg/news/38-balgarskite-serijni-ubijtci-chast-2_NDA3Mzs2.html
http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/legendarniyat-sofiyski-iznasilvach-zhoro-paveto/
Тайнствен нападател на жени хвърля в смут София през далечната 1968 г. До една от пострадалите милицията намерила увито в носна кърпа улично паве, откъдето се родил и прякорът му. Характерно за всички нападения било, че мъжът се промъквал тихо зад жените и ги удрял в тила. Докато били зашеметени, той ги разсъбличал, блудствал с тях, но не ги изнасилвал. Сексуалният маниак посегнал на 6 жени, като една от тях – 69-годишна пенсионерка, починала по-късно в болница.
Първата нападната жена в 41-годишна столичанка, която милицията открива полугола в близост до дома й. След този случай има и още няколко. Тогава милицията опитва да примами перверзника, като няколко милиционерки се разхождат привидно сами по улиците на София, но тактиката се оказва неуспешна.
Няколко психиатри изготвили психопрофил на нападателя. Според него Павето бил млад садист, най-вероятно с поне една регистрация като сексуален насилник. Но униформените не го открили в регистрите на насилниците.
Цялата столична милиция тръгнала по петите на Жоро Павето, но не успяла да го залови в действие. Случайността обаче помогнала на 6 ноември 1968 г. Късно вечерта възрастна жена се приготвяла да ляга, но изведнъж чула шум под прозорците. А там имало купчина дърва, която се срутила под краката на Жоро Павето, който жадно наблюдавал събличащата се жена. Тя се разпищяла, зет й и техен съсед, милиционер, подгонили воайора. Беглецът успял да се добере до общежитието за глухонеми на ул. „Козлодуй”, но бил открит и отведен във Второ районно управление.
Там установили, че се казва Милчо Кирилов Миланов и е на 20 г. Глухоням е и работи като мебелист в предприятието за хора с увреден слух „Тих труд” на бул. „Асен Йорданов”. Разболял се от менингит на 6-месечна възраст и загубил говора и слуха си, но родителите му разбрали това едва когато станал на 2 г. На 7-годишна възраст го записали в специализирано училище в София, където учил само до 7-и клас.
При претърсването на общежитието, след като бил заловен да воайорства, милиционерите намерили под дюшека му италианско порносписание. Срещу него обаче нямало никакви доказателства, че е страховитият нападател на жени. Затова в килията му бил сложен агент на криминалната милиция, който владеел езика на глухонемите. Той се представил пред Милчо за изнасилвач и разговорите им се завъртели около секса. След време Миланов започнал да му разказва за „подвизите” си, но на разпит отрекъл всичко.
Тогава разследващите измислили друг номер – тъй като бил заклет левскар, а наближавало футболното дерби с ЦСКА, предложили му да си признае вината и ще му разрешат да гледа мача. Мъжът се съгласил, разказал за 5 нападения, дори участвал във възстановка на престъпленията. Признал, че мразел жените за това, че могат да чуват, а той е глухоням. Миланов нямал реални сексуални връзки и така задоволявал фантазиите си.
Полицейските кучета разпознали миризмата на Милчо по кърпата, в която било увито предполагаемото оръжие на престъплението – павето. Освен това била извършена и реконструкция на престъпленията, в която взел участие и самият Миланов. Властите платили на една доброволка десет лева, за да изиграе ролята на жертвите, а Милчо показвал нагледно как точно е извършил нападенията си. Всичко това било заснето от камерите на държавната телевизия.
След ареста му нападенията на жени престанали. Делото срещу него било през февруари 1969 г. Според заключението на психиатрите той е вменяем и на 19 февруари съдът го осъдил на 20 г. затвор при усилено строг режим, въпреки че общественото мнение настоявало за смъртно наказание. Според съобщение на БТА за присъдата той страда от олигофрения, психопатия и има данни за наличието на хидроцефалия. Тези увреждания станали причина за забавено умствено развитие и характерова незрялост, което е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления. Доказано било обаче, че той не е антисоциален тип, а човек, който трябва да се лекува.
Съобщението на БТА носело заглавието "Справедливо наказание" и звучало като оправдание, че Жоро Павето няма да бъде екзекутиран:
"Вчера приключи съдебният процес срещу Милчо Кирилов Миланов – извършителят на петте дръзки нападения срещу жени в столицата през миналата година. През време на процеса бяха изнесени данни от неколкократните медицински експертизи, които доказаха, че подсъдимият е глухоням, но той страда също от олигофрения, психопатия и пуерилизъм, има данни за наличието на хидроцефалия. Вследствие на тези увреждания у него се наблюдава твърде забавено умствено развитие и характерова незрелост. Всичко това сериозно е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления.
Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна личност като Милчо Миланов са изиграли и попадналите порнографски снимки от западни списания. Доказано е обаче, че той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро една личност, която трябва да се лекува."
В затвора Жоро Павето бил за образец с примерното си поведение. Издигнал се дори до бригадир в дърводелския цех. След близо 14 г. го помилвали, но му забранили да живее в София, както и да пътува сам. Той се върнал в родното си село Ракита и станал овчар. Бил длъжен да се подписва всеки ден в кметството в продължение на пет години – дали го е правил наистина е съмнително, защото по-големият му брат е кмет на селото.
Никой в Ракита не вярва, че Милчо е Жоро Павето – в селото го смятат за кротък, много добър човек, неспособен да убие дори муха. "Натопиха го, че изнасилвал жени, че убивал – всичко това беше измислица, невинен го вкараха в затвора" – разказва бай Васил от софийското село. Хората вярват, че той е станал удобна изкупителна жертва за милицията, тъй като е глухоням, наивен и лесен за сплашване. Единственото като че ли убедително доказателство за вината му е, че след залавянето му нападенията престават. Днес той едва ли щеше да бъде осъден въз основа на признанията си, направени без присъствието на адвокат. В най-лошия случай щеше да бъде признат за невменяем.
Освен това той е осъден за пет нападения, а в действителност покушенията с павета са шест на брой.
"Има и още нещо съществено, което тогавашната полиция не разгласи, а потули случая. Една от жертвите, успяла да се отърве от Жоро Павето, разказва, че нападателят й казал: "Да мълчиш! Не викай или си мъртва!" – разказва бивш главен редактор на един от най-влиятелните вестници по онова време. – "Това доказва, че българският Джак Изкормвача не е бил ням, нито глух. Това автоматично оневиняваше Милчо, но от полицията не взеха под внимание показанията на жертвата."
Последователи
Жоро Павето не може да се оплаче от забрава или от липса на последователи. Няколко години по-късно, в началото на 70-те, се появява друг сериен нападател на жени, когото наричат Жоро Павето Втори. Той е далеч по-опасен – извършва десет изнасилвания и едно двойно убийство през 1973 г. През 1975 г. залавят престъпника – 25-годишният Георги Йорданов. Той признал, че бил влюбен в някаква туркиня, която не отвърнала на чувствата му, и затова започнал да напада непознати жени. Така си отмъщавал за несподелената любов. Винаги изнасилвал след употреба на алкохол. Осъждат го на смърт и го разстрелват. Историята разказва и за Жоро Кибрита, който подпалвал сватбени магазини; Жоро Шилото, който ръгал в краката жени по трамвайните спирки; а Жоро Газта „забравял“ шишенца сълзотворен газ под седалките в кината.
Истината е, че всеки по-голям град в България си има свой Жоро Павето. Един 18-годишен младеж от Сливен например се пробвал да копира „подвизите“ на легендарния софийски престъпник, като за една година нападнал и изнасилил десет жени. След залавянето си признал за още десет жертви.
Многократно осъжданият перничанин К. Ч. също е претендент за титлата Жоро Павето. Всеки път, когато излизал от затвора, той нападал в тъмното жени и ги изнасилвал. Залавяли го, прибирали го зад решетките, където полежавал известно време и щом го пуснели, престъпленията се повтаряли отново…
Преди няколко години и Габрово се сдоби с Жоро Павето в лицето на 22-годишния К. И. На пръв поглед той е миловидно и добро момче, но на съвестта му лежат десетки жертви. Маниакът ги издебвал в гръб и ги повалял на земята с каратистки удар, тъй като тренирал бойни изкуства. Опитвал се да блудства с тях и накрая ги ограбвал.
Градът на тепетата също може да се похвали с последовател на прочутия изнасилвач. Двадесет и шестгодишният пловдивчанин Славейко Шишков получи рекордните 63 години лишаване от свобода за нападенията си над млади жени. Той бе наречен Жоро Павето, защото нападал и удрял жертвите си в гръб.
Последният столичен имитатор на Жоро Павето е Исмаил Шариф. Той нападал сексапилни момичета край Търговския техникум в столичния квартал „Иван Вазов“. Перверзникът душил жертвите си, докато ги изнасилвал, за да получи по-голяма наслада от акта. Бруталният сексманиак от кърджалийското с. Старово бе заловен едва през 1998 г., и то след шест поредни престъпления. В следствието Шариф призна, че през деня избирал жертвите си по златните накити, а по тъмно подбирал по-сексапилните фигури. Винаги нападал жените в гръб и веднага започвал да ги души. Удоволствието за него било не от акта, а от стоновете на жертвите. Насилникът получи 13 и половина години затвор, но не се знае кога ще излезе.
Повече от 40 години след престъпленията му, лошата слава на мистериозния Жоро Павето остава. Въпреки че много хора се съмняват, че именно 25-годишният Милчо Миланов е дебнещият в тъмнината маниак, факт е, че след неговия арест, както и този на Георги Йорданов, нощна София си отдъхва от един от най-големите си кошмари – кървавите рейдове на емблематичния Жоро Павето.
Цялата истина за Жоро Павето все още е загадка, дори се счита, че някои изнасилвания с по-късна дата са също негово дело.
Съставено от източници:
http://www.monitor.bg/article?id=337262
http://www.crimes.bg/личности/1107-соц-кошмарът-на-софия-жоро-павето.html
http://novinar.bg/news/38-balgarskite-serijni-ubijtci-chast-2_NDA3Mzs2.html
http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/legendarniyat-sofiyski-iznasilvach-zhoro-paveto/
Последната промяна е направена от Атина на Сря 13 Май 2015, 23:18; мнението е било променяно общо 1 път
Атина- Палада
- Posts : 93
Join date : 10.04.2015
Location : София
Re: Българските серийни убийци
by Атина Сря 13 Май 2015, 22:32
Смъртоносният дует: Иван Серафимов Иванов– Сладкото и Людвиг Славов Толумов
В продължение на малко повече от два месеца – от 14 май до 19 юли 2000 г., криминалнопроявените Иван Серафимов Иванов– Сладкото и Людвиг Славов Толумов записват на сметката си пет убийства (петата жертва е именно Иван Иванов) и множество изнасилвания и грабежи.
Първите жертви на смъртоносния дует са младите влюбени Севгин Мюмюнов и Руждие Зекирия, нападнати край село Бяла (Пловдивско) на 13-и май 2000 г. 20-годишният Севгин е убит на място, докато неговата приятелка Руждие е изнасилена, но все пак оцелява.
18-годишната, тогава, Руждие Юсеинова от с. Православен е преживяла истински ад. На 13 май 2000 г. тя и годеникът й Севгин Мюмюн, на 20 г., тръгнали на дискотека в димитровградско село. Заредили опела си на бензиностанцията в с. Бяла река малко след полунощ и отбили край пътя, за да си приказват и да се целуват. Внезапно от тъмнината изскочили два силуета.
"Най-много ме изплаши това, че ни нападнаха без нито една дума", ще каже по-късно Руждие пред разследващите.
Толумов и Серафимов строшили стъклото на автомобила и измъкнали с ритници и шамари навън влюбените. Започнали да дърпат девойката, намеренията им били ясни. Севгин се опитал да я защити, но бил пребит, а след това умъртвен с два куршума в кръста и слепоочието. Людвиг и съучастникът му пребъркали дрехите на младежа и му взели златни пръстени, мобилен телефон и радиокасетофон. Трупа скрили в храстите. После качили изпадналата в шок Руждие в колата и я закарали край параклис, където се гаврили с нея. Наръгали я 8 пъти гърдите, корема и шията и я оставили да умре. Момичето обаче оцеляло по чудо. Ножът минал на милиметър от сънната артерия.
След като дошла в съзнание, девойката успяла да стигне пълзешком до шосето. Полицай от Първомай случайно забелязал полуживата Руждие край пътя и я закарал в болница. При огледа бил открит трупът на годеника . Момичето било поставено под охрана в лечебницата.
В следващите седмици Сладкото и Толумов продължават със своите престъпления – на 6 юни нападат пътниците на спрял микробус в прохода Троян-Кърнаре, като общата им плячка възлиза на над 8000 лв. плюс самия микробус. Пет дни по-късно пребиват таксиметрова шофьорка до хисарското село Беловица и й задигат оборота. На 17 юни нападат софийски „Мерцедес” на магистрала „Тракия”. Три седмици по-късно ограбват мъж и жена в спрял „Москвич” край хисарското село Михилци. Стреляли по автомобила и принудили водача да легне по очи на земята. Той обаче се изплъзнал и хукнал да търси помощ. Сладкото влязъл в колата, накарал жената вътре да се съблече и блудствал с нея.
Не след дълго следва нова ужасяваща вест. На 12 юли 2000 г. на Беклемето са застреляни немските туристи Кристиян Херлан и неговата 28-годишна приятелка Хайдрун Голомб от град Касел. Чужденците идват в България да разгледат забележителностите. Минават през Беклемето. Решават да слязат да се снимат за спомен до чешмичката. Иван дебне в храстите. Щом чува чужда реч, изскача. С пистолет първо екзекутира Кристиян, а после - Хайдрун. Трупа на жената качва в колата и оставя в канавка до село Павел баня. Кристиян захвърля в урвите на Беклемето. Според вякои версии Хайдрун първо е била изнасилена и после убита.
В средата на юли месец, обаче, между двамата партньори се ражда недоверие и Людвиг Толумов решава да убие своя съучастник, като по-късно обяснява на разследващите, че е било въпрос на време кой кого ще застреля пръв. Именно след убийството на Сладкото полицията най-накрая успява да стесни кръга от заподозрени и лесно се добира до Толумов. По време на разпитите той си признава и за още едно убийство, извършено през 1996 г. По този начин, след три жертви, които взима в съучастие с Иван Иванов и две, които са си изцяло негово дело, Людвиг Толумов изравнява „постижението” на Сократ Киршвенг от пет убийства.
Людвиг Толумов е хванат по негов портрет, нарисуван от Помощник оперативният работник Атанас Маринчешки в отдел "Тежки престъпления" на областната дирекция в Пловдив. Маринчешки няколко пъти ходил в болницата при Руждие, за да нарисува портретите на двамата убийци по нейно описание.
"Трудно се работеше с нея заради дълбоките душевни и физически травми, които бяха нанесени", добавя художникът.
Имал цяла картотека със снимки на престъпници, които показал. Накрая нападателите били пресъздадени съвсем точно.
При посещенията при момичето Маринчешки бил придружаван от един от най-добрите пловдивски криминалисти - Пламен Узунов, който сега оглавява областната дирекция. Той има голяма заслуга за разкриването на Людвиг Толумов и получава висока награда от тогавашното ръководство на МВР.
"Маринчешки много ни помогна с портретите на извършителите", признава Пламен Узунов.
Днес Маринчешки вече не работи в полицията, а е художник на свободна практика. Негови творби са притежание на частни колекционери в повече от 10 държави.
В момента Толумов излежава доживотна присъда за престъпленията си.
Людвиг Толумов
"Аллах да прости на убийците на сина ми, но аз не мога". Това казва Ембие Мюмюн, майката на Севгин, по време на делото срещу Людвиг Толумов.
Десет години по-късно проклятието застига убиеца Толумов. През 2011-а неговият син Слави беше намерен обесен в гаража на бащината си къща в с. Дуванлий. Местните описват 22-годишния самоубиец като тих и скромен. Никога не се замесвал в скандали и пиянски истории. Прехранвал се предимно по строежи. Преди да увисне на въжето, останал без работа. Съселяните му обаче смятат, че причината да посегне на живота си е друга - изпитвал срам от злодеянията на баща си.
Изпаднал в депресия, лежал дори в болница заради психични проблеми. Сестра му се принудила да се обади на майка им Пенка да се връща от гурбет в Италия. Тя се прибрала, но не успяла да помогне на сина си.
Цял месец младежът не излязъл от дома си. Отказвал да разговаря с приятели и да се вижда с тях. Накрая си вързал примката.
Пенка първа открила безжизнения му труп. В Дуванлий се говори, че е загубила 2 г. по-рано и друга мъжка рожба. След като Людвиг влязъл в затвора, Пенка останала сама да се грижи за семейството.
Със съдействието на свещеник заминала за Ботуша и оттам пращала пари на родителите си, които гледали децата. За няколко месеца и Слави отишъл при майка си, но чужбина не му понесла. В родината пък отново го връхлетели спомените за жертвите на баща му.
Съставено от източници:
http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=642146
http://novinar.bg/news/balgarskite-serijni-ubijtci-chast-1_NDA1OTs2MQ==.html
http://www.blitz.bg/news/article/331676
В продължение на малко повече от два месеца – от 14 май до 19 юли 2000 г., криминалнопроявените Иван Серафимов Иванов– Сладкото и Людвиг Славов Толумов записват на сметката си пет убийства (петата жертва е именно Иван Иванов) и множество изнасилвания и грабежи.
Първите жертви на смъртоносния дует са младите влюбени Севгин Мюмюнов и Руждие Зекирия, нападнати край село Бяла (Пловдивско) на 13-и май 2000 г. 20-годишният Севгин е убит на място, докато неговата приятелка Руждие е изнасилена, но все пак оцелява.
18-годишната, тогава, Руждие Юсеинова от с. Православен е преживяла истински ад. На 13 май 2000 г. тя и годеникът й Севгин Мюмюн, на 20 г., тръгнали на дискотека в димитровградско село. Заредили опела си на бензиностанцията в с. Бяла река малко след полунощ и отбили край пътя, за да си приказват и да се целуват. Внезапно от тъмнината изскочили два силуета.
"Най-много ме изплаши това, че ни нападнаха без нито една дума", ще каже по-късно Руждие пред разследващите.
Толумов и Серафимов строшили стъклото на автомобила и измъкнали с ритници и шамари навън влюбените. Започнали да дърпат девойката, намеренията им били ясни. Севгин се опитал да я защити, но бил пребит, а след това умъртвен с два куршума в кръста и слепоочието. Людвиг и съучастникът му пребъркали дрехите на младежа и му взели златни пръстени, мобилен телефон и радиокасетофон. Трупа скрили в храстите. После качили изпадналата в шок Руждие в колата и я закарали край параклис, където се гаврили с нея. Наръгали я 8 пъти гърдите, корема и шията и я оставили да умре. Момичето обаче оцеляло по чудо. Ножът минал на милиметър от сънната артерия.
След като дошла в съзнание, девойката успяла да стигне пълзешком до шосето. Полицай от Първомай случайно забелязал полуживата Руждие край пътя и я закарал в болница. При огледа бил открит трупът на годеника . Момичето било поставено под охрана в лечебницата.
В следващите седмици Сладкото и Толумов продължават със своите престъпления – на 6 юни нападат пътниците на спрял микробус в прохода Троян-Кърнаре, като общата им плячка възлиза на над 8000 лв. плюс самия микробус. Пет дни по-късно пребиват таксиметрова шофьорка до хисарското село Беловица и й задигат оборота. На 17 юни нападат софийски „Мерцедес” на магистрала „Тракия”. Три седмици по-късно ограбват мъж и жена в спрял „Москвич” край хисарското село Михилци. Стреляли по автомобила и принудили водача да легне по очи на земята. Той обаче се изплъзнал и хукнал да търси помощ. Сладкото влязъл в колата, накарал жената вътре да се съблече и блудствал с нея.
Не след дълго следва нова ужасяваща вест. На 12 юли 2000 г. на Беклемето са застреляни немските туристи Кристиян Херлан и неговата 28-годишна приятелка Хайдрун Голомб от град Касел. Чужденците идват в България да разгледат забележителностите. Минават през Беклемето. Решават да слязат да се снимат за спомен до чешмичката. Иван дебне в храстите. Щом чува чужда реч, изскача. С пистолет първо екзекутира Кристиян, а после - Хайдрун. Трупа на жената качва в колата и оставя в канавка до село Павел баня. Кристиян захвърля в урвите на Беклемето. Според вякои версии Хайдрун първо е била изнасилена и после убита.
В средата на юли месец, обаче, между двамата партньори се ражда недоверие и Людвиг Толумов решава да убие своя съучастник, като по-късно обяснява на разследващите, че е било въпрос на време кой кого ще застреля пръв. Именно след убийството на Сладкото полицията най-накрая успява да стесни кръга от заподозрени и лесно се добира до Толумов. По време на разпитите той си признава и за още едно убийство, извършено през 1996 г. По този начин, след три жертви, които взима в съучастие с Иван Иванов и две, които са си изцяло негово дело, Людвиг Толумов изравнява „постижението” на Сократ Киршвенг от пет убийства.
Людвиг Толумов е хванат по негов портрет, нарисуван от Помощник оперативният работник Атанас Маринчешки в отдел "Тежки престъпления" на областната дирекция в Пловдив. Маринчешки няколко пъти ходил в болницата при Руждие, за да нарисува портретите на двамата убийци по нейно описание.
"Трудно се работеше с нея заради дълбоките душевни и физически травми, които бяха нанесени", добавя художникът.
Имал цяла картотека със снимки на престъпници, които показал. Накрая нападателите били пресъздадени съвсем точно.
При посещенията при момичето Маринчешки бил придружаван от един от най-добрите пловдивски криминалисти - Пламен Узунов, който сега оглавява областната дирекция. Той има голяма заслуга за разкриването на Людвиг Толумов и получава висока награда от тогавашното ръководство на МВР.
"Маринчешки много ни помогна с портретите на извършителите", признава Пламен Узунов.
Днес Маринчешки вече не работи в полицията, а е художник на свободна практика. Негови творби са притежание на частни колекционери в повече от 10 държави.
В момента Толумов излежава доживотна присъда за престъпленията си.
Людвиг Толумов
"Аллах да прости на убийците на сина ми, но аз не мога". Това казва Ембие Мюмюн, майката на Севгин, по време на делото срещу Людвиг Толумов.
Десет години по-късно проклятието застига убиеца Толумов. През 2011-а неговият син Слави беше намерен обесен в гаража на бащината си къща в с. Дуванлий. Местните описват 22-годишния самоубиец като тих и скромен. Никога не се замесвал в скандали и пиянски истории. Прехранвал се предимно по строежи. Преди да увисне на въжето, останал без работа. Съселяните му обаче смятат, че причината да посегне на живота си е друга - изпитвал срам от злодеянията на баща си.
Изпаднал в депресия, лежал дори в болница заради психични проблеми. Сестра му се принудила да се обади на майка им Пенка да се връща от гурбет в Италия. Тя се прибрала, но не успяла да помогне на сина си.
Цял месец младежът не излязъл от дома си. Отказвал да разговаря с приятели и да се вижда с тях. Накрая си вързал примката.
Пенка първа открила безжизнения му труп. В Дуванлий се говори, че е загубила 2 г. по-рано и друга мъжка рожба. След като Людвиг влязъл в затвора, Пенка останала сама да се грижи за семейството.
Със съдействието на свещеник заминала за Ботуша и оттам пращала пари на родителите си, които гледали децата. За няколко месеца и Слави отишъл при майка си, но чужбина не му понесла. В родината пък отново го връхлетели спомените за жертвите на баща му.
Съставено от източници:
http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=642146
http://novinar.bg/news/balgarskite-serijni-ubijtci-chast-1_NDA1OTs2MQ==.html
http://www.blitz.bg/news/article/331676
Атина- Палада
- Posts : 93
Join date : 10.04.2015
Location : София
Re: Българските серийни убийци
by Атина Вто 26 Май 2015, 17:31
Първо дете сериен убиец у нас
Ако деветокласникът Ангел Илиев, заклал боксьор и наръгал 3 жени, не бе арестуван, щяхме да имаме първото дете сериен убиец у нас, смятат експерти на МВР.
След ареста на 15-годишното момче, болно от шизофрения, се разбра, че то виждало някои жени и мъже като раса змейове и смятало, че има мисия да ги убива. За да се подготви за "битката", прочело в учебника си по биология, че сърцата на гущерите са на гърба, и ръгало жертвите си там, за да уцели сърцето им.
Ангел Илиев
15-годишен невзрачен тийнейджър пристъпва внимателно и се оглежда на всички посоки в столичния кв.Красна поляна. Отстрани изглежда леко странно защо с дясната си ръка държи лявата, но никой освен него не знае, че в ръкава си е скрил голям кухненски нож.
Деветокласникът Ангел И.е излязъл не на разходка, а за да води смъртоносна битка със змейове, които застрашават човечеството.
Около 17 часа на 11 май Ангел вижда първото митично чудовище, което стои до входа на блок на столичната ул. "Уста Генчо" и странно се поклаща. Тийнейджърът бавно се промъква зад гърба му.
"Ти не заслужаваш да живееш", просъсква ученикът и забива нож в гърба на 63-годишния бивш боксьор олимпиец Найден Станчев. Минути по-късно възрастният мъж издъхва, а болният от шизофрения Ангел вече е убеден, че е започнал война с цяла извънземна раса.
Убитият бивш боксьор Найден Станчев
По-малко от месец по-късно полицията арестува ученика, след като опитва да убие още 3 жени, които също видял като змейове.
Експерти от МВР смятат, че ако не бе задържан, той щеше да се превърне в първото дете сериен убиец у нас.
Смята се, че психичните проблеми на Ангел са наследени от майка му, която също имала умствено разстройство и се самоубила, когато момченцето й било на 3 г. Ангел живеел с баща си и втората му жена, бил затворен и с проблеми, но не проявявал агресия към други хора. Рязка промяна в състоянието му обаче настъпила преди около месец и половина.
Деветокласникът започнал да вижда жените като змейове, които застрашават хората.
Подготвяйки се за "битката си" с тях, прочел в учебника си по биология, че сърцата на гущерите са на гърба. И понеже за него змейовете са вид гущери, ръгал жертвите си в гърба, за да уцели сърцето им. Това споделил с полицаите Ангел при разпитите след ареста му. Все още не е ясно колко време тийнейджърът е обикалял по софийските улици с нож в левия си ръкав, преди да нападне първата си жертва. Експертите смятат, че се нахвърлил върху боксьора Найден, защото мъжът бил пиян и изглеждал неадекватен.
"Получихме сигнал около 16 часа за намушкан човек. Веднага изпратихме патрули да отцепят района и отидохме с тежката група на място. Очевидците вече бяха извикали линейка, защото мъжът беше още жив", разказва шефът на Криминална полиция в столичното Трето РПУ Марио Атанасов. Докато той давал разпореждания на полицаите, Станчев починал. Още при първите разпити станало ясно, че Найден, неговият приятел Данаил Цеков и още трима авери по чашка започнали да пият от сутринта същия ден в квартална кръчма. Найден живеел под наем и получил известна сума пари, но не целия наем и помолил Цеков да остави парите на хазяина.
Така, докато ексбоксьорът чакал приятеля си водопроводчик да се качи, за да даде парите за наема, бил нападнат от ученика шизофреник.
Когато Данаил слязъл, Найден му казал: "Някой ме наръга!" Подпийналият каналджия обаче му отвърнал: "Абе, стига си говорил глупости, давай да се прибираме." Двамата подпийнали мъже поели хванати под ръка към домовете си, но едва успели да направят десетина крачки, когато Найден се свлякъл на шосето.
Макар че още в началото имало описания на младо момче на 15-20 г., което наръгало Найден, по случая като заподозрян бил разпитан и приятелят му по чашка. Данаил бил все още толкова пиян, че направил признания, че той е убилбоксьора, и му било повдигнато обвинение.
"Още от първия момент след убийството имахме описание на младеж, който го е наръгал, и работехме паралелно по няколко версии", разказва главен инспектор Атанасов.
След като убил бившия боксьор, олимпиец от 1972 г., Ангел се прибрал у дома и разказал на баща си Венцислав, че е наръгал и умъртвил човек.
"Бащата обаче не му е повярвал, мислел, че си измисля, и вместо да се обади все пак в полицията, завел сина си на психиатър в Александровска болница", разказва шефът на сектор "Убийства" в СДВР Георги Тотков. Така деветокласникът бил приет там за няколкодневни изследвания. При разговорите със специалисти той отново споделил, че е убил човек. Изразил обаче леко съжаление за смъртта на Станчев, защото не бил съвсем сигурен дали е извънземен.
Въпреки признанията от болницата също не се обадили в МВР,а изписали след няколко дни тийнейджъра, който отново почнал битката със змейовете, които виждал сред хората.
Така на 3 юни, търсейки врагове по кварталните улички близо до дома си, той мярнал 43-годишната бивша спортистка и учителка Даниела Пенчева. Ангел се промъкнал зад нея ия пробол с нож в гърба. Секунди след изненадващата атака, докато жертвата крещяла от ужас и болка, продавачка в бакалия го видяла как се отдалечава от жертвата си.
Криминалисти смятат, че тогава шизофреникът е съзнавал какво прави, защото се е опитал да прикрие действията си, като казал на очевидката: "Виж я тази шашавата какво крещи." После бързо се измъкнал от мястото.
"Нещата ескалираха много сериозно след нападението на 3 юни на 43-годишната учителка, която излизала от вкъщи. Когато бе разпитана в "Пирогов", се оказа, че нападението е идентично с убийството на Найден. Тогава вече бяхме сигурни, че става дума за един и същнападател. Наръгването беше в абсолютно същата част на гърба", разказват криминалисти от СДВР.
При жената щастливото стечение на обстоятелствата е, че ножът е опрял в плешката. Сантиметър в едната посока - и щеше да бъде наръгана в сърцето, а сантиметър по-надолу ножът е щял да пробие белия дроб. И в двата случая най-вероятно жената щеше да издъхне като Найден, категорични били медиците.
Веднага след атаката Ангел се прибрал в дома си, скрил окървавения нож в шкаф в стаята си, взел друг от кухнята и отново излязъл на лов. Няколко часа по-късно пред погледа му попаднала друга жена, чакаща автобус на спирка, която също му заприличала на змей. Бързо я приближил и посегнал да забоде ножа в гърба й. Късметът обаче бил на страната на жертвата - в същата секунда тя метнала през рамо чантата си. Така ножът спрял в дръжката на чантата и дори не одраскал столичанката.
"Това беше особено опасен змей, имаше здрава броня и затова не можах да го унищожа", разказал след ареста си Ангел. След третата атака деветокласникът се прибрал у дома. Наспал се и на следващия ден излязъл още в 9 часа сутринта отново на лов. По същото време 37-годишната Надя излязла с 3-годишното си момченце на разходка до близката детска площадка.
"Ангел седи на една пейка, жената помага на момченцето си да се пусне по пързалката и в един момент той става, непредизвикан от нищо, и започва да посяга с нож към нея", разказва за четвъртото нападение Марио Атанасов. Жената започнала да вика за помощ и с ръце да пази детето си от ножа на шизофреника. "Какви хора сте вие?! Не заслужавате да живеете!", развикал се тийнейджърът.
Докато се бранела с ръце, 37-годишната столичанка успяла да се отдалечи от нападателя си към пазара в Красна поляна, а когато наблизо се появили повече хора, нападателят избягал.
Минути по-късно целият район бил пълен с полицаи, които разпитвали за нападателя. В квартала вече започнала да се създава истинска психоза заради бродещия с кухненски нож младеж. Тогава случайно минаваща в района жена се приближила до полицаите и попитала как изглежда касапинът.
"Щом й прочетохме белезите, тя каза, че е видяла младеж със същото описание да се навърта наоколо. Моментално колегите отидоха на място и го задържаха. У него бе намерен ножът, с който е нападнал майката с детето", обясняват полицаите. Още при първите разговори с полицаите Ангел се държал неадекватно и обяснявал, че жените за него са змейове и трябва да бъдат унищожавани.
След ареста баща му Венцислав разказал, че момчето страда от шизофрения от няколко години, лекуван е и пие хапчета. Твърдял още, че Ангел е доста затворен и не е проявявал агресия. Повече от месец не е ходил на училище.
След като признал, че е заклал боксьора Найден, ученикът показал шахтата, къдетохвърлил ножа.
Когато правили следствен експеримент с него да покаже къде е шахтата, тойпогледнал жената, която била поемно лице, и казал на полицая: "Това езмей, внимавай!".
БЛАГА ГЕОРГИЕВА
Бащата: Влоши се месец преди нападенията
“Aз съм го отгледал. Той е мой син в добро и в лошо", заяви бащата на момчето Венцислав И.
Родителят, прокуратурата и служебният адвокат на младежа се обединиха около идеята, че той трябва да бъде лекуван в психиатричната клиника на затворническата болница в Ловеч.
В детската психиатрия в София има много малки деца, а Ангел е агресивен, смятат експерти. Според тях симптомите му били като тези при възрастните.
Бащата Венцислав призна, че състоянието на сина му се влошило месец преди нападенията.
Докато беше в съдебната зала, Ангел отказа да говори с баща си, поиска само вода от съдебната охрана и заяви пред магистратите, че няма заболяване. "Искам в затвора. Не съм изкупил греха си", каза момчето. (24часа)
Една от жертвите му: Гледаше ме втренчено
"В петък към 9,30 ч бързах за работа. Намирах се близо до пазара в Красна поляна. Изведнъж някой ме прободе в гърба отляво. За миг от болка загубих съзнание.
Щом отворих очи, пред себе си видях русоляво момче. Държеше нож и втренчено ме гледаше. Развиках се, колкото сили имах. Хората, които се намираха наблизо, се втурнаха към мен. Видях, че един мъж подгони нападателя", разказва на полицаите първата намушкана жена Даниела Пенчева.
Тя все още не може да повярва, че се е измъкнала на косъм от смъртта. Жената е дала подробно описание на нападателя си, а по-късно гое разпознала в полицията. (24часа)
Момчето в съда: Техният бог е сатаната. Искам да съм в ареста
"Наръгах ги, имам причини. Те са раса змейове. Техният бог е сатаната", казва в съда 15-годишният Ангел. В залата го гледат и не вярват, допреди миг бе мълчалив и смирен.
Въпреки признанието на Ангел районният съд в София отказва да го остави в ареста.
Причината е, че по делото за нападението на жените липсват съдебномедицински и психиатрични експертизи. Едната трябва да изясни вида и степента на нараняванията. Другата - дали в момента на престъплението младежът е разбирал какво прави.
По делото са приложени 4 епикризи, че той страда от шизофрения.
Първата е от 5март 2009 г., а последната - от 20 май т.г.
Прокуратурата разполага и с невропсихологично изследване от 23 декември 2008 г., че мярката "задържане под стража" ще повлияе на здравословното му състояние и не е адекватна, но съдът ги приема за недостатъчни. Иска по-актуални изследвания.
Служебният адвокат на Ангел настоява момчето да е "под надзора на родител". Младежът се намесва: "Искам да бъда задържан."
Трима свидетели го уличават, че на 3 юни се е нахвърлил върху Даниела Пенчева и я е наръгалв гърба в Красна поляна, където и Ангел живее.
Според съдия Татяна Асенова обаче от събраните до момента доказателства не може да се направи обосновано предположение, че 15-годишният ученик е извършил престъплението, в което е обвинен. Ако прокуратурата протестира, градският съд ще решава съдбата му днес. До ареста Ангел не е регистриран в Детската педагогическа стая за противообществени прояви. Направена му е съдебнопсихиатрична експертиза на 8 юни след края на това дело. Тя е представена по другото разследване срещу момчето - за убийството на боксьора Найден Станчев, което се води в Софийската градска прокуратура.
До седмица магистратите ще решат окончателно дали да пратят момчето за 40 дни в психиатрия. Там лекарите трябва да го изследват, за да кажат може ли да носи наказателна отговорност. Ако потвърдят, че Ангел е невменяем, делата ще бъдат прекратени.
След ареста била потвърдена диагнозата му – шизофрения, и бил изпратен за лечение в затворническата болница в Ловеч. Кроткият младеж не създавал проблеми на персонала в отделението, но внимателно изучавал обстановката и забелязал, че може да духне през прозореца на стаята си на втория етаж. На 4 януари 2012 г. се промъкнал през разхлабената решетка, спуснал се по клоните на близкото дърво и потеглил към София. Прибрал се в бащиния си дом, където го открили полицаите. Не оказал никаква съпротива при новия арест. Ангел отново е върнат за лечение в ловешката затворническа болница.
Източници: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=927388
http://pravda.bg/шизофреник-убиец-прибран-в-затворнич/
http://pravda.bg/дете-сериен-убиец/
http://dnes.dir.bg/news/ubiystvo-mvr-niden-stanchev-angel-iliev-10281892
Ако деветокласникът Ангел Илиев, заклал боксьор и наръгал 3 жени, не бе арестуван, щяхме да имаме първото дете сериен убиец у нас, смятат експерти на МВР.
След ареста на 15-годишното момче, болно от шизофрения, се разбра, че то виждало някои жени и мъже като раса змейове и смятало, че има мисия да ги убива. За да се подготви за "битката", прочело в учебника си по биология, че сърцата на гущерите са на гърба, и ръгало жертвите си там, за да уцели сърцето им.
Ангел Илиев
15-годишен невзрачен тийнейджър пристъпва внимателно и се оглежда на всички посоки в столичния кв.Красна поляна. Отстрани изглежда леко странно защо с дясната си ръка държи лявата, но никой освен него не знае, че в ръкава си е скрил голям кухненски нож.
Деветокласникът Ангел И.е излязъл не на разходка, а за да води смъртоносна битка със змейове, които застрашават човечеството.
Около 17 часа на 11 май Ангел вижда първото митично чудовище, което стои до входа на блок на столичната ул. "Уста Генчо" и странно се поклаща. Тийнейджърът бавно се промъква зад гърба му.
"Ти не заслужаваш да живееш", просъсква ученикът и забива нож в гърба на 63-годишния бивш боксьор олимпиец Найден Станчев. Минути по-късно възрастният мъж издъхва, а болният от шизофрения Ангел вече е убеден, че е започнал война с цяла извънземна раса.
Убитият бивш боксьор Найден Станчев
По-малко от месец по-късно полицията арестува ученика, след като опитва да убие още 3 жени, които също видял като змейове.
Експерти от МВР смятат, че ако не бе задържан, той щеше да се превърне в първото дете сериен убиец у нас.
Смята се, че психичните проблеми на Ангел са наследени от майка му, която също имала умствено разстройство и се самоубила, когато момченцето й било на 3 г. Ангел живеел с баща си и втората му жена, бил затворен и с проблеми, но не проявявал агресия към други хора. Рязка промяна в състоянието му обаче настъпила преди около месец и половина.
Деветокласникът започнал да вижда жените като змейове, които застрашават хората.
Подготвяйки се за "битката си" с тях, прочел в учебника си по биология, че сърцата на гущерите са на гърба. И понеже за него змейовете са вид гущери, ръгал жертвите си в гърба, за да уцели сърцето им. Това споделил с полицаите Ангел при разпитите след ареста му. Все още не е ясно колко време тийнейджърът е обикалял по софийските улици с нож в левия си ръкав, преди да нападне първата си жертва. Експертите смятат, че се нахвърлил върху боксьора Найден, защото мъжът бил пиян и изглеждал неадекватен.
"Получихме сигнал около 16 часа за намушкан човек. Веднага изпратихме патрули да отцепят района и отидохме с тежката група на място. Очевидците вече бяха извикали линейка, защото мъжът беше още жив", разказва шефът на Криминална полиция в столичното Трето РПУ Марио Атанасов. Докато той давал разпореждания на полицаите, Станчев починал. Още при първите разпити станало ясно, че Найден, неговият приятел Данаил Цеков и още трима авери по чашка започнали да пият от сутринта същия ден в квартална кръчма. Найден живеел под наем и получил известна сума пари, но не целия наем и помолил Цеков да остави парите на хазяина.
Така, докато ексбоксьорът чакал приятеля си водопроводчик да се качи, за да даде парите за наема, бил нападнат от ученика шизофреник.
Когато Данаил слязъл, Найден му казал: "Някой ме наръга!" Подпийналият каналджия обаче му отвърнал: "Абе, стига си говорил глупости, давай да се прибираме." Двамата подпийнали мъже поели хванати под ръка към домовете си, но едва успели да направят десетина крачки, когато Найден се свлякъл на шосето.
Макар че още в началото имало описания на младо момче на 15-20 г., което наръгало Найден, по случая като заподозрян бил разпитан и приятелят му по чашка. Данаил бил все още толкова пиян, че направил признания, че той е убилбоксьора, и му било повдигнато обвинение.
"Още от първия момент след убийството имахме описание на младеж, който го е наръгал, и работехме паралелно по няколко версии", разказва главен инспектор Атанасов.
След като убил бившия боксьор, олимпиец от 1972 г., Ангел се прибрал у дома и разказал на баща си Венцислав, че е наръгал и умъртвил човек.
"Бащата обаче не му е повярвал, мислел, че си измисля, и вместо да се обади все пак в полицията, завел сина си на психиатър в Александровска болница", разказва шефът на сектор "Убийства" в СДВР Георги Тотков. Така деветокласникът бил приет там за няколкодневни изследвания. При разговорите със специалисти той отново споделил, че е убил човек. Изразил обаче леко съжаление за смъртта на Станчев, защото не бил съвсем сигурен дали е извънземен.
Въпреки признанията от болницата също не се обадили в МВР,а изписали след няколко дни тийнейджъра, който отново почнал битката със змейовете, които виждал сред хората.
Така на 3 юни, търсейки врагове по кварталните улички близо до дома си, той мярнал 43-годишната бивша спортистка и учителка Даниела Пенчева. Ангел се промъкнал зад нея ия пробол с нож в гърба. Секунди след изненадващата атака, докато жертвата крещяла от ужас и болка, продавачка в бакалия го видяла как се отдалечава от жертвата си.
Криминалисти смятат, че тогава шизофреникът е съзнавал какво прави, защото се е опитал да прикрие действията си, като казал на очевидката: "Виж я тази шашавата какво крещи." После бързо се измъкнал от мястото.
"Нещата ескалираха много сериозно след нападението на 3 юни на 43-годишната учителка, която излизала от вкъщи. Когато бе разпитана в "Пирогов", се оказа, че нападението е идентично с убийството на Найден. Тогава вече бяхме сигурни, че става дума за един и същнападател. Наръгването беше в абсолютно същата част на гърба", разказват криминалисти от СДВР.
При жената щастливото стечение на обстоятелствата е, че ножът е опрял в плешката. Сантиметър в едната посока - и щеше да бъде наръгана в сърцето, а сантиметър по-надолу ножът е щял да пробие белия дроб. И в двата случая най-вероятно жената щеше да издъхне като Найден, категорични били медиците.
Веднага след атаката Ангел се прибрал в дома си, скрил окървавения нож в шкаф в стаята си, взел друг от кухнята и отново излязъл на лов. Няколко часа по-късно пред погледа му попаднала друга жена, чакаща автобус на спирка, която също му заприличала на змей. Бързо я приближил и посегнал да забоде ножа в гърба й. Късметът обаче бил на страната на жертвата - в същата секунда тя метнала през рамо чантата си. Така ножът спрял в дръжката на чантата и дори не одраскал столичанката.
"Това беше особено опасен змей, имаше здрава броня и затова не можах да го унищожа", разказал след ареста си Ангел. След третата атака деветокласникът се прибрал у дома. Наспал се и на следващия ден излязъл още в 9 часа сутринта отново на лов. По същото време 37-годишната Надя излязла с 3-годишното си момченце на разходка до близката детска площадка.
"Ангел седи на една пейка, жената помага на момченцето си да се пусне по пързалката и в един момент той става, непредизвикан от нищо, и започва да посяга с нож към нея", разказва за четвъртото нападение Марио Атанасов. Жената започнала да вика за помощ и с ръце да пази детето си от ножа на шизофреника. "Какви хора сте вие?! Не заслужавате да живеете!", развикал се тийнейджърът.
Докато се бранела с ръце, 37-годишната столичанка успяла да се отдалечи от нападателя си към пазара в Красна поляна, а когато наблизо се появили повече хора, нападателят избягал.
Минути по-късно целият район бил пълен с полицаи, които разпитвали за нападателя. В квартала вече започнала да се създава истинска психоза заради бродещия с кухненски нож младеж. Тогава случайно минаваща в района жена се приближила до полицаите и попитала как изглежда касапинът.
"Щом й прочетохме белезите, тя каза, че е видяла младеж със същото описание да се навърта наоколо. Моментално колегите отидоха на място и го задържаха. У него бе намерен ножът, с който е нападнал майката с детето", обясняват полицаите. Още при първите разговори с полицаите Ангел се държал неадекватно и обяснявал, че жените за него са змейове и трябва да бъдат унищожавани.
След ареста баща му Венцислав разказал, че момчето страда от шизофрения от няколко години, лекуван е и пие хапчета. Твърдял още, че Ангел е доста затворен и не е проявявал агресия. Повече от месец не е ходил на училище.
След като признал, че е заклал боксьора Найден, ученикът показал шахтата, къдетохвърлил ножа.
Когато правили следствен експеримент с него да покаже къде е шахтата, тойпогледнал жената, която била поемно лице, и казал на полицая: "Това езмей, внимавай!".
БЛАГА ГЕОРГИЕВА
Бащата: Влоши се месец преди нападенията
“Aз съм го отгледал. Той е мой син в добро и в лошо", заяви бащата на момчето Венцислав И.
Родителят, прокуратурата и служебният адвокат на младежа се обединиха около идеята, че той трябва да бъде лекуван в психиатричната клиника на затворническата болница в Ловеч.
В детската психиатрия в София има много малки деца, а Ангел е агресивен, смятат експерти. Според тях симптомите му били като тези при възрастните.
Бащата Венцислав призна, че състоянието на сина му се влошило месец преди нападенията.
Докато беше в съдебната зала, Ангел отказа да говори с баща си, поиска само вода от съдебната охрана и заяви пред магистратите, че няма заболяване. "Искам в затвора. Не съм изкупил греха си", каза момчето. (24часа)
Една от жертвите му: Гледаше ме втренчено
"В петък към 9,30 ч бързах за работа. Намирах се близо до пазара в Красна поляна. Изведнъж някой ме прободе в гърба отляво. За миг от болка загубих съзнание.
Щом отворих очи, пред себе си видях русоляво момче. Държеше нож и втренчено ме гледаше. Развиках се, колкото сили имах. Хората, които се намираха наблизо, се втурнаха към мен. Видях, че един мъж подгони нападателя", разказва на полицаите първата намушкана жена Даниела Пенчева.
Тя все още не може да повярва, че се е измъкнала на косъм от смъртта. Жената е дала подробно описание на нападателя си, а по-късно гое разпознала в полицията. (24часа)
Момчето в съда: Техният бог е сатаната. Искам да съм в ареста
"Наръгах ги, имам причини. Те са раса змейове. Техният бог е сатаната", казва в съда 15-годишният Ангел. В залата го гледат и не вярват, допреди миг бе мълчалив и смирен.
Въпреки признанието на Ангел районният съд в София отказва да го остави в ареста.
Причината е, че по делото за нападението на жените липсват съдебномедицински и психиатрични експертизи. Едната трябва да изясни вида и степента на нараняванията. Другата - дали в момента на престъплението младежът е разбирал какво прави.
По делото са приложени 4 епикризи, че той страда от шизофрения.
Първата е от 5март 2009 г., а последната - от 20 май т.г.
Прокуратурата разполага и с невропсихологично изследване от 23 декември 2008 г., че мярката "задържане под стража" ще повлияе на здравословното му състояние и не е адекватна, но съдът ги приема за недостатъчни. Иска по-актуални изследвания.
Служебният адвокат на Ангел настоява момчето да е "под надзора на родител". Младежът се намесва: "Искам да бъда задържан."
Трима свидетели го уличават, че на 3 юни се е нахвърлил върху Даниела Пенчева и я е наръгалв гърба в Красна поляна, където и Ангел живее.
Според съдия Татяна Асенова обаче от събраните до момента доказателства не може да се направи обосновано предположение, че 15-годишният ученик е извършил престъплението, в което е обвинен. Ако прокуратурата протестира, градският съд ще решава съдбата му днес. До ареста Ангел не е регистриран в Детската педагогическа стая за противообществени прояви. Направена му е съдебнопсихиатрична експертиза на 8 юни след края на това дело. Тя е представена по другото разследване срещу момчето - за убийството на боксьора Найден Станчев, което се води в Софийската градска прокуратура.
До седмица магистратите ще решат окончателно дали да пратят момчето за 40 дни в психиатрия. Там лекарите трябва да го изследват, за да кажат може ли да носи наказателна отговорност. Ако потвърдят, че Ангел е невменяем, делата ще бъдат прекратени.
След ареста била потвърдена диагнозата му – шизофрения, и бил изпратен за лечение в затворническата болница в Ловеч. Кроткият младеж не създавал проблеми на персонала в отделението, но внимателно изучавал обстановката и забелязал, че може да духне през прозореца на стаята си на втория етаж. На 4 януари 2012 г. се промъкнал през разхлабената решетка, спуснал се по клоните на близкото дърво и потеглил към София. Прибрал се в бащиния си дом, където го открили полицаите. Не оказал никаква съпротива при новия арест. Ангел отново е върнат за лечение в ловешката затворническа болница.
Източници: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=927388
http://pravda.bg/шизофреник-убиец-прибран-в-затворнич/
http://pravda.bg/дете-сериен-убиец/
http://dnes.dir.bg/news/ubiystvo-mvr-niden-stanchev-angel-iliev-10281892
Атина- Палада
- Posts : 93
Join date : 10.04.2015
Location : София
Re: Българските серийни убийци
by Атина Вто 26 Май 2015, 18:54
Най-бруталния сериен убиец у нас: Недялко Димитров-Момата
Историята на Недялко Димитров
На 9 февруари 1966 г. неомъжената хасковска шивачка Иванка Калинова Димитрова добива отроче от мъжки пол в АГ отделението на болницата в Кърджали. Официално в свидетелството му за раждане е вписана само майката, а бащата е неизвестен. На 10 години Недялко е осиновен. Като юноша тренира 3 години щанги и е сред най-твърдия контингент на детските педагогически стаи и ТВУ–тата. На петнадесет години вече е в затвора за малолетни в „Бойчиновци” заради кражба на оръжие и опит за убийство на полицай. С десетките си доказани и недоказани кървави убийства Момата най-вероятно ще бъде признат за най-бруталния и масов убиец в най-новата българска история. Има доказани 8 убийства, но бройката им вероятно ще стане двуцифрена, защото Димитров продължава да разкрива нови свои престъпления. Димитров е съден общо 14 пъти. В момента излежава доживотна присъда без право на замяна в затвора в Пазарджик.
Видео за произнасяне на доживотната присъда:
http://btvnovinite.bg/video/66835368-Dojivoten_zatvor_za_Momata.html
Момата е едновременно и наемен убиец за разчистване на сметки, както и безжалостен престъпник, когато реши да убива с цел грабеж. Спечелил си слава като Чистача на мафията, Недялко Димитров е отговорен за поне 2-3 от т.нар. знакови убийства в България. Паралелно с изпълняването на тези мръсни поръчки, серийният убиец ликвидира и по свое собствено усмотрение. По негови признания, по време на убийство маниакът изпитвал силен оргазъм. Психолозите и разследващите са категорични, че убиецът няма психически разстройства, а просто е зловещ социопат.
Някои от убийствата
На 1 декември 2008 г. привечер компания от 5 души пие кафе в димитровградското заведение "Спейс". Единият от събеседниците, 28-годишният Иво Нинчев-Дебелия, напуска бистрото крайно уплашен и звъни в местното РПУ.
"Искат да ме убият", заявява обърканият и паникьосан млад мъж пред шефа на криминалистите Тодор Маринчев малко по-късно.
Останалите от компанията са Недялко Димитров-Момата, 19-годишният му интимен приятел Петър Атанасов-Пепи, 29-годишният Диян Кирев и 40-годишният Тодор Кръстев-Шопа.
След малко Момата набира телефон 0889 218 170, който е на 29-годишния търговец на автомобили втора ръка Бейтула Махмуд.
След излизането си от затвора на 18 юли 2008 г. Шопа свързва Бейтула с Момата, а той му помага да продаде 3 автомобила. "Обещах му, че мога да му намеря фалшиви евро, лични карти и шофьорски книжки и пистолет. Дължеше ми 4800 лева, уговорихме се да отида да си ги взема", свидетелства хасковският килър.
Към 10,30 часа вечерта групата от "Спейс" паркира пред дома на Бейтула с мерцедеса на Нинчев. Малко по-късно с автомобил "Мицубиши" пристига и бъдещата жертва със съпругата си, 19-годишната Неврие. На входа на апартамента на първия етаж е вързана коза за идващия Курбан Байрам.
"Двамата говориха известно време навън, след това заедно вкараха колата вътре. След малко се чу някакво изпукване и Недялко излезе. Каза само: "Карай, да се махаме оттук, че направих една беля", спомня си по-късно пред разследващите един от свидетелите.
Какво става зад входната врата на жилището? В преддверието на дома Недялко и Бейтула се скарват. В джоба си Момата държи 7,65-милиметров "Браунинг" с пълен пълнител и патрон в цевта. Според балистичната експертиза извършителят вади оръжието със саморъчно изработен заглушител и фабричен номер 70560а и гръмва в лявото слепоочие автотърговеца от не повече от половин метър.
След шума Неврие отворила вратата на спалнята и се развикала. След това скочила на леглото и се завила презглава.
"Стрелях един път към нея, само веднъж в посока главата. Тя спря да вика, чудех се какво да правя. Дали да си взема златото, което беше по Бейтула, за да го продам, но се отказах и си тръгнах", разказва убиецът пред разследващите. Бейтула умира на място, а младата му съпруга - 3 дни по-късно в пловдивската неврохирургия.
При разследването на убийството на съпрузите става ясно, че със същия пистолет "Браунинг" е убит човек от село Мусачево, Гълъбовска община. Разстрелът става на 31 юли 2008 година.
Досега обаче Момата не е признал авторството си въпреки очевидната връзка. Той хвърля вината върху ятака си Владимир Грозев от Любимец, с когото често били на гости на Стефко Желязков Димов от Мусачево.
Кой е Момата?
"По характер е прикрит, пресметлив, злонравен, отмъстителен, незачитащ обществения и правовия ред, не злоупотребява с алкохол или други упойващи вещества", пише в характеристиката му за пред магистратите.
По-точно се изразяват юристи, работили по общо 25-те обвинения срещу него за квалифицирани, рецидивни кражби и грабежи и отмъквания на коли, след които е бил изправян пред Темида или му е открито картонче в съответното подразделение на МВР.
"Той смята извършването на убийство като върховен акт на лична реализация. Още като по-млад беше винаги против закона, имаше случай, когато краде оръжие, стреля по служители на реда и после предизвиква гонка. Навремето майка му бе принудена да работи на частно, за да изкара пари за делата му.
По-голямата част от съзнателния си живот е прекарал зад решетките. Там е неговата среда, той не подлежи на социализация в реалното българско общество", е обобщеното мнение на юристи от хасковската адвокатска колегия.
"В затвора той има "твърди" сексуални партньори, там е неговата "съпружеска среда", споделял е", разказаха запознати. С мъже играе и пасивна, и активна роля. Имал е и връзки с жени. "Мога и така, и така", разказвал Момата пред оперативни работници.
"В обществото обаче се изявява предимно като хомосексуален, най-вероятно оттам идва и прякорът му", твърдят дознателите. В затворническите среди е познат и като Мамата
Разплитането на случая с двойното убийство (виж долу) започва именно след регистрацията на последното обаждане по мобилния телефон до главата на семейство Бейтула.
Групата се изнася до димитровградското село Скобелево, като там Момата и младият му любовник Пепи слизат, за да вървят 12 километра до Чирпан и да хванат оттам влака до Стара Загора.
По клетката на мобилния оператор те са локализирани в града на липите и закопчани на следващия ден при авера на Момата Николай Иванов-Кольо Лъжеца.
Любовниците вече са си купили билети за Варна, където трябвало да се видят със Стоян Петров.
Серийният убиец се познава с жителя на морската столица Стоян Петров от края на 2004 г. или началото на 2005 г., когато той му подава информация за богата жена в село Аврен.
Килърът и съучастникът му Владимир Грозев нападнали жената, завързали я и след принуда й отнели сума между 4000 и 5000 лева.
Връзката с Петров се задействала и след излизането от затвора на Момата миналото лято.
Той отива първо при него и научава, че Стоян и Манол Хаджиев били извършили убийство към края на 2007 или началото на 2008 г.
Хаджиев обаче се разприказвал и затова трябвало да бъде ликвидиран.
Това станало на 7 август 2008 г. Тогава Петров заблудил по телефона бъдещата жертва, че има обект за очистване. Срещата на Манол Хаджиев с Недялко Момата била в с. Казашка река. Хаджиев пристигнал с колата на любовницата си Неджие Хюсеин от бургаското село Трънак и вече откупения от заложна къща 7,65-милиметров "Валтер".
Според разследващи по пътя за с. Аврен Момата наредил на шофьора да спре и го гръмнал 2 пъти в главата с валтера.
"Трупът е бил заровен между селата Бързица и Бозвелийско. Убиецът го завил с одеяло на задната седалка преди това. Погребаното тяло е намерено при следствен експеримент на 22 декември с участието на Момата, който признава съпричастност към стореното", разказват разследващи.
Връзката с Петров е ключова и към убийството на Златко Пенев Калайджиев, пак от Варна.
Той бил съквартирант с Петров. Златко получил 39 хил. лева от продажба на наследствен имот.
Част от парите отишли за BMW 320. Дуото извикало Калайджиев на 25 август в местност край варненското с. Приселци уж за евентуална инвестиция в строителен парцел.
Момата не отрича, че предварително там бил изкопал няколко дупки. "Петров го гръмна", твърди обаче и досега хасковският убиец. На следствен експеримент от 7 януари 2009 г. обаче той посочва точното място, от което е изровен трупът на 35-годишния мъртвец.
Признанията на Момата
„В затвора човек не се поправя – тук се озверяваш, озлобяваш се, намразваш хората!” – казва Момата, който не си остава обикновен крадец, а започва и да убива – именно заради агресията, която натрупва в затворите. И сам признава, че е бил най-добре финансово, когато е започнал да се занимава с поръчкови убийства.
При произнасяне на доживотната присъда:
"Да ме виждате да съм разстроен нещо, нещо да съм притеснен, или да съм уплашен", каза Недялко Димитров. Убийствата Димитров оправда с тежкото си детство, раздразнителния си характер. Казва че има собствена религия, а себе си определя като ангел с мисия: "Това е мисия, например щото и в Библията е писано - недейте прави лошо, защото ще пратя ангелите на възмездието ,които ще ви накажат с огън и жупел.жупела и стомана, огъня е барута ,значи някой е направил някакъв грях , някаква грешка .Аз съм бил човека, който е трябвало да го накаже"
В интервю от 2014 г.:
"Спя като бебе, това са глупости, че душите на мъртвите излизат и те тормозят". Това каза пред Нова телевизия известният убиец Недялко Димитров - Момата, който е осъден доживот за 5 убийства, но запознати твърдят, че е извършил най-малко 20.
"Никой няма да разбере колко убийства имам, само Бог знае, но той няма да ме издаде никога. Не съжалявам за нищо, защото на когото му е писано, ще умре. Имало е такива, които съм ги стрелял 5 пъти, и не може и не може...".
"Копая по-плитки гробове, че да не ми излизат мазоли, а и тялото така се разлага по-бързо. Какво като ги чакат жени и деца? Няма да се приберат, няма за какво да ме е жал", твърди затворникът.
Той разказва как чисти колата си след убийство. "Слагам една отрязана свинска глава и я давам на автомивка, всичко светва",
"Преценил съм, че мога да ги трепя и да лежа 15 години. Точно преди делото обаче смениха закона. Бях прецакан."
"Като убивам някого, аз знам колко ще трябва да получа. Единствената ми мечта е да осъдя България, защото тя ме лъже, надявам се да се появя на свобода", твърди бандитът.
"Вярвам, че няма да умра в затвора, сподели още Димитров. Ако успея да изляза, веднага ще замина в чужбина, например в Доминиканската република. Готов съм да правя и терористични атаки, ако почувствам, че съм застрашен аз или хората, които обичам", призна затворникът.
Видео: Интервю с Недялко Димитров - Момата от затвора в Стара Загора
Съставено от източници:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=164567
http://btvnovinite.bg/article/1178308665-Nedyalko_DimitrovMomata_s_dojivotna_prisada_za_dvoyno_ubiystvo.html
http://skandalno.net/nedyalko-dimitrov-momata-e-naj-brutaln-11798/
http://pik.bg/недялко-димитров-момата-след-20-убийства-спя-като-бебе-не-съжалявам-за-нищо-news138945.html
http://petel.bg/Nay-brutalniyat-serien-ubiets-v-Balgariya--Ako-se-iztsapash-s-mnogo-krav--miesh-se-kato-na-avtomivka-__60879
http://novinar.bg/news/38-balgarskite-serijni-ubijtci-chast-2_NDA3Mzs2.html
Историята на Недялко Димитров
На 9 февруари 1966 г. неомъжената хасковска шивачка Иванка Калинова Димитрова добива отроче от мъжки пол в АГ отделението на болницата в Кърджали. Официално в свидетелството му за раждане е вписана само майката, а бащата е неизвестен. На 10 години Недялко е осиновен. Като юноша тренира 3 години щанги и е сред най-твърдия контингент на детските педагогически стаи и ТВУ–тата. На петнадесет години вече е в затвора за малолетни в „Бойчиновци” заради кражба на оръжие и опит за убийство на полицай. С десетките си доказани и недоказани кървави убийства Момата най-вероятно ще бъде признат за най-бруталния и масов убиец в най-новата българска история. Има доказани 8 убийства, но бройката им вероятно ще стане двуцифрена, защото Димитров продължава да разкрива нови свои престъпления. Димитров е съден общо 14 пъти. В момента излежава доживотна присъда без право на замяна в затвора в Пазарджик.
Видео за произнасяне на доживотната присъда:
http://btvnovinite.bg/video/66835368-Dojivoten_zatvor_za_Momata.html
Момата е едновременно и наемен убиец за разчистване на сметки, както и безжалостен престъпник, когато реши да убива с цел грабеж. Спечелил си слава като Чистача на мафията, Недялко Димитров е отговорен за поне 2-3 от т.нар. знакови убийства в България. Паралелно с изпълняването на тези мръсни поръчки, серийният убиец ликвидира и по свое собствено усмотрение. По негови признания, по време на убийство маниакът изпитвал силен оргазъм. Психолозите и разследващите са категорични, че убиецът няма психически разстройства, а просто е зловещ социопат.
Някои от убийствата
На 1 декември 2008 г. привечер компания от 5 души пие кафе в димитровградското заведение "Спейс". Единият от събеседниците, 28-годишният Иво Нинчев-Дебелия, напуска бистрото крайно уплашен и звъни в местното РПУ.
"Искат да ме убият", заявява обърканият и паникьосан млад мъж пред шефа на криминалистите Тодор Маринчев малко по-късно.
Останалите от компанията са Недялко Димитров-Момата, 19-годишният му интимен приятел Петър Атанасов-Пепи, 29-годишният Диян Кирев и 40-годишният Тодор Кръстев-Шопа.
След малко Момата набира телефон 0889 218 170, който е на 29-годишния търговец на автомобили втора ръка Бейтула Махмуд.
След излизането си от затвора на 18 юли 2008 г. Шопа свързва Бейтула с Момата, а той му помага да продаде 3 автомобила. "Обещах му, че мога да му намеря фалшиви евро, лични карти и шофьорски книжки и пистолет. Дължеше ми 4800 лева, уговорихме се да отида да си ги взема", свидетелства хасковският килър.
Към 10,30 часа вечерта групата от "Спейс" паркира пред дома на Бейтула с мерцедеса на Нинчев. Малко по-късно с автомобил "Мицубиши" пристига и бъдещата жертва със съпругата си, 19-годишната Неврие. На входа на апартамента на първия етаж е вързана коза за идващия Курбан Байрам.
"Двамата говориха известно време навън, след това заедно вкараха колата вътре. След малко се чу някакво изпукване и Недялко излезе. Каза само: "Карай, да се махаме оттук, че направих една беля", спомня си по-късно пред разследващите един от свидетелите.
Какво става зад входната врата на жилището? В преддверието на дома Недялко и Бейтула се скарват. В джоба си Момата държи 7,65-милиметров "Браунинг" с пълен пълнител и патрон в цевта. Според балистичната експертиза извършителят вади оръжието със саморъчно изработен заглушител и фабричен номер 70560а и гръмва в лявото слепоочие автотърговеца от не повече от половин метър.
След шума Неврие отворила вратата на спалнята и се развикала. След това скочила на леглото и се завила презглава.
"Стрелях един път към нея, само веднъж в посока главата. Тя спря да вика, чудех се какво да правя. Дали да си взема златото, което беше по Бейтула, за да го продам, но се отказах и си тръгнах", разказва убиецът пред разследващите. Бейтула умира на място, а младата му съпруга - 3 дни по-късно в пловдивската неврохирургия.
При разследването на убийството на съпрузите става ясно, че със същия пистолет "Браунинг" е убит човек от село Мусачево, Гълъбовска община. Разстрелът става на 31 юли 2008 година.
Досега обаче Момата не е признал авторството си въпреки очевидната връзка. Той хвърля вината върху ятака си Владимир Грозев от Любимец, с когото често били на гости на Стефко Желязков Димов от Мусачево.
Кой е Момата?
"По характер е прикрит, пресметлив, злонравен, отмъстителен, незачитащ обществения и правовия ред, не злоупотребява с алкохол или други упойващи вещества", пише в характеристиката му за пред магистратите.
По-точно се изразяват юристи, работили по общо 25-те обвинения срещу него за квалифицирани, рецидивни кражби и грабежи и отмъквания на коли, след които е бил изправян пред Темида или му е открито картонче в съответното подразделение на МВР.
"Той смята извършването на убийство като върховен акт на лична реализация. Още като по-млад беше винаги против закона, имаше случай, когато краде оръжие, стреля по служители на реда и после предизвиква гонка. Навремето майка му бе принудена да работи на частно, за да изкара пари за делата му.
По-голямата част от съзнателния си живот е прекарал зад решетките. Там е неговата среда, той не подлежи на социализация в реалното българско общество", е обобщеното мнение на юристи от хасковската адвокатска колегия.
"В затвора той има "твърди" сексуални партньори, там е неговата "съпружеска среда", споделял е", разказаха запознати. С мъже играе и пасивна, и активна роля. Имал е и връзки с жени. "Мога и така, и така", разказвал Момата пред оперативни работници.
"В обществото обаче се изявява предимно като хомосексуален, най-вероятно оттам идва и прякорът му", твърдят дознателите. В затворническите среди е познат и като Мамата
Разплитането на случая с двойното убийство (виж долу) започва именно след регистрацията на последното обаждане по мобилния телефон до главата на семейство Бейтула.
Групата се изнася до димитровградското село Скобелево, като там Момата и младият му любовник Пепи слизат, за да вървят 12 километра до Чирпан и да хванат оттам влака до Стара Загора.
По клетката на мобилния оператор те са локализирани в града на липите и закопчани на следващия ден при авера на Момата Николай Иванов-Кольо Лъжеца.
Любовниците вече са си купили билети за Варна, където трябвало да се видят със Стоян Петров.
Серийният убиец се познава с жителя на морската столица Стоян Петров от края на 2004 г. или началото на 2005 г., когато той му подава информация за богата жена в село Аврен.
Килърът и съучастникът му Владимир Грозев нападнали жената, завързали я и след принуда й отнели сума между 4000 и 5000 лева.
Връзката с Петров се задействала и след излизането от затвора на Момата миналото лято.
Той отива първо при него и научава, че Стоян и Манол Хаджиев били извършили убийство към края на 2007 или началото на 2008 г.
Хаджиев обаче се разприказвал и затова трябвало да бъде ликвидиран.
Това станало на 7 август 2008 г. Тогава Петров заблудил по телефона бъдещата жертва, че има обект за очистване. Срещата на Манол Хаджиев с Недялко Момата била в с. Казашка река. Хаджиев пристигнал с колата на любовницата си Неджие Хюсеин от бургаското село Трънак и вече откупения от заложна къща 7,65-милиметров "Валтер".
Според разследващи по пътя за с. Аврен Момата наредил на шофьора да спре и го гръмнал 2 пъти в главата с валтера.
"Трупът е бил заровен между селата Бързица и Бозвелийско. Убиецът го завил с одеяло на задната седалка преди това. Погребаното тяло е намерено при следствен експеримент на 22 декември с участието на Момата, който признава съпричастност към стореното", разказват разследващи.
Връзката с Петров е ключова и към убийството на Златко Пенев Калайджиев, пак от Варна.
Той бил съквартирант с Петров. Златко получил 39 хил. лева от продажба на наследствен имот.
Част от парите отишли за BMW 320. Дуото извикало Калайджиев на 25 август в местност край варненското с. Приселци уж за евентуална инвестиция в строителен парцел.
Момата не отрича, че предварително там бил изкопал няколко дупки. "Петров го гръмна", твърди обаче и досега хасковският убиец. На следствен експеримент от 7 януари 2009 г. обаче той посочва точното място, от което е изровен трупът на 35-годишния мъртвец.
Признанията на Момата
„В затвора човек не се поправя – тук се озверяваш, озлобяваш се, намразваш хората!” – казва Момата, който не си остава обикновен крадец, а започва и да убива – именно заради агресията, която натрупва в затворите. И сам признава, че е бил най-добре финансово, когато е започнал да се занимава с поръчкови убийства.
При произнасяне на доживотната присъда:
"Да ме виждате да съм разстроен нещо, нещо да съм притеснен, или да съм уплашен", каза Недялко Димитров. Убийствата Димитров оправда с тежкото си детство, раздразнителния си характер. Казва че има собствена религия, а себе си определя като ангел с мисия: "Това е мисия, например щото и в Библията е писано - недейте прави лошо, защото ще пратя ангелите на възмездието ,които ще ви накажат с огън и жупел.жупела и стомана, огъня е барута ,значи някой е направил някакъв грях , някаква грешка .Аз съм бил човека, който е трябвало да го накаже"
В интервю от 2014 г.:
"Спя като бебе, това са глупости, че душите на мъртвите излизат и те тормозят". Това каза пред Нова телевизия известният убиец Недялко Димитров - Момата, който е осъден доживот за 5 убийства, но запознати твърдят, че е извършил най-малко 20.
"Никой няма да разбере колко убийства имам, само Бог знае, но той няма да ме издаде никога. Не съжалявам за нищо, защото на когото му е писано, ще умре. Имало е такива, които съм ги стрелял 5 пъти, и не може и не може...".
"Копая по-плитки гробове, че да не ми излизат мазоли, а и тялото така се разлага по-бързо. Какво като ги чакат жени и деца? Няма да се приберат, няма за какво да ме е жал", твърди затворникът.
Той разказва как чисти колата си след убийство. "Слагам една отрязана свинска глава и я давам на автомивка, всичко светва",
"Преценил съм, че мога да ги трепя и да лежа 15 години. Точно преди делото обаче смениха закона. Бях прецакан."
"Като убивам някого, аз знам колко ще трябва да получа. Единствената ми мечта е да осъдя България, защото тя ме лъже, надявам се да се появя на свобода", твърди бандитът.
"Вярвам, че няма да умра в затвора, сподели още Димитров. Ако успея да изляза, веднага ще замина в чужбина, например в Доминиканската република. Готов съм да правя и терористични атаки, ако почувствам, че съм застрашен аз или хората, които обичам", призна затворникът.
Видео: Интервю с Недялко Димитров - Момата от затвора в Стара Загора
Съставено от източници:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=164567
http://btvnovinite.bg/article/1178308665-Nedyalko_DimitrovMomata_s_dojivotna_prisada_za_dvoyno_ubiystvo.html
http://skandalno.net/nedyalko-dimitrov-momata-e-naj-brutaln-11798/
http://pik.bg/недялко-димитров-момата-след-20-убийства-спя-като-бебе-не-съжалявам-за-нищо-news138945.html
http://petel.bg/Nay-brutalniyat-serien-ubiets-v-Balgariya--Ako-se-iztsapash-s-mnogo-krav--miesh-se-kato-na-avtomivka-__60879
http://novinar.bg/news/38-balgarskite-serijni-ubijtci-chast-2_NDA3Mzs2.html
Атина- Палада
- Posts : 93
Join date : 10.04.2015
Location : София
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите