Детският кръстоносен поход

Детският кръстоносен поход е едно от необичайните събития от историята на средновековна Европа. Толкова е странен, че днес някои историци дори предполагат, че въобще не е реално събитие, макар да се споменава в поне 50 хроники от Средновековието. През 1212 г. не напълно уточнен брой деца (според някои източници десетки хиляди) тръгват от северна Франция и западна Германия на поход към Йерусалим. Те не са въоръжени, единствено мислят чрез силата на добротата да освободят Светите земи.

Преди този "поход" се провеждат няколко рицарски кръстоносни похода, като обаче крайният резултат не е добър - мюсюлманите отново си възвръщат свещените за християните земи. Може би неуспехите на военните походи кара някои младежи да си въобразят, че там където не е станало с оръжие, ще стане с добро.

Извадка от писмения източник "Chronica regia Coloniensis" от 13 век:

"Много хиляди момчета, от 6 годишни до пълнолетие изоставиха стадата си, нивите си, каруците си и всичко което правеха. Те го направиха въпреки увещанията на родителите си, роднините си и приятелите си, които искаха да ги задържат. Внезапно едно се затичваше след друго, за да поеме на свой ред кръста. Така в групи от двадесет, петдесет или сто, те издигнаха знамената и поеха към Йерусалим."



Средновековната хроника продължава с това, че според самите деца, те са тръгнали на кръстоносен поход по волята божия. "Някои се върнаха след като стигнаха Мец, други Пиаченца, някои достигнаха чак до Рим и се върнаха. Въпреки това други стигнаха чак до Марсилия, но дали достигнаха до Светите земи и каква е съдбата им, не е ясно." Средновековният автор завършва разказа за това събитие със зловеща забележка: "едно нещо е сигурно: от многото хиляди, които тръгнаха, малцина се завърнаха".

Всъщност исторически изследвания предполагат, че е по-вероятно да е имало два отделни "похода" обединени в последствие в хрониките и в паметта на хората в един. Първият е тръгнал от Франция и е воден от едно селско момче наречено Стефан от Клойс, което твърдяло, че носи писмо за краля на Франция от Исус, дадено му на сън. Около него се събрала младежка група като повечето претендирали, че притежават специални дарби от Бога и се смятали за чудотворци. Групата стигнала до Париж където се опитала да даде "писмото" на крал Филип II. Кралят дори не си направил труда да ги приеме, а заръчал да се приберат по къщите си. Някои послушали този съвет, но много други дошли на тяхно място. Разказва се, че Стефан събрал 30 000 деца и младежи и тръгнали за Марсилия, където мислели по море да стигнат до Светите земи.



Горе долу по същото време друга "армия" от деца-кръстоносци се събира в Германия. Техен водач бил Николас от Кьолн. По някои сведения бил събрал 50 000 последователи. Сред тях имало и "малък брой възрастни, но те не командвали". Походът преминал Алпите и стигнал до Рим където се срещнали с папата. Той ги похвалил за смелостта им, но също ги посъветвал да се приберат у тях понеже са твърде млади за едно такова начинание. Някои действително се върнали в Германия, вече много били починали при прехода от глад и изтощение, други загинали на връщане. Една малка група се качила на кораб уж за да стигне до Светите земи, но дирите им напълно се губят в историята...



Какво все пак става с малкото останали в края на "походите". Има съмнения, че търговците, които уж са се съгласили да ги откарат с корабите си в Светите земи, са ги продали всъщност в робство на мюсюлманите. В Германия пък бащата на Николас бил арестуван и обесен под натиск на гневни семейства, чиито деца изчезнали защото последвали момчето.

http://misterika.blogspot.com/2015/05/blog-post_22.html