Капоейра - бразилското бойно изкуство

Магията на капоейра



Капоейра е бразилски микс от танц, музика, театър, ритуал и бой. Неговият далечен произход е тясно свързан с древните африкански бойни изкуства, а зараждането му е пряка последица от жестоките посегателства върху робите през колониалните епохи.

Има различни версии за историята на капоейра, но за нито една от тях няма реални доказателства. Една от легендите разказва, че истинският капоейрист е трябвало да излезе от вкъщи с белия си костюм, за да отиде на среща, като междувременно мине през 2-3 места, на които да поиграе капоейра и да отиде на срещата без нито една гънка по костюма.

Съществуват няколко легенди как точно се е появил стилът капоейра. Според една от най разпространените версии, той е бил създаден от робите в каучуковите плантации, пръснати из цяла Боливия. Съчетавайки движения и техники от познатите им африкански бойни ритуали, чернокожите работници измислили танц, при който единият участник изпълнявал ролята на роба, а другият – на господарят. По този начин се получила интересната комбинация между бойно изкуство и танц, чрез която робите можели да се защитават от експлоатиращите ги плантатори. Счита се, че най-вероятно този „боен танц“ е бил пренесен от африканските роби и до Бразилия, където бил допълнително усъвършенстван и станал прочут под наименованието капоейра, което се използва и до ден днешен.

След като робите били официално освободени, капоейра излязла на улицата. Дълго време обаче тренирането на капоейра в Бразилия било строго забранено и се наказвало със затвор от 6 месеца до 2 години, тъй като се считало за опасна криминална практика, която открито подстрекавала към насилие. Дори се стигнало до там, че през 1890 година тогавашният бразилски президент Додоро да Фонсека подписал официален указ, с който се забранявало всякакво практикуване на капоейра. Въпреки това обаче, популярността на бойното изкуство не стихнала и то продължило да се разпространява тайно, най-вече сред бедното население на страната.

За баща на модерната капоейра се приема Мануел дос Реис Мачадо, който през 1930 година, благодарение на своите политически усилия успял да убеди властите да вдигнат забраната върху бойните стилове като капоейра в региона. Две години по-късно, през 1932 година, той основал и първото училище за капоейра в Бразилия. Скоро из цялата страна се появи школи, които обучавали учениците си в тънкостите и методиките на това бойно изкуство, като на най-голяма популярност капоейрата се радвала в градовете Салвадор да Бахия, Рио де Жанейро и Сао Пауло.

Традиционната капоейра представлява спонтанно събиране на хора на улицата, които се нареждат в „рода” (кръг), включително и тези, които свирят. Започват да пеят и да пляскат, като един солист води песента, а в средата двама играят капоейра. В спортен вариант се изпълнява солово, без партньор. Прави се само акробатика и представления за публика. Музиката задава и определя темпото на танца, който ще се изпълнява, като често освен инструментален има и вокален съпровод. Капоейра не е стил, в който се набляга на фул контакта. Тук най-важни са замахванията с крака и самозащитните премятания и претъркулвания на тялото. Юмручните удари са забранени. Движенията, които се извършват по време на капоейра изискват най-вече координация, баланс и усещане за тежест, а не както повече хора си мислят – изключителна гъвкавост. Тъй като играещите винаги се движат и не стоят на едно място, това дава добра възможност на човек да укрепи и засили мускулатурата си, както и да опознае възможностите на своето тяло.

Най-често капоейра се определя като вид общуване, закачка между двамата, които играят. Целта не е да победиш другия, а да го излъжеш. Капоейра често е сравнявана с театъра, тъй като в нея също има театрално изразяване на чувства и емоции.

Самбата е много здраво преплетена с капоейра. Най-често музиката се изпълнява на ударни инструменти. Повтарят се различни напеви. Обикновено мелодията не е сложна. Ако не се научиш да пееш, няма да можеш и да играеш капоейра, а ако не умееш да лансираш на музикалните инструменти, губиш част от сетивата на играта.

Заради чудесната си комплексност пък, в наши дни капоейрата се е превърнала в неразделна част от образователните програми на различни училища, университети и бойни клубове. Любопитен факт е, че дори модерните танци като брейк, хип-хоп и рап все по-често вмъкват в своята хореография елементи именно от капоейра.

Най-разпространените разновидности на капоейра са:

Capoeira Angola е най-древната форма на капоейра и като такава, тя стъпва изцяло върху традиционните елементи на африканските бойни танци. Capoeira Angola се изпълнява доста по-ниско до земята и значително по-бавно отколкото другите останалите видове.

Capoeira Regional е най-популярната форма на капоейра. Точно това обикновено е онази капоейра, която визират хората, когато говорят за бразилската капоейра.

Capoeira Contemporâneа е хибриден стил на капоейрата, който е еклектичен по своята същност и произлиза от комбинирането на другите основни разновидности.

Взаимоотношенията от живота се пренасят и в капоейра – понякога има агресия, мания, идеята да се наложиш над другия, да го излъжеш, но не и да го набиеш. Защото, както казват капоейристите: Героите умират първи!

Да играеш капоейра е удоволствие, което само тя може да ти създаде!



Източник: https://mysticallegends.wordpress.com/2012/08/26/магията-на-капоейра/

Добра статия ,добро хрумване.

Мерси!
Въпреки, че е бойно изкуство, изпълнението изглежда много красиво.