Берсерките - яростни войни или полудели наркомани

Берсерките са били викингски войни, последователи на бог Один, биещи се с изключителна ярост. Те били трудни за контролиране дори от водачите на викингите и вдъхвали неописуем ужас на противниците си.



Често покривали телата си с кожи от вълци или мечки. Дори се предполага, че е възможно самата дума "берсерк" да идва от "мечо палто" на старонорвежски.



Преди битка те надавали смразяващи кръвта викове и позволявали на яростта да ги обземе. Някои гризели щитовете си в налудничав пристъп. Много от тях обаче въобще нямали щитове, ризници или каквито и да било средства за предпазване. Така тялото им било по-свободно да се движи. Едно от предпочитаните оръжия била двуръката брадва с която разсичали всичко наред.

По време на такъв пристъп берсерките са загубвали почти напълно разсъдъка си. Изпадали са в състояние в което не са правели разлика между свои и врагове, като са издавали животински ревове и звуци и атакували с голяма ярост всичко, което се изпречи на пътя им — хора, животни или дори предмети, без да обръщат внимание на нараняванията, които получават. Друга характерна черта на състоянието „берсеркски пристъп“ е демонстрацията на изумителна почти свръхестествена сила.

По време на война берсерките били ценни бойци. Те били използвани като острие, което да направи пробив във вражеските редици или да внесе тотална паника. В моменти на пристъп обаче често берсерките са атакували приятели и съюзници и никакъв морал не е бил фактор при тях. Също така създавали много проблеми по време на мир. Банди от берсерки нападали и избивали мирното население. Затова те не са били уважавани членове на обществото. През 1015 г. били обявени извън закона и до 12 век берсерските банди почти напълно изчезнали.

Има различни теории на какво се е дължало това им поведение по време на бой. Според някои те сами се вкарвали в това състояние на ума и давали воля на яростта си. Други считат, че може би са имали някакви психични отклонения. Твърде вероятно е поне някои от тях да са били наистина луди.

Някои изследователи смятат, че те са употребявали психотропни вещества преди битка. Възможно е този ефект да се е получавал при консумиране на "Bog myrtle", едно растение виреещо в Скандинавия.

Има и паранормално обяснение. Според него, берсерките са били обладавани от духове на животни и преди битка дори сами са ги допускали в телата си.

http://misterika.blogspot.com/2015/07/blog-post_26.html

Разпространено е твърдението, че берсерките са пиели отвара от гъбата червена мухоморка. Ето и мнение от форум "Бойна слава":
"Нещо интересно. Преди две години съвсем случайно се запознах с един норвежец. Контакта ни беше кратък, но пък успяхме да поговорим доста за викингите. Това, което ме учуди е, че според него в Норвегия в учебниците по история изключително малко място е отделено за викингите. То, ако за тях не е отделено, какво друго ще пишат в нея Та, както и да е. Олоф, така се казваше човечеца, беше от Ставангер и по някакво щастливо стечение на обстоятелставата проявяваше слабост към викингкската епоха. Учил право в Стокхолм и успоредно с това започнал да проявява интерес към историята. Спомням си, че споменахме нещо за берсерките, на което той реагира с широка усмивка. Мнението му беше, че това са били хора, които са влизали в бой с мечи кожи, много често дори без щитове. Нещо, напълно познато до тук. Това, което не знаех, е, че според него тези кожи били от мечки, които въпросните берсерки лично убивали, вярвайки, че по този начин силата на животното ще се въплъти в него, заедно с цялата си свирепост и зверски инстинкт. Успоредно с това се постигал и психически ефект над противника, който често изпадалв паника при вида на берсерките. Според Олоф, берсерките били хора, които се различавали по характер, дори от повечето други викинги. Били неразговорливи, мрачни, избягвали да създават семейства и живеели като аутсайдери. По време на битка ставали изключително активни и настървени, което Олоф свързва с предположението, че пиели екстракт от гъби /мухоморки/, нещо, към което се отнася доста скептично автора на статията дадена от Голъм. Та екстракта бил познат на викингите от финландските шамани, които се славели по онези времена, като най-добрите магьосници. Леле как прозвуча. Въпроса бил там, че този сок от гъбите, примесен с някакви други треви въздействал на мозъка и централната нервна система, като човек изтръпвал и не усещал болка. Един вид действал като упойка. Наред с това засилвал агресията и затъпявал сетивата. Олоф направи асоциация с асасините и тяхната секта, които употребявали хашиш, преди да влязат в бой, или когато извършвали убийства. Според него екстракта имал странични ефекти, като причинявал отпадналост, апатия, меланхолия и депресивни настроения. По такъв начин обяснява странното поведение на берсерките в мирния живот. Мнението му беше, че като цяло берсерките са били крайно нисък брой, но с безграничната си смелост и пълно пренебрежение към смъртта са компенсирали разликата в числеността на силите. За мен беше много интересно да науча, че в битката при Стамфорд Бридж са взели участие, според това което бил чел Олоф, около 30-40 берсерки. И всичките оставили телата си на бойно поле. Спомена, че норвежки историк, на който забравих името, поради малко трудното му произношение имал версия, че Йощайн Оре, който идва в критичния момент на битката с подкрепления и с кралското знаме "Landsjodan" в ръце бил също берсерк. Поговорихме си и за трудовете на Сноре Стюрлюсон и за тяхната си митология и изпихме доста бири, но признавам, че това беше може би най-интересния ми събеседник по въпроса за викингите. Кой знае, може би някой ден ще видя негова книга по проблема А и знае ли се, може някой от неговите праотци да е бил викинг, а може би берсерк. Това съвсем в кръга на шегата разбира се"
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?9146-%CF%EE%F5%EE%E4%E8%F2%E5-%ED%E0-%E2%E8%EA%E8%ED%E3%E8%F2%E5/page2