Мене ме, мамо, змей люби, змей люби, змей ще ме вземе и две истории

Мене ме, мамо, змей люби, змей люби, змей ще ме вземе


"Мене ме мамо змей люби" - картина от Никола Кожухаров (1924 г.)

Змейове, лами и хали

Никой не знае от къде идва драконът като митологичен символ, но той присъства в почти всички митологии по света. Драконите винаги са вълнували хората и историите за тях са невероятно популярни. Драконът присъства и в Китайския и в и прабългарския календар. И днес той е важна фигура в Китайския хороскоп и родените в неговата година се смятат за късметлии.

В митологиите на народите от предхристиянска Европа драконът е имал толкова силно присъствие, че била необходима помощта на свети Георги, който да го победи. И така драконът е станал главен герой в много популярни и обичани рицарски романи. От средновековието до днес са известни много истории за рицари и дракони. Драконът присъства и в митологията на маи и толтеки от Предколумбова Америка като пернатият змей Кетцалкоатл, богът-творец.

В Българската народна митология драконът е известен с имената змей, ламя или хала. Наименованието ламя идва от древногръцката митология и е свързано с Ламия, красивата дъщеря на Бел и любимка на Зевс, която ревнивата Хера превърнала в страшилище.

Ламия била толкова обезобразена, озлобена и объркана,че се нахвърлила и погубила собствените си деца. Халата пък е със славянски произход и представлява вихрушка, която помита всичко по пътя си – все страховити символи.

Нашите предци са осмислили Дракона по свой уникален начин. Според тях произходът на змея е различен. В змей се превръща 40 годишен шаран или гущер, невидян никога от човешко око; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок; в змей се превръща яйцето, снесено и излюпено скришом от кокошка. Змеят има златни крила и е покрит със златни люспи, опашката му е като на змия или риба, а главите му може да са три, пет, седем или девет.

Той може да е благосклонен към хората, но може и да им е лют враг. Халата и ламята представляват женския вариант на змея. Приказката за тримата братя и златната ябълка, в която царските синове се борят с крадливата ламя е една от най-популярните в българското народно творчество, а за Змеица-Златокрилица се пее и разказва по цяла България.

Прочут по целия християнски свят е свети Георги Победоносец, който предизвиква на двубой и побеждава злата хала, заключила за хората небесните и земните води.

Ламята в българските митове и легенди

Ламята в българските митове, приказки и песни е женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с кучешка глава и остри зъби и нокти. Устата й е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото й е покрито с жълти люспи. Най-често е описвана с три или девет еднакви глави. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някой, за да го изяде.

В българските приказки най-големият враг на ламята са юнаците, които излизат на борба с нея и я побеждават, като отрязват главите й. Такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак.

В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.

Врагове на ламите също са змейовете, млади мъжки същества в човешки образи, с опашка и с крила под мишниците. Долната част на тялото им е покрита с лъскави като злато люспи. Те обитават непристъпни гори и пещери. Названия като Змейова дупка, Змейов кладенец и др. са чести из България. Змейовете се хранят главно с мляко, ядат много бял хляб и пият гъсто вино. Змейовете са приятелски настроени към хората.

Мене ме, мамо, змей люби

Момите и момците, любени от змей или змеица страдали много. За тях любовта се превръщала в болест и те били неспособни за нормален живот. За това хората намерили начин да лекуват тази болест. Змейчевата болест се лекувала от баячки и билкарки чрез опушване с лековити треви или с поливки. Използвали се главно чемерика и вратига.

За да не бъдат грабнати от змей, момите носели скрито в дрехите си “змейово око” – камък, който по време на бурята се е забил в земята, а на пролет, преди да се събуди змеят от сън, те извършвали пролетните обичаи Буенец, Лазаруване и Кумичене.

На Еремия, магическа практика изпълнявана на първи май, моми и невести ритуално месели глина за подница и връшник. Мара Лишанка (на Светла сряда) пък се играела, за да бъдат предпазени ергените от змеиците и самодивите. Момите и невестите използвали кобилицата за защита от змейовете, особено ако е била изработена от габър, дъб, ясен или явор. В миналото всяка жена или мома е имала пълното право да използва кобилицата си не само срещу змея, но и срещу досадните мъже.

И до днес се помни изразът:”Я да ми се махаш от пътя, че ти строшавам краката с кобилицата!”

Освен с любов и любовна магия хората свързват змея и с бурите, гръмотевиците и светкавиците, с градушката. Вярвало се, че бурята се предизвиква от сражаващите се добър змей и зла хала. Змеят можел да бъде победен само с парче от подница и за това, по време на буря жените прибирали подницата и връшника вкъщи. При такава битка винаги имало победени и победители.

Победеният змей падал на земята във вид на човек или смок. Ако стопаните на нивата, хранели падналия змей с мляко и мед в продължение на 40 дни, той отново се вдигал на небето и оставал верен приятел и закрилник на спасителите си.

Залюбената от змей мома умира

Магиите са всичко, което се постига по свръхестествен начин. За тях са изписани множество научни и популярни страници, изследвани са в цялото им разнообразие у различните народи. Нашите са свързани с уникалното и чисто българско магическо мислене, с вълшебната представа за обитателите на отвъдни светове - светци или демони, свръхсъщества, участващи в живота на обикновените хора. В българската митология често се преплитат праезически представи с по-нови християнски образи и символи.

Един от най-популярните митологични герои е змеят. Той олицетворява хаоса. Има връзка със земните и с подземните води, гръмотевичните бури и градушките. В народните представи змеят прилича на огромен гущер с кучешка глава, широка уста, големи очи, четири крака, опашка и остри нокти.

Тялото му е покрито с жълти люспи, може да има вместо една няколко глави, както и крила. Змеят често се влюбвал в най-личната мома. Чрез своята невидима любов нарушавал нейното земно щастие, правел я злочеста, различна от всички останали, болна. Често причинявал смъртта й - независимо дали като й грабне внезапно душата или като остави момата да се топи и линее.

Любената от змей всичко знаела и можела (както само надарен и докоснал се до знанието на хаоса избраник), но не издавала нищо, защото змеят не й позволявал. Той не й разрешавал да слага китки, да се реши, да носи нови премени, да ходи на кладенци или на хоро.

Ако близките й решели да я омъжат, змеят с гръм и трясък, като вихрушка я отнасял със себе си. Понякога я грабвал от хорото и повече никой не я виждал. За съжаление дори след лечение с билки обречената не живеела дълго - залинявала, обесвала се или полудявала. Единици успявали да се спасят от змейската любов.

Магии за предпазване от змейска обич

Според преданията любовта на змея е болест, която се лекува с отвара от "змеева" билка. На залюбената мома й баели, прекадявали стаята й с билки. Тъй като залюбването ставало при предпочитаните от змея дъжд, вятър, гръмотевици, на девойките забранявали да излизат навън, да пеят и да викат в такова време.

"Мома или момък, любени от змей, не трябва да казват на никого, понеже ще умрат - обяснява Лилия Старева. - Жена, която ще роди змей, го носи 11 месеца. Има една поговорка: " Змей ли носиш, та още го няма детето". Нощта, в която щял да се роди змей, викали по къщите дванадесет девойки да му приготвят риза, да го облекат. Те му я съшивали мълчешком и му я обличали, също без да издумат дума. "

Змей или змеица предците ни се опитвали да прогонят надалеч с билките вратига, жълта комунига и тинтява. На запустяло огнище извън дома, в медно менче сварявали през деня китка от тези билки. С водата ръсели моми, ергени, младоженци, поотраснали деца. Китката после заравяли в пепелта на огнището.

Магическият ритуал, правен за предпазване от любовта на змей, е известен като обичая "кумичене", извършван на Лазаровден и Връбница. Лазарките отиват на река, като всяка от тях носи оплетено венче и специално омесен обреден хляб "кукла". На дървена дъсчица момите нареждат венчетата и куклите и ги пускат да се носят по течението.

Онази мома, на която венчето заплува най-напред, се определя за "кумица". Тя повежда моминското хоро към къщата си, където се слага обща трапеза. Според народното поверие девойката, която е била кумица и се е кумичила, няма опасност да бъде похитена от змей и има право да се моми, да очаква сватове и да се омъжи.

Източници: http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=5063&tid=87303
http://www.legendite.blogspot.com/2009/11/blog-post_29.html
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=

Две истории, разказани ми от хора за моми залюбени от змей

Двете истории се отнасят към приблизително едно и също време, средата на ХХ век.

Първата е за случай в столичния квартал "Христо Ботев", по настоящем ромско гето, но преди около 60-70 години там е имало български къщи. Една моя позната, в момента на около 75 години, в нейната ранна младост, тя живеела в този квартал и там имало момиче, което разправяло, че го люби змей. Един ден намерили въпросното момиче обесено (вероятно се е самоубило) в една изоставена къща. Тук не си спомням добре, но мисля, че в тази къща, тя казвала, че се среща със змея.

Другата история е от село Драгана, Ловешко и е разказана от бабата на мъжа ми, вече починала, родена през 1928 г. Историята се отнася някъде към периода 1930 - 1950 г. В това село имало някакво момиче, дето също разправяло, че го люби змей. Даже някаква жена казвала, че момичето родило змийчета от този змей. По-нататъшната съдба на момичето и евентуалното змейско потомство са неизвестни.

Най-вероятно в първия случай става дума за психическо болно момиче, а във втория - за някаква местна легенда, а това за змийчетата да е измислено от жената, която го е разказвала, за да заинтригува слушателите си. При всички случаи обаче историите са интересни, тъй като не са се случили чак толкова отдавна, което показва, че поверието за залюбени от змей е още живо.

Народни песни за моми и момци залюбени от змейове и змеици

Мене ме, мамо, змей люби

Мама Тодора думаше:
- Мари, Тодоро, вакла Тодоро,
що нощем правиш, мари,
та денем дремеш?
Овчар ли любиш
или воловарин?
Тодора мама думаше:
- Мар, мале, мале,
мар, стара, мале,
мащеха ли си, мале,
та не ме вярваш?
Мене ме, мамо, змей люби,
змей люби, змей ще ме вземе,
всяка ми вечер дохожда.
Ти ела, мамо, във петък,
във петък, мамо, вечерта,
във петък, срещу събота,
на нашто малко прозорче.
Отвънка, мале, погледни,
как змея до мене лежи.
На скут ми държи сахан стафиди,
в сахана, мале, златна ябълка.

Змеица обича овчар

Майкя Стояну говори:
- Сине Стояне, Стояне,
доде бе, сине, под майкя,
ти бе ми, сине, бел-червен
като софишка ябълка,
на дюкян неизнасяна;
отка ми пойде с овчаре,
а ти ми стана жълт-зелен.
Дали си на зли овчаре,
или на по-зли кехаи,
или ти псета яхназе?
Стоян на майкя говори:
- Нито съм на зли овчаре,
нито на по-зли кехаи,
нито ми псета яхназе,
най се научи, научи
загорска мечка стръвница,
псета ми с ханджар гонеше,
овчаре с силни огневе,
бел ми опанджак отвива,
сухо ми грозде доноси,
при мен се свива, та лега.
Майкя Стояну говоре:
- Нито е мечка стръвница,
нало е мома змеица.
Ега я, сине, излажеш:
"Загорска мечко стръвнице,
я имам сестра хубава,
нея я турчин залибил.
Та не щеш зная магии
от турчин да я отмразим?"
Ега се, сине, отмразиш
от тая змия стръвница!

Измамила змея

Погоди мама Кераца
за хубавеца Никола.
Дорде я не бе годила,
бяла бе като лалица,
червена като ружица;
йот ка, я мама погоди,
тя стана жълта-зелена,
като пролетна коприва.
Мама Кераци думаше:
- Синко Керацо, Керацо!
Ако е грозен Никола,
мама да иде да върне;
ако е малко мената,
мама да иде да иска!
Кераца мами думаше:
- Мамо ле, стара майчице!
Нито е грозен Никола,
нито е малка мената,
ами ма мамо, змей либи.
Кога ми гривни придзвекат,
той си със мене играе;
кога ми гердан притропа,
той иска да ма удави.
Мама Кераци думаше:
- Синко Керацо, Керацо!
Кога си бъде довечер,
ти да си змея изпиташ:
"Аз имам сестра по-малка,
по-малка, ем по-хубава,
нея я турчин залиби,
залиби и ще я земе -
знаеш ли билки разделки
от турчин да я отделим?"
Кога е било на вечер,
Кераца змея попита.
Змей на Кераца думаше:
- Керацо, либе хубаво,
стани ми рано в неделя,
изкарай сиви говеда,
че сбери треви секакви
от пътя от двете страни,
в ново ги гърне увари,
че ръси в къщи по двора,
саде в дръвника не ръси.
Както е казал, сторила.
Ръси Кераца, де ръси -
Най-много ръси в дръвника.
Змейно се викна, провикна:
- Керацо, либе Керацо!
Защо ма хитро изпита,
изпита та ма измами,
измами, та ма пропъди?
Каква си беше хубава,
каква си грозна станала!

Източник: http://liternet.bg/