Едно прокълнато черно огледало

Това е една много добра статия на Грег Нюкърк от сайта "Week in Weird". Преди често взимах материали от тази интернет страница и съм останал с впечатлението, че хората, които я движат, са отдадени паранормални изследователи, а не някакви търсачи на сензации. Повествованието в първо лице е от Грег.

Прокълнатите предмети са капризни. Много хора твърдят, че притежават такива, други ги колекционират, а още повече ги продават. За жалост, колкото и зловеща да изглежда старата ви кукла, повечето прокълнати предмети изпитват силен сценичен страх и отказват да се проявяват пред публика. Вместо това се задействат посред нощ, далече от скептиците и дори от погледа на охранителните камери.

Поне така си мислехме преди да се сблъскаме с Тъмното Огледало, мистериозно парче стъкло всяло ужас в стотици хора - от вярващи до скептици - и то едва за няколко кратки месеца. Честно, не съм виждал нищо подобно в моя живот.



За последните 15 години от както проследявам криптозоологически чудовища и паранормални мистерии, аз съм събрал добър асортимент от предмети, които може би са обладани. Някои са свързани с известни случаи като "Амитивил", някои са от случаи, които лично съм изследвал, а трети просто са ми дадени от бившите им собственици, част от които са паранормални изследователи като мен.

След известно време осъзнах, че няма смисъл да пазя тези неща заключени в щабквартирата на "Planet Weird" и организирахме пътуващ музей с моята съпруга Дана. За последната година той посети множество конференции и събития в страната (САЩ), както и легендарни прокълнати места с паранормална история. Ние не продаваме нищо, нито пък взимаме такса да показваме колекцията си, просто ни доставя удоволствие да го правим.



Постепенно нашата колекция нарастваше. Още и още хора се свързваха с нас с желанието да се отърват от проблематични показалци за Уиджа, зли картини и дори неща като шепа гробищна пръст.

Може би си мислите, че със всички тези прокълнати неща в щабквартирата ни, ние плуваме сред море от ектоплазма, преследвани от множество призраци. Но трябва да бъда напълно честен с вас, повечето от тези неща не правят кой знае какво освен да издрънкат посред нощ. Всъщност едва тази седмица ни се наложи да започнем да заключваме в кутии част от експонатите.

Понякога е нужна една капка катран, за да се развали цялата каца с мед....

През юни към нас се приближи една жена с един предмет, който започнал да причинява проблеми в семейството ѝ. Нека я наречем просто Сара. Тя ни разказа, че нейната майка посетила годишно Експо на екстрасенси от където си купила черно огледало за гадаене чрез взиране (на английски "scrying").

Дори и да не сте запознати с конкретния термин (скрайнг") не може да не сте виждали поне по филм как някой се взира в кристална топка в опит да предскаже бъдещето. От поне 10-ти век тези гадатели използват различни рефлектиращи повърхности за своите сеанси - лъскави камъни, купи с вода, тъмни огледала, за да изпаднат в състояние на транс и да видят бъдещето, да говорят с мъртвите или да извършат магически ритуал.

Днес има възраждане на това гадаене, но не под формата позната ни от киното - гледане в кристално кълбо, а чрез взиране в "черно огледало". Тези огледала лесно могат да се намерят в Ebay. (Бел. Г.Б.: потърсете "dark mirror scrying", тези пособия обаче не са много евтини, най-евтиното което намерих бе 17 долара, без да броим доставката).



Сара ни разказа как през следващите седмици майка ѝ гледала в огледалото и ставала все по-отчуждена. В случаите, когато все пак успявала да говори по телефона с нея, разговорите били изпълнени с черни мотиви. Възрастната жена споделила, че колкото и силно да се опитвала, не можела да види нищо в огледалото. Даже си мислила, че нещо не е наред с нейния екземпляр.

Майката на Сара ставала все по-затворена и обсебена от желанието да види нещо, затова дъщеря ѝ предприела мерки. Посетила дома на родителите си и поискала да види огледалото с очите си. Майка ѝ, видимо отнесена, отключила един шкаф и извадила малка рамка покрита с тъмен воал. Сара я попитала защо пази огледалото покрито и заключено, тогава възрастната жена се разревала и отговорила, че то било просто "зло". Сара го увила в дреха, сложила го в кутия и го взела у дома си.

Малко след това се свързала с нас. Макар да отдава повечето от събитията на въображението на старата ѝ майка, която взела хобито си твърде на сериозно, Сара не можела да се отърве от безпокойството, което ѝ причинявало гадателското огледало. Подари ни го при условие, че запазим нейната анонимност и редовно я информираме дали не се случва нещо. Намерихме място на огледалото във всекидневната и като повечето ни други предмети, то стоя там тихо и без проблеми.

Колкото и любопитен да бях, само съм надзъртал в огледалото. Защо? Защото се страхувах. Но не от силите, които му приписват, а от това, че няма да се случи нищо и така ще изчезне ентусиазмът ми да проучвам този предполагаем прокълнат обект. За около седмица огледалото стоя в къщата, не по-различно от който и да било друг предмет.

Сутринта на 20 юни, ние започнахме да събираме колекцията си, защото Пътуващият музей отново тръгваше на път. Предстоеше ни посещение на някогашното бойно поле край Перивил като подкрепа за шоуто "Ghost Adventures" на Ник Гроф. За първи път щяхме да показваме и тъмното огледало.

Не е необичайно за Пътуващият музей да събира посетители още преди да сме разопаковали и подредили всичко. Хората вече питаха какво е скрито под черния воал. Аз им разказах историята на огледалото и казах:

"Ако искате го вземете, използвайте, експериментирайте, тествайте, заповядайте, но на ваш собствен риск".



Една жена веднага направи отрицателен жест с ръка и каза "А, не!", други свиха устни и очи по начина по който го правим, когато се чудим за нещо, но друга жена без да губи време свали воала и грабна огледалото. Погледна в него за едва 30 секунди и изражението ѝ взе да се променя в неописуем ужас. Тя бързо остави огледалото на масата, очите ѝ изразяваха шок.

"Какво видяхте?" - нервно я попитах.

"Видях собствения си разлагащ се труп да ме гледа" - каза заеквайки - "това е тъмно огледало. Не трябваше да правя това. Имам нужда да кажа молитва. Извинете ме."

Жената бързо се отдалечи, но до края на проявата хората говореха за Тъмното Огледало, като някои се престрашаваха да го пробват сами. Много виждаха единствено своето собствено отражение, но и твърде често имаше негативни реакции, което ме накара да се зачудя дали да не преосмисля в по-силен вариант уточнението, че го пробват "на свой собствен риск".

Някои разказваха за странни видения, усукани лица или просто за безпокойство, което ги е обземало щом са поглеждали в огледалото. По-късно вечерта една жена реши да притисне ръката си към огледалото. През следващите два часа агресивно се опитваше да изтърка отпечатъците си от него. Тя също твърдеше, че е видяла собствения си труп, както и някакво видение, което не искаше да разкаже. Отпечатъците ѝ изчезнаха от стъклото, едва когато заплаши да разбие огледалото на парчета.



Огледалото сякаш не беше същото, когато го върнахме у нас, а може би аз бях по-различен. След като разопаковахме всичко и върнахме нещата по местата им, започнах да забелязвам странни неща. Често изпадах в унес, осъзнах, че всъщност през това време се взирам в покритото огледало. Яви се силно желание да погледна в него. Може би просто бях повлиян на подсъзнателно ниво от историите на тези посетители, което се бяха престрашили да погледнат, но не можех да се отърва от чувството, че самото огледало иска да погледна в него. Дали бе внушение или не, устоях и не погледнах.

На следващия месец Пътуващият музей посети известното някогашно заведение за душевноболни Пенхърст в Пенсилвания и отново взехме огледалото. Имаше все още един час докато официално отворим за публика, но домакините на проявата от Паранормалната асоциация Пентхърст вече разглеждаха огледалото. Аз им разказах обичайната история и отново ги приканих сами да погледнат. Една жена, която се представи като скептика на групата, реши да се пробва. След малко тя вече ни разказваше как виждала в огледало, че устата и се движи, макар да я е държала затворена през цялото време.

През останалата част от вечерта виденията в огледалото на посетителите бяха два пъти по-страшни от предишния път. Един едър и силен мъж чу от другите посетители за огледалото, изсмя се на предупрежденията и посегна към огледалото. Погледна в него и веднага отстъпи назад бълвайки псувни, като почти го изпусна на земята. Той каза, че видял как негов двойник надзърта през рамото му и след това се отдалечава.



За разлика от изложбата в Перивил, този път нещата не се ограничаваха само до визуални прояви. Почти половината от пробвалите съобщаваха за "електрическо" усещане струящо от рамката на огледалото, някои дори си разтриваха ръцете след това. Някои изпитваха главоболие след като поглеждаха. Една жена усетила вкуса на кръв в устата си.

Дженифър Къркланд, изследователка от "SHOCK Paranormal" взе огледалото за свой собствен експеримент в една тиха стая на бившия санаториум Пенхърст. След половин час се върна с широкоотворени от ужас очи. Твърди, че виждала хора в стаята, а нямало никой там.

Когато се прибрахме обратно у нас, поставих огледалото на обичайното му място и се строполих на дивана от изтощение след 8-часовото шофиране. Когато се събудих видях, че и двете ни котки са на стола в далечния край на всекидневната и се взират в нещо. Осъзнах две неща - досега никога не съм ги виждал и двете да стоят на един и същ стол и освен това гледаха в огледалото...което бе открито, воалът бе на пода.

Не изключвам никакви възможности. Може би котките са го дръпнали. Може би съм бил толкова изморен от пътуването, че не съм го покрил добре. Може би течението го е съборило. Тръгнах да го покривам и тогава котките избягаха панически в другата стая. От тогава те не се приближават до него, дори се крият, когато тръгна с огледалото към тях.

Това продължи и през следващите няколко дни. Всяка сутрин намирахме огледалото открито, макар да го бяхме покривали предишната вечер.

Инсталирах камера активираща се при движение, същата която използваме при търсенията на Бигфут.



В три от следващите седем нощи огледалото се откриваше, но паметта на камерата бе празна всеки път. Нито заснети котки, нито вятър, нищо. Още по-странно - на седмия ден, аз реших да проверя SD картата, но тя бе повредена. Имаше около 100 мегабайта запис, но той отказваше да се отвори. Дори опитите да я форматирам не сполучиха.

Преди няколко седмици нашата пътуваща изложба посети един музей в който предишния път имах странно преживяване (бел. Г.Б.: нападение от дух, случаката е описана в друга статия от Грег, която не съм превеждал). Тъмното Огледало отново се прояви. Поне трима човека казаха, че са виждали "черна маса" да се рее над лявото им рамо, а други твърдяха, че са се виждали остарели с 40 години.

Най-интересното се случи обаче, когато Брок и Дейв от радио "Paramania" ме поканиха за интервю на живо и взехме и огледалото.



По едно време Брок реши да погледне в огледалото. Последва възглас, след което той обясни, че видял собственото си изкривено лице с усмивка от единия до другия край.

Обратно в шабквартирата ние вече имаме проблеми. Изглежда Тъмното Огледало оказва лошо влияние. Но не само на хората гледали в него, но и на другите предмети с които е пътувало. Внезапно и за първи път, много от нещата дадени ни като прокълнати започнаха да се държат като такива. Зловещите картини най-накрая започнаха да падат от стените, кукалата Руби изчезна безследно, а също така чухме показалецът за Уиджа да се мести в стъклената си витрина посред нощ.

Поради тази причина огледалото вече не е във всекидневната ни. Увихме го в хартия и го заключихме в един сандък. Така е от няколко дни, засега няма нищо странно, останалите предмети отново са "нормални".



Имам чувството, че Тъмното Огледало не е "обладано" по принцип, а се зарежда от досега си с хора, най-вече със страх. То бе просто поредният предмет с интригуваща история, но откакто взехме да го захранваме с поток от емоции отделяни от посетителите и то на различни прокълнати места из страната, огледалото взе да се влияе от вниманието към него.

Макар и да сме в много ранен етап на експеримента с огледалото, ясно е, че то има ефект върху обкръжаваща го среда, зареждайки вече странни обекти и места. Много от предметите взеха да проявяват паранормална активност невиждана до тогава. Но защо?

Сякаш Тъмното Огледало е нещо като батерия. След всяка изложба, бе все по-трудно да се игнорират паранормалните му качества. Вярвам, че позволявайки на смелите и любопитните да поглеждат в него, без да споменавам, че това ставаше на "обсебени" места, ние го "зареждахме". И тази енергия се използваше не само от огледалото, но и от другите обекти около него.

Това не е нова идея. В много народности се вярва, че огледалата имат силата да залавят енергия, дори човешки души. Сърбите и хърватите погребват мъртвите си с огледало, за да хване душата му и да не се скита по Земята. На други места се вярва, че огледалата са вид портал към "духовното царство", а също и че могат да залавят злите духове...и да ги пускат по-късно.

Като повечето фолклорни твърдения, лесно е да се отхвърли всичко като измишльотини, но дори съвременната наука обръща внимание на възможностите на огледалата да запазват енергия. Фактически много от изследванията в "зелената" енергия са насочени към това да се използват огледала за задържане на слънчевата светлина.



И нещо наистина странно. През 2011, екип от физици излиза с твърдението, че са успели чрез огледала да превърнат "виртуални" фотони в реални такива. Цитат:

"Според теорията, огледалото може да абсорбира енергията от виртуални фотони на повърхността си и да я отрази като реални фотони. Ефектът сработва когато огледалото се движи във вакум близо до скоростта на светлината - което е почти невъзможно за всекидневните механични устройства".

Какво ни казват тези учени? Че са хванали отражението и са го извлекли в реалността. Вярно, трябва вакум, светлинна скорост и една камара пари, но прецедентът е тук. Ако един протон съществува като отражение и е способен да се прехвърли в реалността, защо да не може и нещо по-голямо? Сега два пъти ще се замислиш преди да викаш "Кървавата Мери", нали?

Въпросът сега е, след като видяхме за едва три месеца какво направи огледалото, да продължаваме ли да го вземаме по изложения?

Разбира се! Засега макар и плашещи, нещата не са били опасни. Нищо не е политало във въздуха, никой не е бил обладаван от зла сила и на никой не са му експлоадирали очите. Засега. Защо да не споделяме огледалото с възможно най-много други изследователи? В края на краищата, колко често се случва някой да притежава предмет, който харесва да се проявява пред хората?

Може би на следващата изложба ще се появи цяло привидение, може би огледалото ще започне интелигентно да комуникира с паранормалните ни устройства, може би на някой главата ще експлоадира. Единствено помнете - поглеждате в него на свой собствен риск.



http://misterika.blogspot.com/2015/08/blog-post_29.html