Сравнително скорошен случай с Нордикс

Нордикс, още известни като "космическите братя", са предполагаема раса извънземни. Те имат абсолютна прилика със земните хора и по-специално със скандинавците - имат висок ръст, руси коси, бяла кожа и светли очи. През 50-те и 60-те години на ХХ век именно тези извънземни, често биват виждани от разни контактьори и очевидци на НЛО. Като цяло са добронамерени и благосклонни към човечеството. В последствие извънземните познати като "сиви" започват да доминират в срещите с земни хора. Но от време на време все пак се появяват и Нордикс.

Това е един сравнително нов случай, разиграл се е на 18 април 2004 в планините Адирондак, Ню Йорк. Разказва го един бивш полицай. По онова време той все още работил в полицията, но в конкретния ден бил почивка. С него били и други двама негови колеги.

Било вечер, тримата тъкмо се връщали с лодка от риболов в едно езеро, когато видели синя примигваща светлина да лети в небето.

"Видях я и забелязах, че и двамата ми приятели са я видели. Цветът и ми напомняше за така наречените "черни светлини" популярни сред децата днешно време."

"Черна светлина" е популярното название на лампите, които отделят малко светлина във видимия спектър и светят основно в ултравиолетовия. Ето пример:



"Гледахме светлината в продължение на 5-6 секунди. Тя се забави когато стигна другия край на езерото. След това взе да се спуска към силозите на една изоставена от поне 10 години ферма."

Обектът слязъл толкова ниско, че вече не се виждал, единствено се забелязвало сиянието му хвърляно наоколо. Бидейки полицаи, тримата решили да проверят що за чудо е това. Скочили обратно в лодката и след 5 минути вече били на другия бряг.

"Бе зад стария силоз. Тръгнахме натам всеки с джобен нож в ръка."

Когато заобиколили силоза, те били удивени от това, което видели.

"Това бе светеща в "черна светлина" сфера с размерите на Фолксваген Битъл. Виждаше се вътре - там имаше две човешки фигури, мъж и жена, седящи един срещу друг. Не се виждаха седалки под тях.

Жената имаше дълга руса коса и бе облечена в черно и сиво. Мъжът имаше средно дълга руса коса и подобни дрехи."

Тримата приятели се спогледали и почти едновременно казали "наистина ли виждаме това?"

"Започнахме да си шептим какво виждаме, за да направим сравнение - описанията бяха напълно еднакви."

Мъжът и жената в обекта притиснали ръце един към друг, очите им били затворени.

"Цигарите ми бяха в джоба на ризата и аз ги извадих нервно. Щом щракнах със запалката, жената извърна лице и погледна право към нас. Моят приятел Том каза - "Страхотно! Сега ни забелязаха."

Аз не чувствах никакъв страх все пак, а по-късно и двамата ми приятели казаха, че не са се страхували."

След като ги погледнала, жената се усмихнала много приятно и отделила едната си ръка от ръката на мъжа, за да им помаха.

"Двамата ми приятели на помръдваха, но аз вдигнах ръка, за да помахам на свой ред."

След това двете същества в сферата погледнали един към друг и се усмихнали. Жената протегнала ръка навън и взела малко трева. След това отново затворили очите си и притиснали ръце една в друга. Обектът започнал бавно да се издига. Единствено се чувало съвсем слабо жужене.

Сферата се издигнала на няколко десетки метра, но тримата мъже все още можели да видят двете създания вътре в нея. След около 5-10 секунди тя набрала скорост. Летяла право към съзвездието Орион. Ставала все по-малка и по-малка, докато вече не можели да я видят.

"Отново се оказахме в тъмнина до силоза. Нямахме фенерчета и почти нищо не виждахме, досега сферата бе осветявала всичко. Като се държахме един за друг стигнахме до лодката. След това в лагера ни всеки написа на лист какво е видял. По-късно сравнихме написаното и всички бяхме наблюдавали едно и също.

Не сме разказвали на много хора за това. Семействата ни знаят и ни вярват. Знаят и някои други хора. Това бе реално."

http://misterika.blogspot.bg/2015/10/blog-post_5.html