Историята на брачните халки
Страница 1 от 1
Историята на брачните халки
Днес е общоприета традиция двойките, които сключват брак, да разменят венчални халки. Това се смята за древна традиция, но може би за изненада на мнозина, ритуалът в съвременния си вид датира от 20 век. Преди това пръстен е получавала само жената.
Първите данни за подобен брачен ритуал идват от древен Египет. Възможно е египтяните да са взаимствали церемонията от другаде или сами да са я въвели 3000 години пр. н.е. Пръстенът се е правил от коноп или тръстика. Поставял се е на безименния пръст понеже са смятали, че той е пряко свързан с вена със сърцето. Мъжът слагал пръстена на новата си съпруга като символ на неговата вяра, че тя може да се грижи за дома. Тръстиковите пръстени обаче не били много трайни и постепенно започнали да се правят от кожа, слонова кост и др. Колкото по-скъп е материалът, толкова по-голяма била демонстрацията на богатството на мъжа даващ пръстена. Явно нещата не са се изменили много за тези хиляди години, и днес някои мъже предлагат свръх скъпи брачни халки.
След египтяните, римляните също продължават традицията. При тях обаче често жениха не давал пръстена на младоженката, а на нейния баща - това било символично откупуване. Постепенно обаче към 2 век пр. н.е. се наложила традицията самата жена да получава пръстена. Той обаче се носел само публично. Когато била вкъщи жената вместо официалния пръстен носела по-обикновен (обикновено от желязо), който се наричал "Anulus Pronubus". Често тези къщни халки имали украса наподобяваща ключ като символ на това, че жената стопанисва дома.
Римляните (а и древните гърци) също вярвали, че безименния пръст е свързан с вена със сърцето, дори и били дали име - "Vena Amoris" (Вената на любовта). Именно затова най-често сватбеният пръстен се носел на този пръст на лявата ръка, макар че римляните се случвало да го носят и на който пожелаят пръст.
Смята се също така, че римляните са първите, които инкрустирали сватбените пръстени с надписи. Те са тези, които въвели пръстена във формата на ръце държащи сърце с корона. Този дизайн символизирал приятелството, любовта, вярата и лоялността. Бил толкова популярен, че продължил да се използва и в средновековието и ренесанса. През 17 век дори става традиционен пръстен за Ирландия и се предава от майка на дъщеря.
При евреите традицията повелява пръстена да бъде поставян на средния пръст или палеца, макар че днес обикновено за това се ползва показалеца.
С навлизането на християнската религия в Римската империя и Европа, традицията да се подарява сватбен пръстен на жената била застрашена. Християните смятали това за езичество и го отхвърляли. Едва от 860 г. християните също започнали да ползват пръстени, след като църквата започнала да изпълнява брачни церемонии.
Византийски златен пръстен с изображение на Христос и младоженците:
В източна Азия пък са използвали пръстени-пъзели съставени от много части. Ако жената го свали, той се разпада и трудно се сглобява. Така мъжът е знаел дали тя го е сваляла в негово отсъствие.
Нещо подобно се появява във Франция през ренесанса - пръстените известни като Гимел (Gimmel). Те са съставени от две части - едната за младоженеца, а другата за булката. На сватбената церемония тези части се обединяват в един пръстен и от тук нататък жената продължава да го носи. Казват, че традицията е привнесена от Близкия изток. По онова време брачните халки са носени на кой ли не пръст. Примерно в Британия жените го носят на средния пръст на която и да е ръка. В някои общества и култури жената си слага пръстена на едната ръка преди брачната церемония и го премества на другата след нея.
През викторианската епоха е Европа и Америка започват пръстените да стават модно бижу. Благородните метали стават все по-задължителни, както и украсите със самфири, топази, перли, рубини....Съпругът на английската кралица Виктория, принц Алберт ѝ подарява пръстен във формата на змия, така въвежда нова мода. Змията захапала опашката си е символ на вечността.
В Индия жените получават пръстени за краката си.
През 40-те години на ХХ век и мъжете започват да носят брачни халки, особено във военно време. Това става символ на предаността към съпругата. След Втората Световна Война окончателно се налага традицията и двамата съпрузи да имат брачни пръстени.
http://misterika.blogspot.bg/2015/10/blog-post_15.html
Първите данни за подобен брачен ритуал идват от древен Египет. Възможно е египтяните да са взаимствали церемонията от другаде или сами да са я въвели 3000 години пр. н.е. Пръстенът се е правил от коноп или тръстика. Поставял се е на безименния пръст понеже са смятали, че той е пряко свързан с вена със сърцето. Мъжът слагал пръстена на новата си съпруга като символ на неговата вяра, че тя може да се грижи за дома. Тръстиковите пръстени обаче не били много трайни и постепенно започнали да се правят от кожа, слонова кост и др. Колкото по-скъп е материалът, толкова по-голяма била демонстрацията на богатството на мъжа даващ пръстена. Явно нещата не са се изменили много за тези хиляди години, и днес някои мъже предлагат свръх скъпи брачни халки.
След египтяните, римляните също продължават традицията. При тях обаче често жениха не давал пръстена на младоженката, а на нейния баща - това било символично откупуване. Постепенно обаче към 2 век пр. н.е. се наложила традицията самата жена да получава пръстена. Той обаче се носел само публично. Когато била вкъщи жената вместо официалния пръстен носела по-обикновен (обикновено от желязо), който се наричал "Anulus Pronubus". Често тези къщни халки имали украса наподобяваща ключ като символ на това, че жената стопанисва дома.
Римляните (а и древните гърци) също вярвали, че безименния пръст е свързан с вена със сърцето, дори и били дали име - "Vena Amoris" (Вената на любовта). Именно затова най-често сватбеният пръстен се носел на този пръст на лявата ръка, макар че римляните се случвало да го носят и на който пожелаят пръст.
Смята се също така, че римляните са първите, които инкрустирали сватбените пръстени с надписи. Те са тези, които въвели пръстена във формата на ръце държащи сърце с корона. Този дизайн символизирал приятелството, любовта, вярата и лоялността. Бил толкова популярен, че продължил да се използва и в средновековието и ренесанса. През 17 век дори става традиционен пръстен за Ирландия и се предава от майка на дъщеря.
При евреите традицията повелява пръстена да бъде поставян на средния пръст или палеца, макар че днес обикновено за това се ползва показалеца.
С навлизането на християнската религия в Римската империя и Европа, традицията да се подарява сватбен пръстен на жената била застрашена. Християните смятали това за езичество и го отхвърляли. Едва от 860 г. християните също започнали да ползват пръстени, след като църквата започнала да изпълнява брачни церемонии.
Византийски златен пръстен с изображение на Христос и младоженците:
В източна Азия пък са използвали пръстени-пъзели съставени от много части. Ако жената го свали, той се разпада и трудно се сглобява. Така мъжът е знаел дали тя го е сваляла в негово отсъствие.
Нещо подобно се появява във Франция през ренесанса - пръстените известни като Гимел (Gimmel). Те са съставени от две части - едната за младоженеца, а другата за булката. На сватбената церемония тези части се обединяват в един пръстен и от тук нататък жената продължава да го носи. Казват, че традицията е привнесена от Близкия изток. По онова време брачните халки са носени на кой ли не пръст. Примерно в Британия жените го носят на средния пръст на която и да е ръка. В някои общества и култури жената си слага пръстена на едната ръка преди брачната церемония и го премества на другата след нея.
През викторианската епоха е Европа и Америка започват пръстените да стават модно бижу. Благородните метали стават все по-задължителни, както и украсите със самфири, топази, перли, рубини....Съпругът на английската кралица Виктория, принц Алберт ѝ подарява пръстен във формата на змия, така въвежда нова мода. Змията захапала опашката си е символ на вечността.
В Индия жените получават пръстени за краката си.
През 40-те години на ХХ век и мъжете започват да носят брачни халки, особено във военно време. Това става символ на предаността към съпругата. След Втората Световна Война окончателно се налага традицията и двамата съпрузи да имат брачни пръстени.
http://misterika.blogspot.bg/2015/10/blog-post_15.html
Георги- Главния
- Posts : 1201
Join date : 10.04.2015
Similar topics
» Историята на Джеронимо
» Историята на арбалета
» Историята на Каспар Хаузер
» Историята на летящото килимче
» Историята на рицарите-тамплиери
» Историята на арбалета
» Историята на Каспар Хаузер
» Историята на летящото килимче
» Историята на рицарите-тамплиери
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите