Как се е родила градската легенда за призрачния влак "Сребърната стрела"

"Сребърната стрела" (Silverpilen) е градска легенда свързана със шведската столица Стокхолм. Още по-интересно е това, че Кристофър Сандал, директор на Spårvägsmuseet (Шведския трамваен музей), може да проследи историята ѝ.

Всичко започва през 1965 г. когато за метрото в града са купени 8 небоядисани алуминиеви вагони. До тогава всички използвани метро-влакчета са в зелен цвят. Новите 8 са по-евтини и целта на закупуването им е да се прецени дали си струват и евентуално да се купят още от тях.



Към онзи момент хората са били свикнали да има само зелени вагони и появата на сребристи е нормално да ги учуди, още повече, че много рядко се е попадало на тях заради малката им бройка. Пътниците кръщават този влак "Сребърната стрела". Сандал разказва, че той не бил много популярен сред пътуващите. Едно, че много от хората инстинктивно не се качвали на нещо ново и непознато, ами и самият интериор на сребристите вагони бил доста различен от обичайното. Понеже се предвиждало те да са само за проба, в тях нямало реклами и никакви от обичайните съобщения. Вътрешността на сребърните вагони изглеждала пуста, нищо чудно, че скоро се появила и градска легенда свързана с тях.

Обичаен зелен вагон:



Легендата гласяла, че ако се качиш на "Сребърната стрела", тя няма да те отведе на никоя станция. Ще пътуваш безкрай и никога няма да се измъкнеш. "Сребърната стрела" пътува само след полунощ, поне според призрачната история, и в нея се возят само мъртви с безизразно изражение на лицето. Един вариант на легендата разказва, че който се качи на този призрачен влак и е само за една станция, ще слезе на нея, но ще се е минала цяла седмица. В друга версия, който видел влака, дори и да не се е качил на него, е сполетяван от лош късмет. По онова време много хора, особено момичета, вярвали на тези истории и не се качвали в "Сребърната стрела".

През 70-те години в тази история се вплита втора градска легенда. През 1975 властите решават да разширят метро-мрежата. Построява се нова станция Кимлинге (Kymlinge) в един район в който се очаквало да се случи икономически бум. Това обаче не става, зоната не се превръща в оживено бизнес място. Станцията обаче е завършена и отворена за пътуващите. Естествено почти никой не слиза и не се качва на нея, понеже няма къде да се отиде наоколо. Заради това самата спирка също като "Сребърната стрела" е пуста и гола и в нея липсват каквито и да било реклами. Кимлинге започва да се възприема като призрачна станция на която се качват само мъртвите.

Съвсем естествено, не след дълго двете легенди се обединяват и Кимлинге става "домашната" станция на "Сребърната стрела".

Изглед към това как изглежда станцията днес:



Сребърните вагончета се използват в метрото на Стокхолм до средата на 90-те години. Легендата обаче продължила да съществува, тя е особено популярна сред младежите.

Сандал казва, че безброй пъти се е возил на "Сребърната стрела" докато все още била в движение и никога не е имал каквото и да било произшествие. Какво обаче е станало със самите вагончета след изкарването им от употреба? Изглежда само 2 от 8 са оцелели до днес. Единият бил запазен в завода производител където дори известно време служил като кафене, а за другият твърдят, че се намира в полицейската академия в Стокхолм. В него бъдещите полицаи тренират как да се справят с различни ситуации възникващи в метрото.

http://misterika.blogspot.bg/2015/10/blog-post_19.html